1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6
Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията
Изтегляне 3.02 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
- ЖЕЛЕЗОПЪТНА МРЕЖА
- ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- Канализационна мрежа и ПСОВ на територията на Община Септември
2.4. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г., определя йерархичната система от градове-центрове в Република България. Гр. Септември попада в четвърто ниво от избрания модел за урбанистично развитие – умерен полицентризъм. Четвъртото йерархично ниво са малки градове с микрорегионално значение за територията на групи общини – в Южен централен район те са 20 бр.: Първомай, Раковски, Сопот (5+), Стамболийски (5+),Хисаря (5+), Свиленград, Харманли, Тополовград, Крумовград, Момчилград, Ивайловград (5+), Златоград, Мадан, Девин, Чепеларе, Велинград, Панагюрище (4+), Пещера, Ракитово (5+), Септември (5+);
В зависимост от бъдещото им развитие под влияние на редица фактори те могат да останат в 4-то ниво или да загубят своето значение и да отпаднат в 5-то ниво. ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРАТ  ранспортната инфраструктура е част от транспортната инфраструктурна схема на страната и Югоизточна Европа. През територията на областта минава евроазиатския транспортен коридор, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и Средна Азия, международната автомагистрала „Тракия“ която свързва Западна Европа и Истанбул, международната ЖП линия, свързваща Централна Европа с Азия. От гара Септември започва дековилната железница, свързваща Тракия с Родопите, Пирин и Рила. Известният железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив – Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 год. е продължен за София.
Транспортна и пътна инфраструктура на територията на Община Септември
Транспортната връзка до населените места в Община Септември се извършва чрез общинска пътна мрежа, чиято обща дължина на територията на общината е около 65 км. Общинските пътища, които обслужват Община Септември, както и някои съседни общини са следните:
Източник: Решение № 236 на МС за Утвърждаване списъка на общинските пътища Състоянието на настилката по тези пътища не е на задоволително ниво. Част от нея е изградена от паваж. Необходими са сериозни инвестиции за подобряване качеството и сигурността на общинските пътища. 1. През 2008г. по програма САПАРД е изпълнен проект „Рехабилитация на пътни участъци от Общинската пътна мрежа в Община Септември” на стойност 3 724 850,68лв. Платената субсидия от Разплащателната агенция през 2009г. е в размер на 3 094 358,00. Ремонтирани са 23 км от общинската пътна и улична мрежа. 2. На 31.10.2013г. приключва проект „Транзитни пътища V – Лот 22Б – TRP V/22 Път III-8402 Ветрен дол – Велинград – (I-8) – Септември, Път II-84 (I-8) – Ветрен дол – Велинград – Юндола,Път IV-8402 /Път I-8/ - вход гр. Септември – Карабунар – Виноградец – АМ ”Тракия” /п.в. "Церово"/. Проектът обхваща маршрута от пътен възел Церово на автомагистрала „Тракия” до Велинград и Юндола. Работата по проекта е разделена на три участъка: Участък 1: Път III-8402 Ветрен дол – Велинград – (I-8) – Септември от км 0+000 до км 4+396 Участък 2: Път II-84 (I-8) – Ветрен дол – Велинград – Юндола от км 0+000 до км 54+335.25 Участък 3: Път IV-8402 /Път I-8/ - вход гр. Септември – Карабунар – Виноградец – АМ ”Тракия” /ПВ Церово/ от км 4+396.68 до км 25+483 Трасето на Лот 22Б е с обща дължина 78,731 км в рамките на Област Пазарджик, като над 25 км от него преминава през територията на Община Септември. Стойността на инвестицията е 55 128 902,54 лв. с ДДС. Рехабилитацията на пътната инфраструктура се финансира по Проект „България – Транзитни пътища V” от Европейска инвестиционна банка и държавния бюджет в съотношение 65/35%. Възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура” 3. Ремонт/реконструкция на общински път ІV-80332 "с.Славовица – гр.Ветрен" – за периода 2007-2013 в тази пътна отсечка са вложени над 1 млн. лв. през общинския бюджет с целеви държавни средства. Окончетелно завършване на пътната отсечща е предвидено до 2017г. 4. В текущ ремонт на общински пътища и улична мрежа също са изразходени над 1 млн. лв. бюджетни средства на Община Септември за периода 2007-2013г. 5. Възстановяване на мост над р.Марица между гр.Септември и гр. Ветрен – инвестирани са около 700 хил.лв.
През територията на Общината Септември преминава една от главните жп линии в България – жп линията №1 Калотина-запад - София - Пловдив - Димитровград - Свиленград (държавните граници с Република Гърция и Република Турция). Линията е категория железопътна магистрала, тъй като направлението й съвпада с европейски транспортни коридори (№ 4, 10). Жп линията е двупътна и електрифицирана. В началото на 2014г. стартира реконструкцията на жп линията в участъка Септември-Пловдив. Така до средата на 2015г. основната жп артерия ще бъде напълно модернизирана, вкл. на територията на Община Септември. Новият железен път ще позволява скорост до 160 км/ч на пътнически подвижен състав (200 км/ч за подвижен състав с накланящи се кошове) и до 120 км/ч за товарен подвижен състав. Гарата в гр. Септември също ще бъде напълно реконструирана. Ще се подновят и подобрят системите на контактната мрежа, секционните постове, сигнализацията, както и телекомуникациите. Жп гара Септември изпълнява както пътнически, така и товарни функции. От жп гара Септември води началото теснопътна железопътна линия Септември — Добринище или линия № 16. Тя е еднопосочна, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, свързваща Добринище с железопътната линия София — Пловдив — Бургас. Разстоянието от 125 км между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 км/ч. Трасето води от гр.Септември до Добринище през Велинград, Якоруда, Разлог и Банско, свързвайки най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Поради особеностите на трасето през планината теснолинейката Септември — Добринище е известна още като Алпийската железница на Балканите. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267,4 m надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканите. Съчетанието на природното и културно-историческо наследство на региона с интересните технически решения на жп линията предопределя висок потенциал за развитие на туристическите пътувания. Заедно с нормалните жп линии София – Тулово – Бургас и Тулово – Горна Оряховица, теснолинейката Септември – Добринище е включена в списъка на най-интересните жп линии в Европа, публикуван в пътеводителя за европейските жп разписания, издаден от немските железници (DB) и “Томас Кук”. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯВодоснабдителни системи на територията на Община СептемвриВ  одоснабдителна система „Септември - Злокучeне”
Обхваща двете селища – гр. Септември и с. Злокучeне. Захранва се от 5 броя тръбни кладенци в терасата на р.Марица – десен бряг, землище с.Ветрен местност Горна ада”. Водата от ТК преминава през кула водоема сV=250 м3 и Н= 25 м. и постъпва в разпределителната мрежа на гр.Септември. Изградените съоръжения – помпена станция и НВ с V= 4000 м3 в момента не са в експлоатация. В черпателния водоем е постъпвало водно количество подавано за гр.Септември от водоизточниците на ВС Ветрен”. В момента поради прекъсване на водопровода преминаващ през р. Марица за града не се подава вода от тези водоизточници. Водопроводната мрежа на с.Злокучeне се захранва гравитачно от мрежата на гр. Септември. По данни на оператора, поради компрометиране на ТК се създават проблеми при експлоатацията им и не се гарантира непрекъснатостта на водоподаване на територията на гр. Септември и с. Злокучене. Общи характеристики на водоснабдителна система Септември - Злокучене в Община Септември
За гр.Септември и с.Злокучене съществуващата разпределителна мрежа е изградена предимно от етернитови тръби преди около 30 години и тръбите вече са амортизирани. Техническото състояние на мрежата е много лошо. Физическите загуби на вода по данни на оператора са 48% от подадената вода. Видовете тръби по диаметри и материал са: етернитови – 97.68%, стомана - 0,43%, поцинковани 1, 37% и РЕ тръби – 0,52%. По-голямата част от авариите са с ентернитовите тръби, които са на повече от 30 години. За гр.Ветрен разпределителната мрежа също е изцяло от стари тръби с изтекъл амортизационен срок и ниска надеждност. Авариите по мрежата са чести (2.14 бр./км за 2011г.). Недостатъчен брой пожарни хидранти и спирателни кранове. Напорът в зоните е по-голям от нормативния. В  одоснабдителна система „Лозен- Ковачево” обединява двете села в обща система, захранвана от тръбен кладенец в терасата на р. Чепинска на около 300 м. западно от с. Ковачево. Поради равнинния характер на терена напорния водоем е разположен на около 5км. от кладенеца, северозападно от с. Лозен с V= 500 м3. Водоемът е контра за с. Ковачево и преходен за с. Лозен.
Разпределителната мрежа е изцяло от стари тръби с изтекъл амортизационен срок и ниска надеждност. Недостатъчен брой пожарни хидранти и спирателни кранове.
В  одоснабдителна система „Варвара – Ветрен дол”
Включва двете села и се захранва от три броя ТК. Водите от двата водоизточника се тласкат до ЧВ с V=25 м3 . Посредством едната група помпи, монтирани в помпена станция ІІ-ри подем се тласка до напорните водоеми на с. Варвара. Втората група помпи се ползва аварийно. Водоемите на с Ветрен дол се захранват директно от третия водоизточник /потопяема помпа монтирана в ТК тласка до водоемите/. 59% от мрежата е от тръби с малък диаметър (Ǿ60). 99% от мрежата е от стари тръби с изтекъл амортизационен срок и ниска надеждност (етернит и стомана). Авариите по мрежата са чести (1.97 бр./км за 2011г.). Недостатъчен брой пожарни хидранти и спирателни кранове. Варвара е с най-голям процент загуби във „ВиК“ Пазарджик (общи загуби - 84.5% за 2011 г.).
В  одоснабдителна система „Семчиново - Симеоновец” Обхваща селата Семчиново и Симеоновец. Потреблението се покрива от подземни води – 1 бр. тръбни кладенци и повърхностни - каптирани извори 5 броя, западно от с.Семчиново и 3 броя западно от с.Симеоновец. Общият дебит на водоизточниците е от 12,7 до 19,5л/с. Посредством потопяема помпа тип SAER NR 40 водата се подава от тръбния кладенец до ПСт. ІІ-ри подем, която захранва водоема на с.Симеоновец на к.т. 443,00 м. за високата зона. В този водоем гравитачно постъпва водата и от единия каптиран извор при селото. Водата от останалите два каптирани извора гравитачно се довежда до водоема за ниска зона на к. т. 402,00 м. От каптираните извори – 5 броя при с. Семчиново гравитачно водата се довежда до НВ на селото. Изграденият втори тръбен кладенец е запечатан.
Водоснабдителна система „Карабунар-Бошуля” обединява селата Карабунар и Бошуля. Потреблението се покрива от 4 броя тръбни кладенци, с дебит от 12 до 44 л/с. в землището на с. Бошуля. От водоизточниците водата постъпва в ПСт. ІІ-ри подем, оборудвана с помпа 45МТ45х3. Хоризонталната помпа подава водата до преходен водоем, откъдето се подава до напорните водоеми на селата, които захранват разпределителните мрежи. Изграденият пети тръбен кладенец не работи.
Село Долно Вършило от община Септемри се водоснабдява от стари каптажи и водоеми с малка кубатура и водоснабдителната система не се обслужва от Дружеството. Селището се ползва като вилна зона.Местният водоизточник покрива - нуждите на потребителите от селото местно население, но не и на временно пребиваващи във вилната зона. В моментасе изготвят регулационни планове на зоната. Водовземни съоръжения в Община Септември
Инвестициите в във Водоснабдителните системи на Община Септември заложени в Краткосрочна инвестициионна програма (2014-2020) на Регионалния генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия В и К – Пазарджик са на обща стойност над 29 млн. евро. Инвестициионна програма (2014-2020) - водоснабдителни системи на Община Септември
Източник: РГП ВиК-Пазарджик Средносрочните инвестиции заложени в РГП ВиК-Пазарджик са: Водоснабдителна система Ветрен - Рехабилитация на външен водопровод-тласкател 2,781 км; Реконструкция на 2,222 км вътрешна водопроводна мрежа на град Ветрен; Реконструкция на външен водопровод - тласкатели 3,011 км; Водоснабдителна система Варвара – Ветрен дол - Реконструкция на 1,845 км вътрешна водопроводна мрежа на село Варвара; Подмяна на помпени агрегати в 3 тръбни кладенеца; Водоснабдителна система Лозен – Ковачево - Рехабилитация на външен водопровод-тласкател 5,877км; Реконструкция на 1,593 км вътрешна водопроводна мрежа на село Ковачево; Реконструкция на външен водопровод - тласкатели 3,011 км; Рехабилитация на ПС „помпи, тръбни системи и арматури; Подмяна на помпени агрегати в 2 тръбни кладенеца; Селища с население под 2000 жители в Община Септември - Реконструкция на 1,103 км вътрешна водопроводна мрежа на селища под 2000 жители. Дългосрочните инвестиции заложени в РГП ВиК-Пазарджик са: Водоснабдителна система Ветрен - Реконструкция на външен водопровод - тласкател1,440м; Водоснабдителна система Варвара – Ветрен дол - Реконструкция на външен водопровод – тласкател 5,3 км; Рехабилитация на ПС „Варвара” - помпи, тръбни системи и арматури. Водоснабдителна система Лозен – Ковачево – Няма предвидени мерки Селища с население под 2000 жители в Община Септември - Устройване на СКАДА – система за управление и контрол; Рехабилитация на външен водопровод - тласкател 4,031 км; Рехабилитация на 13 напорни водоеми (тръби и арматури); Подмяна на помпени агрегати в тръбен кладенец; Рехабилитация на 7 П Ст. - помпи, тръбни системи и арматури; Реконструкция на 12,568 км вътрешна водопроводна мрежа на селища под 2000 жители В конструктивно отношение всички водоеми са в задоволително състояние, но тръбите и оборудването са стари и амортизирани. Структурното състояние на преносните системи е лошо - дългогодишния срок на експлоатация на азбестоциментовите тръби води до чести аварии, големи загуби и прекъсване на водоподаването към потребителите. Стоманените водопроводи е нуждаят също от подмяна, тъй като строените през 70-те години са полагани без изолация. От гледна точка на лошото състояние, дългогодишния срок на експлоатация на водопроводите във всички населени места от Община Септеври се идентифицира необходимост от реконструкция в краткосрочен план. Канализационна мрежа и ПСОВ на територията на Община СептемвриКанализационната мрежа на територията на Община Сепември е частично изградена, а в някои села въобще липсва. През 2014 година все още в нито едно от населените места на Община Септември няма изградена пречиствателна станция за отпадни води. Община Септември е получила финансиране по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма Околна среда 2007-2013 (ОПОС). По процедура BG161PO005/10/1.11/02/16 Подобряване и развитие на инфраструктура за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000ЕЖ”, с NoDIR-51011116-C055 „Подобряване на водният цикъл на град Септември“, подписан на 20.11.2012г. Съгласно посоченият по горе пороект се предвижда изграждане на ПСОВ Септември, обслужваща град Септември, селата Варвара и Ветрен дол. Както и изграждане и реконструкция на 3,8км канализационна мрежа.
- Реконструкция на водопроводна мрежа на кв. Юг, гр. Септември – общо 2 367 м - Изграждане на канализационна мрежа в кв. Юг, гр. Септември – общо 2 893 м. включително довеждащ колектор до ПСОВ – гр. Септември; - Изграждане на канализационна мрежа на Ромски квартал, гр. Септември – 1 111 м. - Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Септември. Към момента канализационната мрежа на гр. Септември е изградена на 90 %, а такива в селата Варвара и Ветрен дол почти липсват, с изключение на отводняването на няколко административни сгради. След реализацията напроекта по ОПОС с одобрено финансиране, който обхваща кв.“Юг“ и кв.“Ромският квартал“ покритието с канализационна мрежа ще е 100%. Общи характеристики на канализационната система гр.Септември
Основните проблеми свързани с канализационната мрежа на община Септември са:
Проекти на Община Септември за изграждане на канализационни мрежи, подмяна на водопроводни мрежи и изграждане на ПСОВ в населените места (налична техническа документация): Проект: „Изграждане на канализационна мрежа на с. Ветрeн дол и с. Варвара и довеждащ колектор до ПСОВ - гр. Септември" Канализационна мрежа Канализационна мрежа с. Виноградец Канализационна мрежа с. Карабунар Канализационна мрежа с. Бошуля Канализационна мрежа с. Ковачево Канализационна мрежа гр. Ветрен Канализационна мрежа с. Симеоновец Канализационна мрежа с. Семчиново Канализационна мрежа с. Варвара Канализационна мрежа с. Злокучене Канализационна мрежа с. Ветрен дол Канализационна мрежа с. Лозен Канализационна помпена станция с. Семчиново Стратегически алтернативи за ПСОВ на територията на Община Септември за агломерации /групи населени места над 2000 жители
Техническа спецификация на предвижданите алтернативи за канализационните системи в Община Септември в агломерациите над 2000 жители
Източник: РГП ВиК-Пазарджик Инвестициионна програма (2014-2020) - канализационната мрежа и ПСОВ на Община Септември
Източник: РГП ВиК-Пазарджик Индустриялни предприятия в южната индустриална зона на гр. Септември
Общото количество на заустените отпадъчни води от промишлеността в канализацията е най-много 15% за град Септември. ВиК структурата на общината се нуждае от подобряване и доизграждане, за което са необходими инвестиции, които община Септември би могла да финансира чрез кандидатстване за европейско финансиране през периода 2014-2020 година. Инвестициите във ВиК инфраструктурата са далеч под необходимото ниво за поддържане на добро качество на водата и непрекъснатост на услугата в дългосрочен план.
Каталог: str prioriteti str prioriteti -> Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година str prioriteti -> Политика за привличане на инвестиции на Община Септември за периода 2014-2020 година str prioriteti -> План за действие на община септември/2013-2014 str prioriteti -> Програма за регионално развитие, което е предпоставка за тяхното финансиране. Плащането на местни проекти от външни източници зависи от факта, дали са част от планов документ, по който има обществено съгласие str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6 str prioriteti -> Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика str prioriteti -> Програма за реализация на плана за развитие на община септември за период 2007-2013 г Изтегляне 3.02 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||