10. ЛИРИЧЕСКИЯТ ГЕРОЙ. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ
1. Лирически говорител
2. Лирически герой – влизат различни видове – чрез местоимения, съществителни, субстантивирани прилагателни. Видове герои: 1. Не е равен на Аз-героя, по-външен, по-надарен, конструиран от цялата творба. Най-добре се усеща когато няма изразен субект на текста. Може да се изрази с Аз/Ние (обект, а имплицитно и субект, дори когато не говори за себе си). Лирическият говорител може да го въведе – този, който говори представя света в творбата. Когато лириката е с художествена условност, Азът сякаш е абстрактен, и той е условен. През Възраждането се опитва да говори за реални събития, да служи с конкретни дати, събития – без художествена условност.
„Аз-Ти“ (реверсивна конструкция) е по-устойчиво от „Аз-Той“, изразено по-ярко лирическо Аз. „Той“ може да присъства без Аз.
Модерната поезия не може да намир изхода, за разлика от Възрожденската. Модерната се характеризира с неяснота.
Какво казва за себе си героя: „аз за себе си“ – двама души, борещи се една с друга – ангел и демон, „аз-глобални отношения“ – мислени през традицията, например смъртта и отношението на героя към нея, родината и др.
Сподели с приятели: |
