104 поучения върху стария завет

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 101

ПРИТЧАТА ЗА СВАТБЕНАТА ТРАПЕЗА

Нашето учение днес разглежда една притча. Притчата е сравнение или илюстрация, която се опитва да изясни духовни истини, уподобявайки ги на вече познати за слушателите неща. Притчите биват използвани да предадат указания и да изобличат, без да бъде засегнат или оскърбен някой. Чрез тях учителят поражда интерес и глад за допълнителна информация. Библията съдържа много притчи, чрез които поучава важни духовни истини, използвайки често срещани, познати събития.

Притчите бяха характерна част от поучението на Господ Исус. Изобилната им употреба в посланията Му ги отличаваше от посланията на книжниците, фарисеите и другите религиозни водачи по онова време. Матей записа: “Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше” (Матей 13:34). Притчите даваха такава яснота на поученията на нашия Спасител, че в края на проповедта на планината всеки се съгласи, че “ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници” (Матей 7:29), които изваждат “от съкровището си ново и старо” (Матей 13:52).

Притчата за сватбената трапеза, която е във фокуса на нашето поучение днес, е една от многото в Библията и една от многото, които Господ Исус Христос е използвал в Своето поучение. В тази притча виждаме един щедър цар, който по свое желание изпрати отворена покана за сватбата на сина си на хора, които оправдавайки се, пренебрегнаха височайшето предложение. За да осигури гости за сватбата, отблъснатият цар спешно изпрати слугите си да съберат гости под път и над път. Благодарение на усърдието на верните си слуги, желанието на царя беше изпълнено. Въпреки че притчата е записана само в евангелието на Матей, тя съдържа ясни указания за нас относно Божията покана за спасение, за човешкото равнодушие към Божието предложение и за окончателната съдба на онези, които го отхвърлят.

С тази притча Господ Исус се стреми да запечата в умовете ни, че отхвърлянето от Божието Царство не е плод на злонамереното решение на злия Бог, а е по-скоро резултат от личния избор, направен в един или друг момент от живота ни. Бог, в Неговата милост и доброта, е изпратил всеобща покана към хората от всяка класа и поколение да дойдат при Живата Вода, за да бъдат спасени. За съжаление, повечето хора са твърде заети с преследване на лични цели и материално благополучие, така че с лека ръка пропускат да откликнат на това велико предложение. Болшинството от хората пренебрегват Божия призив, присмивайки се на Неговите посланици и презирайки Неговата любов и прошка.

“Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба” (Матей 22:2-4)

В тези стихове ние откриваме търпението, настойчивостта и бащинската загриженост на царя. Той приготви трапезата за своя сметка и изпрати покана на хора, които се оказаха недостойни. Царят дори посочи наградата, която придружаваше отклика на поканата: възможност да се насладят на угощение от заклани юнци и угоени и да се радват на “всичко” останало (каквото и да е, от което гостите биха имали нужда или биха пожелали), което е вече “готово”.

Подобно на царя от притчата, Бог е снабдил изкупление за човека, като Сам е платил скъпо за това (изкуплението Му струваше живота на Неговия Единороден Син) и не е оставил нищо, което да стои на пътя на помирението на човека с Бога. Той е изявил ясно, че онези, които приемат Исус, могат да очакват като награда вечен живот плюс всички останали облаги, придружаващи спасението, било в този свят или в идещия. Всичко, което човек трябва да направи, за да пожъне това изобилие, е да откликне с готовност и да “дойде” (Исая 1:18).

Призивът за спасение, уподобен на ясната и недвусмислена царева покана, макар да звучи като глупост от устата на проповедниците, все пак в него има достатъчно мъдрост, която да донесе спасение на всички, които вярват (1 Коринтяни 1:18-21). Никой човек не може да попадне на Царевата трапеза заради собствени заслуги. Възможността да бъдеш там е поради добродетелите на Царя: благодат и благоволение (Тит 3:5).

За съжаление, поканените се оказаха недостойни и пренебрегнаха поканата. Това е илюстрация на обичайното поведение на грешниците спрямо призивът за спасение. Поради светските ангажименти и измамата на богатството, мнозина позволяват на Сатана да ги ослепи за най-неотложната нужда в живота им –спасението от греха. Техният разум е помрачен (Ефесяни 4:18-19) и те предпочитат временните греховни удоволствия пред укорите и страданията с Божиите хора, пред носенето на кръста и следването на Христа.

Има пет главни причини, поради които хората реагират с равнодушие на призива за спасение.

Каквото и да използва врагът, за да замъгли видението ни за вечността, каквато и порция “леща” да сложи Сатана пред нас, за да ни изкуши да продадем нашето първородство, каквато и примамлива картина със земни богатства или слава да развее пред очите ни, нека всеки, който е мъдър, да замълчи и да помисли върху въпроса на Учителя: “Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марк 8:36-37).

Това, че не обърнаха нужното внимание на поканата, не е единственото престъпление на поканените. Библията е записала и една друга реакция, която не само че е неочаквана, но е и крайно жестока.

“Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба” (Матей 22:8-9)

След като поканените на сватбата се оказаха недостойни, царят предприе друга стратегия, за да напълни къщата си с гости. Това ни говори за Неговото търпение и Неговата настойчивост. Бог продължава да дава все по-нови стратегии за евангелизация на Своите служители. Първоначално на евреите им беше поднесена (и то на тепсия) възможността да влязат в Божието Царство. Те отхвърлиха предложението и дори утежниха положението си с убиването на Месия. Бог се обърна към езичниците и им предостави и на тях възможност да влязат в Божието Царство, при все че тази възможност винаги е била част от Божия вечен план (Исая 45:22; Деяния 11:1-8).

Но, за да чуят езичниците благата вест и да имат привилегията да станат участници в сватбената трапеза, трябва да има смирени, верни служители, които да са готови да отидат по пътищата и да убеждават пътниците да дойдат на приготвеното угощение. Призивът на благовестието е към цялото човечество.

Заповедта на царя беше слугите му да отидат по пътищата и да доведат колкото хора могат да намерят. Тук е загатната инициативността на царските слуги. Като слуги на Царя на царете, християните трябва не само да са наясно с призванието си на благовестители, но трябва и да се изправят и да изпълнят задачата си. Величината на поставената задача става ясна, тъй като новите гости трябва да бъдат поканени от оживени пътища. Ние, вярващите, не трябва да оставаме бездейни и равнодушни към призива за благовестяване, в противен случай ще бъдем виновни за кръвта на грешниците.

Докато се мотаем насам-натам ние няма да можем да изпълняваме успешно заповедта на нашия Цар и Командир. Ние сме призовани да излезем и да помогнем на мъжете и жените по “пътищата” на живота да осъзнаят колко опасно е тяхното положение. Трябва да претърсим всяко кътче и да доведем колкото се може повече хора, преди да се свърши благодатното време. Всеки вярващ трябва да помни, че има определено време за вършене на тази работа. И то изтича. А Христос още ни зове (Йоан 9:4; 1 Коринтяни 7:29-31; Исая 6:8).
“И тъй, ония слуги излязоха по пътищата...” (Матей 22:10)
Служителите на Небесния Цар трябва да излязат, в покорство на Божията заповед. Те трябва да отидат при децата и да им кажат за Спасителя. Те трябва да работят между младежите и да ги пазят от покварата; да отидат по колежи и училища и да ги изтръгнат от хватката на разрушителната светска мъдрост; да посетят пазарите и да обърнат сърцата на мъже и жени от Мамона към Живия Бог; да отидат в болниците и да послужат за духовното и физическо изцеление на болните; да посетят затворите и да прогласят на окованите, че Христос може да ги освободи; да говорят на безпомощните и безнадеждните и да им покажат великата помощ и ярката надежда в Христа, Божият Агнец. Те трябва да кажат на всички, че чрез Божията благодат, всичко е вече готово.

Полето за евангелизация е широко. Възможностите са необятни. Като Божии упълномощени служители, втурнали се на Божията нива, те трябва да почиват в увереност и да се радват в обещанията на Спасителя, Който каза: “...ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века” (Матей 28:20).

Апостолите на християнската вяра, които ходеха в покорство на Божията заповед, имаха небивал успех:
“А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин!” (Марк 16:20)
Ако ние днес излезем по пътищата, Същият Спасител ще ни придружава и ще преживеем опитностите на ранните вярващи. Искаш ли да видиш Божията ръка и Божията сила над тебе? Тогава стани, препаши се през кръста, излез на полето и изяви безплатно на света пълното благовестие.

Въпрос 5: Дай няколко примера на различни полета за евангелизация.

Като излязоха слугите “по пътищата, събраха всички, колкото намериха, зли и добри...” (Матей 22:10). Определено този аспект от притчата ни казва, че дискриминацията няма място в прокламирането на евангелието. Бог очаква хора от различни класи да станат участници в благословенията на благовестието. Само чрез благоволението на Небесния Цар ние биваме поканени, приемаме благата вест и ставаме участници в благословенията на Царството. От тия стихове трябва да разберем, че никой не влиза през портите на Царя, благодарение на собствени заслуги и дела. Достъпът е осигурен единствено чрез благодатта и благоволението на Царя. Ако се облягаме на нашата собствена праведност, ни един от нас не би се оказал достоен дори само да види Небесните врата (Притчи 30:12; Исая 64:6).

Посредством усилията на царските слуги, действащи в покорство, най-сетне сватбената трапеза се напълни с гости. Ако те си бяха скръстили ръцете или се бяха замислили върху начинът, по който се отнесоха с тях първите поканени, нищо нямаше да се получи (Еклисиаст 11:4-6). Тяхната активност трябва да окуражи всички онези, които, в работата си за прогласявяване на благата вест, са ставали обект на присмех и отхвърляне. Те трябва да продължават да се покоряват на Господната заповед да излязат по пътищата и да доведат грешниците.

Трябва да вярваме, че има полза от усилията на Божиите служители. Накрая, въпреки бунтовния дух на първите поканени, сватбената трапеза се напълни с гости. Колко приложимо е това за изхода от спора между светлината и тъмнината в тази диспенсация на благодатта. Независимо от всичкия гняв, злоба, изопачаване и машинации от страна на сатанинските орди, Божията цел ще бъде изпълнена. Както отбеляза апостол Павел: “Божието слово не се връзва” (2 Тимотей 2:9). Това Слово на Бога е казано, за да бъде “живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12).

Визирайки Неговия потенциал да унищожава всяка опозиция, Бог пита: “Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, и като чук, който строшава скалата?” (Еремия 23:29). Бог наистина е обещал: “... словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11).

Въпрос 6: Каква поука могат да извлекат за себе си вярващите от поведението на царските слуги?