1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Амасия бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.

2 Той върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.

3 А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

4 Но чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ, заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

5 Тогава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

6 А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

7 А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците.

8 Но ако си решил да идеш, действай храбро, укрепи се за бой; иначе, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.

10 Тогава Амасий ги отдели, тоест, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

11 А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.

12 А други десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.

13 Но мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.

14 А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци, та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.

15 Затова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можаха да избавят своите си люде от ръката ти?

16 А като му говореше той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.

17 Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице.

18 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал, та стъпкал тръна.

19 Ти казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда, та да паднеш, ти и Юда с тебе?

20 Но Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибягнали към Едомските богове.

21 Прочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

22 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

23 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син, и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

24 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

25 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.

26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написали са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис, та го убиха там.

28 И докараха го на коне, та го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.
ГЛАВА 26

1 А всичките Юдови люде взеха Озия, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

2 Той съгради Елот и го възвърна на Юда, след като баща му царят заспа с бащите си.

3 Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

4 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

5 И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.

6 Той излезе, та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.

7 И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.

8 И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.

9 Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.

10 Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше ммного добитък и по ниските места и по поляната, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.

11 При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

12 Цялото число на началниците на бащините домове, на силните и храбрите мъже, беше две хиляди и шестстотин.

13 Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.

14 Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за пращи.

15 И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу надалеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.

16 Но, когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар.

17 А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;

18 и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.

19 А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо до кадилния олтар.

20 И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.

21 И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.

22 А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син.

23 И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.

1 Иотам беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря.

2 Той върши това, което е право пред Господа, съвсем както бе направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но людете още се покваряваха.

3 Той построи горната порта на Господния дом и съгради много върху стената на Офил.

4 Съгради още и градове в хълмистата страна на Юда, и в дъбравите съгради крепости и кули.

5 И като воюва против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди кора ечемик. Толкоз му платиха амонците и втората и третата година.

6 Така Иотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа своя Бог.

7 А останалите дела на Иотама, и всичките му войни, и постъпките му,ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

8 Той бе на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим.

9 И Иотам заспа с бащите си; и погребаха го в Давидовия град и вместо него се възцари син му Ахаз.

1 Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид.

2 но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.

3 При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.

4 И жертваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

5 Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

6 Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си;

7 и Зехрий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана;

8 тоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария.

9 А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария, та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

10 И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като

роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог?

11 Сега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас.

12 Тогава някои от първенците от ефремците, Азария, Ионановият син, Варахия, Месилемотовият син, Езекия, Селумовият син, и Амаса, Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната, та им рекоха:

13 Не въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствахме вече против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля.

14 Тогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание.

15 И споменатите по име мъже станаха, та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

16 В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

17 защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници.

18 Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях.

19 Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа.

20 И асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, и не го подкрепи;

21 защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, ддаде всичкото на асирийския цар; но това не му помогна.

22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.

23 Защото жертваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като ддумаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.

26 А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

27 И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.
ГЛАВА 29

1 Езекея беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

2 Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

3 В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

4 И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

5 Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

6 Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

7 те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян, нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

8 Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат предмет на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

9 Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

10 Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

11 Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

12 Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син,от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син;от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;

13 от Елисафановите потомци, Симрий и Енил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

14 от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;

15 и те, като събраха братята си, та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха, та я изнесоха вън в потока Кедрон.

17 На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18 Тогава влязоха в двореца при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присъствените хлябове с всичките й прибори;

19 при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни, когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

20 Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

21 И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за греха на царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

22 И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

23 Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за греха да станат за целия Израил.

25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророка Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

26 И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците с тръбите.

27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

28 А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докле се извърши всеизгарянето.

29 И като свършиха принасянето царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.

30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се, та се поклониха.

31 След това, Езекия, проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете, та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, принесе и всеизгаряне.

32 И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

33 а посветените животни бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34 Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите , помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават, отколкото свещениците.

35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

36 И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.
ГЛАВА 30

1 След това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

2 Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасха във втория месец.

3 Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

5 Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

7 Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

9 Защото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

10 Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

11 Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

14 И станаха, та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

15 Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия ччовек Мойсей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

17 Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.

18 Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

20 И Господ послуша Езекия, та прости людете.

21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

23 Тогава цялото общество се съветва да празнува още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

24 Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце;и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците, надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

26 Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

27 След това левитите, свещениците, станаха, та благословиха людете; и ггласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

1 А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове, та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в своята собственост.

2 Тогава Езекия определи отредите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всекиго според службата му, и свещениците и левитите, за всеизгарянията и примирителните приноси, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на Господния стан.

3 Определи и царския дял от имота си за всеизгарянията, а именно, за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон.

4 Заповяда още на людете, които живееха в Ерусалим, да дават дела на свещениците и на левитите, за да се затвърдят в Господния закон.

5 И щом се издаде тая заповед, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всичките земни произведения; донесоха още в изобилие и десетъците от всяко нещо.

6 И израилтяните и юдейците, които живееха в Юдовите градове, също и те донесоха десетъците от говеда и овци и десетъците от светите неща, които бяха посветени на Господа техния Бог, и туриха ги на купове.

7 В третия месец почнаха да правят куповете, и в седмия месец свършиха.

8 И когато дойдоха Езекия и първенците и видяха куповете, благословиха Господа и Неговите люде Израиля.

9 Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете.

10 И първосвещеник Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак почнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита, и остана много; защото Господ е благословил людете Си; и останалото е тоя голям склад.

11 Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха,

12 в тях внесоха вярно приносите, десетъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитът Хонения, и подир него брат му Семей.

13 А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Иозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.

14 А Коре, син на левитина Емна, вратарят на източната порта, бе над нещата, доброволно принесени Богу, за да раздава Господните приноси и пресветите неща.

15 А под него бяха, в градовете на свещениците, Еден, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отредите им, както на големия, тъй и на малкия,

16 на всекиго, който постъпваше в Господния дом, ежедневния му дял за служенето им в службата, според отредите им, освен ония, които се преброиха според родословието на мъжките от три години на възраст и нагоре;

17 да раздават и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отредите им,

18 и на всичките им челяди, на жените им, и на синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на светите неща.

19 А колкото за Аароновите потомци, свещениците, които живееха в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град човеци, определени по име, да раздават дялове на всичките мъжки между свещениците, и на всичките преброени между левитите.

20 Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог.

21 Във всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше.