1. зараждане на идеята за ип. Разбирането на веселовски за генезиса на литературата и за задачите на ил
МИТ, ФОЛКЛОР, ЛИТЕРАТУРА. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ФОЛКЛОР: ЛИТЕРАТУРА У НАС
Изтегляне 49.8 Kb.
|
| 4. МИТ, ФОЛКЛОР, ЛИТЕРАТУРА. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ФОЛКЛОР: ЛИТЕРАТУРА У НАС
Митът съществува заедно с ритуал, той е самия разказ, сюжет. Митологията тълкува мита. Тя е науката, изучаваща митовете. Основната й задача е да покаже как се превръща хаосът в космос. Митът свежда същността на нещата до техния генезис, разказ за това как светът е сътворен според определен народ (космогония). Всички митове тръгват от произход (генезис). Отъждествява се началото със същината – за да обясниш същността на нещо, трябва да разкажеш произхода му. Голяма част от нещата, за които се говори в митовете са резултат от изследване на учени – тоесто те са реконструкции, готови модели. В отделните митологии съществуват различия. Няма българска митологична система, запазена в цялост. Общ белег на митовете са опозициите добро-зло, божествено-човешко, видимо-невидимо, ляво-дясно (според християнството лявото е греховно, праведникът се стреми да застане от дясната страна на бог). Времето сякаш се движи в кръг. Съществува представа за друго време, което е време на първоначалата, златният век. Някои митолози предлагат да мислим времето в митовете като махало – доближено и отдалечено, опозицията сакрално (древното време) и профанно време (нашето). Най-важното е станало в първото време, митовете са разказ за някогашното хубаво време. Митологията винаги има един загубен рай и има страдащ, който в спомена си се връща към щастието. Понятията: първопредтеча (който ни предхожда), демиург (извършва народно дело), културен герой - трансформира хаоса в култура, културата са нещата, които създава от природата, например занаятчиите. Трите категории са синкретично свързани. Трикстерът е игровият вариант на културния герой. В българската митологична система няма трикстери. Магьосничеството и хитростта не са негативни качества в митовете. Митичният герой става двойник на културния, но се открояват разлики между тях. Емология – митове за проидхода на социума в опозиция с есхатологичните. Няма социум без норми. Етилогия – наука за всички митове. Принцип на екзологията – забранено е да се жениш за някой от твоето село. Строго се следи да няма кръвосмешение. В този тип общества най-възрастната е майка на всички. Обратно на принципа на екзологията, е ендогамията – забранени са по-далечните бракове, за да се избегне изчезването на близкия, загубата на свето, асимилацията (Пенчо Славейков – „Чумави“). И водата, и огънят могат да са и хаос, и космос. Хаосът може да се изрази с демонични същества – змей, дракон, циклоп и др. Аморфното състояние на веществото е пример за хаос. Космосът е преход от неоформено към оформено, от разрушение към съзидание – процесът се нарича космогенезис. Един от начините да се покаже структурата на космоса е дървото, сравнимо с дървото на живота и с дървото на познанието, но е нещо повече от тях, трябва да показва три измерения (трихотомична-трисъставна структура). Космичното дърво може да се изразява чрез животно и чрез човек, чрез ос на света. Кръстът също се мисли като дърво на света, всяка църква също се смята за ос – тези понятия изразяват сакралността на тези места. Особено място в митологиите заемат героическите митове и обреди на прехода. Те показват как космическото и социалното взаимодействат, ритуалите свързват космоса и социума. Такъв ритуал е раждането – идване от небитие към битие. Други такива са кръщаването (превръщане в принадлежност на Христос). Преход от дете към възрастен при момчетата става чрез инициация (да убие, прекоси река и т.н.). Тя е съпоставима със смъртта (битие->небитие). Отношение митология-фолклор, мит-приказка: вариант 1 – митът предхожда приказката, вариант 2 – не е отношиние 1:2, а профанно:сакрално, винаги съществуват заедно. Приказката е сюжет за непосветени (жените и децата). Според вар.1, митът трябва да се разпадне, за да се стигне до фолклора. Основни етапи в процеса от мит към приказка: деритуализация/десакрализация, отслабване в строгата вяра в истинността на митологичните събития, съзнателно развиване на измислицата, загубване на етнографска конкретност, замяна на митологични герои с обикновени хора и на митологично време с приказно неопределеното, отслабване или загубване на етиологизма, пренасяне на вниманието от колективни съдби към индивидуални и от космически към социални. Изтегляне 49.8 Kb. Сподели с приятели:
|