Същност и правни последици на арбитражното решение. Отмяна на порочно арбитражно решение

65.Същност и правни последици на арбитражното решение. Отмяна на порочно арбитражно решение

.1. При определяне на приложимия материален закон се прилага чл. 38, ал. 1 ЗМТА: Арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от страните закон. Ако друго не е уговорено, изборът на закон се отнася до материалното право, а не до стълкновителните норми.Тази хипотеза обаче се отнася само до международния арбитраж. Според ал. 2: Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими. Страните могат да изберат и процесуални норми. При решаването на спора арбитражния съд се ръководи от норми в следната последователност:

1) Императивните норми на приложимия или избрания от страните закон.

2) Уговорките на страните в арбитражното споразумение.

3) Търговския обичай.

4) Диспозитивните законови норми.

1.2. От тази йерархия могат да се направят следните изводи:

1) Арбитражния съд се ръководи от правни норми, а не от справедливостта.

2) Арбитражния съд съблюдава йерархията на нормативните актове според ЗНА.

1.2. При обявяването на решението има отлики с държавния съд. Решението на арбитража се счита за обявено при връчването му само на едната от страните. След връчването арбитражния акт става неизменяем и неотменяем подобно на съдебното решение. С обявяването на арбитражното решение се изчерпва правораздавателната компетентност на арбитража, който не може да бъде сезиран с правния спор отново. Това е и моментът на окончателно погасяване на действието на арбитражното споразумение. След промени в ЗМАТА от 2001 г. обаче е възможно възобновяване при някои предпоставки – чл. 49 ЗМТА.

1.3. Характеристика на решението:

1) То не е държавен акт, а едностранна правна сделка със специфични последици. От 1993 г. последиците на арбитражното решение са напълно изравнение с тези на решение, постановено от държавния съд. До тогава се е изисквал определен допълнителен фактически състав по екзекватура на арбитражното решение от държавна институция.

2) То има сила на пресъдено нещо – това се отнася за всяко решение независимо то вида на иска.

3) Изпълнителна сила според чл. 237 ГПК имат само осъдителните решения.

4) Конститутивно действие – то е гражданско правен ефект на арбитражното решение.

Същите принципи следва да се приложат при решението при уговорени условия и арбитражната спогодба.

1.4. Казаното до тук важи за арбитражни решения на български национален арбитраж. Ако говорим за решение на чужд арбитражен съд то последиците от него настъпват след производство за екзекватура, което е същото като производството за екзекватура по чуждестранни съдебни решения – унифицирана е с Нюйоркската конвенция.

2. Порочни арбитражни решения.

2.1. Възможно е арбитражното решение да страда от пороци и процедурата за тяхното саниране е различна от тази за решенията на държавния съд. Това следва от характера на актовете на арбитражния съд, които са частно правни.

2.2. При арбитражните решения съществуват същите две групи пороци като при съдебните решения – свързани с волята и несвързани с волята. Относно поправянето на явна фактическа грешка, допълването на решението и тълкуването му ЗМТА е почти идентичен с правилата на ГПК – чл. 43 и 44 ЗМТА.

2.3. При пороците на волята има изчерпателно изброяване на пороците, които могат да доведат до атакуване на решението. Извън тези пороци последиците от решението са неатакуеми, неотменяеми и подлежат на

1) тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;

2) арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;

3) предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;

4) тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;

5) решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;

6) образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.

2.4. До промените през 2001 г. ЗМТА отграничаваше пороците в 2 групи:

1) Неарбитрируемост на спора и нарушаване на свръхповелителни норми водят до нищожност на решението и като при всяка нищожност актовете могат да се атакуват с установителен иск.

2) Пороци, свързани с равенството на страните и възможността им за участие в процеса водят до унищожаемост, която може да се релевира в 3месечен срок с иск за отмяна.

И двата способа за атакуване се осъществяват по исков ред пред СГС, който е единствения местно и родовоподсъден съд. Последиците от исковете са същите като от всички останали искове, включително възможност за обжалване пред апелативен съд и пред ВКС. Като резултат от атакуването може да се стигне до решение на държавния съд, който или 1) оставя в сила арбитражното решение или 2) го обявява за нищожно или за унищожаемо.

2.5. Промените от 2001 г. унифицираха но последици основанията за атакуване на порочните решения, като единствена възможност остана конститутивен иск за отмяна, който може да се предяви в 3месечен срок от деня, в който молителя е получил решението. Тази промяна е наложена с цел хармонизация на нашето право с Нюйоркската конвенция. С последното изменение на ЗМТА от бр. 43/2002 г. производството по отмяна става едноинстанционно, като компетентен е ВКС.

3. Възобновяване – чл. 49 ЗМТА: Ако държавният съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, т. 1, 2 и 3, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд, а когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл. 47, т. 4, 5 и 6, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане. Всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри.