104 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.3 Mb.
|
|
Текст: Битие 30:1-43 В предишните ни уроци ние разгледахме някои моменти от живота на Яков. Той беше човек на борба, дори самото му име означаваше човек, които без право замества или прави засада. Верен на името си, Яков постоянно се намираше в различни борби, спорещ с всеки, когото срещнеше. Яков още в утробата се бори със своя брат-близнак, при раждането той хвана петата на брат си Исав. По-късно той се бори и открадна първородството на Исав. Чрез измама и борба той получи бащиното благословение. След това, в Падан-арам, Той се сблъска с нещо подобно при чичо си, Лаван, с когото води ожесточена битка за съпруги и богатство. Живота му беше едно нескончаемо воюване. Много години по-късно, в отговор на въпроса на Фараона: “Колко е числото на годините на живота ти", той тъжно отговори: “Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми...” (Битие 47:8-9). Все пак Бог беше с Яков, Той го благослови в заточението му, причинено от неговия грях. Яков е един пример за чудната Божия благодат (макар и недостоен). Специалното име на Бог като “Бога Яковов” (Псалм 20:1) идва да ни покаже как Божията благодат достигна скитащия се Яков и му даде обещание. Божията благодат и днес достига до всички грешници, които само признаят беззаконията си и се обърнат към Бога (Еремия 3:12-13), и до всички светии. “Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евреи 4:16).
ПОЛИГАМИЯТА И ПРОБЛЕМИТЕ В СЕМЕЙСТВОТО НА ЯКОВ (Битие 30:1-24; 2:21-24; МАТЕЙ 19:4-5; Битие 37:2-8; Левит 18:18; 1 Царе 1:1-7) Яков беше многоженец от рядък вид. Той беше женен за две сестри. По-късно, в Мойсеевия закон, този вид многоженство беше забранен: “И да не вземеш жена заедно със сестра й докато е жива другата, за да откриеш голотата й, та да й стане съперница” (Левит 18:18). Първо: Яков не беше пощаден от проблемите, омразата, съперничеството, кавгите за дребнавости, чувството на безсилие и обтегнатите взаимоотношения във всички полигамни семейства. Там се чу викът на Рахил: “дай ми чада, иначе аз ще умра” и отговорът на безсилния Яков: “Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?” (Битие 30:1-2). Той можеше най-малко да се моли, както Исак направи за Ревека при подобни обстоятелства (Битие 25:21), но не го направи. Няма полза за нас, ако само се оплакваме и се отчайваме поради нещастия и беди. Второ: имаше продължителна борба между Лия и Рахил, с която Яков се примиряваше. Съперничеството между двете му жени потопи Яков в още по-големи неприятности. Вече повече жени споделяха леглото му и от тия взаимоотношения се раждаха още повече деца. Неговият случай беше класически пример, че Бог не е определил за никой мъж, какъвто и да бил той, да има повече от една жена. Трето: по-късно измежду децата на Яков се зароди ревност, убийствена омраза и ужасяващо нечестие (Битие 37:4,8,18-20).
Посланието на Якововото многоженство е съвсем ясно: не полигамията е Божията воля, а моногамията. Исус Христос, Нашият Господ, каза, също така: “А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?” (Матей 19:4-5). “Една съпруга за един мъж” е всеобщият стандарт на Бога за семейството, независимо от времената, нравите, културата, традициите, предпочитанията или желанията. Нека помислим заедно. Ако според Господното учение похотливият поглед на женения мъж е начало на прелюбодейство (Матей 5:27-28), няма ли основание да заключим, че вземането на втора жена е прелюбодейство в завършен вид? Затова всички многоженци са прелюбодейци; а прелюбодейството е грях, който ще осъди душата в ада (Откровение 21:8).
“След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора” (Битие 30:22-23) Това беше добър урок. Рахил трябва да е осъзнала, че Господ е, а не човек, “Който настанява в дома бездетната, и я прави весела майка на деца” (Псалми 113:9). Затова тя започна да се моли и Бог Си спомни за нея, послуша я и отвори утробата й. В отговор на нейната молитва с вяра, Рахил се сдоби с превъзходен син, Йосиф. По подобен начин Маноах и жена му се сдобиха със Самсон - съдията, Анна се сдоби със Самуил - пророка, Захарий и Елисавета се сдобиха с Йоан – Кръстител и пророк. Докато Рахил се оплакваше и ридаеше, тя си остана бездетна. Но когато тя се помоли, Бог й даде дете. Всички вярващи, които очакват Бог да им даде плода на утробата, трябва да се научат да се молят, както направи и Рахил. Бог отговаря на молитвите с вяра. Нека се приближим до Неговия трон чрез вяра и Той със сигурност ще ни отговори (Матей 7:7-11). Спомнете си, че “Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля” (Еремия 3:23). Освобождението от безплодие не е скрито в някой специален молитвен ритуал, нито в някоя човешка мъдрост или хитрост, а в ГОСПОДА, нашия Бог. Днес много вярващи не обичат да се молят, за да решат проблемите си. Те предпочитат да решават проблемите си чрез лобита, изгодни годежи, шантажи, шушукания и оплаквания. Ние трябва да знаем, че Бог отговаря на молитва.
“И наименува го Иосиф (Дано прибави), като думаше: Господ да ми прибави и друг син” (Битие 30:24) В името, което Рахил даде на сина си, виждаме триумфа на духовното над плътското; на борабата с Бога в молитва над борбата с хората по плът. От друга страна, името на Йосиф беше изявление на вяра, докато имената на всички останали деца изявяваха борбите и съперничеството в семейството. Дан означава “съдия”; Нефталим означава “борба”, Гад означава “щастие”и Асир – “честит”, имена, които Лия даде, за да се подиграе с противницата си. Исахар означава “награда”, Завулон означава “сега мъжът ми ще живее с мене”. Лия също имаше и дъщеря, Дина – “съд”. Всички тия седем имена отразяват плътското съперничество. Само името на Йосиф поглежда отвъд хората и изявява единствено Бог, “Господ да ми прибави и друг син”.
За вярващите е важно също да имат желание да бъдат и плодотворни в духа. Сърцераздирателният вик на Рахил беше за деца. Тя, по-скоро, беше готова да умре, отколкото да остане безплодна. Тя чувстваше, че безплодието беше голям позор. Наистина, Господ ни дава подобна картина, що се отнася до духовното безплодие (Йоан 15:1-8). От християните се очаква да принасят два вида плодове: плода на Духа (Галатяни 5:22-23) и плода на благовестието (Йоан 15:16; Матей 28:19-20; Марк 16:15-16). С Божията благодат, която е налична за всеки християнин, няма причина, поради която вярващите да нямат духовни деца. Христос очаква вярващите да Го молят за деца: “Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство” (Псалми 2:8). Докато вярващите не започнат искрено да се молят и да искат от Господа новообърнати души, няма да има никакъв значителен пробив. Вярващите от ранната църква имаха едно висше желание – да проповядват евангелието. Апостолите днес трябва, по-скоро, да евангелизират, отколкото да прислужват на трапези (Деяния 6:4). Дори онези, които бяха назначени да прислужват на трапези, бяха толкова предадени на служението на Словото, че един от тях, Стефан, стана първият от мъчениците на вярата, а друг, Филип, стана първият евангелист. Днес много вярващи не виждат нужда да раждат повече духовни деца. Евангелизирането се разглежда като работа за “младите християни”. Те не приличат на Джон Кнокс, който се молеше: “Дай ми Шотландия или ще умра!”. И Бог наистина отговори на молитвите му и обърна много души в Шотландия. Ако ние викаме като Рахил и Кнокс, Бог ще ни даде духовни деца. Нивите са бели за жетва!
Мнозина не благовестват: (1) защото нечестието се умножава и мнозинството не е готово да слуша благата вест; (2) поради финансови затруднения; (3) поради равнодушие и преследване на материални блага; (4) поради плахост и липса на самоувереност. Други неубедително оправдават непокорството си с недостатъчно образование и оскъдно познаване на писанията. Любовта на Яков към Рахил не й беше достатъчна, тя искаше да си има деца. Същото беше и с Анна (1 Царе 1:1-18). Няма значение колко благословени изглеждаме, ако сме безплодни, ще се посрамим в крайна сметка. Вечността ще бъде много нерадостна и печална за тези, които не принасят плод. За безплодието няма задоволително оправдание. Сега е времето да извикаме: “дай ми чада, иначе аз ще умра”. Кога за последен път си спечелил някого за Христос?
Вярващите не бива да изоставят своите задължения без да уведомят преди това работодателите си. Връзката на Лаван с Яков донесе благословение в дома на Лаван. Вярващите трябва да работят така, че да видят преуспяването на предприятието или организация, която ги е наела на работа. Затова и вярващите не могат да работят в предприятия или организации, чиято дейност не е благословена и извиква Божия гняв. На работодателите-християни е заповядано: “отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата” (Колосяни 4:1). Бог е нанесъл проклетия над онзи, “Който кара ближния си да му работи без заплата и не му дава надницата му” (Еремия 22:13). Някои, т.нар. работодатели-християни, не биха платили заплатите на работниците си, докато не се повдигнат протести срещу тях. Лаван изповяда, че Бог го е благословил, докато делата му са били в Якововата ръка. Вроденият му егоизъм не му позволи да обмисли едно достойно заплащане на усърдния си работник, преди да го изгуби. Такава експлоатация на ближните ни е в разрез с Духа Христов.
ПЪТЯТ НА ЯКОВ КЪМ ПРЕУСПЯВАНЕТО (Битие 30:31-43; 31:9-12,38,40,42; Изход 3:20-22; 11:1-2; 12:35-36; Матей 17:27) “Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли” (Битие 30:43) След много години тежка работа Яков “доплува” до брега на просперитета. Той беше усърден в работата си и затова стана богат (Притчи 10:4; 13:4). Бог винаги възнаграждава усърдното работене. Преуспяването на Яков всъщност беше комбинация от лично видение, усет за работата, покорство на божественото водителство и щедра доза от Божията благодат. Макар да произхождаше от богато семейство, той избра пътя на трудолюбието, за да забогатее. За да бъдат уверени, че ще преуспеят, вярващите трябва да си създадат навик да работят усърдно, здраво и вярно на Господа. Има някои забележителни уроци, които можем да извлечем от пътя на Яков към преуспяването. Първо: Яков имаше сън как да придобие стадо от силни животни, каквото вероятно беше гледал при баща си. Това съновидение го придвижи от положение, в което нямаше нито едно животно, до положение, в което имаше “големи стада, слугини и слуги, камили и осли” (Битие 30:43). Второ: Той беше доказано трудолюбив и прилежен човек. Да имаш само видение не е достатъчно, видение без необходимите усилия е фантазия – сигурен път към бедността. “Желанието на ленивия го умъртвява, защото ръцете му не искат да работят” (Притчи 21:25). “Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (Притчи 13:4). Яков първо видя видението и после работи за изпълнението му. Успехът му не беше неочакван. Трето: Преуспяването на Яков беше резултат от покорството му на божественото водителство. “В сън, в нощно видение” (Йов 33:15) Бог отвори ушите на Яков и му даде инструкции. Говорейки по-късно с двете си жени, Яков разказа как ангел от Бога му е дал насън указания относно плана за неговия необикновен просперитет. Както винаги, покорството донесе изобилни благословения. Спомняме си Петър, който придоби така нужните пари от устата на риба, когато безпрекословно се покори на заповедта на Христос. Настойникът на угощението в Кана Галилейска се беше изправил пред неприятна ситуация: виното беше свършило. Мария посъветва слугите да се покорят, ако ще очакват чудо от Христос: “Каквото ви рече, сторете” (Йоан 2:5). Последвалото покорство на Христовата конкретна заповед донесе така необходимото чудо. Подчинението на Господните думи е винаги прелюдия към чудо. Непокорството и своеволието водят до нещастия. Накрая: Преуспяването на Яков беше резултат от божествена предвидливост. Без Божията чудотворна намеса поставянето на шарените пръчки пред зачеващите овце нямаше да се отрази на пигментацията на новородените агънца. Бог със сигурност се намеси. Можем да заключим, че Бог благослови Яков, както направи и с баща му Исаак. Бог каза на Яков: “...видях всичко, що ти прави Лаван” (Битие 31:12). Лаван възнамеряваше да продължи да го експлоатира, но Бог го възнагради за усърдието и трудолюбието му. По-късно по подобен начин Бог благослови Израел, когато, излизайки от Египет им заповяда: “...нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи ... и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните” (Изход 11:2; 12:36). Това беше тяхната заплатата за всичките години, през които бяха робували на египтяните. Бог е свят, “Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той” (Второзаконие 32:4). Бог сложи край на дългите години потисничество и експлоатация и щедро покри понесените от Яков щети. Всички, които са потиснати, ще бъдат освободени и възнаградени от Бога, ако останат верни, усърдни и твърди до края.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 31:1-55 Когато Яков напусна дома на родителите си, бягайки от гнева на брат си Исав, никой не предполагаше, че ще отсъства толкова дълго. Но в крайна сметка, докато разреши проблема с чичо си Лаван, той се забави цели двадесет години, които промениха манталитета му. Най-сетне, настъпи моментът да се завърне обратно у дома. Виждаме Яков, който дойде в дома на Лаван само с една тояга, да си тръгва от там пълен с благословения и преживявания. Макар Яков и по-рано да изяви желание да напусне Падан-Арам (Битие 30:25-26), неговото окончателно решение този път беше повлияно от някои фактори, които направиха престоя му при чичо му Лаван нежелан. Четири неща доведоха Яков до решението да напусне дома на Лаван. (1) Недоволството и оплакванията на Лавановите синове, които го обвиняваха, че е откраднал бащиното им богатство и тяхното наследство. (2) Лошото отношение на Лаван към Яков. Лицето на Лаван се промени, той вече не се отнасяше радушно и приятелски към него. (3) Яков получи директна заповед от Господ да се върне у дома си. (4) Готовността на Лия и Рахил да напуснат бащиния си дом и да последват съпруга си в ханаанската земя.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|
