1. в начало Бог създаде небето и земята

1 След тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде, та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

3 съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

7 Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

8 С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

9 След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

10 Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате, та чакате в Ерусалим обсадата му?

11 Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, ккато казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

13 Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

16 И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми.

18 Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

19 и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

22 Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички други, и ги ръководеше на всяка страна.

23 И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

24 В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

25 Но Езекия не отдаде Господу според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

26 Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

28 също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион,и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

31 Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, що беше на сърцето му.

32 А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

33 И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.

1 Манасия бе двадесет години на възраст, когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.

2 Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.

3 Устрои наново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

4 Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.

5 Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.

6 И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло ппред Господа, та Го разгневи.

7 И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

8 нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите, дадени чрез Мойсея.

9 Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

10 Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.

11 Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като го туриха в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.

12 А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.

13 И когато му се помоли, Бог даде внимание на него, и послуша молбата мму, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.

14 А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около ООфил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.

15 И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.

16 И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.

17 Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.

18 А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.

19 И молитвите му, и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.

20 И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон.

21 Амон бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.

22 Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.

23 А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.

24 А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.

25 Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

1 Иосия бе осем години на възраст, когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година.

2 Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

3 В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, и от леяните.

4 В неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните и леяните идоли, и, като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували.

5 Изгори и костите на жреците на жертвениците им, и така очисти Юда и Ерусалим.

6 Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини;

7 събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

8 А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог.

9 И те отидоха при първосвещеника Хелкия, та предадоха парите, внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим.

10 Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома, -

11 дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

12 И мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от другите левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти.

13 Имаше още и настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

14 А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсея.

15 И Хелкия, проговаряйки, рече на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана.

16 А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено;

17 и събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

18 Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

19 А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

20 И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама, Сафановия син, на Авдона, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

21 Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

22 И така, Хелкия и ония, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

23 И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

24 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии, написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

25 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

26 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

27 понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

28 Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

29 Тогава царят прати, та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

30 И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

31 И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му, и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

32 И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

33 И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места, принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни, те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.

1 При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните агнета.

2 И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.

3 И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да го носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.

4 Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;

5 и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

6 И като заколите пасхалните агнета, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят и те според Господното слово, дадено чрез Мойсея.

7 И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.

8 И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста говеда.

9 Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди агнета и ярета и петстотин говеда.

10 Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.

11 И заклаха пасхалните агнета, и свещениците поръсиха кръвта, която вземаха от ръката на левитите, които и одраха жертвите.

12 И отделиха частите за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Мойсеевата книга; така сториха и с говедата.

13 И опекоха пасхалните агнета с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.

14 После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, се занимаваха с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

15 И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите пазиха на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

16 И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.

17 И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

18 Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.

19 Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.

20 А след всичко това, когато Иосия беше наредил Божия дом, египетският цар Нехао възлезе, за да воюва против Кархамис при реката Ефрат; и Иосия излезе против него.

21 А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов! Не ида днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.

22 Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

23 И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.

24 И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалеха за Иосия.

25 Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнят Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и, ето, те са написани в Плача.

26 А останалите дела на Иосия, и добродетелите му, сторени според предписанието в Господния закон,

27 и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

1 Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

2 Иоахаз бе двадесет и три години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

3 Защото египетският цар го свали от престола в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

4 И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, ка-то промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз Нехао взе, та го заведе в Египет.

5 Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

6 И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с ок

ови, за да го заведе във Вавилон.

7 Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

8 А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това, което се намери в него, ето, написани са в книгата на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

9 Иоахин бе осемнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалима.

11 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим.

12 Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста.

13 А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорства в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

14 При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

15 И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

16 Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

17 Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

18 И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

19 И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

20 А оцелелите от нож отведе във Вавилон, гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

21 за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста, тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години.

22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече:

23 Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.

КНИГАТА НА ЕЗДРА

1 В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече:

2 Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.

3 Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи на Иеова Израилевия Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим.

4 На всеки, който е оцелял, в каквото и да било място, гдето пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Ерусалим.

5 Тогава станаха началниците на бащините домове на Юда и Вениамина, и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат, за да построят Господния дом, който е в Ерусалим.

6 И всичките им съседи им помагаха със сребърни вещи, със злато, с имот, с добитък и със скъпоценни неща, освен всичко това, което доброволно се принасяше.

7 И цар Кир извади вещите на Господния дом, които Навуходоносор бе донесъл от Ерусалим и турил в капището на боговете си, -

8 тях извади персийският цар Кир чрез съкровищника Митридат, и ги брои на управителя на Юда Сасавасар.

9 И ето числото им: тридесет златни легени, хиляда сребърни легени, двадесет и девет ножове,

10 тридесет златни паници, четиристотин и десет сребърни паници от втори вид, и хиляда други съдове.

11 Всичките златни и сребърни съдове бяха пет хиляди и четиристотин, които всички занесе Сасавасар, когато пленниците се върнаха от Вавилон в Ерусалим.