1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Така внесоха Божия ковчег, та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

3 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

4 И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменуват, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

5 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав,Ванаия,Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

6 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

7 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи: -

8 Славословете Господа: призовавайте името Му;Възвестявайте между народите делата Му.

9 Пейте Му, и псалмопейте Му;Говорете за всичките Му чудни дела.

10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12 Помнете пречудните дела,които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения.

16 Завета, който направи с Авраама. И клетвата Му към Исаака,

17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21 Не остави никого да им напакости; Ей,заради тях царе изобличи,

22 Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествайте из ден в ден спасението Му.

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29 Отдайте Господу славата,дължима на името Му; Донесете принос,и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свято.

30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32 Да бучи морето и всичко, що има в него: Нека се радват полетата и всичко, що е в тях.

33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34 Славословете Господа,защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35 И речете: Спаси ни, Боже,на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев. От века и до века.И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му, за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома, Едутуновия син, и Оса за вратари;

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 и с тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

42 и при тях, тоест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

1 А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет стои под завеси.

2 И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

3 Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

4 Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

5 защото от деня, когато изведох Израиля от Египет, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния в скиния.

6 В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

7 Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

8 и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

9 И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези, които вършат неправда, няма вече да ги притесняват, както по-напред,

10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

11 Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще увърдя царството му.

12 Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

13 Аз ще му бъда отец, и той ще ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

14 но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

16 Тогава цар Давид влезе, та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?

17 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

18 Какво повече може да Ти рече Давид за честта, сторена на слугатаа Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

19 Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички тия велики дела.

20 Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

22 Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

24 Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

25 Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери сърцето си разположено да се помоли пред Тебе.

26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

27 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото ти, Господи, си го благословил и ще бъде благословен до века.

1 След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.

2 Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.

3 Давид още по

рази совския цар Ададезер в Емат, като последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат.

4 Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.

5 И когато дамаските сирийци дойдоха, за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида, където и да отиваше.

7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

8 И от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.

9 А аматският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер,

10 прати сина си Адорам при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Адорам донесе със себе си всякакви златни, сребърни и медни съдове;

11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.

12 При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.

13 И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

14 Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

15 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

16 а Садок, Ахитововият син, и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;

17 а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.
ГЛАВА 19

1 След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2 Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна, Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците, за да го утешат,

3 първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе, за да разузнаят, да разорят и да съгледат земята?

4 Затова, Анун хвана Давидовите слуги, та ги обръсна, отряза дрехите им до половината - до бедрата им, и ги отпрати.

5 И някои отидоха, та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6 А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7 И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха, та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8 И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9 А амонците излязоха, та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък ръката Ефрат, със Совака, военачалника на Ададезера, начело.

17 И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помага вече на амонците.

1 След една година, във времето, когато царете отиват на война, Иоав изведе всичката сила на войската, и, като опустоши земята на амонците, дойде та обсади Рава; Давид остана в Ерусалим. И Иоав порази Рава и я съсипа.

2 И Давид взе от главата на царя им короната му, и намери, че тежеше един златен талант, и по нея имаше скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида; и той изнесе из града твърде много користи.

3 Изведе и людете, които бяха в него, та ги пресече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

4 След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифая, от синовете на исполина; и филистимците бяха победени.

5 И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

6 Настана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, всичко двадесет и четири; също и той бе се родил на исполина;

7 а когато се закани на Израиля Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

8 Тия бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.
ГЛАВА 21

1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече, отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

4 Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.

7 Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

8 Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

11 Дойде, прочее, Гад при Давида, та му рече: Така казва Господ:

12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господния меч, сиреч, мор на земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Гаспода, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

15 И Бог прати ангела в Ерусалим, за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.И Давид, като повдигна очи, и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицето си.

17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

21 И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното, та се поклони на Давида с лице до земята.

22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестотин сикли злато по теглилка.

26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху олтара за всеизгарянето.

27 Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.

29 Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

30 Но Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

1 Тогава рече Давид: Това е домът на Господа Бога, и това е олтарът за всеизгаряне за Израиля.

2 И Давид заповяда да съберат чужденците, които бяха в Израилевата земя; и накара каменосечци да изсекат и издялат камъни за построяването на Божия дом.

3 Давид приготви и много желязо за гвоздеи, за вратите на портите и за скобите, и мед толкоз много, щото превишаваше теглото,

4 и кедрови дървета без брой; защото сидонците и тиряните донасяха на Давида много кедрови дървета.

5 Защото Давид си казваше: Понеже синът ми Соломон е млад и нежен, и домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена, затова ще направя приготовление за него. И тъй, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си.

6 Тогава повика сина си Соломона, та му заръча да построи дом за Господа Израилевия Бог.

7 И Давид каза на Соломона: Сине мой, аз пожелах в сърцето си да построя дом за името на Господа моя Бог;

8 но Господното слово дойде до мене, което каза: Много кръв си пролял, и големи войни си водил; ти няма да построиш дом за името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред Мене.

9 Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всички неприятели около него; понеже Соломон( Т.е., Мирен) ще му бъде името, и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израиля;

10 той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, а Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израиля до века.

11 Сега, сине мой, Господ ще бъде с тебе; а ти да благоуспееш, та да построиш дома на Господа твоя Бог, както Той е говорил за тебе.

12 Само да ти даде Господ мъдрост и разум, и да те упътва за управляването на Израиля, за да пазиш закона на Господа твоя Бог.

13 Ако внимаваш да изпълняваш повеленията и съдбите, които Господ заповяда на Мойсея за Израиля, тогава ще благоуспееш. Бъди силен и храбър, не бой се, и не се страхувай.

14 И, ето, аз, в смирението си, приготвил съм за Господния дом сто хиляди таланта злато, и един милион таланта сребро, а мед и желязо без тегло, защото е много; приготвил съм и дървета и камъни, на които може ти да притуриш.

15 А имам и доста много работници - каменоносечци, зидари, дърводелци и работници, изкусни във всякакъв вид работа.

16 Златото, среброто, медта и желязото са без брой. Стани, та действувай; и Господ ще бъде с тебе!

17 Давид заповяда и на всичките Израилеви първенци да помагат на сина му Соломона, като каза:

18 Не е ли с вас Господ вашият Бог? и не даде ли ви спокойствие от всякъде? защото предаде в моята ръка жителите на тая земя; и земята се подчини пред Господа и пред Неговите люде.

19 Утвърдете, прочее, сърцето си и душата си да търсите Господа вашия Бог; и станете, та постройте светилището на Господа Бога, за да донесете ковчега на Господния завет и светите Божии вещи в дома, който ще се построи за Господното име.

1 Така Давид, като остаря и се насити с дни, направи сина си Соломона цар над Израиля.

2 И събра всичките Израилеви първенци, и свещениците и левитите.

3 А левийците бяха преброени от тридесет годишна възраст и нагоре; и като се преброиха мъжете един по един, броят им бе тридесет и осем хиляди души,

4 от които двадесет и четири хиляди да надзирават делото на Господния дом, а шест хиляди да бъдат управителите и съдии,

5 четири хиляди вратари, и четири хиляди да хвалят Господа с инструментите, които направих, рече Давид, за да хвалят с тях Господа.

6 И Давид ги раздели на отреди според Левиевите синове, Гирсона, Каата и Мерария.

7 От Гирсоновците бяха Ладан и Семей.

8 Ладанови синове бяха: Ехиил - главният, Зетам и Иоил, трима.

9 Семееви синове: Селомит, Азиил и Аран, трима. Тия бяха началници на Ладановите бащини домове.

10 А Семееви синове: Яат, Зиза, Еус и Верия. Тия четирима бяха Семееви синове.

11 А Яат бе главният и Зиза вторият; а Еус и Верия нямаха много синове, затова бяха преброени заедно като един бащин дом.

12 Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил, четирима.

13 Амрамови синове: Аарон и Мойсей. А Аарон бе отделен, той и синовете му, за да освещават пресветите неща за всякога, да кадят пред Господа, да Му служат, и да благославят в Неговото име завинаги.

14 А синовете на Божия човек Мойсей, се числяха между Левиевото племе.

15 Синовете на Мойсея бяха: Гирсам и Елиезер.

16 От Гирсамовите синове, Суваил бе главният.

17 И Елиезеровият син беше Равия - главният. Елиезер нямаше други синове; а Равиевите синове бяха премного.

18 От Исааровите синове, Селомит бе главният.

19 Хевроновите синове: Ерия, първият; Амария, вторият; Язиил, третият; и Екамеам, четвъртият.

20 Азииловите синове: Михей, първият; и Есия, вторият.

21 Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. Маалиеви синове: Елеазар и Кис.

22 А Елеазар умря без да има синове, а само дъщери; затова братовчедите им, Кисовите синове, ги взеха за жени.

23 Мусиеви синове бяха: Маалий, Едер и Еримот, трима.

24 Тия бяха левийците, според бащините си домове, началници на бащините си домове според преброяването си, броени един по един по име, които извършваха работите по службата на Господния дом, от двадесет годишна възраст и нагоре.

25 Защото Давид рече: Господ Израилевият Бог успокои людете Си, за да живеят в Ерусалим завинаги.

26 При това, не ще има нужда вече левитите да носят скинията и всичките нейни вещи за службата й;

27 защото, според последните думи на Давида, левийците бяха преброени от двадесет годишна възраст нагоре.

28 Понеже тяхната работа бе да помагат на Аароновите потомци в службата на Господния дом, в дворовете, в стаите, в очистването на всичките свети неща, - във всичката работа на службата на Господния дом,

29 също в грижата за присътствените хлябове, за чистото брашно за хлебните приноси, било за безквасните кори, или за нещата, които се пекат в тава, или за препечените, и от всякаква мярка и големина,

30 и всяка заран да стоят, за да славят и хвалят Господа, тоже и вечер,

31 и да принасят Господу всичките всеизгаряния в съботите, на новолунията, и на празниците, по число, според определеното за тях, всякога пред Господа,

32 и да пазят заръчаното за шатъра за срещане, и заръчаното за светилището, и заръчаното от братята си Аароновите потомци по службата на Господния дом.