1. зараждане на идеята за ип. Разбирането на веселовски за генезиса на литературата и за задачите на ил
Изтегляне 49.8 Kb.
|
| 6. БЪЛГАРСКИЯТ КАНОН
3 въпроса за формиране на канона: 1. Валидни ли са политическите критерии, по който е правен един канон и колко е канон тогава? 2. Коя етно-социална група у нас е оставена пренебрегната и невключена в канона? 3. Полово формиране на канона – има ли мъжки и женски канон/писане – самоколонизираща се култура (термин на Кьосев – „Списъци на отсъстващото“ от сборника „Български канон“) – намира се какво липсва и се търси в Запада. Култура, която вижда липса на ценности в себе си и ги открива другаде – Западът се обожествява, внасят се модели отвън. Трансцендетното е винаги чуждо, чуждото е универсално. Този тип култури, бъркащи Запада с Бог, правят грешка, която се явява структуроопределяща и модел, без който не можем да съществуваме. Друг случай е когато има култура, но е останала в миналото – реконструираме това, което е било (почвеничество, Паисий), преоткриваме. Контрапункт е западничеството (Пенчо Славейков). Централен феномен на отсъстващото се оказва самата литература – няма литература – тя е боклук. Интертекстът е рухнал, въпреки че се говори за класика или канон – механизмът за правене на канон: през 1889г. в България се открива висш учебен университет – литературата е съкровищница. В рамките на институцията се формира канонът и боклукът става класика – институциализира се. В канона могат да настъпят много промени, някои неща могат да са свръхтрайни и да се обогатяват. Приемствеността е и в знака на несъгласие – да има диалог в различни времена и пространства. Канонът съхранява диалога, разговорите между културите, постоянния обмен. Парадокс на българския канон – интертекстуалността му е непозната на Запада, не е универсален за Запада, а по принцип канонът трябва да бъде. 09.09.1944 – падането на Берлинската стена, Перестройката – 10.11.1989 – идеологията „изритва“ другите идеологии и не се осъществява диалог. Изтегляне 49.8 Kb. Сподели с приятели:
|