1. зараждане на идеята за ип. Разбирането на веселовски за генезиса на литературата и за задачите на ил
Изтегляне 49.8 Kb.
|
| 2. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ИП
Синкретизъм (първичен) – Отделните видове изкуства не са съществували самостоятелно, а в едно. От лироепос се развиват в две посоки лириката и епоса. Първичен синкретизъм - създаване на словесен архив чрез определени обичаи, традиции. Той се изпълнява колективно; има универсален принцип, познат е на всички в едно племе. Състои се от три водещи момента: ритъм - танц; песен - музика; елементът на словото. При първичния синкретизъм най-важна е ролята на ритъм - танц, след това на песен - музика и най-накрая на елемента на словото. От елемента на словото възниква литературата - родовете, видовете, жанровете. Първичният синкретизъм не е синтез, а неразчленимо изначално единство на ритъм, песен, слово. Архаиката е време на преход от мит към фолклор. Веселовски се опитва да представи и мотивира произхода на литературата, като се връща в Архаиката – период, в кйто словото, само по себе си, е дефинирано и разбирано понятие. Водещата роля е на хора и колективното изпълнение на образи. Свързаното с божественото се нарича култ, а свързаното с хората – обред. Водеща роля има ритъмът, най-слабо е застъпен елемента на словото. В рамките на словото се появява солист (корифей), който не говори от свое име, а е колективен субект, няма съзнание за индивидуалност. В по-късен етап (по време на мита) може да стане певец, а после и поет с биография и лично творчество (в този трети етап се появява литературата). В днешно време изкуството се изгражда на основата на синтеза. Драмата произлиза от култоните драми, обреди и т.н. Драмата става изкуство, а не ритуал, когато божественото битие се замени с човешко. Според Веселовски, пътят на епоса се развива от разказа, като в частност говори за цикъл от разкази, които биват: естествени (едно събитие с различни варианти), генеалогически (сюжети, възникнали във времето) и художествени, като естествени и генеалогически се смесват. Формален синкретизъм - при него имаме ритуал, без нужда да обясним словесно. Формален е защото подценява словото. Ритуалът и митът са две страни на едно и също явление или по-точно казано: МИТЪТ=РИТУАЛ+СЛОВО. В. подценява идеалогически повествователния характер за сметка на ритуалността/обреда, изпуска вниманието от мита, разказа, сюжета. Неговият синкретизъм се нарича формален от критиците. *Връзката между ритуал и мит е неделима – две страни на едно и също явление. При разпадането на синкретизма, актуални за В. стават понятията „мотив“, „сюжет“. Мотивът е едночленен схематизъм, неразложим е. Сюжетът е многосъставен, може да съдържа повече мотиви. Според В. не е възможно на базата на мотива да се съди за оригиналност. Сюжетът предполага да мислим. Формулата е схематична и може да съдържа един или повече мотиви и разнообразни сюжети. Изтегляне 49.8 Kb. Сподели с приятели:
|