10 януари 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

8 млн. EUR в слънчева енергия

► Собственост на EVN е u соларният парк в село Блатец край Сливен. Неговият капацитет е 1000 мега-ватчаса годишно произвеждана електроенергия

Инвестицията в соларния парк е около б млн. лв. Като цяло за слънчеви проекти в страната ни EVN са опре­делили да похарчат 8 млн. EUR до 2012 г.

Хидроинвестиции

► Безспорно най-големият проект 6 сферата на ВЕИ с участието на австрий­ската компания е хидрокаскада Торна Арда" До края намарт 2011г се очаква подписването на дого­вор за стартирането на работата по каскадата. Дотогава EVN трябва и да е изкупила дела на тур­ското дружество "Джейлан", което първоначално трябваше да участва в проекта Така австрий­ското дружество ще е собственик на 70% от про­ектната компания, която ще притежава Торна Арда" Останалите 30% ще бъдат 3а HEK

бяха отчетени приходи за почти 55 млн. лв.

Кой води

В края на октомври мина­лата година с най-много приходи по застраховките в "Други щети на имущество­то" е "Уника". Дружеството има приходи от 12.14 млн. лв., което е 26.2% пазарен дял в сегмента. На второ и трето място се нареж­дат "Алианц България" и "Дженерали застраховане", които са с приходи съответ­но 8.35 и 7.4 млн. лв. Делът на сребърния медалист в сегмента е 18%, а на "Дже­нерали" - 16%. С пазарен дял от 10.8% и 5 млн. лв. премии "Булстрад" е на четвърто място, а петицата допълва "Интерамерикан България". Компанията има 4.3 млн. лв. приходи, кое­то е 9.3% дял при застра­ховките "Други щети на имуществото". Така петте дружества с най-голям дял при полицата имат 80.3% от този пазар.

Целият пазар

По-голямата от имущест­вените застраховки е по-

лицата "Пожар и природ­ни бедствия", по която за десетте месеца на 2010 г. са събрани 157.1 млн. лв. премии. Понижението на годишна база е 7.9%, тъй като в края на октомври 2009 г. от продукта бяха продадени полици за 170.6 млн. лв. За януари - октом­ври 2010 г. полиците "По­жар и природни бедствия" и "Други щети на имуще­ството" имат общ дял от 18.8% на общозастрахователния пазар в България. Година по-рано делът им беше 19.4%.


10.01.2011 г., с.20-21
Симеон Пешов -един строител, много правителства
Президентът на "Главболгарстрой" е определил политиката за тема табу в неговата строителна компания
Тази история започва с един договор от 1991 г. Той е само от две страници, написан на ръка, на български и немски език. Под него стоят подпи­сите на ръководителите на седем български строителни компании и на германското дружество Hochtief. По сила­та на документа българските фирми стават подизпълните­ли на германската в изграж­дането на военни площадки в Русия и Украйна. За во­дещата фирма в документа обаче - "Главболгарстрой", този договор означава много повече от просто една поръч­ка, той е билет за връщане на руския пазар.

40 години история

Двете страници на договора и днес може да бъдат видени в кабинета на президента на "Главболгарстрой" Симе­он Пешов (69 г.), сложени в рамка. Той ни посреща подобаващо за президент на строително дружество с над 40-годишна история - в обновената, но неизменна от години централа в столичния квартал "Княжево". Показва документа от стената с гор­дост и го определя като по­вратна точка в развитието на компанията - те я превръщат от трудно оцеляващо дър­жавно предприятие в пече­лившо дружество. Може би те са и реплика към хората, които му приписват греха да придобие и управлява дру­жество, което години наред е печелило наготово от между­правителствените спогодби с Русия. Самият Пешов е на­чело на "Главболгарстрой" от 15 януари 1990 г. Помни датата, а тази година е от­празнувал и 20-годишнина от идването си в компания­та. И макар да го съобщава сдържано, вероятно си дава сметка, че за това време се е превърнал в знакова фигура за нея и за строителния биз­нес в България.

Преди да постъпи в "Главболгарстрой", Симеон Пешов дълго време трупа стаж в Министерството на строителството - първо в из­числителния център, после

- от 1980 г., като директор по капиталното строителство и техническия прогрес. През 1976 г. заминава в Москва, където три години работи в предшественика на "Гла­вболгарстрой" - Главна ди­рекция "Строителство на НРБ в СССР". И така до 1990 г, когато му предлагат да ог­лави строителната компания, която вече добре познава. По думите му заварва една "чисто казионна структура", чиято основна дейност е да праща строителни работни­ци в СССР. По тази линия на щат в "Главболгарстрой" в онзи период работят над 15 000 души.

През 1991 г. заради поли­тическо неразбиране между двете държави дейността е прекратена, а на строител­ната фирма й се налага да изтегли хиляди работещи и семействата им обратно у нас. Така на директора на "Главболгарстрой" се пада нелеката задача да осигури заетост на останалите в ком­панията около 2000 работ­ници и служители. И точно тогава, като спасителен ва­риант, изплуват търговете за военните площадки в Русия. "Главболгарстрой" обаче ня­ма капацитет да се пребори сама, така че се налага да се пробва като подизпълнител на по-мощните и ползващи се с държавна подкрепа гер­мански строителни фирми.

"Седнах и написах писма на пет големи компании. Само една от тях - Hochtief, ми отговори, защото се по­знавахме отпреди", разказва Симеон Пешов. Германско­то дружество изпраща своя представител за Източна Европа, с когото подпис­ва и договора за съвместно участие. Първоначалният вариант на документа бил на символичните две страници, написани в самолета от Ук­райна за Москва. Следват ги обаче още 3 тома, всеки от по 70 страници.

"Тогава върнахме "Глав­болгарстрой" на руския па­зар и започнахме да печелим търгове с други инвести­тори. Може да се каже, че

това беше началото на въз­хода на компанията", спомня си Симеон Пешов. Година по-късно средната заплата на служителите става 750 USD, което веднага връща и желанието за работа. След това години наред "Главбол-гарстрой" поддържа средна заплата от 550 USD - най-високата сред строителните компании в България.

Приватизация на кредит

Приватизацията на "Главболгарстрой" се случва с банков кредит в края на размирната 1996 п, във вре­ме на икономическа криза, банкови фалити и хиперин-флация. За разлика от редица други от онези години обаче този заем е върнат до сто­тинка, подчертава Симеон Пешов. А докато това стане, кредиторът държи свой чо­век в борда на строителната компания.

Всъщност за раздържавя­ването на "Главболгарстрой" се заговаря още след изпра­вянето на дружеството на крака през 1992 г. Тогава пра­вителството на Филип Дими­тров изпраща Ernst&Young да направят оценка. "Те ра­ботиха около година в компа­нията и започнаха преговори за продажба с чужди фирми. Нещата обаче не се развиха в тази посока и впоследствие ние, част от работещите, решихме да създадем екип за мениджърска приватизация", спомня си Симеон Пешов. Събират се около 600 души. Задачата с финансирането не се оказва толкова трудна при наличието на печеливш бизнес и приватизация, при която в брой се изискват са­мо 10% от цената. През 1996 г. обаче правителството на Жан Виденов прави пълен завой, като заявява, че на бюджета му трябват пари, така че раздържавяването на строителното предприятие ще е кешово. "Това беше труден момент, но компани­ята беше в години на растеж, печалбата й беше добра. За­това банките ни дадоха кре­дит", връща лентата Пешов.

Плащат на държавата със синдикиран заем с водеща банка Булбанк. Финансов консултант на строителната компания по това време е Емил Хърсев.

Реакция на кризи

Първоначалната радост от успеха обаче не трае дълго, защото България е влязлс! в един от най-трудните си икономически периоди - го­дините 1997-1998. Кризата съвпада и с проблеми в Ру­сия, които в крайна сметка довеждат до дефолт (невъз­можност за обслужване на дълговете - бел. авт.). Това предизвиква четирикратно обезценяване на рублата, а за "Главболгарстрой", която по това време разчитала главно на този пазар - до загуба от 10 млн. USD само за ден. "След това четири години се възстановявахме, а има­хме да връщаме и големи кредити", спомня си Симеон Пешов.

Зодия чучулига

И макар да твърди, че посте­пенно се оттегля от опера­тивната работа, продължава да ходи в офиса си всеки ден към 8 часа сутринта. Всъщ­ност това надали е учудващо за човек, който определя себе си като безкрайно ор­ганизиран и всяка сутрин е на крак още в 6 без 15. "Това не е много хубаво, особено през почивните дни, когато трябва да чакам всички оста­нали да се наспят. Но какво да правиш - биологичен ча­совник, цял живот съм така", обобщава Симеон Пешов. Шегува се, че след оттегля­нето от активния бизнес ще си поживее, а може би ще се отдаде на любимото си хоби - разходка в планините.

Питам го на кого ще пове­ри "Главболгарстрой". Засе­га - на главния изпълнителен директор Павел Калистратов и младите мениджъри в ком- ' панията, апо-нататък... "Ще видим, те да му мислят!", добавя той.

Интересно е кои са акцио­нерите в компанията и все още ли са сред тях онези 600 души, участвали в раздър­жавяването? Симеон Пешов бърза да уточни, че "Главбол­гарстрой" не е семейно дру­жество. Макар и злите езици да твърдят обратното, тъй като сред акционерите при­състват синовете му Калин и Камен, както и съпругата му Бисерка. Малко над 20% участие в "Главболгарстрой

холдинг" чрез "ЮС" АД има една регистрирана в Кипър офшорна компания "Голдън кейп".

Уникален модел

"Всъщност структурата съм я взел от една холандска фирма, но сме я развива­ли във времето и в крайна сметка се получи уникален модел. В него членове на моето семейство са големи акционери, но не и мажори­тарни собственици, както би било в една семейна фирма", категоричен е той.

Основно правило За акционерите

Водещото правило в компа­нията, взето от холандската фирма, е друго - всеки мениджър да държи поне 3% от акциите. "Това го прави съсобственик, задържа го във фирмата и го кара да мисли по друг стопански на­чин", смята Симеон Пешов. Изискването важи не само за холдинговото дружество, но и за дъщерните. Най-го­лямото сред тях е "Главбол-гарстрой" АД с онези 600 акционери, осъществили приватизацията. Сегашно­то дружество е наследник на първоначално регистри­раното "ГБС Приват", ко­ето след раздържавяване­то придобива акциите на "Главболгарстрой" и тегли банковия заем за сделката. В него всеки участник в при­ватизацията получил дял, като най-голям брой акции логично придобили хората от висшия мениджмънт. До­ри техните дялове обаче не надвишават 4% от капитала. "Аз например имах 4% на старта, но след това започна продажба на акции и дълго време изкупувах. Сега почти не купувам", обяснява Пешов.

Дъщерни фирми

С времето се създават ком­панията за инфраструктурно строителство и регионал­ните дружества - в Плов­див, Благоевград, Бургас, Русе, Плевен, Варна и т.н. Общо 20 на брой дъщерни фирми. Във всяка от тях холдингът владее 77% от акциите, а останалите 33% се разпределят между мест­ния мениджърски екип, като директорът държи между 7 и 10%. "В края на годината, ако този екип от 5-10 души е работил добре, получават бонуси, равни на годишната им заплата. Доволни са и контролират добре работата на предприятието", обяснява Симеон Пешов. Въпреки това във всеки борд участва и по един човек от холдинга. Така едновременно има контрол, но се дава и са­мостоятелност на местните компании.


10.01.2011 г., с.21
Любимата компания на властта
Президентът на "Главболгарстрой" е работил с правителството на Любен Беров, на Иван Костов, на Симеон Сакскобургтотски, на тройната коалиция и на ГЕРБ
Определян от врагове­те си като умел лобист, а от подчинените си като прагматик, на мениджъ­ра на "Главболгарстрой" не може да му се отрече едно: при всяка власт дру­жеството изпълнява едни от най-значимите обекти в страната. Симеон Пешов говори без смущение и по тази тема. Има своя версия за този успех, свързана с дългогодишния опит в раз­лични видове строителство, както и с големия финансов и технически капацитет. Девизът на компанията съ­що е в този дух: "Доверие, завоювано с качество".

Политиката - тема табу

Заради мащабите на своя бизнес президентът на "Гла­вболгарстрой" смята, че ня­ма право и на политически пристрастия. "Може ли хол-динг, който дава хляб на 4000 души, да е добре например при управлението на БСП, а при следващото да уволни всички, да изчака няколко мандата и след това да се създаде наново?", пита той. По тази причина категорично е забранил политическите пристрастия във фирмата, а в началото на 90-те години дори издал заповед за това. "През 1990 г. на директорски съвет започна политически спор. Петнадесет директори щяха да се избият - БКП, СДС, Демократическа пар­тия - от всички цветове. Тропнах по масата и казах: Стоп, ние сме се събрали да правим бизнес. За политиче­ски разговори има клубове и партии. Тук за политика няма да се говори. На следващото заседание един се опита и го изгоних", разказва Симеон Пешов.

Успешна работа с много правителства

Изброява правителствата, с които е работил до момента

- на Любен Беров, на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на тройната коалиция, на ГЕРБ. С Бойко Борисов например рабо­тел добре още по време на кметския му мандат, при управлението на тройната коалиция. "Отношенията ни бяха на принципа: като поръча нещо, го изпълня­ваме - качествено и в срок. Независимо, че не е от уп­равляващата партия. Имало е подмятания от някои от управляващите, че работя с него, но не съм позволявал да ми влияят. Натиск върху нас не е оказван. Прекалено сме политически неоцветени - категоричен е Пешов. И добавя: - Всички обекти са печелени на търг, пода­ръци не е имало."

Голямото обучение

"Теорията, че в криза

трябва да се обучават ка­дри, ние я прилагаме, при това не само на мениджърско ниво. Например, когато навлезе ригипсът, т.нар. сухо строителство, пратихме 10 млади работ­ници в Австрия да се учат два месеца как се правят окачени тавани. Постоян­но организираме курсове по охрана на труда, но­ви технологии. Пращаме

млади мениджъри в САЩ и Франция. Голямото обу­чение обаче е на място по строежите", убеден .е Пешов.

Без дивиденти в криза

Като антикризисна мярка посочва и спрените диви­денти, въпреки че "Глав­болгарстрой" продължава да е на печалба. Всъщност

политиката на дивиденти започнала преди 3 години и продължила едва 2. Дото­гава практиката на друже­ството била цялата печалба да се реинвестира. "През тези две години, в които давахме дивиденти, обаче те бяха в такъв размер, че който беше вложил пари в компанията, си ги възста­нови двойно", категоричен е Симеон Пешов.

►Въпреки това компани­ята е там повече от 15 години, а за нейното ръко­водство промяна на адре­са с по-централен изобщо

не стои на дневен ред.

Всъщност първата сгра­да на строителната ком­пания била именно в цен­търа. Състояла се от две стари къщи в уличките Зад някогашното стро­ително министерство (днес - Министерство на регионалното развитие -бел авт).

Едната беше боядиса­на в розово и я наричахме "розовата къща Пинко", спомня си Симеон Пешов.

Разказва също, че имала дървено стълбище, което скърцало ужасно. Впослед­ствие компанията пре­местила седалището си и наела три етажа в сграда­та на "Геопланпроект".

►В сегашната си сгра­да "Главболгарстрой" се пренесла през 1995 г., още като държавна компа­ния Впоследствие дружеството инвестирало в обновяването й, пре­връщайки я в една от емблемите си. Наскоро към основното тяло е пристроено допълнително триетажно, където се премести "ГБС - София" след вливането си в"Главболгарстрой"АД.

► Бившият вътрешен двор пък е преустроен на голям ресторант със стъклен купол, който по обедно време се ползва -като столова, а по празнични поводи в зала за празненства.

терен ОТ 4423 КВ. М В центъра на Перник, съобщи-ха от общината. Общината поиска сделката да бъде обявена за нищожна заради груби нарушения при продажбата на имота на дружеството „Стийл трейд" на Първан Първанов, въпреки че то е предложило най-ниска цена и неизпълними инвестиционни на­мерения. Два дни след сключването на договора Пър­ванов препродал имота и спечелил от това почти 1 млн. лева.

ЕСО излиза от НЕК до три месеца

Вече има балон в сектора на възобновяемите енергийни източници

В БЕХ нищо не се е променило, остава само докато решим как да структурираме държавните компании

Г-н министър, кога ще се отпуши приватизацията и ще започне предлагането на атрактивни миноритарни дялове?

- Искам да направя една много важна уговорка. Крайно време е да спрем да гледаме на приватизацията като на един брашнен чувал, който може да изтупаме, за да решим краткосрочни фискални нужди. Това беше начинът, по който в продължение на 20 години се осъществяваше приватизацията и от моя гледна точка - с неудовлетворителни резултати като цена.

Приватизацията има своя смисъл и като фискален инструмент, и като начин да се подобри управлението и конкурентоспособността на съответната компания. Само когато са съчетани тези две неща, само тогава има смисъл да се прави въобще раздържавяване.

Вярвам по принцип, че управлението на инвеститор, който е вложил парите си, е по-добро от управлението на мениджър, назначен от държавата. Привлекателните миноритарни пакети не са толкова много, според мен такива са основно електроразпределителните предприятия (ЕРП).

Миналата година пускането на пакета с акциите на Е.ОН се забави поради две причини. Първо, заради смяната на ръководството на агенцията за приватизация и, второ, заради полемиката, която се разгоря с ЕРП точно преди ценовото решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през юли.

Изгладихте ли в крайна сметка отношенията си с ЕРП?

- Повече, отколкото през първата половина и дори есента на 2010 г. Съвместната група между Агенцията за приватизация и Българската фондова борса определиха какви да са критериите за инвестиционния посредник. Увериха ме, че е въпрос на дни да се обяви самият конкурс за инвестиционен посредник. Това е по отношение на миноритарните дялове.

Най-голямата предстояща приватизация е на "Булгартабак". Смятам, че приватизацията на предприятието има смисъл да се направи единствено ако се направи както трябва. По възможност със стратегически инвеститор, но при всички положения с инвеститор, който е ангажиран с дългосрочното развитие на компанията. Това е на път да се случи, консултантите от "Сити груп" са готови с документите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ги е одобрила. Предстои да бъде избрана процедура за продажба на холдинга.

Има ли интерес от инвеститори към "Булгартабак"?

- Има. Очаквам "Булгартабак" да бъде приватизиран по един добър за компанията и за данъкоплатеца начин.

Може ли холдингът да бъде продаден през 2011 г.?

- Твърдо през 2011 г. Не стане ли през тази година, все едно че не е станало. Провалът би означавал започването на чисто нова процедура.

Откъде идва интересът към компанията – от България или отвън, и какви са потенциалните купувачи?

- Има интерес от различни по профил компании и от България, и отвън. Желаещи са както стратегически, така и финансови инвеститори. Освен "Булгартабак" Агенцията за приватизация предлага и други пакети за продажба.

Втората по големина компания с мажоритарен пакет е "Монтажи". Мина едно предложение, което не привлече интерес, следващия път предприятието ще бъде пуснато с намалена цена. Смятам, че в крайна сметка дружеството ще намери собственик, който да развие пазарния потенциал на компанията.

През 2010 г. бяха събрани около 3000 лв. от приватизация, какви са очакванията ви за паричните постъпления през тази година?

- Несериозно е да се цитират такива числа. Приходите на вече обединената Агенция за приватизация и следприватизационен контрол бяха основно от следприватизационен контрол. Общо те са много повече от числото, което вие казахте.

Това, което искам ясно да подчертая, е, че приватизацията е инструмент да се подобри управлението на определени компании и да се реализират приходи, но не е инструмент за дългосрочна фискална политика и структурно определяне на икономиката. В изминалите 20 години приватизацията имаше значение за развитие на икономиката, но не и сега, когато по-голямата част от нея е осъществена.

Как смятате да привличате инвеститори, които развиват производства с голяма добавена стойност, така че да не бъдем страна, известна с износа предимно на суровини?

- Имаме добавена стойност в икономиката, но е добре да има още повече, особено там, където има възможност, например в цветните метали. Защо трябва да се изнася преработен концентрат например, когато може да се мине през още степени на обработка и да се изнасят кабели или дори оборудване.

Това е и нашата цел. Най-висока е добавената стойност в отрасли, които са капиталовоинтензивни и иновативни. И двете области могат да бъдат подпомогнати от държавата не директно чрез пари от бюджета, а чрез създаването на благоприятна бизнес среда и чрез европейските фондове.

Всяко правителство решава дали да води индустриална политика или не. Едната възможност е да бъдат създадени еднакви условия за всички или да бъдат прокарвани целенасочено политики за подкрепата на определени сектори.

В България сме избрали по-скоро един среден път, защото страната предлага максимума на условия за развитие на бизнес тук, без да подкрепя прекалено много определен сектор. Чуват се призивите на представители на браншови организации – правителството да последва примера на Меркел или Саркози в подкрепа на бизнесите. Когато поговорите с тези хора и разберете какво имат предвид, става ясно, че искат правителството да даде пари за субсидирането на някои продукти.

Например както беше подпомогнат автомобилният бранш в Западна Европа. Първо, в Западна Европа данъците са съвсем различни от това, което са в България. Страната ни е предоставила на бизнеса много повече в това отношение и няма нужда от кампанийни стимули.

Второ, няма индустрия в страната, която да е толкова важна за цялата икономика, колкото автомобилостроенето в Германия. Може би има такъв сектор, ако приемем, че това е строителството.

В такъв случай инвестиционната програма на правителството дава пазар на строителната индустрия. Основните ни усилия са съсредоточени в поддържането на благоприятни условия за правене на бизнес, които, от една страна, се изразяват в ниски данъци и в нисък дефицит, а от друга, в облекчаването на административната среда.

Има и трети инструмент - оперативната програма "Конкурентоспособност". По план до края на тази година трябва да са обявени абсолютно всички процедури за цялата сума пари. Досега са разплатени 20% от отпуснатите по нея средства (в това число и JEREMIE).

Предстои да осигурим още 10% плащания по грантове, както и 20 на сто с нови инструменти за финансов инженеринг. Последната схема е за предпочитане. При грантовете голяма част от кандидатите нямат ясен план за развитие и ако тези средства ги нямаше, въобще не биха инвестирали. JEREMIE и инструментите за финансов инженеринг са револвиращи и подобряват условията за бизнес в дългосрочен план.

Опасявате ли се от създаването на балон в сектора на възобновяемите енергийни източници и какво правите, за да го предотвратите?

- Вече има балон. Имаше такъв още преди правителството ни да дойде на власт. Сегашната нормативна уредба е такава, че предлага изключително атрактивна изкупна тарифа за тока, произведен от ВЕИ, и изключително неадекватни възможности за свързване към мрежата.

Въпросът беше как да се вкара ред. Моето лично мнение е, че най-добрият начин нещата да се поставят на пазарни условия е да се използва системата на зелените сертификати, каквато има в Румъния и в други европейски страни.

Там, когато инвестираш във ВЕИ, продаваш на пазарна цена енергията, но също така и зелени сертификати, които се търгуват също на пазарна цена. Когато навремето се е решавало кой модел да се избере за България, е било преценено, че системата със зелените сертификати е много сложна и не си струва труда.

Очакванията са били, че финансовите институции не биха проявили интерес към зелените сертификати, което е пълна глупост. Финансовите институции чакат да им се даде нов продукт и нов пазар, в който да се включат. В новия закон предвиждаме възможност поне определяните от ДКЕВР цени на енергията от ВЕИ да бъдат по-гъвкави и да останат фиксирани за целия период на договора.

Вие отново не въвеждате зелени сертификати...

- Въвеждаме плащане за присъединяване от 25 хил. евро на мегават, което решава част от въпросите и, второ, даваме възможност на ДКЕВР да определя фиксирана, но и значително по-ниска цена за целия период на изкупуване.

Защо отпадна идеята компаниите да се състезават помежду си за цените на предлаганата от тях енергия?

- Когато има повече кандидати за определени капацитети, те се състезават, но не чрез цените си, каквато беше първоначалната идея (бел. ред. - според новият проектозакон ще се удовлетворяват заявленията според реда на подаването им до изчерпване на капацитетите). В случая имаше победа на реализма над идеализма, защото от анализа, който направихме, се видя, че почти никъде подобна система не е проработила добре.

В страна като България тя би създала още по-големи проблеми, защото тук винаги подобни процедури са предизвиквали съмнения при провеждането им. Така избрахме междинен вариант, който е по-балансиран. Това, от една страна, ще ни помогне да достигнем целите си, но без прекалено много да се насилваме. Цените на технологиите за ВЕИ падат и когато те постигнат мрежов паритет, тоест могат да се конкурират на пазарен принцип, тогава ще им отворим широко вратите.

Спирането на ВЕИ проекти няма ли да се окаже в противоречие с европейските норми?

- Трябва, спазвайки изискванията на Европейския съюз, да защитаваме достатъчно добре своите интереси. В едно изречение, интересът ни е да изпълним своята цел, но масово да пуснем технологията, когато цените й паднат.

Когато говорихме за стимули в икономиката, казахте, че един от тях е облекчаването на административните режими. Защо трябва да се изчака до 2012 г. за привеждането на административните такси към разходите? Толкова ли е трудно да се осъществи този проект?

- Не се изчаква, този срок винаги е бил заложен в графика. Преминаването към разходоопределяща система е качествено нов процес и изисква технологично време.

Какво се случи с одита, който бяхте възложили да се проведе в държавните енергийни компании? Публично не бяха обявени резултати с изключение на проверката в електроразпределителните дружества.

- Излязоха и резултатите от енергийния одит на НЕК.

Но той беше по повод на аварията по Черноморието през лятото?

- Не помня с кой момент е съвпаднало оповестяването му, но беше направена ревизия и в НЕК. Имаше констатации, имаше предписания за отстраняване на нарушения. През годините частните дружества винаги са искали да има регулаторен одит и сега беше добър повод това да се направи – както при тях, така и в държавните компании.

Все пак какво стана с проверките на останалите държавни дружества като ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй"...

- Тематични и всякакъв друг вид проверки са направени на всички останали дружества. Регулаторният одит беше свързан с предоставянето на регулирани услуги, а това основно е достъп до мрежата.

Трябва да сме абсолютно сигурни, че естествените монополи, а това са мрежовите монополи, предоставят недискриминационен и ценово обоснован достъп до мрежата на всички конкуриращи се субекти. Това беше целта и изводите бяха обявени.

Инвестициите, които са били одобрявани за укрепване на мрежата на НЕК, всъщност не са направени в пълния си обем. Всички пари по един или друг начин са били насочени към големи проекти, а не за развитие на мрежата. Акцентът ни през тази година е развитие на мрежата на НЕК, което да гарантира безаварийно и качествено снабдяване с електроенергия.

Добре, какво показват другите проверки - доколко ефективно се управляват държавните енергийни компании?

- Няма перфектно управлявано дружество. Има примери на добри и не толкова добри практики. Има централи, в които за първи път по тяхна инициатива беше намалена цената на енергията за регулирания пазар, например в ТЕЦ "Марица-изток 2". Като цяло печалбите на държавните дружества, в които аз съм принципал, през 2010 г. са с около 300 млн. лева по-големи, отколкото през 2009 г. Това е в много едри щрихи.

Какво ще се случи с Българския енергиен холдинг (БЕХ)?

- Първото, което ще му се случи още през първото тримесечие на годината, е, че ЕСО ще излезе от НЕК.

Като самостоятелно дружество ли ще работи ЕСО, или ще бъде обединено с "Булгартрансгаз" в обща структура, каквато идея съществуваше?

- ЕСО ще бъде самостоятелно дружество с активите в него, а вече дали ще бъде в някаква форма на холдингово дружество – това е тема на следващ етап. С подобно обединение бихме търсили синергия, не структурно позициониране на дружеството, защото то е ясно – отделно е от НЕК.

Синергия може да се търси само там, където е възможно според изискванията на Европейския съюз. ЕСО ще бъде монополна компания, защото ще притежава цялата мрежа високо напрежение, освен ако някой друг не реши да си построи такава.

Това ли е единствената промяна, която ще настъпи в БЕХ? В началото на миналата година планирахте да го закриете, какво ви накара да промените мнението си?

- Не бях против холдинга, а против начина, по който той се разбира и по който функционира. БЕХ от самото му създаване е автоматично събиране на много компании на едно място и нищо повече. Никаква синергия и никаква координация.

Сега има ли синергия и координация?

- От тази гледна точка БЕХ си е такъв, какъвто е. Нищо не се е променило. Въпросът е дали, докато се премине към следващия етап в конструирането на държавната енергетика, е по-добре да няма БЕХ, а дружествата да минат директно към министерството, или да остане в тази, макар и несъвършена форма на междинен етап.

Прецених, че министерството няма капацитет и не е необходимо да се занимава директно с дружествата. БЕХ е междинният вариант, ясно е, че няма да съществува в бъдеще, но ще остане такъв до по-нататъшното структуриране на системата.

Обсъждахме различни модели, консултираме ги с ДКЕВР и Европейската комисия, за да е ясно, че, от една страна, постигат оперативна синергия, но, от друга, не противоречат на изискванията за развитие на свободния пазар. Например най-голяма би била синергията, ако съберете всичко на едно място - в една компания, но това е против визията за свободен пазар. Когато постигнем окончателен вариант, задължително ще листнем процент от капитала на борсата.

Какво ще стане с АЕЦ "Белене", ще се построи ли централата? В началото на миналата година бяхте казали, че няма да се строи, ако няма европейски стратегически инвеститор, в момента все още няма такъв, но има подписан меморандум с руската компания "Росатом".

- Мнението ми не е променено - без подходящия инвеститор централата няма да се строи. От друга страна, какъв процент ще имаме ние като държава в централата зависи от това какви са условията, при които се договорим. Така че нещата са свързани, работим едновременно и по пистата за намирането на инвеститори, затова е и договорът ни с HSBC, и по пистата за договаряне на благоприятни условия.

Поставили ли сте си краен срок, до който трябва да вземете решение, за да е изгодна централата, защото и други страни в региона строят централи?

- Това колко е изгодна централата не зависи дали е построена няколко месеца по-рано или няколко месеца по-късно.

Това означава ли, че няма да се съобразите със срока на "Росатом", откъдето заявиха, че биха участвали като акционер само ако изграждането започне до средата на тази година?

- "Росатом" да бъдат така добри първо да си лицензират техническия проект, преди да поставят срокове (проектът все още не е одобрен от Агенцията за ядрено регулиране). Има много въвлечени страни в изключително сложен проект и всеки трябва да свърши своята работа.

Има ли реална пазарна нужда от мощностите на АЕЦ "Белене"?

- Не че е излишна, но не е и жизнено необходима. Безспорно такава централа е регионален проект и винаги трябва да се разглежда като такъв. България може и с "Белене", и без "Белене". Това е добре, защото не сме притиснати за осигуряване на енергийния ни баланс.

В регионален план такава мощност би имала смисъл, но комбинирана с много други неща като подходящи пазарни връзки и мрежа. Това е и една от задачите на консултанта HSBC, да направи осъвременен пазарен анализ.

Докога HSBC трябва да завърши анализа си и какви пари ще получи за консултантските си услуги?

- До няколко месеца. Ще получат около 3 млн. евро плюс такса за успех при намирането на инвеститор. Те ще трябва да извършат цялостно финансово структуриране и работата им ще е свършена само когато целият проект е финансово осигурен.

Ако се появи някой със 100 млн. евро и някой с 1 млрд. - това не е свършена работа. Тя ще бъде приключена, когато е договорено цялото финансиране – собствен капитал на инвеститорите и необходимите кредити.
/ Компании и финанси