Производство по обезпечаване на иска

78. Производство по обезпечаване на иска

1) Производство по допускане на обезпечителните мерки, което се развива по един и същ начин независимо от това, какви обезпечителни мерки се налагат.

2)Производство по налагане на обезпечителните мерки,което е различно спрямо всяка обезпечителна мярка.

2. Производство по допускане на обезпечителните мерки – уредено в чл. 308 и сл.

2.1. Предпоставки за допускане на обезпечителни мерки:

1) Необходимо е да е на лице предявен иск – чл. 308, ал. 1. Според чл. 309 е допустимо обезпечение и на бъдещ иск. В тази хипотеза обаче съда дава срок, в който иска да бъде предявен. Според чл. 308 обезпечение може да се допусне по всички видове искове основно по осъдителни, но и напр. по отрицателните установителни искове в изпълнителното производство. Поставя се въпроса до кога във времето може да се иска налагане на обезпечителните мерки – преди подаването на исковата молба, с подаването й и докато производството е висящо. Според т. 7 на ТР 1/2001 г.: Върховният касационен съд не може да допусне обезпечение на иск, когато за пръв път е сезиран с молба от ищеца по чл. 308 ГПК.

2) Предявеният иск следва да е допустим – това не е предвидено изрично в закона.

3) Предявеният иск следва да е вероятно основателен. Кога е на лице вероятна основателност:

а. Чл. 310, ал. 1, б. “а”: ако искът е подкрепен с писмени доказателства. Писмените доказателства при осъдителни, конститутивни или положителни установителни искове следва да установяват фактите, които пораждат правото заявено в искането за защита, а при отрицателните установителни искове – факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи отричаното право.

б. Чл. 310, ал. 1, б. “б”: ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Гаранцията е условие за допустимостта на обезпечението на иска. Тя представлява на практика обезпечаване на бъдещия иск на ответника, който той евентуално ще предяви въз основа неоснователно допуснатото обезпечение (когато искът бъде отхвърлено от съда). Според ал. 2: Съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая на б. "а".

4) Наличие на обезпечителна нужда - обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението (чл. 310, ал. 1). Преценката дали е на лице обезпечителна нужда принадлежи единствено на съда.

2.2. Развитие на производство по допускане на обезпечението:

1) Компетентен орган в хипотезата на предявен иск е съда, пред който производството е висящо. В хипотезата на обезпечение на бъдещ иск – родово компетентен е районния съд, а местно компетентен този районен съд, който се намира по местожителството на ищеца или местонахождението на имота.

2) Производството започва по молба на ищеца. По изключение в чл. 311 по исковете за издръжка е предвидено, че обезпечението може да стане по почин на съда.

3) Съдържание на молбата – трябва да се посочи исканата обезпечителна мярка и цената на иска. Препис от молбата не се прилага и не се изпраща на ответника, защото целта на производството е изненадата. Затова в първата си част производството по допускане на обезпечението е едностранно, като цяло то е двустранно и спорно, което проличава от фазата на обжалване на обезпечението.

4) Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание, според закона в деня на нейното постъпване в съда, но този срок е инструктивен.

5) Съдът се произнася по молбата с определение като може да наложи само мярката поискана от ищеца. Ако не одобри исканата от ищеца мярка, съдът следва да отхвърли молбата, а не да наложи друго подходяща според него обезпечителна мярка. Според чл. 318: Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно. Ако обезпечителната мярка е допусната срещу гаранция допускането е условно, обезпечителна заповед се издава само ако ищеца внесе гаранцията.

6) Постановеното от съда определение подлежи на обжалване във всички случаи, т.е. и когато допуска налагането на обезпечителната мярка и когато отхвърля молбата. Обжалването става по реда на частната жалба в 7дневен преклузивен срок, който тече за ищеца от деня на произнасянето на съда, а за ответника от момента, в който съответния орган, компетентен да наложи обезпечителната мярка му съобщи за налагането. Тъй като обезпечителните мерки са различни и компетентните лица са различни, напр. при налагане на запор – съдия-изпълнителя, при възбрана – съдията по вписванията, при другите мерки, компетентен е съда.

7) Видовете изпълнителни мерки са посочени в чл. 315. В закона обаче са посочени само най-обичайните обезпечителни мерки – запор, възбрана, спиране на изпълнението. Законът не определя каталог на обезпечителните мерки. Това позволява гъвкаво да се уреди защитата, която е специфична за всеки конкретен случай – допустими са и други обезпечителни мерки.

3. Производство по налагане на обезпечителните мерки.

3.1. Определението на съда за допускане на обезпечителните мерки, аналогично на изпълнителното основание в изпълнителния процес, се нарича обезпечително основание. Въз основа на него съда издава обезпечителна заповед, която удостоверява правото на ищеца на обезпечение на иска и задължението на ответника да понесе налагането на обезпечителните мерки. Обезпечителната заповед се издава от съда, допуснал обезпечителната мярка.

3.2.Самото налагане на обезпечителната мярка става по молба на ищеца,към която се прилага обезпечителната заповед и се представя пред компетентния да наложи обезпечителната мярка орган. Доколкото не са изброени всички обезпечителни мерки в закона не е развито и производство по налагането им.

1) Чл. 319, ал.1 урежда налагането на обезпечителен запор. То се осъществява по правилата за налагане на изпълнителен запор, като единствената разлика е, че на ответника не се изпраща призовка за доброволно изпълнение, а съобщение. От получаването на това съобщение започва да тече срока за обжалването му.

2) Чл. 319, ал. 2 урежда налагането на възбрана, което става чрез вписването й от съдията по вписванията, който изпраща съобщение на ответника.

3.3.Замяна на обезпечителна мярка–чл.317,по същество става дума за отпадане на една мярка и налагане на друга. Замяната се осъществява по молба на заинтересуваното лице с препис за насрещната страна. Процедурата не е конкретно уредена в закона, но според проф. Сталев по аналогия следва да се приложи реда за отмяна на обезпечителна мярка по чл. 321. Ответникът в 3дневен срок има право на възражения. Замяната става с определение, постановено в съдебно заседание, което подлежи на обжалване.

3.4. Отмяна на обезпечителната мярка – чл. 321. До отмяна се стига, когато съдът се увери, че не съществува причината довела до налагането на обезпечителната мярка. По тълкувателен път се стига до извода, че в тази хипотеза става дума за последващо отхвърляне, до което се стига ако искът е отхвърлен, ако делото бъде прекратено и т.н. Специфична хипотеза на отмяна е непредявяването на бъдещия иск в определения от съда срок. Вдигането на обезпечителната мярка става след влизане в сила на определението, с което се допуска отмяната й.

3.5. Освобождаване на дадена от ищеца гаранция – чл. 322. Тази разпоредба не се прилага във всички случаи, а само в хипотезите, посочени в ал. 1: ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено. Това си хипотези, в които за ответника могат да се породят вреди от допускането на обезпечителната мярка. В тези хипотези ищецът подава молба с препис до ответника. Ответникът има 7дневен срок да подаде възражение против освобождаването на гаранцията, т.е. да заяви дали смята да предяви иск за вреди или не. Ако ответникът има такова намерение гаранцията се конституира като обезпечение за бъдещия иск. Този иск обаче следва да се предяви в месечен срок. Ако ответника не спази срока за възражението или за подаването на иска гаранцията се освобождава. Счита се, че отговорността по чл. 322 е безвиновна и ищецът не може

79. Обща характеристика на охранителните производства. Особености на производството за установяване на факти

Правните последици на охранителните актове се отнасят до граждански правоотношения в широк смисъл, т.е. по смисъла на закона това са граждански дела. Според чл. 2, ал. 1: Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за . . . съдействие на лични и имуществени права. Охранителният акт не е акт на защита, тъй като неговото издаване не е предизвикано от правонарушение, поради което той не е санкция. Охранителният акт е акт на съдебно съдействие при упражняване на граждански права. Целта на охранителния акт е да се породят в правната сфера на молителя, които по дефиниция не засягат чужда правна сфера. Тъй като не дават защита и не налагат санкция те са едностранни актове – 1 страна е молител, дори и при няколко молители те пак са едностранни. Актовете са безспорни – при издаването на охранителен акт действията на съда са съдебна администрация (т.е. намеса в гражданските правоотношения) и за това са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това няма общо охранително производство, а много производства, по които се издават съответни охранителни актове.

2. Общи правила за нотариалните производства.

2.1. Започват по молба на заинтересуваното лице. Молбата трябва да е писмена, за сочи искания охранителен акт, респективно да съдържа доказателства, че са на лице сочените обстоятелства. Препис от молбата не се подава, защото няма насрещна страна.

2.2. Чл. 425, ал. 2 визира родовокомпетентния съд – районния, като местната компетентност се определя по местонахождението на молителя.

2.3.По правило молбата се гледа в закрито заседание,но съдът може да реши то да е открито – чл. 426.

2.4. Тъй като производството е едностранно законът регламентира служебното събиране на доказателства по охранителни дела, като съдът може да вземе предвид и факти ненаведени от молителя. Според чл. 428: Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.

2.5. В охранителното производство са допустими всички доказателствени средства допустими в исковия процес. Според чл. 429: Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.

2.6. Съдът се произнася по молбата с решение. Ако счете, че са на лице условията за издаване на охранителния акт съдът уважава молбата и издава акта. Чл. 431, ал. 2 регламентира важна особеност: решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване и това е така защото няма насрещна страна, която да обжалва. Отказът обаче да се издаде съответния охранителен акт подлежи на обжалване – чл. 432. Обжалването става по реда за обжалване на определения - в 7дневен срок чрез съда издал определението, като в т. 6 на ТР 1/2001 се казва: отказът за издаване на охранителен акт по чл. 473, ал. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване. Решението на съда не се ползва със сила на пресъдено нещо – чл. 432, ал. 3: Решението, с което молбата се отхвърля, не пречи да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

2.7. Правните последици на охранителния акт не могат да се определят общо. Един удостоверяващ охранителен акт може да има материална доказателствена сила, оповестяващо действие, конститутивно действие и т.н.

2.8. Спиране на охранителното производство – чл. 430, ал. 1:

1) б. “а”: когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт.

2) б. “б”: когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска. Според чл. 430, ал. 2: Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 221.

2.9. Прекратяване на охранителното производство – чл. 433, ал. 1:

1) б. “а”: когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта;

2) б. “б”: когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

3) чл. 430, ал. 1, б. “б”.

Според ал. 2: Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба, а според т. 5 на ТР 1/2001: като преграждащо следва да се третира и определението в охранителното производство по чл. 433, ал. 2 ГПК, с което то се прекратява, т.е. имаме триинстанционност на обжалването.

2.10. Ако се постанови порочен охранителен акт, според чл. 431, ал. 3: Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2. Според ал. 2 тази възможност имат и третите, засегнати лица: Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.

3. Производство за установяване на факти – чл. 436-442.

3.1. Приложно поле на производството – могат да се установяват само факти, чието удостоверяване е предвидено в закон задължително да става чрез официален документ, като спрямо факта документа трябва да е свидетелстващ. Производството е допустимо, когато:

1) документът не е съставен по надлежния ред и кумулативно не може да бъде съставен;

2) документът е бил съставен и в последствие е бил изгубен или унищожен и не може да бъде от органа, оторизиран да издава съответните документи;

Ищецът следва да не разполага с друг начин за установяване на този факт, вкл. и чл. 97, ал. 3

3.2. Началото на производството се поставя с молба на лицето, което черпи право то подлежащия на установяване факт. Чл. 437 визира изискванията към съдържанието на молбата: а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт; б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.

3.3. Особености в развитието на производството:

1) Молбата се разглежда в открито заседание.

2) В него се призовават определени “заинтересувани” лица посочени в чл. 438, ал. 2:

а. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;

б. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят;

в.организациите и учрежденията,пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.

Освен тези лица за заседанието се призовава и прокурор. Лицето може да посочи лица за призоваване в молбата си, но дори и да не ти посочи те се призовават от съда.

3) По молбата съдът се произнася с решение, което има следните особености:

а. Решението подлежи на обжалване и в двете хипотези – чл. 440, ал. 2.