1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

57. Обжалване на определения

2. Определение на първоинстанционния съд. Основно уредбата на обжалването на определения се намира в глава ХІХ (чл. 213-218). Режимът за атакуване на определенията е приложим и при разпорежданията, защото те имат идентичен предмет с определенията.

2.1.Чл. 213, б. “а” и “б” дава споменато по-горе основно правило за обжалваемостта на определенията: Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и б) в случаите, изрично посочени в закона.

1) Какво обаче означава преграждащо производството определение:

а. Основната категория са тези определения, с които делото се прекратява (окончателно се слага край на делото).

б. Определения, с които делото се спира (временно преграждат хода на делото).

в. Определения, с които се отказва възобновяване на спряно производство.

г. В ТР 1/2001 г., т. 5, ВКС доста подробно разглежда определенията, които се характеризират с преграждане възможността за защита на страната. Прекратителните определения на първоинстанционния съд са тези постановени:

- при липса на положителната процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване правото на иск - чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 18, чл. 20, чл. 25 и чл. 224 ГПК;

- при препращане делото по подведомственост на административен орган - чл. 10 ГПК или по подсъдност на друг съдебен орган - чл. 92 и чл. 93 ГПК,

- при десезиране на съда поради оттегляне и отказ от иска или постигане на съдебна спогодба - чл. 119 и чл. 125 ГПК,

- при смърт на страната, когато не е възможно процесуално приемство, при сливане качеството на ищец и ответник поради приемство, при невъзобновяване в срок на спряно дело;

- при замяна на страната от съда - чл. 117, чл. 178 и чл. 180 ГПК, чл. 181 ГПК;

- при отказ за възстановяване срока за обжалване - чл. 39 ГПК,

- при отказ за освобождаване от държавна такса по чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК.

2) Определения по буква “б”. Отказът на съда да конституира встъпило лице като подпомагаща страна. Това определение се обжалва, но то не е преграждащо делото.

2.2. Обжалването на определенията на първа инстанция се извършва от следващия по степен съд, както при решенията. Обжалването се осъществява с подаването на писмена частна жалба – законът изрично визира разликата в средството за обжалване.

1) При подаването на частната жалба е характерно, че то също се извършва чрез съда, издал определението, защото той има правомощия по проверка на допустимостта. За частната жалба важат съответно правилата на чл. 198-200 ГПК.

2)Срокът за подаване на жалбата е 7 дни от момента на съобщението на определението или от съдебното заседание ако страната е присъствала на него. Право на обжалване има страната, която има интерес от отмяната на определението или изменението му, защото то засяга позициите й по спора.

3) Съдът, след като приеме частната жалба трябва да я изпрати на насрещната страна, която може да даде отговор в 3дневен срок. Независимо от наличието на отговор частната жалба се изпраща на по-горния съд, който я разглежда в закрито заседание.

4) Възможно е по преценка на следващата инстанция заседанието да е открито. То ще е открито, когато се налага събиране на доказателства.

5) Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба.

2.3. Обжалването на разпорежданията и определенията прилича на въззивното обжалване на решенията, защото втората инстанция разглежда въпроса по същество и сама се произнася с определение по него ако изводът й е различен (в тази хипотеза първото определение се замества от второто). Ако изводите на съда са същите второто определение остава в сила първото и то поражда правните последици (това е типично за контролно-отменителното обжалване).

3. Обжалване на определения и разпореждания на въззивната инстанция.

3.1. Въззивната инстанция по граждански дела (ОС и АС), може да постанови основно две групи такива процесуални актове:

1) Определения/разпореждания, при които за първи път втората инстанция взема отношение по процесуален въпрос. Примери:

а. Определението, с което въззивната жалба се оставя без разглеждане като просрочена или поради липса на процесуална легитимация.

б. Определението на въззивната инстанция за недопустимост на въззивното производството.

2) Определения/решения, които са постановени по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд. Пример е определението за прекратяване на делото на първоинстанционния съд, което е потвърдено от въззивния съд. Според чл. 218а, буква “в” те подлежат на касационно обжалване.

3.2. Първоначално се спори дали режимът на обжалване е един и същ на двете групи определения. Първите определения се наричат първоинстанционни, а вторите са въззивни. По тази логика първоинстанционните определения ще подлежат на триинстанционно обжалване, т.е. необходими са още две инстанции. Това виждане обаче не е правилно, тъй като 3 инстанции трябва да има по спора, но не и по процесуални въпроси. ТР 1/2000 г. в своята т. 1 се произнася категорично, че горното деление няма никакво значение за режима на обжалване. И двете групи определения подлежат само на касационен контрол и то пред съда, който е касационна инстанция по правния спор – ВКС. Така се уеднаквява режима за контрол на един съд, който е инстанция по същество. В противния случай определенията на ОС ще подлежат на обжалване пред АС, а от там и пред ВКС. Определенията на въззивната инстанция, които са постановени по частна жалба срещу актове на първоинстанционния съд, които остават в сила обжалваното определение и по този начин преграждат производството подлежат на обжалване пред ВКС. Другите определения на въззивната инстанция постановени по частни жалби, които дават друг извод и не преграждат развитието на делото не подлежат на обжалване. Не подлежат на обжалване и тези определения по частни жалби, които са срещу определения на първата инстанция, които подлежат на обжалване по изричното разпореждане на закона и не преграждат развитието на делото.

3.3. Обобщено казано подлежат на обжалване пред ВКС като трета инстанция:

1) Самостоятелните определения на въззивната инстанция, с които се прегражда развитието на производството.

2) Самостоятелните определения на въззивната инстанция, с които тя за първи път се произнася по процесуални въпроси, за които законът предвижда обжалване. Например ако за първи път 3тото лице поиска да встъпи в процеса пред въззивната инстанция и съдът откаже, отказът се обжалва пред ВКС.

3) Определения на въззивната инстанция, които остават в сила определения по частни жалби и преграждат развитието на делото.

3.4. Касационното обжалване се развива отново по реда на глава ХІХ, това изрично е казано в чл. 218к. Касационната жалба се адресира до ВСК, но се изпраща на въззивната инстанция, защото тя проверява нейната допустимост. Въззивната инстанция може да постанови определение за връщане на касационната жалба като недопустима. Това определение прегражда развитието на делото и подлежи на обжалване – чл. 218в, ал. 5. Тези определения на въззивната инстанция подлежат единствено на касационно обжалване пред 3членен състав и това е последната степен за контрол, тъй като по-висш съд няма – ТР 1/2001 г.

4. Процесуални актове на касационната инстанция. Единствено обжалваеми съгласно чл. 218в, ал. 5 са: Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд-пред петчленен състав. Това е случаят, когато касационния съд се произнася за първи път и оставя без разглеждане касационна жалба или я връща като недопустима. Тъй като това определение прегражда касационната защита не може да няма защита срещу него. То подлижа на обжалване в 7дневен срок по реда на глава ХІХ, пред специално формиран орган 5членен състав на ВКС. Противното би довело до лишаване на страната от право на касационна жалба. Ако ВКС се е произнесъл по частна жалба срещу определение/разпореждане на въззивна инстанция, 5членния състав не е компетентен.