1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

4. Гражданско процесуално право

1.2. Метод на регулиране. Характерно за ГПП е, че е публично право - методът на регулиране е властническият метод (като конституционното, наказателното право и т.н.).

1.3. Функционални връзки с други отрасли (Ж.Ст.).

1) ГПП противостои на отраслите, регулуращи отношенията с метода на равнопоставеност, но с тях се намира в най-тясна функционална връзка, тъй като урежда тяхната защита - гражданскопроцесуалните норми спрямо материалните са вторични и служебни,норми относно норми. Процес.норми са обусловени от защитаваните материални,а от др.страна им въздействат като поддържат и регулиращата им сила.

2) Функционалната връзка с другите отрасли не е толкова тясна. КП определя положението на съда, а ГП урежда предвидените от Конституцията съдилища и гарантира упражняването на правото на защита. АП урежда администрацията на правосъдието, ГП решава административноправни спорове и служи за събиране на глоби. НП обезпечава ГП като защита-санкция, а ГП осъществява наказателната отговорност под формата на глоби. В наказателния процес се осъществява гражданска отговорност за престъпления, а ГП установява извършено престъпление при недопустим наказателен процес.

1.4. Ж.Ст.: ГП е самостоятелен клон на правото. Отличава се по предмет - защита на накърнени граждански права чрез приспособени към нея производства и процесуални правоотношения (виж 3.2.2.).

2. Източници.

2.1. Конституция: съд, правосъдие.

2.2. Международни конвенции, които са ратифицирани от Р България и обнародвани в ДВ; двустранни международни договори (договори за правна помощ).

2.3. Закони и подзаконови нормативни актове:

1) ГПК - основно.

2) Закон за МТАрбитраж; ТЗ, част IV - универсално принуд. изпълнение + съдебен конкордат.

3) Норми от материални закони.

Съдилищата са длъжни да прилагат издадените след Конституцията закони, а ако смятат, че й противоречат, уведомяват ВКС или ВАС. Трябва да отказват прилагането на противоречащи на Конституцията заварени закони (§3, ал. 1).

2.4. Решения на КС (според Ж.Ст. тълкувателните решения).

2.5. Ж.Ст. включва и актовете на авторитетно тълкуване (напр. закон за тълкуване на закон).

2.6. Тълкувателни решение на ОСГК на ВКС; преди постановления на пленума (продължават да са задължителни - Ж.Ст.). Противоречие в тълкуванията се преодолява с тълкувателно постановление на пленумите на ВКС и ВАС (чл. 41 ЗСВ).

Ж.Ст.: Тълкувателните актове (на КС, актовете на авторитетно тълкуване, актовете на ВС и ВКС) са: 1) нормативни; 2) вторични - образуват едно цяло с тълкувания акт и имат сила от деня на влизането му в сила (чл. 50, ал. 1 ЗНА, но съобрази ал. 2); 3) задължителни за съдилищата - не може да се приложи чл. 15 ЗНА несъобразяването с тях е несъобразяване с тълкуваните актове.

3. Норми на ГП.

3.1. Нормите на ГПК обикновено са императивни правни норми (не диспозитивни).

1) Диспозитивната правна норма намира приложение в случай, че същото правоотношение не е уредено по друг начин от субектите на правоотношението. Характерни са за гражданските отношения, които се уреждат предимно договорно, на принципа на договорната автономия.

2) Императивната правна норма се прилага във всички случаи. Нормите са основно императивни не защото са публичноправни, а са публичноправни, защото са императивни. Актовете са публичноправни и императивни, защото има диаметрално противоположни интереси. ГП преднамира два диаметрално противоположни интереса - за да могат да бъдат уредени, не е подходящо да се уреждат с диспозитивни норми, а е необходим порядък, който да даде защита и да наложи санкция противно на волята на една от страните.

а. За съда (чл. 2) има задължение да даде защита по всяка подадена до него молба. Ако процесът е конвенционален, няма да може да даде защита.

б. Процесът трябва да бъде организиран така,че да се стигне до резултат,а с диспозит. норми е невъзможно.

Ж.Ст.: Неприсъщо на процеса е договорното регулиране: 1) интересите са противоречиви и ако съгласието на страните е условие за предприемане на действия, то налагането на санкция ще зависи от правонарушителя; 2) при договорно регулиране съдът ще се явява трето лице и не би бил обвързан; 3) договорното регулиране би изключило равенството на страните - страната няма да има свобода на процесуално поведение, защото ще бъде подчинена на уговорен вече способ за процедиране. Договорно регулираният процес е допустим само по дела, които страните възлагат на арбитраж.

Ж.Ст.: Недопустими са и процесуалните договори, с които страните се задължават да извършат или да не извършат определени процесуални действия по бъдещ или висящ процес (напр. да не се предявява иск, да не се възразява срещу иска). Тези договори са допустими по изключение (арбитражен договор, договор за местна подсъдност). Съдебната спогодба е допустима - съгласието за прекратяване на делото е съгласие за оттегляне на иска; допустимо е и съглашение, че страните при спор ще се опитат да го уредят, преди да предявят иск. Доказателствените клаузи (изключване на допустими доказателствени средства, придаване на задължителна доказателствена сила на доказателства, които съдът свободно преценява) са недействителни; страните могат да уговарят допустимите доказателства пред арбитраж.

3.2. Процесуални норми (и материални норми).

3.2.1. Разлика в действието във времето. Материалноправните норми имат действие за в бъдеще. Процесуалните норми имат обратно действие (по принцип). Обратно действие има, когато след влизане в сила на нормата се промени завареното правоотношение. Това е така, защото:

1) Материалноправните норми биха накърнили автономията на страните, ако им се придаде обратно действие - страните сключват конкретен договор по определен начин в определени условия. Между страните остават тези права и задължения, които законът е предписвал при осъществяване на факта, от който те са възникнали, макар при упражняване на правата и изпълнение на задълженията законът да предписва други или да не предписва правни последици от този факт. По изключение законът може да въведе обратно действие на материалния закон.

2) При процесуалните норми се предполага, че новата процесуална норма е по-съвършена и урежда по по-добър начин новото производство. Обратното действие на процесуалната норма се състои в това, че едно процесуално действие едновременно погасява и поражда процесуални права. С влизането на новата норма в сила не се оказва влияние на погасените вече процесуални права, но нереализираните процесуални права се променят, защото новата норма придава на конкретното действие различни последици - погасява правните последици на завареното от нея последно процесуално действие и прикрепва към него нови правни последици, насочени към въведеното от нея процесуално действие. Законът може да изключи незабавното действие. Възникналите при действието на стария закон защитни и санкционни последици (СПН, принудително удовлетворение, обезпечение) запазват силата си и при действието на новия закон, дори той да урежда другояче предпоставките и съдържанието им (Ж.Ст.).

3.2.2. Разграничение между материална и процесуална норма. Източникът е индикация, без да е сигурен критерий (не е задължително ГПК да съдържа само процесуални норми) - има смесване на материални и процесуални норми в един нормативен акт: материални закони съдържат оборими презумпции, правила за доказателствена тежест (чл. 45, 85 ЗЗД), доказателствени средства (чл. 77, 99, 109 ЗЗД); правила на ГПК уреждат граждански отношения (отговорност за съдебни разноски - чл. 64-69; чл. 3; недействителност на сделки след запор или възбрана - чл. 345-347). Има няколко различни критерия:

1) Предмет и метод. Предметът на регулиране на гражданскопроцесуалните норми е ГП като производство, правоотношение и защита-санкция. Методът на регулиране е властническият. Ж.Ст.: процесуалната норма урежда действията и правоотношенията в производството по защита и самата защита; материалната норма урежда взаимоотношенията между граждани и юридически лица като равнопоставени субекти.

2) Адресат на процесуалните норми винаги е държавен правозащитен орган, освен ако не е частен арбитраж. Според Ж.Ст. нормата е процесуална, ако има за адресати орган, овластен да даде защита и да наложи санкция, и лица, заинтересувани от защитата и санкцията. Адресатът на материалните норми никога не е съдия или съд в това му качество; адресати са граждани или юридически лица. От гледна точка на съда материалноправната норма е мащаб за чуждо поведение, а процесуалната - за неговото поведение (какво трябва той да направи). Всички законови оборими презумпции са процесуалноправни норми - този, който трябва да счита нещо, е съдът.

3.3. Ж.Ст:Според вида на защитата нормите на ГП са норми на исковия,на изпълнителния и на обезпечителния процес.Всяка защита поставя три осн. групи въпроси,според чието уреждане нормите биват:

1) Норми, които уреждат предпоставките за допустимост на търсената защита (за всяко от трите производства) - условия за пораждане, съществуване или упражняване на правото на иск, на правото на принудително изпълнение и на правото на обезпечение.

2) Норми, които уреждат развитието на допустимото производство за защита - уреждат процесуалните действия на защитния орган и страните, подготвящи защитния акт, и самия акт.

3) Норми, които уреждат предпоставките и съдържанието на защитните и санкционните последици.

Тези норми са от значение за валидността, за правилността или за допустимостта на защитния акт. Има и норми, които целят бързина или икономичност на защитата или дисциплина в производството, но нарушението им е без значение за законосъобразността на защитата.

4. Тълкуване на нормите на ГП (Ж.Ст.) - съобразно чл. 46 ЗНА. ГПП е формално право, но това не обосновава стриктното и формалистично тълкуване, а трябва да се тълкува с оглед на предназначението си (форма на живот на материалното право) - така приема и ВС. Той прилага по аналогия правила на ГПК спрямо несъдебни производства по сходни със съдебния процес въпроси.

Заварените от Конституцията закони, които остават в сила (§3, ал. 1), трябва да се тълкуват в нейния дух

1. Взаимна функционална връзка.

1.1. Материалното ГП и гражданския процес се намират във взаимна функционална връзка. Те са клонове на различни отрасли (публично и частно право), но са във взаимна връзка на обусловеност и въздействие - материалното право обуславя гражданския процес, а гражданският процес има за функция да възстанови законосъобразното развитие на материалните правоотношения (материалното право регулира отношенията с метода на равнопоставеност - гражданско, търговско право и т.н.).

1.2. Взаимните връзки могат да се разгледат на две нива:

1) Абстрактно (нормативно) ниво - съотношението се разглежда на ниво правни норми (обективно право и как влияе то на гражданския процес). Материалното право има присъщи форми на живот в гражданския процес.

2) Ниво на конкретно материално право и конкретен граждански процес (ниво на конкретни материални и процесуални отношения) - ниво на конкретно правоотношение като материално право и граждански процес.

1.3. Връзката е права и обратна:

1) Има влияние на материалното право върху гражданския процес - права връзка.

2) Гражданският процес влияе върху материалното право - обратна връзка.

2. Нормативно (абстрактно) ниво.

2.1. Права връзка. Зависимостта произтича от служебния характер на ГП спрямо материалното право - възстановяването на материалните права е в зависимост от приспособеността на ГП към особеностите им, но това не следва да води до излишно множество от процесуални норми (напр. за всяко право да има специален иск като напр. в римското право) - Ж.Ст.

1) Незаконосъобразното развитие на материалните правоотношения води до специфични форми за защитата им. Формите на незаконосъобразно развитие на правоотношението са форми, уредени от материалното право. Те влияят върху гражданския процес - той урежда формите на защита, предопределени от формите на нарушение на материалното право.

а. За разрешаване на правни спорове е исковото производство.

б. Неизпълнението на изискуеми задължения трябва да бъде заместено в гражданския процес от принудителното изпълнение (неизпълнението води до изпълнителен процес) - точно същото (доброволно изпълнение) не може да се получи, получава се неговият сурогат (принудително изпълнение).

в. При застрашаване на дадено право се стига до обезпечителния процес.

2) Материалните правоотношения са различни (едно от друго), поради което не винаги общата процедура е в състояние да възстанови законосъобразното им развитие.

а. Спецификите в материалните правоотношения водят до особени искови производства (поставяне под запрещение, производство по сключване на окончателен договор, брачен процес, начетно производство - производство по финансови начети, делбено производство).

б. При изпълнителния процес: задълженията могат да бъдат доброволно реализирани по различен начин (носими, търсими и т.н.) - невъзможно е да се изпълнят по един начин от материалноправна гледна точка. Изпълнителният процес е сурогат на доброволното изпълнение и трябва максимално да се доближи до него, затова в изпълнителния процес няма общ изпълнителен процес - има отделни изпълнителни способи в зависимост от естеството на задълженията (заради влиянието на материалното право).

3) Материалните правоотношения имат различна социална ценност. Някои от тях имат по-голяма социална ценност и това намира отражение в гражданския процес - държавата дава по-особен режим на тяхната защита: тези права имат привилегировано положение в гражданския процес и получават по-улеснена и ефективна защита. Това са тези права, които гарантират оцеляването на индивида (от изпълнението на тези материални правоотношения зависи животът му):

а). Право на издръжка. За по-добра защита гражданският процес дава приоритет при неговата защита в няколко направления: 1) на входа не се плаща държавна такса (плаща се при приключването на процеса от изгубилата страна) - лицето вероятно няма пари; 2) предвидена е алтернативна местна подсъдност в чл. 81, ал. 2 (принцип на местна подсъдност - чл. 81, ал. 1) – искът се подава пред съда на местойителството или седалището на ответника; 3) исковете се разглеждат по реда на бързото производство - издръжката е от жизненоважно значение; 4) предварителна изпълняемост на съдебните решения по исковете за издръжка - изнесена напред изпълнителна сила; 5) притезанията за издръжка са с привилегировано положение спрямо другите притезания - разширява се кръгът на секвестируемите права; 6) правото на издръжка е несеквестируемо (освен ако средствата се дължат като издръжка на друго лице).

б). Право на трудово възнаграждение: 1) не се плаща държавна такса на входа; 2) бързо производство; 3) предварителна изпълняемост на решенията; 4) привилегировано удовлетворяване (чл. 136 ЗЗД) - Ж.Ст.; 5) частична несеквестируемост - правото на трудово възнаграждение е секвестируемо, макар и не напълно.

Друго несеквестируемо право е собствеността на жилището - по принцип несеквестируемо (също и някои движими вещи) - пак влияние на материалното право и на ценността на правото на собственост върху единственото жилище.

4) В материалното право съществуват и усложнения в материалното правоотношение. Елементарното материално ПО има два субекта,има право,на което кореспондира пр.задължение.Какви усложенения са възможни:

а. Може да има повече от двама субекти - отношения при СИО между съпрузите и трето лице (ако само единият съпруг продаде, сделката е унищожаема - трябва да продадат двамата на третото лице); солидарност на кредитори, на поръчители и т.н. Тези усложнения са отчетени в гражданския процес - предвидена е фигурата на другарството, на субективното съединяване на искове (чл. 171, 172, 173).

б. Усложнение с оглед на правоотношенията - между едни и същи лица може да има повече материални правоотношения (напр. заем + наем). Гражданският процес отговаря на това усложнение с фигурата на обективното съединяване на искове (чл. 103, 104, 175, ал. 2, чл. 118 и на други места).

Ж.Ст.: възможни са и други усложнения на гражданските правоотношения (правоприемство, зависими правоотношения, регресна отговорност, последващи промени на правото и т.н.), към които се приспособява ГП (процесуално правоприемство, допълнително встъпване и привличане, обратен иск, инцидентен установителен иск, изменение на иска).

5) Ж.Ст: Обусловеност на разпределението на тежестта на доказване и на доказателствените средства от материалноправния ефект на юридическите факти (правопораждащи, правоизключващи, правоизменящи и т.н.) и от формата за сключване на правните сделки.

2.2. Обратна връзка:

1) Гражданският процес влияе върху материалното право и го превръща в право. За да говорим за право, трябва зад правната норма да стои държавната принуда, да може да се намеси държавата и да принуди към изпълнение. Гражданският процес е тъкмо апаратът, който принуждава да се спазват правните норми - държавна принуда, която трябва да бъде приложена при незаконосъобразно развитие на материалните правоотношения. Ако не съществуваше гражданският процес, материалното право едва ли щеше да може да се нарича право (правото се гарантира от държавната принуда, без нея то се превръща в нещо друго).

2) Социална (не “социологическа”) връзка (обратна социална зависимост): колкото по-ефективен е гражданският процес, толкова повече ще се спазват правните норми (материалните правоотношения ще се развиват законосъобразно). Това може да бъде видяно на две нива (две причини):

а. Превантивно въздействие: ако всички субекти бяха убедени, че в кратки срокове гражданският процес ще се намеси да възстанови законосъобразното развитие на материалните правоотношения, щяха да спазват задълженията си - гражданският процес мотивира субектите на материалните правоотношения да изпълняват доброволно своите материалноправни задължения.

б.Колкото по-ефективен е гражданският процес,толкова по-бързо ще се стигне до законосъобразното развитие(колкото по-бързо се възстанови законосъобразното развитие,толкова по-бързо ще се приложи в живота законосъобразното материално правоотношение).Триинстанционната съдебна система е създадена да гарантира законността на съдебното решение,но за сметка на нея се пренебрегва др.ценност - бързината.

3. Връзка на конкретно ниво - ниво на конкретни материални ПО, на конкретен граждански процес.

3.1. Права връзка.

3.1.1. Най-ярка и най-тясна е връзката в областта на изпълнителния ГП. В него принудително се отнема от длъжника едно благо, от което той е бил длъжен сам да се лиши, и се предоставя на взискателя.

1) Притезателно право. Изпълнителният процес е най-интензивната санкция (отнема се благо от длъжника), а с това и най-интензивната защита (благото се връща на кредитора). Изпълнителният процес навлиза най-дълбоко в правната сфера на длъжника за сметка на взискателя. Поради това, за да се задвижи изпълнителният процес, е необходимо да съществува притезателно право - за да има право на принудитилно изпълнение, трябва да има доказано притезателно право (реално съществуващото притезание поражда правото на принудително изпълнение). Иначе изпълнителният процес би се превърнал в своя антипод. Правото на принудително изпълнение съществува само дотолкова и докогато съществува притезателното право, което трябва да бъде осъществено. Ако материалното право не съществува, изпълнителен процес е недопустим и ако е започнат, трябва да се прекрати (също и ако правото се погаси през време на процеса) - Ж.Ст. Докато в исковия процес ролите са въпрос на инициатива, тук те са предопределени от материалното правоотношение - взискател е кредиторът в материалното правоотношение, ответник е длъжникът.

2) Установено притезателно право. За да се стигне до принудително изпълнение (чл. 323), трябва да има изпълнителен лист. За да се издаде изпълнителен лист, трябва да има изпълнително основание (чл. 237) - когато съществува неудовлетворено, изискуемо, ликвидно притезателно право, то не е достатъчно, за да се започне изпълнителен процес, а това право трябва да е закрепено в изпълнително основание. Това също не е достатъчно - изпълнителното основание трябва да е проверено от съда (чл. 242) и съдът издава изпълнителен лист. Едва тогава възниква правото на принудително изпълнение.

3) Несъществуване или оспорване на притезателното право. Връзката между притезателното право и изпълнителния процес е неразривна. Ако не съществува притезателно право (бъде прекратено доброволно - плати се), процесът ще се прекрати - няма защо да съществува, безпредметен е. Ако притезанието бъде оспорено, процесът ще спре - извънсъдебно изпълнително основание, издава се изпълнителен лист, започва принудително изпълнение, но длъжникът може да направи възражение, че не дължи, изпълнителният процес ще бъде спрян и ще се даде 30-дн.срок на кредитора да предяви установителен иск,ако го направи,изпълнителният процес ще се спре,защото притезателното право може да съществувано може и да не съществува-защита в изпълнителния процес се дава само на доказано притезат. право,не и на оспорено.

Прекратяването на изпълнението, защитата срещу незаконно принудително изпълнение, както и изпълнителните основания, отразяват връзката между изпълнителния процес и материалното право (Ж.Ст.).

3.1.2. Обезпечителен процес. Обезпечителният процес е по-малко интензивен от изпълнителния като санкция и защита, затова и самата връзка между застрашеното право и обезпечителният процес е по-слаба. За да има обезпечителен процес, трябва да има право на обезпечаване на иска. За да има такова право (за да бъде допуснато обезпечаването на иска), трябва 1) да се представят убедителни писмени доказателства, за да се докаже вероятното съществуване на правото, вероятната основателност на иска (в изпълнителния процес трябва да се докаже реалното съществуване) и опасността, че правото, което ще бъде обезпечено, няма да може да се реализира, или 2) да се представи гаранция по чл. 180, 181 ЗЗД (ако не може да докаже).

1) Трябва да се докаже по вероятностен начин, че такова право има и че има опасност това право да не се реализира. Не е достатъчно да се твърди, че правото съществува, както е в исковия процес, но и не е необходимо да се докаже, че правото съществува, както е в изпълнителния процес.

2) Гаранцията се дава, за да се гарантира, че ако обезпечението е неоснователно, насрещната страна ще бъде възмездена за щетите от евентуално наложената обезпечителна мярка. Освен това създава убеждение у съда, че правото вероятно съществува.

Трябва да се докаже по вероятностен начин основателността на иска, за да се допусне намеса в чужда пр. сфера.Обезп. процес предпоставя едно вероятно същ. право (ако правото не същ. - отговорност по чл. 322).

3.1.3. В исковия процес връзката между материално право и ГП е най-слаба. Връзката е твърдяно право - за да съществува право на иск, трябва да съществува поне субективно твърдение, че определено материално право съществува и то се нуждае от защита (засегнато е от правен спор). Доказателство за тази връзка е чл. 15, ал. 1, чл. 97, ал. 1.

1) В исковата молба се посочват обстоятелствата, на които се основава искът, и какво съдебно решение се иска да бъде постановено (петитум). С тези две обстоятелства ищецът очертава един модел на материално правоотношение. Без да има очертаване на спорно субективно материално право, право на иск не съществува - ищецът очертава това спорно субективно материално право в двата елемента на исковата молба. Ж.Ст: правото може да се твърди от ищеца, но и от ответника, срещу когото ищецът е предявил отрицателен установителен иск - без твърдяно право исковият процес е недопустим, защото няма формулиран правен спор, който да се разреши.

2) Ж.Ст.: Може да се отхвърли исканата от ищеца защита, но това не означава липса на защита и санкция - защита се дава на ответника (потвърждава се твърдението му) и санкция се налага на ищеца (отрича се твърдението му). Защитено ще бъде или твърдяното от ответника право (при отрицателен установителен иск), или правото му, заплашено от претендираното от ищеца право - не е необходимо съвпадане на спорно и защитено право, макар да е възможно при уважен положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск, тъй като при исковия процес е неясно чие е правото (има спор).

3) Ж.Ст.: Поради горното процесуалните роли на страните не са предопределени от ролите в спорното правоотношение, но понеже твърденията са различни, исковете ще бъдат различни: претендентът на правото би предявил положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск, а отричащият правото - отрицателен установителен иск. Всяка от страните по правния спор обаче ще упражни право на иск (ответникът чрез защита срещу иска - иска решение, обратно на поисканото в исковата молба) - всяка от страните търси защита на правното си твърдение и на правото, което брани чрез него.

4) Ж.Ст.: При изпълнителния и обезпечителния процес винаги има съвпадане между правото, предмет на процеса, и правото, което се брани чрез него, затова и процесуалните роли са предопределени от ролите в материалното правоотношение - защита може да получи само едната страна. Изпълнителният и обезпечителният процес поради съвпадането на претендираното и защитаваното право трябва да бъдат прекратени, ако правото не съществува. Исковият процес не се прекратява при несъществуване на предявеното право - защитата е в потвърждаване на правното положение, поддържано от ответника.

3.2. Обратна връзка (Ж.Ст.): ГП защитава и възстановява конкретното материално право (затова конкретният ГП спрямо накърненото материално право е необходима форма на неговия живот). Има и други материалноправни последици, функционално свързани със защитната последица: исковата молба прекъсва давността и поставя в забава длъжника; запорът и възбраната лишават от разпоредителна власт; продажбата на движима вещ, публичната продан, възлагането на вземане вместо плащане лишават длъжника от негови права и ги прехвърлят на друго лице (процесуални действия с гражданскопр. последици - смесени пр. институти; има и гражданскопр. договори с процес. последици - за арбитраж, за местна подсъдност, съд.спогодба).

6.--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------