104 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.3 Mb.
|
Текст: Йоан 1:35-51 Във фокуса на нашия текст е спечелването на петима последователи, които по-късно станаха апостоли и стълбове на ранната църква. Характерни особености на това дело са начинът, по който беше извършено, неговата простота, ефективност и трайност. По същество, то не струваше почти нищо на ловеца на души. Качеството на произведения плод, обаче, беше просто несравнимо с усилията. Тези са първоначалните изводи, които извличаме от историята за спечелването на един последовател на Господа чрез ЛИЧНО БЛАГОВЕСТЯВАНЕ в ранния период на Неговото служение. ЛИЧНОТО БЛАГОВЕСТЯВАНЕ : ЗАПОВЕД НА ХРИСТОС (Матей 28:18-20; Марк 16:15-20; Йоан 15:16; Деяния 1:8) Личното благовестяване е заповед на Христос към всеки вярващ. Да бъдем покорни на това Велико Поръчение означава лично да занесем евангелското послание на грешниците. Задължаваща отговорност на всеки вярващ е да покаже на грешника нуждата му от Христос като Спасител, да го води в конкретната опитност на новорождението, както и да му покаже как да продължи в новия живот, така че да може да избегне Божието осъждение. Този фундаментален метод за печелене на души е опит, от страна на християнина, да покаже на другия човек от Божието Слово, че той е грешник – изгубен и виновен (Римляни 3:10-23; 1 Коринтяни 6:9-10), да му изяви истината за Божието осъждение и наказание (Езекиил 18:4; Римляни 1:32; Откровение 20:15), да му разкрие Божията любов, която промисли Спасител в лицето на Исус Христос (Йоан 3:16; 1:29; Тит 2:11-14) и да го запознае с изискването за покаяние и вяра в Христос от страна на грешника, ако той иска да бъде спасен (Матей 4:17; Лука 13:2-3; Деяния 3:19; 17:30; Римляни 10:9-10; Йоан 3:15). При всичко това трябва преднамерено да водим грешника към покаяние и приемане на Христос като личен Господ и Спасител (Йоан 1:46-51; Деяния 8:35-39).
От всички методи за евангелизация личното благовестяване е най-лесно, струва най-малко и прониква най-дълбоко. То не може лесно да бъде обявено за незаконно, както публичното проповядване и евангелизиране, например. Чрез него онзи, който е търсил внимание, го получава, съмненията биват изчистени и решението може да придобие сила и стабилност. Това е най-бързият и най-лесният начин да се умножат последователите и да се постигне в събранието присъствие на личности от всякаква категория.
НЕОТЛОЖНОСТ НА ЛИЧНОТО БЛАГОВЕСТЯВАНЕ Днес има остра и спешна нужда от посветени християни, които ще предадат себе си на повелята за лично благовестяване. Една истински доведена при Господа и спасена душа е по-добре от хиляди празни изповеди. Ако в една църква от 100 вярващи, всеки положи усилие да доведе до Христа поне една душа в течение на половин година, в края на годината в събранието ще има 400 вярващи. Кое от нашите събрания днес може да се похвали с такъв темп на растеж, въпреки всичките ни евангелизационни програми? Личната визита на лекаря никога не може да се сравни с общо предписване на лекарство за даден кръг пациенти. Лекарят изследва пациента, поставя диагноза на заболяването и предписва точното лечение. Нека да разгърнем “таланта” на личните усилия и да се стремим по всякакъв начин да спечелим душа за Христа чрез лично благовестяване. Сериозната грижа на Бог за спасението на грешниците от разрушителното влияние на греха и неговите пагубни последствия се разкрива в Неговите заръки (2 Тимотей 4:1-2; Марк 16:15; Езекиил 33:11-19) и Неговата директна ангажираност в печеленето на души (Деяния 8:26-29; 10:9-20; 16:9). Господ Исус Христос лично отдели време и внимание, за да спечели Филип, Закхей, самарянката, крадецът на кръста и много други. Желанието Му да спасява души го доведе до кръста на Голгота, където умря за греховете на света (Йоан 1:43; 3:16; 4:7-28; Лука 19:1-10; 23:39-43). Ранната църква беше безрезервно покорна на Божията заповед за печелене на души (Деяния 8:4).
В повечето от нашите събрания днес липсва посвещение към призива за печелене на души. Затова, уместно е, църквите да целят да увеличават броя на вярващите, отдадени на лично благовестяване. За да се постигне това водачите на местните църкви трябва да поведат хората чрез личния си пример (1 Петрово 5:3). Те трябва да подготвят хората си чрез систематично проповядване от амвона, чрез специално организирани евангелизационни семинари в уикендите, чрез работни срещи на работниците в църквата и общи уединения. Освен проповядване и подготовка, преднамерено трябва да се полагат усилия да се подбудят вярващите за делото на личното благовестяване. Това може да се постигне на църковно ниво чрез евангелизации по уикендите, на ниво домашна група – като се групират вярващите по двойки за евангелизация и ежеседмично отчитат резултатите. За да се отчетат резултатите, вярващите трябва да довеждат своите новоповярвали в специално организирано за тях събрание, където всеки вярващ ще може да запознае новите братя и сестри с останалите. ПОЛЗИТЕ ОТ ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ДУШИ Цената на една душа е несравнима с богатствата на целия свят взети заедно (Матей 16:26). Безценната кръв на Христос беше пролята, за да се осигури нейното изкупление (1 Петрово 1:18-19). Човешката душа е бойното поле между Бог и дявола. Като че ли Сатана печели повече територия в тези последни дни, умножавайки фалшивите религии и фалшивите пророци, които бързо и пламенно привличат заслепените души в мрежите си, правейки ги два-пъти повече рожби на пъкъла от самите тях. От друга страна, времето, което ни е дадено за тази работа с вечни последствия, е кратко, тъй като човеците ежедневно умират (Йоан 9:4; 1 Коринтяни 7:29-31). Реалността на ада като място на агонизиращо мъчение и вечно наказание в неугасим огън налагат печеленето на души да се извършва всекидневно и усърдно (Марк 9:43-47; Лука 16:23; 2 Коринтяни 5:11). Жалкото състояние на грешниците изисква всеки вярващ да има изгарящо желание за спасението на душите. Затворите в този свят се опитват да променят и възстановят обитателите си, но успехът им е ограничен. Но когато една душа е спасена – Небето се радва; хората стават по-добри; семейството бива подпомогнато; животът бива променен и множество грехове биват покрити (Яков 5:20). А също и Божието Царство се разширява. Самият “ловец на души” се радва и корона на радост го чака в Небето (1 Солунци 2:19-20). Кой не би искал да бъде част от изпълнението на такава велика задача! “Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда - като звездите, до вечни векове” (Даниил 12:3). Колко души си обърнал към Христос? ЛОВЦИТЕ НА ДУШИ И ТЕХНИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ При все това, ефективното печелене на души зависи от някои фактори. Някой, който е все още в ямата, не може да спаси друг, който е в същата яма с него (Матей 15:14). Това подчертава, на първо място, необходимостта от истинско обръщане и спасение от греха за всеки, който иска да печели души (2 Тимотей 2:6). Ловецът на души трябва да е неопетнен, безукорен и с добро име пред човеците, за да не поставя препънки пред тези, които търсят Бога. Като Божий проводник, по който тече Водата на Живота, той трябва да бъде чист, а не ръждив или разяден отвътре, да не е пробит или запушен и да е подобаващо свързан с източника чрез молитва и общение (Юда 12-13; Йоан 15:1-7). По–скоро невеж адвокат би се справил със защитата на свой клиент пред лицето на закона, отколкото ловец на души, който не познава Божието Слово, би убедил грешника да се съгласи с Христовите изисквания и да Го приеме за свой личен Господ и Спасител (Колосяни 3:16; Осия 4:6). За да бъде ефективен ловецът на души трябва да притежава състраданието на лекар, вежливостта на медицинска сестра, убеждение на комунист, отговорността на миньор. Освен това ловецът на души трябва да е смел, решителен, издръжлив като добър войник на кръста и търпелив като добър посланик на Исус Христос (2 Тимотей 2:3-4; 2 Коринтяни 5:20).
ЕФЕКТИВНИ МЕТОДИ ЗА ЛИЧНО БЛАГОВЕСТЯВАНЕ (1 Коринтяни 9:19-23; Йоан 4:7-42) Методите за благовестяване са различни за различните хора. Един от тях е директният метод. Това е внезапно въвеждане на грешника в жизненоважната тема за Спасението. Обикновено той се прилага, когато ловецът на души разбира, че няма да може да прекара много време с грешника. Методът включва задаване на директни въпроси за състоянието на душата на грешника, за неговата връзка с Бога и за това дали е готов да се срещне с Бога. Филип използва този метод (Деяния 8:30). Исус също (Йоан 3:3). Косвеният метод включва първо улавяне сърцето на грешника преди неговите очи да преминат от физическите реалности към вечните духовни истини. Това обикновено става в разговор. Исус използва този метод в Йоан 4:7-29. Приятелският метод на благовестяване включва създаване на приятелство с човек от същия пол, с цел да го спечелиш за Исус. Цената, която трябва да бъде платена, е всеотдайност, себеотрицание, усърдна работа и молитва. Господ Исус ядеше с грешниците, за да ги достигне (Матей 9:10-13). Методът на писаното Слово достига грешниците чрез печатни издания. Брошури, списания, вестници и дори книги, дадени с целенасоченост, молитва и състрадание, могат да обърнат душа към Христос по-бързо, отколкото си мислим. Посещенията са най-добрият метод, с който да обърнем към Бога хората, дошли за първи път в църквата или в домашното общениe. Този метод включва задълбочено изясняване на посланието, което вече са чули, прилагането му и призоваване на грешника към решение.
ДОВЕЖДАНЕ НА ГРЕШНИКА ДО РЕШЕНИЕ Щом веднъж се отвори възможност, следващата неотложна задача на ловеца на души е споделяне на евангелието. Той трябва да достигне интелекта, да повлияе на волята, да събуди емоциите, да предизвика съвестта и да води грешника до момента, в който той ще се предаде на Христос. Има някои неща, които трябва да бъдат направени, за да има резултат от всичките усилия. Първо: подобно на доктор, ловецът на души трябва да диагностицира случая посредством подходящи въпроси и да разбере към кой вид може да се причисли конкретният човек, за да може да работи с него по най-подходящия начин. Второ: ловецът на души трябва да опише заболяването. С помощта на писанията грехът трябва да бъде разкрит като заболяване на душата и да бъде толкова ясно обрисуван, че грешникът да го открие в себе си (Галатяни 5:19-21; 1 Коринтяни 6:9-10). Трето: трябва да бъде назначено лечение. Христос е лекарството против греха. Както Той Самият каза, ловецът на души трябва да издигне Христос толкова високо, че грешникът, който се валя в ямата на греха, да поиска да изскочи мигновено и да се спаси, като се хване за Него (Йоан 12:32; 1 Тимотей 2:5-6; Евреи 10:19-22). Четвърто: ловецът на души трябва да предупреди за опасността, която крие отлагането на решението или отхвърлянето на истината (Исая 1:19; 2 Коринтяни 6:2; Притчи 29:1; Евреи 4:1-6). Пето: да се наблегне на неотложността за вземане на решение. След като е изложил ясно благата вест, ловецът на души трябва да убеди грешника да вземе решение. Ако той заяви своето намерение да се покае и да вярва в Господ Исус Христос, той трябва да се помоли със свои думи, изповядвайки своите грехове и приемайки лично Христос за Господ и Спасител (1Йоан 1:9; Римляни 10:9-10). Шесто: нека увереността му да бъде закотвена в Божието Слово. Седмо: покажи му как да продължи в Христа.
Все пак, има някои неща, които трябва да бъдат избегнати в процеса на благовестяване. Не възвишавай себе си над грешника и не осъждай деноминации. Не допускай да действаш с високомерие, дори когато имаш с какво да се гордееш (Матей 11:29) и не разказвай тъжни истории, а насочвай хората към Христос (Йоан 3:16; 2 Петрово 3:9). Не се увличай в цитиране на много текстове и изобилие от илюстрации и никога не бързай. Недопустимо е да имаш лош дъх или от тялото ти да се носят натрапчиви миризми (приятни или не). Не се занимавай с повече от един човек по едно и също време. Трябва много да внимаваш, когато се занимаваш с човек от противоположния пол. Избягвай да влизаш в спор с търсещия истината. Не губи самообладание и контрол над емоциите си. Избягвай да казваш на човека, че е спасен. Не казвай на грешника да помисли за това по-късно. Доколкото е възможно, доведи го до спонтанно решение. Не се обезкуражавай от очевиден провал. Често ти си просто една брънка във верижката на благодатта, която води грешника до Христа (Йоан 4:37-38).
По-нататък, наложително е ловецът на души да познава писанията, които се отнасят до различни категории грешници, като например: безразличните (Лука 14:16; Езекиил 33:9; Деяния 24:25; Евреи 2:3; 12:25; Исая 47:8-9); заблудените (Матей 24:5; 1 Коринтяни 6:9; 15:33; Галатяни 6:7; Ефесяни 5:6; 2 Солунци 2:3; 1 Йоан 3:7); религиозните (Матей 7:22,26; Римляни 3:20; 11:6; Ефесяни 2:8-9; Тит 3:5; Лука 18:9-14); суеверните (Деяния 17:22-31; 1 Царе 4:3-14; 3 Царе 20:23-30; Еремия 10:2-13); намиращите извинения (Лука 14:16-24; Матей 25:24-25; Деяния 24:24-25); невежите (Осия 4:6; Деяния 17:23; Матей 15:14; Еремия 5:4; Михей 4:12); тервожните (Деяния 16:30-31; 2:37; Лука 3:9-14); вероотстъпниците (Евреи 10:38; 2 Петрово 2:20; Откровение 2:4-5; Осия 6:1-3; Исая 55:7); свободомислещите (Псалми 10:4; 14:1; Римляни 1:19-26); противящите се (Римляни 2:1-6; Еклисиаст 12:13-14) и скептиците (Псалми 10:4; 14:1; 1 Йоан 2:22).
Усилията, положени за спечелването на душа, няма да донесат много плод, ако се пренебрегне периодът след обръщането. Ловецът на души трябва да се постарае да преведе новообърнатия човек през серия от учения за новоповярвали и да го интегрира в обществото на местната църква. Той също трябва да му помогне да бъде кръстен във вода и да премине по-нататъшно обучение в ученичество, което ще го за корени във вярата и в ученията на Христос. Младият вярващ също се нуждае от закрила и покровителстване чрез постоянната молитва на ловеца на души и чрез редовни посещения. Той трябва да бъде обичан и обгрижван във време на гонения и трудности, за да бъде предпазен от обезкуражаване и отпадане от вярата. Преди всичко, ловецът на души трябва да е готов да пожертва време и материални блага, които биха били нужни за духовното или физическо добруване на новообърнатия (2 Коринтяни 12:15; Деяния 9:27-30; 11:25-26; 14:21-22).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 24:14-30; Даниил 9:24-27; Откровение 6:1-17; 13:1-18 Белезите за Второто идване на Христос и за края на света са ясно разкрити в Писанието. В цялостната картина на учението за “последните дни” Голямата Скръб изпъква като важно събитие, с което всички ревностни ученици на Христос трябва да са напълно запознати.
Голямата Скръб, която прехожда Второто идване на Христос, няма да настъпи преди да бъде грабната Църквата. С оглед на този факт, някои вярващи може би не намират смисъл да се интересуват детайлно от събитията през този период. Обаче не всички, които изповядват, че са вярващи, ще бъдат грабнати, и ония, които пропуснат грабването на истинските подготовени светии, ще преминат през агонията на Голямата Скръб. Затова ние трябва да сме запознати със страданията, които очакват лекомислените вярващи. От друга страна, пълното познаване на мъките, през които ще преминат неспасените мъже и жени (измежду които са нашите сънародници, нашите съседи, нашите приятели и любимите ни хора), ще ни задвижи да станем и да спасим погиващите, докато можем. ПОСЛЕДНАТА КАТАСТРОФА В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ (Еремия 30:7; Откровение 6:2-9,12-17; 14:14-20; 16:12-21; Матей 24:3-22) Голямата Скръб ще бъде най-ужасното събитие в историята на човешката цивилизация. Библейското откровение изяснява кристално ясно, че тази Голяма криза ще бъде най-тежкото изпитание в цялата история на света. В сравнение с нея световните войни, междуплеменните конфликти, гражданските войни и всякакви други видове войни от историята на човешкото съществуване, както и всякакви видове катастрофални явления, от сътворението на човека насам, ще избледнеят. Голямата Скръб ще бъде период на небивало страдание, скръб и унищожение. Макар че ще бъде време на повсеместно бедствие, все пак най-силно ще се усети в Ерусалим и Палестина, както специфично е наречено от пророк Еремия “време на утеснението на Якова” (Еремия 30:7). Това ще бъде кулминационната точка на натрупваното ужасяващо Божие наказание над света. Именно през този период над земята ще се излее Божият гняв и осъждение. Това е също време, през което Сатана и Антихрист ще отприщят злочестина и проклятие над земните обитатели (Откровение 6:2-9).
Периодът на Голямата Скръб се покрива със седемдесетата седмица от Данииловото пророчество, което касае период от седемдесет седмици. Седмицата в Данииловото пророчество се равнява на седем години. На еврейски думата за седмица е “shabua” и тя означава също и седем години. Седемдесетте седмици на Даниил са ясно разделени на три периода: 7 седмици или 49 години за съграждането на Ерусалим (Даниил 9:25), 62 седмици или 434 години от съграждането на Ерусалим (т.е. от края на 49-те години) до идването на Месия и последната, седемдесета седмица или последните седем години, които също са разделени на два периода.
Данииловото пророчество за седемдесетте седмици показва прецизността на Библейското откровение, касаещо есхатологията (учението за последните дни). Ерусалим беше съграден отново точно за 49 години. 434 години след това Месия беше “посечен” (умъртвен или разпнат). Беше пророкувано, че “людете на княза” (на злия княз) ще дойдат и ще разрушат отново Ерусалим, което и направиха римляните в 70г.сл.Хр. под предводителството на Генерал Тит. Шестедесет и девет седмици или 483 години разделяха указа за съграждането на Ерусалим (след Вавилонския плен) и първото идване на Месия. Това пророчество се изпълни със съвършена точност. От 445г.пр.Хр. (Неемия 2:5), когато цар Артаксеркс издаде указа за съграждането на Ерусалим по молба на Неемия, до времето на публичното явяване на Христос като Месия и “посичането” Му, минаха точно 483 библейски години (които са по 360 дни и се равняват на 476 календарни години от по 365 дни)! ГРАБВАНЕТО И ГОЛЯМАТА СКРЪБ (1 Солунци 5:1-9; Ефесяни 3:5-6; Колосяни 1:25-27; Исая 26:20; Откровение 4:1-6; 6:17) Пророкуваното за шестдесет и деветте седмици на Даниил вече се е изпълнило, но пророчеството за последната (седемдесета) седмица все още предстои да се изпълни. Времето, в което живеем, т.е. периодът на Църквата, е скрит между 69-тата и 70-тата седмици (това е промеждутъка от време между посичането на Месия и започването на 70-тата седмица). Важно е да отбележим в тази връзка, че периодът на Църквата не е пряко пророкуван в Стария Завет. Божията програма за настоящата Църква беше непозната на старозаветните пророци. Библията нарича тази програма “тайна” (Ефесяни 3:5-6; Колосяни 1:25-27). Има много пророчества в Стария Завет относно Първото и Второто идване на Христос, без обаче да се хвърля никаква светлина за това, какво ще става между тези две събития. Това, обаче, не умаловажава значението на настоящия период. Тези времена са значими в Божиите очи и са Му известни от основаването на света (Деяния 15:18). В това настояще време Бог изпълнява две различни Свои програми. Неговата програма с Църквата ще се изпълни по време на грабването, докато програмата Му с Израел ще приключи при Второто Пришествие на Христос. Това пояснява, че, след периода на Църквата, идва времето за 70-тата седмица от пророчеството на Даниил. И показва, че грабването на Църквата ще въведе на сцената най-мрачното събитие в човешката история, наречено “Голямата Скръб”. Но ние трябва да помним, че “винаги е най-тъмно преди зазоряване”. Човекът на греха ще бъде пуснат да извърши най-големите си злини преди да изгрее Божият ден на святост, праведност и слава. Макар по времето на Голямата Скръб да царуват грях и зло, само след малко, злото ще бъде свалено от престола и ще се възцари Христос. Бог ще вземе Своите хора преди да започне небивалото страдание. Истинската Църква на Христос няма да мине през Голямата Скръб (Исая 26:20; Откровение 4:1-6; 6:17) . Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|
