ОСЪЖДАНЕ НА НЕПОКОРНИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ

“И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им” (Матей 22:7)

Въпреки снизходителността и дълготърпението на щедрия цар, дойде времето за наказание над непокаялите се. Никой не бива да си мисли, че Божията милост е празен чек, който им предлага възможност да теглят от банката на благодатта, упорствайки в греха си. Ако Бог сега въздържа ръката Си да наказва и простира все още ръката Си, за да показва милост, то е защото не иска никой грешник да погине (2 Петрово 3:9; 1 Тимотей 2:4). Той е милостив Бог. Но Той е също праведен и трябва да накаже греха. Ако Той трябва да излее наказанието Си над нас, Той става “огън пояждащ” (Второзаконие 4:24). “Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” (Евреи 10:31). Това се случи с първите поканени в тази притча. Чашата на нечестието им преля и наказанието се стовари. Те бяха погубени.
“Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му... а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка ” (Римляни 2:4-6,8-9)
Наказанието е надвиснало над непокорните грешници, но същата съдба ще споделят и външно религиозните хора, които не са били вътрешно променени. Матей 22:11 ни казва: “А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха”.

За да бъде достоен за сватбената трапеза, всеки гост трябваше да бъде облечен подобаващо. В този случай, изглежда, дрехите се осигуряваха от царя, тъй като гостите бяха събирани случайно от пътищата и не биха могли сами да се приготвят. Измамникът в тази притча се опита да се наслаждава на благата от сватбата, без да спази установената от царя процедура. Той беше разкрит и когато се изправи пред царя “той мълчеше”. Той не можеше да се оправдае. След всички приготовления, щедрият цар беше осигурил и достойно облекло за гостите си. Независимо, че беше взел дрехата, предоставена от царя, той се беше вмъкнал със своето облекло. Това беше както оскърбление към щедростта на царя, така и обида за неговото гостоприемство. И той си плати. Заповедта на царя беше категорична: “Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матей 22:13).

Бог е осигурил единствения начин за оправдание. В любовта Си, Той ни вмени и даде праведност. Когато заобиколим дадения от Бога път, ще открием за наше вечно съжаление, че човешката праведност ще се провали в последния ден. Никой не може да се промъкне в Божието Царство. Нито е възможно човек да стане част от тялото Христово чрез доброделта на редовно посещение на християнски събирания, ако няма първоначалното преживяване на новорождението. Ако човек иска да стане участник в изобилието на Царството, трябва на първо място да се облече с дрехата на праведност, която само Бог може да ти предложи. Всички онези, които са просто религиозни, се нуждаят от едно-единствено нещо: да бъдат новородени.

Има само едно място за религиозните, но неправедни хора – ада. Това се вижда и в заповедта на царя: “Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина...” (Матей 22:13). Този, който презира предложената от Бога праведност днес, когато предложението е все още в сила, един ден ще осъзнае, че себе-праведността не е нищо друго освен мръсна дрипа. В последния ден лицемерите, облечени в такива дрипи, ще се окажат голи пред изпитващия поглед на нашия величествен Бог. Тогава предложението няма да бъде вече в сила.

Всеки, който днес не взема насериозно Божия път към праведността, ще прекара вечността в ада, където “ще бъде плач и скърцане със зъби” (Матей 22:13). Пазейки този факт в сърцето си, нека помним и следваме библейския съвет: “Търсете Господа, докле може да се намери, призовавайте Го докато е близо” (Исая 55:6); “ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден” (2 Коринтяни 6:2).

Въпрос 7: Каква съдба очаква непокорните грешници и религиозните измамници?

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
“Защото мнозина са поканени, а малцина избрани” (Матей 22:14)
Последният стих от нашия текст е кратко обобщение на притчата за сватбената трапеза. И ударението на притчата е ясно. Призивът на благовестието е всеобщ. Той е бил прогласяван, той звучи днес и ще продължи да кънти на длъж и на шир (Матей 28:19; Марк 16:15; Лука 24:47). Той достига до мнозина. Повечето от тях, подобно на първоначално поканените гости в притчата, чуват, но не обръщат внимание.

Притчата за сватбената трапеза призовава хората да приемат щедрата Божия покана, иначе, докато другите влизат в славата, те ще бъдат изгубени. Тя също ни учи, че членуването ни във видимата църква не ни гарантира спасение. Единственото нещо, което може да ни гарантира спасение, е цялостното обновление (включващо както оправдание, така и освещение). Спасението, в крайна сметка, не е човешка работа. То е подарък на благодатта на суверения Бог (Лука 12:32; Ефесяна 1:4).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 102

СЪВРЕМЕННИТЕ СОЦИАЛНИ ПОРОЦИ

От грехопадението насам, Адам и всички негови потомци станаха склонни към зли помисли и дела. През вековете човечеството е изявявало злия си характер по най-различни начини. Съвременният човек живее в свят, който “изобретява” много зло. Самият човек е с покварен от греха ум. Той има капацитет да измисли грях, греховни развлечения или забавления. Грехът, сам по себе си, е неизчерпаем. Той се сътворява в дълбините на човешкото сърце. Човешката похот за зло и поквара е неутолима. Той дори жадува за новости в греха. Дори днес традиционните грехове изглеждат не толкова привлекателни или са прекалено предсказуеми. И тъй, съвременният човек – млади и стари, момчета и момичета, богати и бедни, образовани и неграмотни, болни и здрави, уродливи и красиви, затворени и свободни – всеки един от тях има новоизобретен набор от зли и порочни ценности, на които се е предал.

До самия потоп, сърцето на човека си остана зло пред Бога. Бог видя, че “всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло” (Битие 6:5) и така беше “постоянно” – всяка година, всеки ден, всеки час и всеки миг. Човек не беше склонен да върши добро. Такава е истинската равносметка за състоянието на цялата човешка раса. Такива бяха всички хора до времето, когато Бог докара потопа на земята. И с очудване виждаме, че писанията не ни дават основание да смятаме нещо друго за съвременния човек. Умът на днешния човек е машина за генериране на грехове.

Възхода на технологиите означава и възход на злото. Появата на телевизията, видеото и компютрите, с техния огромен потенциал да предават мисли чрез картини, звуци и цветове, беше придружена с нарастващо ангажиране на хората със забавления и удоволствия. Но, за жалост, ние сме преминали пълния цикъл от глада за удоволствия, през манията за удоволствия, до отегчението от удоволствията. Например, телевизията запечатва някои модели на покварено поведение в умовете на млади и стари и прави злодеяния като блудства, насилие, прелюбодейства, хулигански прояви, убийства и похищения, да изглеждат като нещо обичайно.

Въпрос 2: Кои са някои от съвременните пороци, от които християнинът трябва да се пази?

Различните зависимости (от наркотици, тютюн и т.н.), които се практикуват между тийнейджърите и студентите, са порок, който стои на едно от челните места в “класациите”. Някои с лека ръка казват, че Библията не казва нищо за използването на такива вещества. Да. Но тя предупреждава срещу оскверняването или разрушаването на Божия храм, който сме ние: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, и с душите си, които са Божии” (1 Коринтяни 6:19-20).

Използването на твърди наркотици е съвременен порок, който взема тежък данък от тези, които ги употребяват. Наркотиците разпалват въображението, успокояват сърцето и правят душата да се чувства “на високо”. Обаче краят им е по-опасен и ужасен от началото. От една страна, те правят жертвите си нещастни, а от друга – опасни за околните. Разгледано по-отблизо, пристрастяването към наркотиците представлява въвличане в модните групички на тийнейджърите и студентите. Тези модни групички имат претенциите да са социални клубове, но когато разгледаме отблизо каква е тяхната дейност, ще открием, че те са плодоносна почва за всички съвременни пороци – бурен живот, гангстерство, наркотични зависимости и, винаги, аморалност. Днес, измежду членовете на такива общества, могат да бъдат намерени опасни оръжия като пистолети и ножове, копия и стрели. Това е опасна тенденция, която носи заплаха за живота и собствеността.

Друга порочна практика в съвременното не-християнско общество, а понякога, и сред самите християни, са т.нар. залагания от всякакъв вид. В дъното на тези практики стои алчността. Фикс-идеята за бързо забогатяване; лакомията да жънеш там, където не си сял; алчността, в най-лошата й форма и, разбира се, мързелът са духът, който стои зад тези практики. Жалко е да видим как те се вмъкват измежду християни, които от години изповядват, че са се обърнали към Бога.

Обичайното поведение на студентите, които искат да изпъкнат, без да са положили съответни усилия, е преписване на изпитите. В днешно време това явление е достигнало такива заплашителни размери, че вдигна на крак изпитните комисии, училищните власти, както и богобоязливите ученици, студенти и родители. Тази практика е съвременен порок, който изглежда се е настанил в много общества. Но нейната установеност и постоянно усъвършенстване не я правят правилна. Тя си остава по същество зла и порочна.

Днешната младеж, както и голяма част от хората на средна възраст и дори след средна възраст се занимават с порнография. Лошите гледки, които възбуждат естествените човешки страсти чрез порнографията, хващат младежите в капана си. Някои младежи-християни не успяват да останат във вярвата, поради зависимостта си от порнографията. За жалост, млади и стари, мъже и жени, обикновено се съгласяват да се отдадат на угаждане на плътските си желания и чрез това застават на нивото на звяра, който погубва. В основата си плътските удоволствия са грешни. Те са огън в пазвата на човека, ежедневно подхранван от демони. Странно е да видиш богати, известни и видимо изтънчени хора, “каймака” на обществото, които са уловени от дяволските сили в клопката на порнографията. Учителите, както и техните ученици, работодателите, както и техните работници, водачите, както и водените от тях, напредналите страни, както и развиващите се първични общества – всички те са се предали на порнография и всякаква аморалност. Тясно свързани с порнографията са практиките на лесбийските и хомосексуалните общества, в които процъфтява неморалната склонност към индивиди от същия пол. Подобно необуздано поведение се шири измежду учащите се в интернати, пансиони и общежития. Учудващо е, че и хора от висшите среди са впримчени в такива практики. Покварени от тях се оказват и някои религиозни кръгове.

Още от древни времена музиката е била средство за духовно и възпитателно въздействие. Писанието съветва: “увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си” (Колосяни 3:16). Песните на Давид и свиренето на арфата оказваха силно духовно влияние на Саул. Елисей повика един свирач, за да получи вдъхновение чрез неговото служение (4 Царе 3:15). Наистина, пеенето на химни е велико вдъхновение за този, който проповядва, затова доброто пеене и музика предхождат повечето проповеди днес. В Небето ще има музика. “И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си” (Откровение 14:2). И за в бъдеще музиката ще си остане средство за вдъхновение.

Но днешната музика е покварена и не служи на истинската цел, за която е създадена. Дивата музика, която някога беше патент на публичните домове и местата за луди забавления, сега е навлязла в църквите. Много църкви са загубили тържествеността, вдъхновението, помазанието и обновлението, което идва чрез библейската християнска музика. Днешните младежи са окръжени от рокендрол, от диви песни с високи децибели, от ритми и звуци, подобни на тези при езически жертвоприношения. Необузданата плътска музика носи в себе си силен призив, който отклонява хората от пътя към Царството. Днешната псевдо-християнска музика е порок, от който вярващите трябва да се освободят.

Местни езически традиции като даване на титли на племенни вождове или царски особи са винаги съпроводени с демонична музика и влияние, затова вярващите трябва да ги избягват като чума. Трябва да се пазим и от обикновеното раздаване на почетни звания. Обезкуражаващо е да видиш християнин, който се наслаждава на дадено нему звание (а не дава слава на Бога). Някой би се зачудил колко близо (или по-скоро колко далеч) се намира такъв човек от Господа. Не ни ли показа нашия Господ Исус Своето отношение към такива земни титли?
“Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма” (Йоан 6:14-15)

Въпрос 3а: Каква беше реакцията на Исус, когато разбра, че искат да Го направят цар? Въпрос 3б: Какво научаваме от това?

Ако наистина вярваме и знаем, че скоро ще бъдем “царе и свещеници” по времето на Милениума и в Новата Земя до века (Откровение 5:10; 2:26-27; 11:15; 20:4-10; 22:5; Даниил 7:18), защо тогава да преследваме мимолетни, нетрайни, земни титли, които и са свързани, в общия случай, със сатанински ритуали? Никой истински християнин, който гори като запалено светило, не може да обича толкова света, че да приеме почит за себе си. Приемането на всякакви титли и признание от хора, които са предадени на дявола, е порочно. Християнинът трябва да следва ясно Божия път.

Накрая, използването на жаргон и уличен език е друг съвременен порок. “Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго” (Колосяни 4:6). Езикът на християнина трябва да прави пет неща. Първо: да освежава сърцето и да назидава ума на слушателите. Второ: той трябва да очиства, не да осквернява или оскърбява; белият цвят на солта символизира чистота. Трето: той трябва да опазва слушателите от духовно разложение. Четвърто: той трябва да бъде всепроникващ в своето влияние, независимо колко думи са употребени, точно както щипката сол прониква в цялото ястие. Пето: той трябва да бъде разпознаваем, поради присъщите му характеристики. Библията казва: “гласът на безумния се познава от многото думи” (Еклесиаст 5:3, KJV).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 103

ЛИЧНО БЛАГОВЕСТЯВАНЕ