Основания за касационно обжалване и правомощия на касационния съд. Решения на касационната инстанция

56. Основания за касационно обжалване и правомощия на касационния съд. Решения на касационната инстанция

1.1. Проверка за допустимост. Действията по жалбата започват с проверка за допустимостта й. Ако се установи порок следва и ВКС да даде срок за поправянето им според проф. Сталев.

1) Ако ВКС прецени за първи път, че жалбата е недопустима, се произнася с определение, с което оставя жалбата без разглеждане. Това определение прегражда производството, затова подлежи на обжалване. Тъй като ВКС действа в 3-членен състав при КО, обжалването се осъществява пред ВКС, но в 5-членен състав (обжалване пред същия по степен съд, но в друг състав).

2) Ако прецени, че жалбата е допустима, ВКС предприема действия по преценка на основателността й.

1.2. Призоваване, фикция за съобщаване - чл. 218д: До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

2. Основания за касационно обжалване. На КО подлежат и трите категории порочни решения (нищожни, недопустими, неправилни).

2.1. По отношение на нищожността и недопустимостта няма разлика с въззивното обжалване - всички пороци, които правят въззивното решение нищожно или недопустимо са касационни основания.

2.2. При неправилните решения съществува разлика с въззивното обжалване - чл. 218б, ал. 1, б. “в” посочва само две основания, които обосновават неправилност (двете групи причини, които могат да доведат до неверни изводи у съда за съществуващото фактическо и правно положение).

1)Неправилно приложение на материалния закон.Понятието “закон” в това основание следва да се схваща в най-широкия смисъл,като дори според проф.Стаев обхваща решенията на Конституционния съд и търлкувателните решения на ВКС и ВАС. Причината за противоречието между решението и закона е обикновено грешка, която съдът е допуснал, когато е издирвал или прилагал правната норма. Проверката дали решението противоречи на закона става въз основа на фактическите констатации на въззивната инстанция. Неправилното прилагане на закона трябва да е обусловило решението и това е така, когато то опорочава правните изводи, върху които решението е изградено.

2)Нарушение на съществени процесуални правила.За да може да говорим за нарушение на съдопроизводствени правила(които водят до неправилно решение,подлежащо на КО),трябва да уточним:

а.Трябва да е нарушена процесуална норма,която законът урежда и предвижда като гаранция за верността на изводите на съда-напр.чл.133(ограничение на свидетелските показания);норми, свързани с призоваване и връчването на книжа; съдебно заседание не по-рано от 7 дни от връчването на призовката. Не е такава обаче нормата, свързана с подсъдност - ако е нарушена, решението е недопустимо, не неправилно (не е гаранция за правилност, а за допустимост на решението).

б. В конкретния казус конкретното нарушение на тази норма трябва да е могло да се отрази на правилността на изводите - да е могло да доведе до неверни изводи. В този смисъл говорим за същественост на нарушението - ако не е връчено заключението на вещото лице, но страната заяви, че се е запознала с него, може да го анализира и т.н., нарушението не е съществено; ако страната не е била призована 7 дни преди заседанието, но в съдебното заседание се яви и заяви, че е изградила позицията си, в конкретния случай правата й не са били нарушени.

Нарушение на съществени процесуални правила означава кумулативно наличие на две предпоставки: 1) да е нарушена процесуална норма, свързана с верността на изводите, и 2) нарушението да е могло да се отрази на правилността на изводите в конкретния случай - същественост на нормата и същественост на нарушението.

3) Логически необосновани фактически изводи на съда (необоснованост). Във въззивното обжалване имаме необоснованост на решението като основание за обжалване. Това основание не е фиксирано изрично в закона, но се извлича по тълкувателен път. При КО необосноваността също е основание за обжалване - изводът се прави по тълкувателен път(почти всички законодателства я регламентират като основание за контролно-отменително обжалване-изрично или чрез тълкуване). Необосноваността се приравнява на процесуално нарушение. В този смисъл и т. 12 от ТР 1/2001: Грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила представляват нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 и чл. 157, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

4) Не подлежи на КО неправилно решение поради непълнота на фактите и доказателствата.

а. Когато делото е останало непопълнено с факти и доказателства, но това се дължи на процесуални нарушения на съда, основанието за КО ще бъде процесуално нарушение на съда, което е довело до непълнота (напр. съдът неправилно не е разпитал свидетел, позовавайки се на чл. 133 - това най-вероятно е довело до непълнота на доказателствата, но касационното основание в този случай е процесуално нарушение на съда).

б. Ако страната твърди фактическа или доказателствена непълнота, която не се дължи на процесуални нарушения (вината не е на съда), това не е основание за КО.

3. Преценка на основателността на жалбата.

3.1.  Важи диспозитивното начало - съдът не може да излезе извън рамката на жалбата.

1) Подлежи на разглеждане само обжалваната част от решението, решението само по обжалвания от съединените искове подлежи на разглеждане.

2) Не се допуска присъединяване на неподалия жалба обикновен другар, но резултатът от жалбата ще засегне неподалите жалба необходими другари поради тъждеството на спора.

3.2. Разглеждане на основателността.

1) Проверка за валидността на въззивното решение. Проверката на порочността на решението започва с проверка за валидност.

а. Ако прецени, че решението е нищожно, ще постанови решение за обявяване на нищожността, а с висящото дело процедира според основанието за нищожност (чл. 218ж - виж въззивно обжалване). Нищожността се проверява служебно - не е важно дали някоя от страните (в жалбата или в отговора на другата страна) се е позовала на нея.

б. Ако решението е валидно, контролната дейност продължава с проверка за допустимоста.

2) Проверка за допустимост.

а. Ако има недопустимост, ВКС обезсилва въззивното решение, а с делото процедира с оглед на основанието за недопустимост: ако е неподсъдност, препраща; ако има пълна липса на правораздавателна власт (неподведомственост), прекратява делото. ВКС е длъжен служебно да провери основанията за недопустимост - тези, които са абсолютни процесуални предпоставки, а не такива, които стават релевантни по отвод на ответника, а той не го е направил в инстанцията по същество; ако има относителни процесуални предпоставки, трябва да се посочат в касационната жалба, за да се произнесе ВКС.

б. Ако приеме, че решението е допустимо, ВКС започва проверка за правилност.

3) Проверка за правилност.

а. Проверка за правилност.

- ВКС може да изхожда единствено от установената фактическа обстановка от въззивния съд - не са допустими факти и обстоятелства, непосочени пред въззивния съд. ВКС контролира дали правилно е приложен материалният закон към така установената фактическа обстановка. Ако констатира, че материалният закон е неправилно приложен, ВКС трябва да отмени въззивното решение като неправилно.

- По същия начин трябва да процедира, ако въззивният съд е постановил решението при нарушение на съществени процесуални правила.

- По същия начин процедира, ако констатира необоснованост.

б. Може ли да се сочат въобще доказателства - нови доказателства са допустими само доколкото те установяват пороците въобще на въззивното решение, но нямат релевантност към установяване на фактическата страна на спора.

- Чл. 218ж, ал. 1 предвижда, че ВКС се произнася само по заявените в жалбата основания. Тълкуването е в смисъл, че ограничението се отнася само до съществените процесуални нарушения, а не до другите основания за обжалване. Страната е длъжна да изброи изчерпателно само тези пороци, които представляват съществено процесуално нарушение. Пороците, свързани с недопустимост, нищожност, неправилно прилагане на императивни правни норми, се проверяват служебно.

-Цялата дейност по проверката за основателност на касационната жалба се извършва от ВКС в 3членен състав в открито заседание с призававане на страните. Това на практика са тяхните устни състезания – чл. 218е ги нарича “обяснения”. По възможност е единствено заседание, в края на което съдът трябва да е формирал решение. състав, в открито заседание, на което изслушва страните. Според чл. 218е участието на прокурор е задължително само когато това е изрично предвидено в закона.

4. Решения на ВКС.

4.1. Ако решението на въззивната инстанция не е порочно, ВКС постановява решение, с което отхвърля жалбата като неоснователна. Това е условие за влизане в сила на перфектното въззивно решение (то ще породи СПН) - няма инкорпориране на решението на въззивния съд. Решението, което ще породи последици, е решението на въззивния съд, решението на ВКС е само условие за пораждане на последиците.

Не е допустимо за първи път в касационна инстанция да се налагат обезпечителни мерки (пред ВКС могат да се обжалват обезпечителни мерки, но не и да се налагат при КО).

4.2. Всички решения на ВКС като актове на последната инстанция са окончателни и необжалваеми - влизат в сила от момента на обявяването им. А ако самите решения на ВКС са порочни, зависи от порока и от това как се процедира с висящото дело.

1) Решенията на ВКС поначало са окончателни само когато отхвърля жалбата като неоснователна и когато след отмяна на решението сам се произнася по същество (само когато решението на въззивния съд е отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон). Само при нарушение на материалния закон ВКС се произнася по същество (няма смисъл делото да се връща) - тогава няма втора фаза, решението е окончателно.

2) В останалите случаи се процедира с оглед на основанието за отмяна. Когато основанието за отмяна е необоснованост или съществено процесуално нарушение, делото се връща на въззивния съд за ново разглеждане на различен състав.

а. При разглеждането се прилагат чл. 206 и чл. 208, ал. 2 – това означава, че новото разглеждане ще ползва необходимите другари на касатора и обикновените ако решението се отнася до общи факти, както и че при новото си решение въззивния съд ще е обвързан с правилото, че не може де се влоши положението на касатора.

б. При това второ разглеждане важат поначало правилата за въззивното обжалване, но ВКС трябва да даде задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона (материален и процесуален), за да не се стигне до същото нарушение.

в.Новото разглеждане от въззивната инстанция е от нов състав на съда. То започва от онова процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за ново разглеждане на ррешението.

г. При новото въззивно разглеждане има съществена разлика при соченето на факти и доказателства - ограничени са фактите и доказателствата. Могат да се сочат само новонастъпили или новооткрити, но не и непосочени от страните при първото разглеждане по тяхна вина (голяма разлика с първото въззивно разглеждане).

д. Ако второто решение е порочно, то подлежи на КО – ВКС в нов състав може отново да върне и то да даде различни указания.

5. Оттегляне на касационната жалба – по аналогия се прилагат правилата за оттегляне на въззивната жалба.