1. зараждане на идеята за ип. Разбирането на веселовски за генезиса на литературата и за задачите на ил
БИБЛИЯ И ЛИТЕРАТУРА. СТРУКТУРА НА БИБЛИЯТА. МИТЪТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО. ТИПОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Изтегляне 49.8 Kb.
|
| 3. БИБЛИЯ И ЛИТЕРАТУРА. СТРУКТУРА НА БИБЛИЯТА. МИТЪТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО. ТИПОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Библията се формира дълго време – от 13в пр.н.е. до 2-4в. Сл.н.е. За вярващия Библията е Свещеното Писание, не литература, тя е божието откровение и е един от начините за изразяване на божественото сред нас. Ключ за разгадаване е църквата като институция – ние получаваме тълкувание т светите отци. Съвременният поглед на Библията - като конгломерат от митове. Религията от гледище на "чистия разум" / Кант/. Основополагаща е идеята за вяра. Без вяра не може да има религия. Бог не може да бъде видян без вяра. Монотеизъм - вярата в Светата Троица/ една личност с три ипостаси - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Свети Дух/. Протестантската библия са включени само каноничните книги, определени от църковния канон. Тя е репрезентираща канона. Католическата и Православната библии разширяват канона с книги, които не му противоречат, разкриващи важни неща. Православната е най-разкрепостена, най-близка е до нашето мислене. Дава се по-голяма свобода на вярващия. Книгите от СЗ са съставяни от XIII пр. Хр. до I век сл. Хр. Старият Завет съдържа 3 основни части: Тора (Закон) - това са 5-те Моисееви книги/ Петокнижието/ - Битие; Изход; Левит; Числа; Второзаконие/; Невиим - книгите на пророците; Кетувим - писания, псалми, притчи. СЗе договор, конвенция, пакт. Договор между Бог и Неговия народ или човек от народа. Това, което е на небето се дублира от царя и монархията на земята. Земното царство е отражение на небесното. В СЗ жената е утробата. СЗ е книга за властта на мъжкото начало/патернализъм, логоцентризъм, традиционализъм, инструктивизъм, фалоцентризъм/. СЗ предсказва идването на Христос. 4 основни пророка: Исая, Йеремия, Йезекил, Даниил. Новият Завет - написването му започва 30 г. сл.Хр. и завършва 90г. сл. Хр. Основни части: Евангелия (Матей, Марк, Лука, Йоан); Деяния Послания; Откровение. Новият Завет е договорът, който се сключва посредством Иисус. Христос отново ще се върне на земята и това ще бъде времето на Страшния Съд. Евангелия - четири евангелия : Матей, Марко, Лука /по-рано написани - синоптични(сравнителни)/ , Йоан (Богослов) - четвъртото евангелие и Откровението са написани от него. Послания и деяния на апостолите - от тях най-популярни са посланията на апостол Павел. Павел е специфичен тълкувател на Библията, един от стълбовете на християнското семейство. Откровение - написано от Йоан Богослов. Представя негово видение - апокалиптична картина за свършека на света и Второто пришествие. Смята се, че в Библията всичко е глас на Бога. Проповедниците имат профетично говорене - говорене, подсказано свише/пророчество/. Словата са на ученици и свидетели. Пророците не са свидетели, на тях Бог им е свидетел. На пророците се вярва, освен ако не са обявени за лъжепророци. Въпросът за Сътворението е основополагащ и в частен аспект. Митът за Сътворението - създаването на мъжа и жената и как сътвореното изневерява на своя Творец. Става дума за първородния грях. Създаването на човека - Битие 1:27 - " И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори." / Това е най-мъртвият стих за свещениците/.Битие 2:7 - " И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа." Тук разказът се променя, не отменя първия, но е различен / Бог дава дихание на човека/. По-късно Бог насажда Рай в Едемската градина. Създава Дървото на Живота; Дървото на Познанието на Добро и Зло и други дървета. На човека е заръчано да обработва и пази градината, разрешено му е да яде от всички дървета, само не и от Дървото на Познанието. Веднага след забраната Бог казва, че не е добре за човека да е сам. Създава му помощник, подобен на него. Бог не бърза със създаване на подобие на подобието. Животните са създадени преди подобието на човека/т.е. жената/. Името, което Адам дава на жената, в буквален превод означава Човечица. Веднага след като я вижда, той я нарича Човечица/ на иврит - ишша - жена; иш - човек/. В предвиждането на Адам се очертава картина на човешки взаимоотношения. Думата човек се отнася към мъжа и това именно е Адам. Адам в превод означава пръст, кал, земя. Според някои изследователи, името е нарицателно, а не собствено. Най-просто казано , би било Земното същество - в превод. Утвърдено до ден-днешен е едно мислене, което е грешно - че жената е второ качество човек. Срамът - и двамата са голи, но не се срамуват. Доколко осъзнават голотата си и съответно срама? Те все още не осъзнават различията между половете. Били са в равноправни взаимоотношения с Бог. Бог е направил Адам и Ева господари на всички твари. Те, двамата, се различават от другите твари и само те са по образ и подобие Божие. Човешката история започва с нарушаване на Божията забрана да се яде от Дървото на Познанието. Мъжът и жената са нарушили заповедта. Има две версии относно Сътворението - мъжко-женски Бог, което е по-ранна версия - на Платон в трактата му "Пир". Легендата разказва за същества, наречени андрогини, които са били с две половини - мъжка и женска/ андро - мъж и гин - жена/. Поради грешната си природа тези същества разгневили Зевс и той изпратил Аполон да ги раздели - всяка половина е била отделена от другата и пръсната по света. Оттогава двойките се търсят/вид наказание на боговете/. Втората версия е християнската версия - мъжки Бог - тази версия налага Бог като мъж, творец, постигащ всичко. В Битие 3-та глава се провежда разговор между змията и жената/ между изкусител и изкушаван/. Откъде змията знае това, което никой не знае/ че Адам и Ева никак няма да умрат, ако ядат от Дървото на Познанието/? Змията първа е прозряла. Тя притежава хитрост. Змията е първият тълкувател на Божието слово. Тя е изключителен манипулатор/Битие 3:5 -"...но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях (плодовете), ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло". В познанието има елемент на себепознание! В Рая всички същества са говорели един и същ език. Какво се случва с жената? Тя е слушател на прозорливостта. Има качества, с които превъзхожда мъжа. Змията - това е изкусителят - Дяволът/прелъстяващ, осъществяващ сексуалната игра, обръщащ щастието на хората в нещастие/. Тя може да е и алегория на физическото, половото съзряване. Първородния грях от някои хора е свързан със съвкуплението. ЕРОС/ФАЛОС - изкусителят във фалическото начало е свързан с маскиране и демаскиране. Историята на човешката голота - съществуването на човека ще бъде преобладаващо, в зависимост от голотата. Някога голотата е била свръхнеморалност. Съвременният свят е по-лицемерен. Битие 3:21 - "И направи Господ Бог на Адама и жена му кожени дрехи, с които ги облече.". Адам кръщава жена си Ева/ от иврит хавва - живот/. Тя става майка на всички живеещи. Бог показва загриженост - ушива им дрехи от кожа/ поставя се началото на шивашкото изкуство/. След това ги изпъжда от Рая. Оставя Херувим да пази пътя към Дървото, пътя към Познанието. Битие3:24 - " И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота." ИЗВОДИ - Адам - първият специфичен пророк. Диалогът жена-змия - първият диалог в Светото Писание. Змията - първият интерпретатор, първият проницателен агент. В Рая елементът на културата се отключва с първата заповед/културата е един непрестанен процес/. Култът към знанието е странен. Употребата на голотата е управление на голотата. Грижа за Духа и тялото/ грижа или не грижа за тялото, грижа за духа или грижа за тялото/. Подчинеността на жената е свързана с идеята за майката - майката е свята/ Нов Завет/. ТИПОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В Средновековието Бог е комплексно понятие - истина, красота, сила, доброта, светлина, съвършенство. Основният проблем на човека в Средновековието, огледан в средновековната литература, е въпросът за познание в Бога. Човек трябва да огледа Бога. Да Го познае. Да се възстанови първоначалният статут на отношението човек - Бог/преди изгонването от Рая/. Според християнството Бог е непознаваем. Има различни прояви на обожествено творчество. Индивидуалното спасение на душата е познанието на Бога. Това е крайната цел. Един от най-сигурните начини за Богопознанието е познанието на Библията. Библията е общуването с Бог. Литературата през Средновековието/ заляга на два принципа/: -принципът на двойното отражение - земният свят е отражение на небесния/създаден по образ и подобие на небесния, невидимия/. Литературата изразява земното. Небесното е съвършено и свято, а земното е негово отрицание; -принципът на отъждествяването - всеки и всичко се уподобява на образец в библейския разказ. Свръхобразец е Христос. Библията е свръхавторитет. Цитирането на Библията е Истина. Библейското слово е ключ към смисъла. Библията е всеобщ естетически модел за творчество. Житията се създават по модел на евангелията, молитвите - по модел на псалмите, а разказите за края на света - по Апокалипсиса/Откровението на Йоан/. В Средновековието не се търси оригиналност. Литературата е поетика на словото, на мита. Избират се фрагменти с готов смисъл. Чете или слуша Божието слово - за средновековния човек е все едно. Това е била единствената връзка с Бог. Само така той е преодолявал ужаса от историята. Гол си без божието познание. Възрожденската литература Паисий е с мироглед все още на средновековен човек. Посланието Познай своя род и език - Познай Бог. Доцент Юлия Николова разчита, че в печата на Паисий е изобразен пеликан. Пеликанът е символът на Христос/ майката пеликан къса от гърдите си и храни малките си/. От потомството на Ной - синът му Яфет е поставен като родоначалник на българите от Паисий. Паисий създава сакрална история на българския народ. В началото на Възраждането е идеята за саможертвата, а в края - тази за героичната саможертвеност. Кръстът е забит в живо дело/ Ботев - "Моята молитва" - епиграфа: Отче Наш.../. Ботев атакува Бога. Ясен режим от ценности - царя, патриарха. Кръстът се съизмерва със знамето. Религията през Възраждането - свързва се с мрака/при Ботев/. През Средновековието се свързва със светлината. При Вазов, З. Стоянов няма атакуване на Бога. Любен Каравелов е като Ботев. Преди любовта към Отечеството стои любовта към ближния. Преди патриота стои човеколюбецът. /Ботев- "Най-голямата добродетел в света е любовта към Отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разбират, че тая добродетел естествено е основана на друга - любовта към ближния."/. Възраждането се отнася свободно към Библията. Имането на религия през Възраждането = на оцеляване. При Вазов е свободната общност в Божествения и Паисиевия смисъл. Вазов ще работи и с други важни похвати/ библейски текст - Матей 4:3-13 - изкушаването в пустинята/ NB! Левски и притчата за блудния син. Кръстът е наше знаме, но и в нашето знаме има кръст! Апостолите / в евангелията/ - символи: Матей - човек; Марко - лъв; Лука - телец; Йоан - сокол. Следосвобожденско време Ново време/модерно/ - Модерната литература е модерна затова, че творецът се смята за Бог. Той е не само майстор, но и Бог. Служи дори на Сатана, за да постигне своето, да отстоява позицията си. Модерността отрича Бог/Ницше/. Модерността е антагонист на патриархалността. В Библията е заложена патриархалността. Българският постмодернизъм говори за странна Библия - шоково преобръщане на ценности. Георги Стаматов "Малкият Содом" - това е София след войните, когато има криза на нравствените ценности. Оцелява онзи, който не живее с ценностите. Содомитството е метафора за слепотата на една общност, която приема чуждото, без да се свени, без да се замисли. Образът на Юда е алибито за нашите недобри действия. Юда е не само предателят, но и шансът ни да изглеждаме лъчезарни. Юда не е външният, а своят. Неизбежно е да бъдеш предаден от свой, неизбежно е в слабостта си да се отклониш от пътя, да предадеш водача си. Библейско - религиозният корпус е устойчив в българската литература. "Великден" - Яворов - асоциация - "Спасова могила" - Елин Пелин "Вълкадин говори с Бога" и "Серафим"/Й.Йовков/ "Да се завърнеш в бащината къща" - Д. Дебелянов - притчата за блудния син/ завръщане и искане на прошка/. Притчата е пренаписана в модернистичен план. В модернизма завръщането е смърт. Нашият народ е като блудния син. Ние отиваме при своя Отец и даваме жертвата. "Зидари" - Петко Тодоров - контаминации между народно историческо и философско. В "Зидари" жертвата е човешка. Църквата се превръща в гроб и никой не иска да влезе в нея. Връзка между вграждането и блудния син. Данчо - Юда "Хайка за вълци" - Ивайло Петров - убиецът записва убития от него в Библията. Роман за краха на боговете в социалния/не в Ницшеанския/ смисъл; отделяне на децата от родителите. Преутвърждаване на библейски ценности. Метафора за социализма, погребващ хората. Гео Милев продължава Ботев с различна поетика. Поемата "Септември" - изреждане на боговете. Възраждането разчита на съвестта, държи на божественото. "Око за око, зъб за зъб" - Моисей в Стария Завет. По-добре е не да бъдеш християнин, а да следваш модела на отмъщението. Старият Завет е завет на войните, спасяването на един народ. Д-р Соколов/ "Под игото"/ - аналогия с Йосиф, устоял на изкушаващата жена на фараона. Светът е непознаваем, аз-ът не може да познае себе си. "Видения" - Яворов (да се проследи структурата на текста)Ентропия; идея за припознаване и отдалечаване от Христос; трикратно отричане от себе си. Това, което ни кара да се откажем, отречем от себе си е себепознанието. Аз - героят не знае кой е. Изтегляне 49.8 Kb. Сподели с приятели:
|