1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко,що имаше на сърцето си.

2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.

3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4 ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 Аз не вярвах думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8 Да бъде благословен Господ твоя Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля, за да го утвърди до века, затова те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не и имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на Соломона.

10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си, та си отиде в своята си земя.

13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

16 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, стоящи край облегалките.

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги кораби, като ония, които отиваха в Тарсис; веднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26 И владееше над всичките царе от реката Ефрат до филистимската земя и до границите на Египет.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, и кедрите направи като полските черници.

28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?

30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

1 И Ровоам отиде в Сихем, защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2 И Евороам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха, та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 Баща ти направи непоносим хомота ни: сега, прочее, ти улекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 Те му отговориха, казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Улекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го улекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст да бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14 и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да с изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама, Наватовия син.

16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 Тогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорама, който бе над ннабора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19 Така Израил въстана против Давидовия дом, и остава въстанал до днес.

1 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама.

2 Но Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

3 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:

4 Така казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господните думи, та се върнаха, и не отидоха против Еровоама.

5 А Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;

6 съгради Витлеем, Итам, Текуе,

7 Ветсур, Сохо, Одолам,

8 Гет, Мариса, Зиф,

9 Адораим, Лахис, Азика,

10 Сарая, Елаон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин,

11 Укрепи тия крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.

12 Още във всеки град тури щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.

13 И всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

14 Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си, та дойдоха в в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействат Господу,

15 и Еровоам беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил.

16 И след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим, за да жертват на Господа Бога на бащите си.

17 Така за три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона.

18 И Ровоам си взе за жена Маелетя,дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,

19 която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.

20 А подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита.

21 И Ровоам възлюби Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери);

22 и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началства над братята си, защото мислеше да го направи цар.

23 И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, по неколцина във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И за тях потърси много жени.

1 Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

2 И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим

3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни и етиопяни, бяха безбройни.

4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

5 Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради нахлуването на Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихме Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.

6 По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

7 А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

8 Обаче те ще му станат слуги, за да познаят що е да слугуват на Мене и що да слугуват на земните царства.

9 И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

10 (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

11 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха, та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

12 И като се смири Ровоам, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда се намираше някакво добро.

13 Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

15 А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни,

16 И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.
ГЛАВА 13

1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая.

И имаше война между Авия и Еровоама.

3 И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, на брой четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

4 Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Евороаме и целий Израилю.

5 Не трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде завинаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

6 При все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

7 и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

8 И сега вие замисляте да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

9 Не изпъдихте ли Господните свещеници,Аароновите потомци и левитите,и не направихте ли си жреци, както правят людете на другите земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на ония, които не са богове?

10 А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и ние имаме за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им,

11 които всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен тамян, и нареждат присъствените хлябове върху чисто - златната трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

12 И, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

13 Обаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щщото те бяха пред Юдовите мъже, а засадата зад тях.

14 И когато Юда надзърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

15 Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

16 Израилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

17 така щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

18 Така в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си.

19 И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

20 И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

21 Но Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

22 А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

1 Така Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

2 И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа своя Бог;

3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;

4 и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.

5 Махна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

6 И тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой.

7 Затова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.

8 А Аса имаше войска: от Юда, триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамина, двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитчета и запъваха лъкове; всички тия бяха силни и храбри.

9 След това етиопянинът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.

10 И Аса излезе против него; и се опълчи за бой в долината Сефата, при Мариса.

11 Тогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.

12 И Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха.

13 А Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много користи.

14 И поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи.

15 Нападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.

1 Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

2 и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас, докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

3 Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

4 но когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

5 И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

6 Народ се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

7 А вие се усилвайте, и да не отслабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

8 И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

9 И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришълци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

10 Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

11 В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

12 И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

13 и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

14 И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби и с рогове.

15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха Бога с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.

16 А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.

17 Но високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.

18 И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените оот самия него, сребро, злато и съдове.

19 И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

2 Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща, та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат:

3 Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

4 И Венадад послуша цар Аса, та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Инон, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.

5 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

6 Тогава цар Аса взе целия Юда, та вдигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

7 А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса, та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избягна из ръката ти.

8 Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.

10 По това, Аса се разгневи на гледача, та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.

11 И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.

13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

14 И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.
ГЛАВА 17

1 А вместо Аса се възцари син му Иосафат, който се засили против Израиля;

2 защото тури военни сили във всичките укрепени градове на Юда, и постави гарнизони в Юдовата земя и в Ефремовите градове, които баща му Аса бе превзел.

3 И Господ бе с Иосафата, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давида и не потърси ваалимите,

4 но потърси Бога на бащите си, и в Неговите заповеди ходи, а не по делата на Израиля.

5 Затова Господ, утвърди царството в ръката му; и целият Юда даде подаръци на Иосафата; и той придоби богатство и голяма слава.

6 При това, като се поощри сърцето му в Господните пътища, той отмахна от Юда високите места и ашерите.

7 Тоже в третата година от царуването си прати първенците си Венхаила, Авдия, Захария, Натанаила и Михаия да поучава в Юдовите градове,

8 и с тях левитите Семаия, Натанаия, Зевадия, Асаила, Семирамота, Ионатана, Адония, Товия и Товадония, левитите, и заедно с тях свещениците Елисама и Иорама.

9 И те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на Господния закон; и обхождаха всичките Юдови градове, та поучаваха людете.

10 И страх от Господа обзе всичките царства в земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Иосафата.

11 Някои и от филистимците донесоха подаръци на Иосафата, и сребро като данък; арабите още му докараха стада: седем хиляди и седемстотин овена, и седем хиляди и седемстотин козли.

12 И Иосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради в Юда крепости и житници-градове.

13 И имаше много работи в Юдовите градове, и военни мъже, силни и храбри, в Ерусалим.

14 А ето броят им, според бащините им домове: от Юда хилядници: Адна, началникът, и с него триста души силни и храбри;

15 след него, Иоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди души;

16 след него, Амасия Зехриевият син, който драговолно принесе себе си Господу, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже;

17 а от Вениамина: Елиада, силен и храбър, и с него двеста хиляди души, въоръжени с лъкове и щитчета:

18 а след него, Иозавад, и с него сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за война.

19 Тия бяха мъжете, които слугуваха на царя, освен ония, които царят постави в укрепените градове в целия Юда.