Стратегически насоки за териториално развитие

Стратегически насоки за териториално развитие

Стратегическите насоки за териториално развитие в общината са свързани с реализирането на специфични цели и задачи в устройството на територията, което има за цел да постигне устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие и ресурсни възможности.

Необходимо е интегриране на устройственото планиране с регионалното и секторните политики и планове, чрез териториално координиране на секторните политики, стратегии, планове и програми, имащи пряко или косвено отношение към пространственото развитие на община Божурище .

Стратегическите насоки за пространственото развитие обхващат разработването и актуализацията на системата от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегията за интегрирано пространствено развитие при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие.

Също така е нужно планиране, което да постигне устойчиво развитие на населените места чрез прилагане на интегриран подход за решаване на икономическите, екологичните, социалните и културните проблеми в общината и насочена концентрация на ресурси за трайно подобряване на средата и качеството на живот.

От значение за балансираното развитие на общината е и опазването на природното и културно наследство чрез добро управление, правилни политики и насочени инвестиции. Този компонент от пространствената структура показва идентичността на община Божурище и повишава конкурентоспособността.

Урбанизираните територии на общинския център се явяват основен носител на растежа в рамките на територията на общината, като той се отличава със сравнително по-високо ниво на динамика в развитието и свързаната с него изменчивост на пространствено-функционалните характеристики на отделните урбанизирани територии.

В съответствие с основните национални и Европейски стратегически насоки за развитие през следващия програмен период, развитието на основните урбанизирани територии следва да се фокусира върху следните тематични направления:

• 
  Условия за живот, бизнес и работа на местната общност в рамките на урбанизираната територия;
  
• 
  Еколого-устойчиво и енергийно ефективно развитие на града и неговите функционални системи;
  
• 
  Ефективна пространствена организация на територията и адекватно инфраструктурно осигуряване;
  
• 
  Управление на града и прилежащата територия.
  

• 
  Концепцията за пространствено развитие на общината, която следва да се разработи в съответствие с изискванията на Закона за регионално развитие;
  
• 
  Общ устройствен план на община Божурище, който следва да се разработи в съответствие със Закона за устройство на територията.
  

Общият устройствен план /ОУП/ е документ, заемащ междинно йерархическо ниво и изпълняващ ролята на редуктор, осигурявайки плавен преход и конкретизация при реализирането на насоки, дефинирани от планови документи на стратегическо ниво, като се започне от Национална стратегия за регионално развитие през регионалните планове за развитие, НКПР , РСПР, областните стратегии и общинските планове за развитие. Общия устройствен план съдържа в себе си ясно дефинирани устройствени зони в рамките на територията с конкретни граници, предназначение и устройствени режими, изпълняващи залегналото в плановите документи от по-високо ниво.

В тази връзка е необходимо ОУП да бъде разработен за територията на цялата община. По своята същност, като планов документ и във връзка с императивите залегнали в нормативната уредба за териториално устройство, действащи в Р. България, общият устройствен план е документ с дългосрочно действие. Дългосрочният времеви хоризонт на прогнозите за перспективата в демографското, социално-икономическото и инфраструктурно развитие на общината, както и вероятностния характер на самите прогнози изискват срокът на действие на изготвяния ОУП на общината да бъде във формат от-до, а не фиксиран като период. В нормативните изисквания съгласно чл.17, ал. 3 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствени схеми и планове, ясно е регламентирано срокът на действие на ОУП да бъде предвиден за 15-20 години. Посочените срокове на действие не са самоцелни. Те са резултат от спецификата на предвидените процеси протичащи на територията на общината, както и факта, че последствията от тях, оставящи трайни резултати върху териториалните среди, демографските и икономически показатели на общината понякога надхвърлят предварително прогнозираните времеви хоризонти.

Разработването на ОУП следва да отчита два типа изисквания:

- нормативните изисквания на ЗУТ и концептуалните изисквания според реалното състояние на територията на съответната община.

- нормативни изисквания – ОУП на общината следва да се разработи в съответствие с действащото законодателство и актуалната нормативна уредба на страната - Закон за устройство на територията, Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени схеми, Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, Закон за регионалното развитие, Закон за опазването на околната среда и др.

При разработката на ОУП следва да се отразяват и прилагат предвижданията, залегнали както в стратегически и планови документи и устройствени схеми, разработени с цел развитието на общината от по-високо, така и такива от по-ниски йерархично ниво съгласно изискванията на Закона за регионалното развитие. С горното се визират – Национална устройствена схема, Устройствена схема на областта, подробни устройствени планове, стартирали инвестиционни инициативи, Общинския план за развитие. С ОУП следва горецитираните документи да се синхронизират в своите предвиждания, доразвиват и актуализират, запазвайки значими за района предложения и устройствени концепции.

Концептуални изисквания

При изготвянето на ОУП на общината, се следват принципите на равнопоставеност на териториалните единици в цялото. С решението трябва да се осигурят предпоставки за преодоляване на дисбаланса между общинския център и периферията на общината. Територията на общината трябва да се развива равномерно, предлагайки рационална организация на различните видове територии, като едновременно с това да се създаде оптимално оползотворяване на наличните ресурси. Следва да се сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи и земи от горския фонд за нуждите на урбанизацията и икономическото развитие. С проекта да се създадат условия за развитие на социалната и техническата инфраструктура. С проекта следва да се създадат и условия за развитие насочени към икономически просперитет на общината, съблюдавайки постулатите в стратегическите документи по Закона за регионалното развитие, а така също и насочени към стимулиране на публично-частното партньорство в дейности осигуряващи по-целесъобразното ползване на поземления фонд общинска собственост.

В Общият устройствен план следва да се обърне внимание на транспортно-комуникационните връзки на общината със съседните общини и с общините, попадащи в зоната на силно моноцентрично влияние на столицата.

Транспортно комуникационните връзки следва да бъдат съобразени с ежедневния обмен на пътници в направление съседните на София населени места, изграждащите се индустриално-икономически зони, контактните зони на Божурище с общините Брезник и Костинброд. Да се обърне внимание на възможността за изработване и кандидатстване за финансиране на общи интегрирани проекти, с оглед на новата програма "Транспорт" и програмите в областта на екологията към МОСВ, за изграждане на единна мрежа за електромобили и осигуряване на публичен електробусен транспорт. Подходяща за целта е републиканска транспортна схема, която свързва град Божурище със София, със спирка на Столичен метрополитен, метростанция „Сливница“. По трасето на тази схема трябва да се изградят две или три зарядни станции – една или две на територията на гр. София и една на територията на град Божурище.

Подхода и в тази сфера следва да бъде интегриран и да обхваща мрежови структури, понеже проблема не може да бъде решен самостоятелно от отделните местни общности или от определени ограничени групи от бенефициенти, поради: разделна собственост на пътищата между отделни общини и държавата, липса на самостоятелен бюджетен ресурс за изграждане на зарядни станции, липса на бюджетен ресурс за стимули към бизнеса за закупуване на електробуси и към гражданите за закупуване на електромобили, липса на средства за разработка, патентоване или усъвършенстване на технологии, законодателни пречки и др. Прилагайки трансформативни решения електромобилната система трябва да бъде обвързана с проект за Интегрирани републикански транспортни схеми, свързващи Столичен метрополитен с населените места на общините, граничещи със София или попадащи в зоната на силно моноцентрично влияние. Интегрираните републикански транспортни схеми, могат да бъдат свързани с други алтернативни начини за предвиждане, щадящи околната среда, чрез единен проект за обща велосипедна система, съгласуване на транспортните схеми с железопътния транспорт, изграждане на нови пътни връзки , като продължаване на бул „Тодор Александров“ по посока зоната на НК „Индустрални зони“ в гр. Божурище.

Интегрирането и комуникационна свързаност на жилищните зони, със зоните за работа и рекреация посредством нови транспортни схеми ще увеличи мобилността на човешки ресурси. Необходими са определени законодателни промени, които изискват именно мрежова организация и сериозна външна подкрепа, така както е заложено като цел в Стратегията на ЕК Европа 2020 и ТДР 2020

Използването на трансформационния подход ще се създадат нови пазари и работни места.

Общия устройствен план трябва да бъде изработен и в цифровият формат, който да дава възможност за удобно и лесно ползване от най-широк кръг граждани. Същият следва да може да бъде надграждан, лесно поддържан и ползван от различни платформи с цел въвеждане на тотално електронно обслужване при предоставяне на услуги от администрацията. Планът следва да може да бъде ползван за инвеститорски и информационни нужди от най-широк кръг субекти, което предполага мултиезичен формат.

Планът трябва да е съобразен с бъдещото развитие на Метрополия София и да предвижда контактни зони и връзки, предполагащи намаляване на силното моноцентрично влияние на Столицата по отношение територията на общината.

Новоизроботеният ОУП следва да гарантира устойчив екологичен баланс, да се съобразява и отчита ограничителните режими на защитени територии. При урбанизация на неурбанизирани територии следва да се предвидят мерки за безпроблемното им интегриране в средата, без това да доведе до увреждане и стрес на системата.

ОУП трябва да се съобразява с изискванията на Закона за управление на отпадъците и да дава възможност за период от 15-20 години изцяло да се въведе на територията на общината система за цялостно оползотворяване на отпадъците.

ОУП трябва да бъде съобразен със стратегическата визия за изграждане на „зелена община“ с интегрирана велосипедна система и електробусен транспорт.

Да бъде съобразен с обстоятелството, че град Божурище няма изграден център, който териториално може да бъде обособен в екологична пешеходна зона с пространствено развитие по ос Изток-Запад от парк „Орлите“ до квартал „Пролет“, свързвайки паркова зона, НЧ „Христо Ботев 1934“ , административен център на общината и по ос Север –Юг – градинка пред кооперация Божур, с църква и терени, отредени за спорт: игрища за волейбол и футбул, конна база и терен в кв……..(зад Спетема)

Устройство на отделни видове територии

Предназначение на територията на Общината – съгласно императивите на чл. 7 от ЗУТ и чл. 4 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, основното предназначение на териториите на една община определено с районните устройствени схеми и общите устройствени планове е структурирано в пет функционални насоки:

Устройство на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/ – в устройството на урбанизираните територии следва да се отчита на първо място актуалното състояние и мястото им в йерархичната структура на селищната мрежа на общината. С проектното решение следва да се дефинират насоки за развитието на населените места или селищни образувания за времевия хоризонт на урбанистичната концепция, като същевременно трябва да се вземат под внимание изискванията за съхранение на околната среда и природните богатства при усвояване на територии, както и техния природно-географски потенциал и прогнозите за развитие в демографско и социално-икономическо отношение. При това трябва да се създадат условия за безпроблемна комуникация, както между отделните населени места и селищни образувания в йерархичните нива на територията на общината, така и при предвиждане на връзките със съседните общини не само в транспортно-комуникационен аспект, а така също и в сферата на съвместни икономически, обществено-обслужващи, туристически и други дейности, с оглед развитието на общината да не е териториално ограничено.