16. Видове административни актове .
Класификацията на адм. Правните норми се извършва въз основа на различни критерии, по тази класификация разглеждаме въпроса за опосрване на адм. Актове .
-
В зависимост от начина на индивидуализация на адресатите .
А) нормативни - характерно е че адресатите им са неопределен кръг субекти и предписанието на актовете е насочено към многократно прилагане на акта ( постановления , правилници, наредби, инструкции на администрацията )
Б)общи - ненормативни - приличат на А и В , съдържат конкретни предписания за изпънение но са насочени към повече от 1 адресати , които са определяемо число – определени с някакъв общ признак ( студенти , войници ) Пример ( кмет издава заповед - жителите да почистят улиците след избори .
В теорията има леко различите доц. Цветанов твърди че са специфичен вид , сбор от индивидуални актове . Закона за ВАС - 98 г. посочва общите ненормативни актове и определя процедура за обжалване следователно те са специфичен вид .
В) индивидуални - насочени към конкретен адресат и самото съдържание на акта е конкретно предписание , което предполага индивидуално изпънение ( заповед )
2. В зависимост от съдържанието на диспозитива :
а)отежняващи - забрана за носене на оръжие
б) облагоприятсващи - ловен билет, лиценз
3. В зависимост от начина на възникване на правните последици –
а)конститутивни - правни последици , които тепърва ще възникнат ( пример назначаване на областен управител – той тепърва ще упражнява дейност )
б) декларативни - те не пораждат,а само декларират правнто задължение което лицето има по закон. Пример – Данъчно ревизонен акт - той не поражда финансов дълг към д-вата , той е породен от нещо друго преди това.
ДРА прави дълга изискуем и ликвиден.
ПЕНА...... акт - по отношение на декларативните актове съда има по особена компетентност . Администрацията е длъжна да ги издаде . Съда действа по същество още в първа инстанция.
В)констативни - установяват се факти ( фактическо положение или обстоятелства които служат за създаване на акт за нарушение .
4. В зависимост от диспозитива :
- императивни
-диспозитивни - дават повече права .
5.В зависимост от интензитета на властническото въздействие .
а) със силен властнически интензитет – постановления , наредби правлници
б) с най слаб властнически интензитет - така наречени удостоверитени адм. Актове – лична карта , акт за раждане , диплом .
6. В зависимост от това на къде е насочено д-вното управление в страната
а)външни - насочени навън от д-вната администрация към граждани и организации , постановления , наредби.
Б) вътрешни - насочени на вътре към д-вната администрация - вътрешно служебни актове , такива са инструкции и вътрешно служебни ............, които ( вътрешно служебни )подлежат на обжалване по съдебен ред .
7. Откази на администрацията - актове със отрицателно съдържание чл. 2 ал. ІІ от ЗАП
а)мълчаливи откази - обжалват се в 14 дн.срок
б) изрични - обжалват се в 7 дн. Срок .
Закон за ограничаване на адм. Регулиране и адм. Контрол в стопанската сфера чл. 55 – 2003 г. ДВ ( ДА СЕ ПРОЧЕТЕ )
По силата на този закон в стопанската сфера сделки или търговските взаимоотношения д-вата не се намесва само чрез : 1 . ИЗдаване на лиценз , - адм. Акт от типа на разрешителните - 39 на брой , обикновенно безсрочен и се издава от централната адм. Власт . – Министерство.
2. Регистрация - д-вните органи нямат право на преценка само проверяват дали търговеца притежава съответните изисквания на закона и ако е така тогава извършва регистрация . издава се удостоверение и се вписва в регистъра.
3.ИЗдване на еднократни разрешения и удостоверения за сделки или действия от страна на тези субекти . Въведен е принципа члл. 28 ал. І на мълчаливо съгласие . Ако има мълчалив отказ о силата на закона той се преравнява в мълчаливо съгласие. За да бъде валидирано се преминава през съответната процедура . чл. 28 . 14 дн. Срок Да се докаже че е започната такава процедура , да се уведоми ,че по силата на чл.- 28 ще се извърши съответната сделка . Защитата на администрацията е че те могат да спрат сделката.
По силата на това правило продават БТК на Вива венчер . По силата на чл. 120 от Конституцията и решение на КС от 12. 1998г. всеки адм. Акт подлежи на съдебен контрол ( дори и инструкциите )
Чл. 120 от К - изваждането от съдебен контрол на адм. Актове може да се извърши само със закон.
18в. Действие на административните актове.
Действието на адм. Акт го разглеждаме в 2 основни аспекта
1Действие като правна и обвързваща сила на акта - под правна или юридическа сила на акта действието на адм. Акт един спрямо друг , правната сила на акта е различна - Тя се определя от мястото което автора на акта заема в системата на апарата . Колкото е по високо в ерарахията по – голяма сила има и самия акт. МС - неговите актове са с по голяма сила от актовете на директори на агенции и областни управители-
Обвързващата сила на акта е действието на адм. Акт на вън спрямо адресатите . Тя е еднаква следователно няма значение как се нарича адм. Акт . Той задължава всички адресати да го изпълняват .
2 Действие по време , място и по отношени ена лицата.
А( действие по време - ако акта е нормативен влиз в сила 3 дн. След обнародване в ДВ , освен ако не е предвидено друг.
Ако общ ненормативен – от деня на обявяването или .......................
Ако акта е индинидуален – от датата на издаването , освен ако не пише друго
Краен момент - изрична отмяна със същия по степен акт
-общ ненормативен акт - с изтичане на срока или изчерпване на съдържанието
- индивидуален - 1. Чрез оттегляне - само автора на акта може да го оттегли с нов адм. Акт със съображене за законосъобразност или правилност . 2. Отмяна - или съда или горестоящ адм. Орган може да отмени по съображение за законосъобразност или правилност . 3. Преустановяване действието на акта. - действа автора на акта , действа за напред по съображнеие за целесъобразност .
Изтичане на срока :
- по отношение на лицата - действие по отношение н а : - нормативния акт - действа по отношение на всички субекти ; - общия ненормативен - действа по отношение на субектите които имат общ признак ( студенти , войници )
- индивидуални действието е по отношение на конкретно лице упоменато в адм. Акт .
-по отношение на територия – нормативните актове действат на територията на цялата страна. Общите ненорамативни зависи кой ги издава и какво е предписанието . Индивидуалните обикновено са насочени към конкретно лице
18. до 21 в. ( обединени) Условия за редовно действие на административните актове- обща постановка.
За са има един адм. Акт редовно действие трябва да отговаря на 2 гр. Условия – (1гр. Условия за правилност на акта - няма правна норма в нашето законодателство, която да посочва кога един акт е правилен и кога не . Използват научни критерии - акд. Стайнов счита че адм. Акт е правилен когато е навременен , полезен и целесъобразен .
; 2 гр.- Условия за законосъобразност на акта. Две правни норми - чл. 41 ал.ІІІ от ЗАН и чл. 12 ал.ІІІ ВАС - посочват се 5 – те условия за законност на акта .
-
Компетентност на автора на акта - основно юридическо свойство на всеки д-вен орган. Общо приета е тезата съгласно която компетентността е правосубектност на д-вния орган , самата компетентност като правосубектност може да бъде : - обща и специална : ОБЩА - д-вен орган може да решава неограничен кръг от въпроси . В изпълн- власт с обща компетентност е Министерски съвет , министър предстедател, и областен управител . СПЕЦИАЛНА - отраслова .- МИнистерство на образованието , здравеоопазването ) и функционална - действа във сферата на определена дейност - мистър на икономиката и на финансиите. . Специалната компетентност показва по силата на закона дали д-вния орган действа в даден отрасъл или сфера на дейност .
Компетентноста на д-вния орган може да бъде : материална , териториална , лична ( по степен ) организационна и по временна . ВСичко това формира адм. Правосубектност на органа . В резултат на разделението на труда многообразните задачи в сферата на управлението не се осъществяват от 1 орган . От общото количество задачи се отделят еднородни по – малки полета и те се предават на отделни и различни д-вни органи . От тук всеки д-вен орган има свои периметър на десйтвие. Не може да има препокриване за да няма спор за компетентност .Органа не може да излиза от своята компетентност .
Териториална компетентност – всеки орган на изпъл. Власт притежава властнически правомощия които имат о пределен териториален обсег . Органа няма право да нарушава териториалната компетентност .
Лична (постепен ) компетенстност – вътре вд-вната администрация и в изпълн.- власт като цяло дейсва принцип за адм. Ерархична подчиненост . Съдената власт действа по принципа на инстанциите. Адм. И изпълнителната власт са иерархична стълбица - горе и долу стоящ . Ръководоството на горестоящия се проявява като власнически правомощия . Именно те го очертават като ръководен , а не като равнопоставен . Отношенията нагоре стоящ към долустоящ в личната (постепен ) компетентност се изразяват в правото да нарежда , разпорежда . На това съотвества задължението на долустоящия да се подчинява. ( ЗДСл)
-Горестоящия притежава организационна компетентност с по широк обсег , ( може да определя структурата , състава на администрацията си )
Горестоящия има право на контрол , дали подчинения е изпълнил нареденото . Този контрол може да се отделе със заон като самостоятелна контролна едниница пример – сметната палата.
- има дисциплинарна власт
Горестоящия и долустоящия могат да се намират в следните положения един спрямо друг
А) Заместване - долустоящ започва да изпълнява функции които са от компетентността на горестоящия , става с писмена заповед – срочна обикновено
Б) изземване - горестоящ започва да решава въпроси и да изпълнява функции от компетентноста на долустоящ . По правило началник може да го прави - чл. 30 от ЗАП , но чл. 6 ал. 2 от ЗАП има забрана за изземване на правомощия .
В) делегиранет на правомощия - за да е валидно трябва дасе спази : - може да се делигира само на субект който е от същата служебна иерархия. - само на субект от следващото ниво ;
ИЗключителни правомощия не се делегират ( отсрочващото вето на Кмета може да бъде направено само лично от него)
ТОва което един път е делегирано повече не може да се делегира на друг
Делегираните правомощия не могат да се предоставят на трето лице .
ОРГАНИЗАЦИОННА компетентнтост - на основата на адм. Организационните правоотношения упражняването става чрез юридическти акт предхождащ вертикалните и хоризонтални отношения. Характерно е че се структура субекта или обекта на управление чл 60 ЗАдминистрацията . След това субекта влиза в вертикални или хоризонтални адм. Правоотношения . всеки орган притежава такава правосубектност . Акд.- СТайнов - по време на компетентност един акт може да се издаде само от 1 орган към даден момент .
ГОворим за положителна ( когато двамата твърдят че са компетентнтни ) и отрицатена компетентност ( когато двамата твърдят че не са ) в тези случей е налице е спор за компетентност чл. 52 от .............
Ако се наруши това условие има превишаване на власт .
При проверка се проверява подведомственост на материята към изпл. Власт и ако е налице , тогава се проверяват всички останали.
-
Спазване на материалния закон - адм. Акт са подзаконови актове , следователно трябва да има съвпадение между диспозицията на правната норма и диспозитива на акта. Не може закона да забранява нещо , а адм. Акт да го разрешава ( сделки на наркотици ) Ако закона разрешава , последващите актове не може да го забраняват .-
-
Спазване формата на акта - ако закона изисква някаква форма , акта трябва да е съборазен със нея . чл. 15 ЗАП -.. - изисква правно основание и мотиви. ( някой изключения - липсват мотиви ) Липсата на мотиви е порок , но не същесвен и акта може да се валидира.-
-
Спазване процесуалните правила - ЗАН - , устроиствен правилник на МС . За индивидуалните актове раздел 1 от производство по издаване на индивиуални адм-. Актове . Във всеки нормативен акт има определени процесуални стъпки които автора трябва да изпълни задължително . При общите ненормативни актове се прилагат по аналогия правилата за нормативните актове .
-
Акта трябва да преследва целта на закона. - Всеки закон има буква (текст) и дух ( цел ) Тази цел е правно установима ( в преамбюла на закона , стенографските дневници на НС , историческо изследване на периода в който е създаден закона . Всички актове на администрацията трябва да имат същата цел . Достатъчно е да е различна от законоустановената за да сме изправени пред превратно упражняване на власт . За да е валиден 1 адм. Акт трябва да отговаря на 2 гр. Изисквания.
1гр --- 2 признака
2гр- 5 признака
ПРед съда се обжалва оспорва законноста на акта
22в. Недействителност на адм. Актове. – означава ,че акта страда от някакъв порок , поради което той или не може да породи желаните от страните правни последици или ако породи такива те могат да бъдат заличени с обратна сила.
Порока е липсата на едно от тези 5 условия за законосъобразност на акта .
Съществуват 2 основни вида недействителство на адм. Акт .
Нищожност ,Унищожаемост ,но В адм. Право няма норма която да дава определение на тези видове . За това се ползват понятиеята от гр. Право .
НИЩОЖНОСТ - едно правно “нищо “ - не поражда никакви правни последици . Порока е много голям и ако страните държат на този акт , той трябва да бъде издаден отново . Нищожноста засяга всички, всяка една от страните може да зачете нищожния акт. Не е необходимо да се ходи в съда . Нищожноста настъпво по силата на закона-.
УНИШОЖАЕМОСТ - първоначално пораждат правни последици , действат като редовни актове , но те могат да бъдат заличени с обратна сила .Унищожаването може да се иска само от засегната страна . Срокове 14 дни пред съдебен орган . Акта може и да се валидира , като се изпълни необходимата форма . Няма правна норма която да казва , кой акт е нищожен и кой унищожаем . Използват се научни критерии.
Теории : Ангелов - нищожни - когато има порок в 1 и 2 , унищожаем - порок в 3,4 ,5 ( № е от предходния въпрос - условия за законност на адм. Акт) . В зависимост от степента на допуснатата незаконосъобразност .
Съществен и несъществен недостатък
Основна и неосновна дефектност
23в. Административно правни задължения . Понятие . изпълнение на адм. Првани задължения .
За правната същност на изпълнението има оформени 2 основни тези :
-
Изпълнението представлява нов юрид. Факт от които се пораждат вторично адм. Правни връзки между същите страни .
-
Изпълнението не представлява нов юрид. Факт , апредствавлява реално осъществяване , съдържанието на вече издаден адм. Акт .
Изпълнението на адм. Правното задължение като производство трябва да се различава от изпълняемост , т.е от времето от момента в които адм. Правното задължение е годна за изпълнение докато изпълнението като производство представлява разглеждането на различни подобни въпроси .
-кои са органите по изпълнение
- кои са субектите на адм.правното задължение
- време и място на изпълнение
-форми на изпълнение
- начини на изпълнение
Правната уредба на изпълнение като производство се съдържа в последнния раздел на ЗАП.
Органи по изпл. На адм акт се определя от автора на акта , ако адм. Акт е бил потвърден , изменен от по – горе стоящ , адм. Орган , то органа по изпълнение се определя от органа изд9ал първоначалния аккт. Ако по този ред не е определен , оргжана които трябва да изпълни акта , за такъв се приема изпъл. Власт в общината ( Кмет , изпл. Органи към ОС ) Субектите на адм.правни задължения са всички лица навършили 18 г. , изкл. – 16 г. ако разбират . Субекти са и ЮЛ. Мястото на изпл. На адм. Задължение може да бъде определено по следните правила.
Най често мясото на изпълнение е посочонен в самия адвм. Акт , или от самото естество на акта . При парични задължения ( наложени глоби ) - мястото на изпълнение е настоящия адрес - Данъчна служба ., а в останали случей настоящия адрес на адресата. Тук се прилага по аналогия правилата в облигационното право.
Време на изпълнение - зависи какъв акт трябва да изпълним ( трябва да е влязъл в сила ) ако е нормативен - 3 дни след влизане в сила , ако не е нормативен - от момента на оповестяване . , ако е заповед - съобразяваме тази заповед , ако заповедта е облагоприятстваща - може да се изпълни веднага , ако акта е отежняваща - изпълнява се от мом. На узнаване на акта от адресата.
Форми на изпълнение :
-
Доброволна
-
По изкл. Чл. 16 от ЗАН - може да има и предварително изпълнение на акта . ( Ако е застрашен живота на хората , загуби - допуска се предв. Изпълнение. )
Чл. 51 от ЗАП - ако акта е отменен като незаканосъобразен , администрацията е длъжна да възстанови нарушеното право или др. Законен начин .
3. Принудително изпълнение – срещу адресата или неговите наследници . Законодателя задължава органа по изпълнението да изпрати съобщение до адресата - на коя дата започвата принудителните действия.( влиза в рамките на доброволно изпълн) . МОже да се иска съдействие на полицията . Органа на изпълн. Да постъпи по най – хуманния начин за адресата.
Има възможност за защита на адресата и в тази фаза на изпълнение –
Чрез жалба.
25в. Способи за обезпечаване на законосъобразна и правилно действаща администрация - обща характеристика . Контрол на представителните органи .
Парламентарен контрол на местното самоуправление
Съдебен контрол -
Прокурорски надзор за законност Обществен контрол
В сферата на държ. Управление има създадени редица способи които да обезпечат , гарантират законосъобразна и правилно действатща адм. Тези способи ги групираме :
1. Обществено политически способи - вкюлчва : ( разделението на властите , квалификация преквалификация на кадри , симпозиуми , конференции.
2. Функционални способи- спадат : адм. Контрол , контрола в и спрямо местното самоуправление , обществения контрол, парламентарен контрол.
3.Съдебни способи - съдебен контрол ( условно се отнася и прокурорския надзор за законност)
Най – важна част от всички способи заема контрола. Контрола е част от съдържанието на самото д-вно управления. Контрола е функция от управлението е иманентно присъща част на д-вното управлнее схващано като подзаконова юридиковластническа дейност, под общо ръководство на организация и контрол на всички сфери . Тя е властническа компетентностт и при упражняването й се издават юридико властнически актове. Контрола е - система от мерки за наблюдение , съпотаква на зададеното с установеното положение , оценка и набелязване мерки на въздействие спрямо актовете и спрямо лицата. Когато контролната компетентност се упражнява инцидентно се говори за ревизия . Когато контролиращия проверява изпълнението на актовете на които той сам е автор ( издал ) говорим за проверка върху изъплнението , но тъй като контролиращия проверява и актовете на изпл.власт говорим за онтроли изпълнени.
Надзора посвоята правна природа не се различава от контрола . Той е с властническа компетентност . За надзор се говори когато контролната компетенст се упражнява от външно стоящи спрямо изпълнителната власт субекти. В съдържанието на тази контролна компетентност не влиза санкциониране . Контролиращия не наказава.
Парламентарния контрол - контрола на законодателната власт спрямо изпълнителната .Той протича на основата на Конституцията и Правилника за нар. Събрание . Засяга само централната изпл.власт , юридическата и дейност ,. Най често е текущ контрол , рядко може да бъде предварителен ( някой да не е избран за министър) Свързан е с много процедури. Питане до министър председателя , които не е длъжен да отоговори веднага. Характерно за него е специфичните форми в които протича : - депутатски питания, вот на недоверие, оставки , преобразуване , откриване закриване на министерства .
Мерки на бездействие – ( при оставка - лицето излиза от изпъл.власт )
Нар. Събрание - не може да отмени акт на изпълн. Власт защото .............................................................................
26в.Административен контрол и надзор ..
Адм.контрол е контрола който се осъществява от органи на изпълн. Власт спрямо органи от същата власт . Той е на ефективен на няколко основание :
-
Засяга цялостната дейност на изпл. Власт
-
Контрола за правилност, с най широки мерки на въздействие .
Контролна компетентност трябва да има предвид :
В изпл.влас има органи с обща и спец. Компетентност .
ОРгани с обща компетентност - : Министерски съвет, - може да отменя актове на министри , съдържанието на контрол.- компетентоскт се изразява в отмяна на съотв- акт .
Министър председател - същото
ОБластен управител - може да отменя някой актове на Кмета , по отношение на ОС – може да спре съответния акт , като отнесе въпроса до съда.
Кмет - с обща компетентност
ОРгани със специална компетенстност : Министри – могат да действат в тяхната админиснтрация , и на вън спрямо граждни и организация чл. 2 ЗАП . Съдържане – чл. 30 ЗАН , отмени ,измени акта на долустоящия , или да издаде адм. Акт ако първоначално това е отказано.
Директори на д-вни агенции, комисии , изпълн. Агенци - същото като министрите .
Агенция за д-вно вътрешен финансов контрол - единствено изпълня вътрешен контрол . Създадена към Министъра на финаннсиите . Тя е в изпълн. Власт и контролира бюджетни средства в рамките на изпъл. Власт. Контролната компетентност се изразява в – налагане на принудителни мерки, могат да дадат задължителни наказания , при констатация на нарущение могат да издадат акт за нарушение , могат да спрат действието на незаоносъобразен акт . Новия закон за ограничаване на адм. Регулиране и ................ стопанската сфера. Чл. 5
Съдържанието на контролната компетентност при упражняване на адм. Контрол независимо че се упражнява от органи на изпл. Власт с обща или специална компетентност или се осъщесвява от самостоятелно изградена контролна институция обхваща : отмяна , изменени , издаване на акт , даване на задължителни указания., отказ да се издаде съответния акт прилагане на принудителни адм. Мерки . спиране дейстието на акта или издаване на акт за адм- нарушение.
КОмисия за финансов контрол - (инвестиционен, застрахователен , осигурителен - не бюджетни средства)
Сметна палата ( контролират бюджетни средства )
Финансовия надзор и сметната палата са външно стоящи спрямо изпл. Власт . Осъщесвяват външен одит .
ОБщо приета класификация на адм. Контрол бива централистичен ( иерарахически ) вътрешно ведомствен - вътре в 1 администрация
Специализиран адм. Контрол( външно ведомстен контрол)
Министерски съвет може да отменя актове на министри .
26в. Централистичен ( ведомствен ) контрол.
Този контрол се нарича вътрешно ведомствен защото протича вътре в 1 една администрация ( министерство , агенция ) . Нарича се централистически иерархически контрол защото самата администрация е изградена на принципа на адм. Иеарархична зависимост от което следва ,че правното основание за упражняването на този контрол , търсим в самата структура на администрацията и поспециално в ръководното положение на органа , което той заема вътре в тази администрация . ТОзи контрол е най всеобхватен : 1. Не е обвързан със никакви срокове - лежи в структурата, 2. ОБхваща цяластната дейност на подконтролното лице ( юридическа и техническа дейност ) 3. Може да протече като предварителен, текущ и последващ контрол . 4. Това е контрол за законосъобразност и за правилност на действията на подконтролните лица. По отношение на мерките за въздействие този контрол е всеобхватен : МЕРКИ на въздейстие : 1 Спрямо актовете - изразява се в пълна или частична отмяна на акта , изменение , или издаване на акт ако първоначално това е отказана.
2.Спрямо лицата - контролиращия има право да прави предложение за търсене на дисциплинарна отговорност (КТ, ЗДСл) ,
Вътрешния контрол може да бъде и функционален - ( гл. Счетоводител )
Сподели с приятели: |