9. ПОНЯТИЕТО „АВТОР“ В РАЗЛИЧНИ АСПЕКТИ
1. Имплицитен автор – не е равен на самия автор. Конструкция на самия текст, създаден от акта на написаното, съизгражда се от цялото Авторът е само в текста, няма го извън него. Не е равен на нито един от героите в текста, не е равен и на повествователя. Алтер-егото (алтернативен) на живия автор подсказва кой е, читателят коструира образа на автора.
2. Експлицитен – авторът като герой, героят като разказващ автор, например човек, написал дневник. Всеки герой, написал нещо е автор. Експлицитният автор е герой в текста. Реалният автр не е в текста (Софроний и житието му).
Авторът разкрива основната си идеология (културна принадлежност, ценностна система). Опитва да покаже, че основно в писането е гражданското самосъзнание. Фигурата на автора, говорещ за себе си в предговор или послеслов като гражданин, изгражда самия автор, себе си. Много функционално е това във Въдраждането. Преобръщането става при Вазов, който представя себе си не само като гражданин, а като гражданинът, който пише – писател, пишещ за народна полза, изразител на граждански виждания, няма художественост, не е артист. За разлика от него, Паисий иска да стигне до обществеността. А в романтическата концепция за автор талантливият няма аудитория. Вазов служи с общоразбираемия език, за да стигне до народа, а Славейков – точно обратното – създава елитарна литература.
Сподели с приятели: |
