7. РАЗБИРАНЕТО ЗА ИНТЕРТЕКСТУАЛНОСТТА И АВТОТЕКСТУАЛНОСТТА. ГОВОРЪТ НА „МЪЛЧАЛИВИТЕ ДИАЛОЗИ“. ИНТЕРТЕКСТУАЛНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ В БЛ
Структуралистите вярват, че границите на текста започват и свършват с материалната им проекция. Диалогизмът разколебава структурализма, отхвърля едностранната интерпретация на текста, предлага друг начин на мислене.
Бахтиновата диалогичност е с ясна концепция, извън полагане в даден субект. Интертекстуалност – опит да избегнем субект, социум. Транстекстуалност – общо поле от текстове, всеобхватно.
1. Интертекстуалност – присъствието на един текст в друг текст във формата на цитат, алюзия или плагиат. Транстекстуалността изучава подобни текстове.
2. Паратекстуалност - надтекстово равнище: паратекстове – например подзаглавия, епиграфи, бележки под линия и т.н., епитекстове – публични (автор, издател), лични (кореспонденция на автор).
3. Метатекстуалност – текст, който тълкува, разяснява, коментира, анализира друг текст. Той е текстът, отнасящ се към друг текст.
4. Хипертекстуалност/Хипотекстуалност – хипотекстът е долния пласт. Сбития преразказ е Б-текст, хипертекста. Всеки текст Б, който може да се мисли породен от който и да е текст А е хипертекст.
5. Архитекстуалност – взаимопрониквателен с 3. Автор и автотекстуалност – противопоставени на междутекстуалността.
Имплицитния диалог е „мълчаливия диалог“ – проговаря сам на подготвения, интелигентния, ерудирания реципиент.
Сподели с приятели: |
