26в. Специализиран административен контрол.
Външно ведомствен контрол защото контролиращия и подконтролния субект не пренадлежат към една и съща администрация. Контролиращия има правомощия и надхвърля своята администрация и действа на вън. Нарича се още специализиран , защото винаги протича въз основа на специален закон . Органите които упражняват този контрол са КАТ, ХЕЙ – д-вни инспекции. Всички тези инспекции работят по специални закони . Недостатъка , е че спец . закон предвижда срокове за упражняване на контролната компетенция ; Не обхваща цялостната дейност на подконтлорното звено , а само част от дейноста. ; Не обхваща материално техническата дейност , но е контрол за законосъобразност и правилност. ; Протича обикновено като текущ, или последващ , може да бъде и предварителен . Контролната компетентност се изразява във спиране , даване на задължителни указания , прилагат принудителни мерки, правят актове за нарушения.
Мерки на въздествие _:(1. _Спиране действието на акта ( много слабо , автора си го отменя ). 2. Даване на задължителни указания , принудителни мерки , актове за нарушение
По отношение на лицета : Контролиращите търсят административна отговорност – най често се налагат глоби.
26. в. Контрол в системата на местното управление .
Според Конституцията и Закона за месктното самоуправление и адм- основни органи са общинска адм. И кмета . Контрола протича на 2 нива . 1. От страна на д-вните органи ( ОБластния ) спрямо органите на местно самоуправлние ; 2. Самите ортгани на местно самоуправление. Закона за адм. Посочва че Областния управител като д-вен орган с обща компетентност упражнява контрол за законосъобразно върху актовете на органите на местно самоуправление. Той може да спре решение на ОС , ако счита се е незаконосъобразно и в срок от 1 месец да го отнесе в съда. Областния може да отменя директно някой от заповедите на КМЕТа.
Контрол между самите органи - чл. 45 ЗМСМА- ОС отменя актове на кмета издаени в изпълнение на негови решения .Кмета може да върне акт на ОС , ако е незаконосъобразен в 7 дн. Срок , но ако се гласува отново кмета трябва да го изпълни.
29 в. Правораздавателен контрол върху администрацията .
Контрола на съдебната власт спрюмо изпълнителната най общо се обозначава като правораздавателен контрол , но според дейсващата конституция само съда правораздава и по точно трябва да бъда съдебен контрол.
Особени юрисдикция- посочва че става дума за институция , която решава правни спорове, означава че функционално извършва дейност сходна със дейнота на съда . Наричат се особени защото организационно не са вкл. в съдебната власт , а са в изпълнителната власт .
(Държавен арбитраж, централна донаборна комисия, ЦИК, комисия за защита на конкуренцията , )
АДм. Правосъдие в Б-я е същестувало винаги и по действиет на Търновската конституция , и В периода 44 год. Адм. Дела са се разглеждали в спец. Състави . 96г. – Закон за адм. Съд . Белезите на адм. Правораздаване : Акд. Стайнов – счита че белезите му са : адм. Правен спор, ; елементарно състезателно производство ; сезиране ; сила на присъдено нещо – ефект на съдебното решение .
Проф Сталев - : белезите са : - адм. Правен спор; решаващия орган да не е страна по спора ; независимост на органа при решаване на спора ; сила на присъдено нещо
Проф Лазаров : белезите са : адм. Правен спор , сезиране , елемнтарно състезателно производсто, решав. Орган да не е страна по спора , независимост на органа при реш. На спора , сила на присъдено нещо
Адм. Правен спор - по правило правен спор наричаме разногласие в твърденията на страните относно факти и обстоятелсва лежащи в делото
Адм. Правен спора е когато - се оспорва законосъобразноста на адм. ,акт , акт за нарушение и наказ. Постановление.
Сезиране - свързан ссъ самата същност на съдебната власт . Тя не може да се самосезира , и следва че трябва да има жалба на лице или протест на прокуратурата.
Елементарно състезателно производство - страните са процесуално равнопоставени помежду си и пред водещия процеса орган . Притежеват равни процесуални възможности да доказват своите тези .
Решаващия орган да не е страна по спора – свързан със същноста на съдебната власт . Ако е свързан се прави - отвод. ( гарантира този елемент на правораздаване )
Независимост на органа - съдебната власт е независима и се подчинавя само на закона .
Присъдено нещо - изразява се във формална и материална законна сила на акта .
Формална законна сила - по нататъшна необжалваемост на акта със редовни средства
Материлана ----------- по нататъшната непререшаемост на спора между същите страните
Адм. Акт влиза само във формална законна сила .
Адм.правосъдие е оранизарано най добре в ИЗточна ЕВропа
1. съд
2.Съда може да действа на обща клауза , специална клаза - Закон за местните избори ,
3. В зависимост от правомощията на съда се организира като контролно отменителна инстанция чл.42 ал. 1 ЗАП , по същество 42 ал. 2 от ЗАП
Правораздаването може да бъда пряко и коствено.
Пряко - предмет на делото е адм.акт ( наказателно нарушение ) съда действа като контролно отментилна
Коствено - съда гледа гражданско и др. Дело , съда трябва да се съобрази със акта на администрацията .
Не е така ефективен защото : ТОзи контрол винаги протича въз основа на закон , който предвижда процедури, форми, сезиране , недостатък на този контрол че е винаги последващ ., обхваща само юридическата дейност на администрацията., само контрол за законосъобразност чл.41 ал.ІІІ ЗАП , мерките на въздействие по отношение на актовете - съда може да ги отмени в цялост или отчасти , или да го остави в сила. Рядко съда ще действа по същество .
Мерки на въздейсвие по отношение на лицата - няма такива - Пример ( атакувам акт на областния пред ВАС – отменя акта , на областния нищо не мога да направя ) Ако ми е нанесъл вреда трябва да водя друго дело.
28в. Прокурорски надзор върху администрацията . Понятие . Система . Компетентност.
Към съдебните способи гарантиращи законосъобразно и правоно действаща адм. - спада и прокурорския надзор . Прокуратурата като единна централизирана институция е оторизирана със множество властнически правомощия най важните са : погиване и поддържане на обвинениет по дела от общ характер , участие в адм. Процес . надзор върху местата за лишаване от свобода и др. Една от функциите на прокуратурата е надзора в сферата на д-вното управление. Той се нарича общ надзор за законност . По силата на нормативните актове Прокуратурата упражнява надзора като :
1. Подаване на протест - д-вен власнически и процесуален акт на прокуратурата . При надзор в д-вното управление прокуратурата подава протест , когато нарушението в сферата на д-вното управлние е извършено чрез издаване на незаконосъобразен адм. Акт. Няма значение какъв е вида на акта – нормативен , общ , ненормативен , индивидуален или кой е издал акта. Прокуратурата може ДА СПРЕ дейтвието на незаконосъобразния акт. Протеста се подава до по – горестоящия орган , ако няма такъв до самия автор на акта. ОРгана е длъжен да даде отговор на протеста.
2.Подаване на предложение – властнически акт на прокуратурата , подава се когато нарушението в сферата на д-вно управление е извършено не чрез незаконосъобразен акт ( най често става дума за неправомерни действие ) . Съответния орган в 1 мес. Срок е длъжне да даде отговор на прокуратурата за набелязаните мерки.
3. С постановелние - в бързи и неотложни случей на самоуправство прокуратурата с постановление възстановява предишното фактическо положение. Самоуправство е налице когато едно лице се постави над закона , става съдия сам на себе си и сам променя фактическата обстановка без да има правно основане за това.
ЕДно спиране действието на акта е малко като правомощие
29.в. Обществения контрол в д-вно управление. .Индивидуален контрол. На гражданните в д-вното управление чрез институциите на молбите , сигналите, жалбите и предложенията на гражданите .
Счита се че този контрол е неефективен . Опираме се н конституцията и правото на сдружаване . Единственото което може да се нарави е да се сезират комисите на народното събрание , а те ако преценят да внесат законопроект в пленарна зала .
Индивидуалния контрол – почива по реда на закона за сигнали жалби и молби. По този закон гражданите могат да прибягнат ако не могат да атакуват актовете по ЗАП и ЗАН.
Сигнали – когатосе обръща вниманеи на адм. За извършено нарушение ( анонимни , неанонимни ) . Подава се доинституцията която може да отстрани нарушението . 1 м. Срок може да се отговори . Срока е препоръчителен
МОлба – искане да се реши даден въпрос , подава се до компетентен орган които да реши въпроса . 14 дн. Срок органа е длъжен да даде отговор
Жалба – оплакване , подава се до по- горестоящ орган ,14 дн .- срок да даде отговор .
Предложене - дават се идеи, препоръки до администрацията как да се усъвършенства дейноста.
30.в. АДминистративна принуда .Понятие. Видове . Принудителни административни мерки. (ПАМ)Правен режим .
Адм. Принуда се разглежда в тесен ссмисъл на думата - адм. Наказателната отговорност на лицата
В широк смисъл на д уматата е освен адм. Наказателната отговорност и ПАМ
Адм. Принуда е д-вна принуда , защото се осъществява от д-вни органи и в нея е отразена д-вно наказателната репресия спрямо нарушителите. Тя е още правна принуда защото се реализира въз основа на правни актове чрез издаване на юрид. Акт , настъпват правни последици за лицата . Има 4 вида принуда : административна , гражданска , дисциплинарна по КТ , углавна по НК .
Админиснтративната принуда се различава от гражданската потова че при административната обикновено няма вреда , която е типична за гражданската. От Дисциплинарната поКТ се различава по това че , диспициплинарната се р................ по вътрешно служебен ред , административната по външно служебен .
ОТ наказателната углавна по НК винаги се реализира от съд , а административната обикновено от самата администрация . Субекти на адм. Принуда са всички 18 г. навършили по изкл. 16 г. ако са разбирали своиството и значението на извършеното , а на ЮЛ на основане чл.83 от ЗАН се налагат имуществени санкции.
В тесен смисъл на думата адм. Принуда е адм. Наказателната отговорност. Тя е вид юридическа отговорност , реализира се на основата на защитни правни отношения и се изразява в претърпяване на негативни правни последици от страна на правонарушителя поради факта , на извършеното от него административно нарушение .
В широк смисъл на думата - адм. Принуда вкл. и принудителните адм. Мерки (ПАМ) ОБщата правна уредба на ПАМ се съдържа в чл.22 и 23 от ЗАНН. ПАМ са : действие на администрацията по реализация диспозицията на адм.правната норма. ИЗВОДИ : 1. Те не са санкция и могат да се налагат едновременно със санкция без да се нарушава правилото ( 2 пъти за едно и също нещо . 2 ПАМ се налагат със заповед , която може да се обжалва .
Според ЗАНН има 3 вида . ПАМ : 1. Превантивни адм. мерки – правното основание за налагане на превантивните ПАМ е опасноста от извършване на адм. Нарушение. Тази опасност трябва да бъде - явна , реална , несъмнена,конкретно , като тежеста за доказкване че съществува е от администрацията ( Спиране на участък от пъта )
2. Преустановителни ПАМ - характерно е че нарушението е започнало , но не е довършено , целта на мярката е да не се довърши ( спиране на МПС от движение поради неизправност )
3.Възстановителни ПАМ - характерно е ченарушението е довършено , целта на мярката е да се отстранят негативните последици от него . ( печатница – порнографска л-ра , изземва се за да не се разпространи)
31в. Административно наказателна отговорност – обща характеристика . Разграничение на другите видове юридическа отговорност . Възможности за кумулиране.
Адм. Наказ отговорност е реализация на санкцията на адм. Правната норма. При реализация на санкцията се открива генералната превенция на правото. Въздейства се възпиращо не само върху конкретния нарушител , а и към останалите членове на обществото.
Правната уредба се съдържа в ЗАНН , които е изграден изцяло по подобие на НК. Принципите на двата вида отговорност и са еднакви , но адм. Нарушение има по ниска степен на общестена опасност и санкциите са по - малки .
Принципи за двата вида отговорности :
Призумция за невиновност до доказване на противното е характерна .
Презумция за хуманност .
Законност на процеса , който се гарантира чрез адвокат , обжалване пред инстанции.
Не два пъти за едно и също нещо . За 1 деяние се санкционира веднъж.
Законоустановеност на нарушенията и наказанията . ( само със закон може да се каже кое е адм. Нарушение и каква е санкцията )
Принцип : забранява на законната инстанция да завиши наложеното наказание от първа инстанция .
Принцип , които се наблюдава В НК
1. Съставомерност ( кражба и насилие равно на грабеж) . Във всеки един състав е посочено наказанието.
32в. Административно нарушение . Поянтие . Разграничение от другите видове правнонарушения.
Адм. Нарушение е деяние ( действие или бездействие ) извършено виновно с което се накърнява установения в страната ред на д-вно управление и което се наказва с адм. Санкция наложена по адм. Ред. Адм. Нарушение е вид правонарушение , което означава че то се нарежда на плоскоста на юридич. Факти и по специално на плоскостта на неправомерните юридически действия или бездействия. Самото правонарушение е родовото поняите и в зависимост от това на основата на какви правоотношения то се развива може да се представи като граждански деликт , престъпление или дисциплинарна постъпка. Адм. Нарушение на лице когато то е извършено в сферата на д-внато управление и накърнява адм. Правни норми. Различава се от престъплението по по- ниската степен на обществена опасност . подобно на престъплението адм. Нарушение разкрива признаци от обективна и субективна страна . Признаците от обективна страна са : деяние , противоправно , насоченост и наказуемост на деянието . Признаците от субективна страна са : вина ,цели и мотиви.
Деянието - са човешки телодвижения. Всяко деяние има 3 фази – приготовление , опит и завършено деяние . Приготовлението към извършване на адм. Нарушение не се наказва. Опита също не се наказва, освен в предвидените в закона случей ( 218 б НК , 41 ЗОС ) . Противоправност - деянието е в противоречие с диспозицията на правната норма.
Наказуемост - реализира сесамо от законодателната власт ( Нар.събрание )
Насоченост - трябва да е в сферата на д-внато управление
ОТ субективна страна
Вина – психическото отношение на дееца към извършеното от него деяние. 2 форми умисъл – иска и допуска вредоностните последици ,; непредпазливост- не се наказват в адм. Нак. Право , освен в предвидените в закона случей.
Мотиви – съображенията на дееца да предприеме едно или др. Действие-
Цели – нарушаване сферата н д-вното управление.
Във връзка с адм. Нарушение правната уредба на ЗАН стои близко до НК .Понятията вина, смекчаващи вината обстоятелства и тн. Се вземат от НК . Има посочени норми при малозначимост на деянието ЗАН позволява нарушителя да бъде освободен от отговорност или ниска санкция. Администрацията има свобода на преценка .
33в. Административно наказание – понятие , видове , Система , Административно наказателна отговорни лица.
Адм. Наказание е Реализация на санкцията на адм. Правната норма. В него лежи генералната и специална превенция на правото . наказанията са в чл. 31 от ЗАН , като общ закон. Най лекото наказание всферата на д-вна управление е обществено порицание . Налага се като единствено наказание на лица между 16 и 18 г. и се изпълнява пред организацията където работи лицето.
Глоба - безвъзмездно изискуемо наказание в полза на д-вата . Размерите са от 10 – 3000 лв. , в зависимост какъв акт на администрацията е нарушен . Глобата се налага с наказателно постановелние , по - малките с квитанция и фиш.
Чл. 31 от ЗАН - временно лишаване да се упражнява професия или дейност
- 10г. , при повторно нарушение може до 5 год. Специализирания орган , работодателя превежда лицето на друга длъжност за срока на наказанието . Предвидено е и отнемане на оръдията средствата на правонарушение. В специалните закона могат да бъдат предвидени и др. Санкции. ( като вид и размер ) .Във ЗУТ - отнемане право на строеж.
34в. Отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразни актове и действие на администрацията.
За нарушения в сферата на д-вното управление се носи адм.наказателна отговорност . Отговорността на д-вата за вреди е изключение от това правило . Става дума за гражданска отговорност в сферата на д-вно управление . Правната уредба на този въпрос е противоречива . Съдържа се вчл. 7 от К , чл. 51 ЗАП, ЗОДВГ
Конституцията - д-вата отговаря за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни и неправилни актове и действия на администрацията
ЗАП - д-вата отговаря за вреди причинени на граждани само от незаконосъобразни актове и действия на адм.
В сферата на д-вна управление се покрива само вредите на незаконосъобразни актове .
Закона дава пълна защита на гражданите , предвижда всички форми на щетата , вредата , но само от незаконосъобразни актове и действия на адм. ( трябва да има доказателство за незаконосъобразност на акта)
В закона се предвиждат 2 основни хипотези :
1. Когато не се знае не е известен , кое точно длъжностно лице е издало незаконосъобразния акт . ( в този случей отговорността се поема от д-вата защото тя носи риска от неправилния подбор на кадрите които работят за д-вата ) Д-вата има двойно качество ( империум - власт )( отговорноста се поема в качеството й на фиск - имуществен , ще плати ,временно , но има право на регресен иск и ще иска от дл. Лице да заплати обещетението. )
Д-вата ще отговаря солидарно с дл. Лице . Ако се знае конкетния причинител.
Сподели с приятели: |