11 май 2011 г. Тема: здравеопазване

За дарителките се ВЪВЕЖДАТ СТРОГИ ВЪЗРАСТОВИ ГРАНИЦИ

Ако нероднина предоставя яйцеклетката, то тя трябва да е на възраст от 18 до 34 години. Роднината пък, например сестра или братовчедка, може да дарява, ако е между 18 и 38 години.

Въпросният проект вече е предложен за обсъждане на лекарското съсловие и неправителствените организации. Ако няма възражения срещу промяната, тя ще бъде дадена за обнародване в Държавен вестник и ще влезе в сила две седмици след публикуването й.

Това е гаранция за по-висока успеваемост на процедурите и повече родени здрави бебета, коментира за „Монитор” Радина Велчева – председателка на Сдружение „Искам бебе”, което напълно подкрепя идеята на министър Константинов.

Проектодокументът предвижда още дарителите на сперма за оплождане ин витро да стават донори най-много до три пъти. Към момента ограничението е до пет пъти. За да няма спекулации, всеки кандидат-дарител ще бъде проверяван в специален регистър, който пък ще се създаде за целта.

Масово акушер-гинеколозите отказват да наблюдават протичането на бременността на жени, заченали ин витро, съобщи още Радина Велчева. Лекарите се страхуват, тъй като в повечето случаи става дума за многоплодни бременности, които са рискови, а докторите не са подготвени как да процедират в такива случаи, обясни Велчева.

В медицинските университети да се въведе СПЕЦИАЛНО ОБУЧЕНИЕ НА АКУШЕР-ГИНЕКОЛОЗИТЕ за следене на жени, забременели чрез асистирана репродукция, настояват от Сдружение „Искат бебе”. Неправителствената организация започва обучението на четирима медици от Варна, Велико Търново и Бургас със свои средства.

Независимо от това обаче часове след срещата управителният съвет на БФС продължи да плаши с протести.

Именно заради по-големия гратисен период, в който един гроб не може да се използва повторно, България е една от страните в Европа, които имат големи по територия гробищни паркове, каза Аргиров. Добавките се използват в много страни от Западна Европа и биха решили проблемите с недостига на гробищни места за 5 години. Тогава въобще нямало да се налага да се купуват нови парцели за гробове, смята шефът на организацията.

Законът трябва да въведе и парцелиране и устройство на гробищните паркове, където в момента цари хаос при подредбата на гробовете.

Ще има и нов тип за България погребения. В момента освен кремацията се позволява единствено подземно погребване – полагане на тялото в ковчег в земята и последващ земен насип върху него. Вече ще се разрешават гробници, костници и надземно погребване в крипти. Костниците ще се наложат и при евентуално използване на ензими, като костите от старото погребение ще се полагат в специални съдове, които ще се вграждат в стени, пред които ще могат да се правят и ритуалите по почитане.

Болничните заведения са се превърнали в борса за трупове, възропта и собственикът на погребална фирма Петър Мицев, който е бивш шеф на организацията на погребалните фирми. Медицинските лица подпъхвали визитка на „правилната” погребална фирма на шокираните близки на починалия, които в такъв момент били готови да платят всякаква цена. Естествено медиците вземали и комисиона за услугите си. Според Мицев е създадена една много стройна организация от траурни агенции, които последват близките, които не са адекватни в такъв момент.

Основаната цел на новия закон е да се регламентира дейността на траурните агенции, обясни Аргиров. В момента фирмите работят по нормативна уредба на общините и наредба на МЗ. В част от населените места погребална дейност извършват и общински предприятия, които не калкулират печалба, а използват и общинско финансиране, което според сдружението е форма на нелоялна конкуренция. Според законопроекта гробищните паркове ще си останат общинска собственост. Според Алексиев законът ще регламентира до голяма степен цените в този сектор и ще се ограничи спекулата на пазара.

Цветанка Драганова, която е с ветеринарно образование, категорично е отказала да постъпи в болницата, независимо че бременността й е била рискова и лекарите са я предупредили, че има реална опасност да изгуби бебето си. Асистирал й единствено мъжът й, също ветеринар. Раждането продължило цели дванадесет часа. Трагедията се е случила на Гергьовден.

„Жената беше предупредена, че бременността й е рискова, тъй като плодът беше много голям и имаше опасност да го преноси, както се и случи. Трупчето на детето, когато тя го донесе, тежеше 4,200 кг”, обясни заместник-директорката на АГ болницата д-р Валентина Григорова, която е и завеждаща родилна зала.

Д-р Григорова разказа, че починалото новородено е второ дете на Драганова.

Първото е на две годинки и го е родила трудно

То също било преносено и се наложило майката да постъпи в болница за стимулиране на раждането. Първото й дете, което сега е здраво и добре развито, се появило на бял свят с тегло 3,600 грама. При втората си бременност обаче ветеринарката категорично заявила, че няма да се подложи на стимулирано раждане, както първия път. В уречения ден, когато трябвало да постъпи в болница, тя не се явила.

Обяснихме й, че след 7-ия ден преносване трябва да бъде хоспитализирана, но тя не се появи и го е преносила цели 20 дни, обясни д-р Валентина Григорова. Тя отлично знаеше, че такъв голям плод дори да успее да мине през таза по естествен път има голям риск, подчерта лекарката.

В болницата Цветанка Драганова била приета с плацента в тялото си, а от телцето на умрялото новородено висяла пъпната му връв. Тя вече е изписана от болницата преждевременно, тъй като отказала да остане за наблюдение и подписала декларация за това. Пред лекарите заявила, че иска да си е у дома, за да подготви погребението на второто си дете.

Трупчето на новороденото е предадено за съдебно- медицинска експертиза. Патоанатомите ще установят със сигурност дали то е родено мъртво, или е издъхнало след раждането.

СИЛВИЯ НИКОЛОВА


След като пришиха лявата му ръка

Алекс отново ще може да пише
„Осемгодишният Алекс се чувствува по-добре, състоянието му е стабилно и съм сигурен, че с течение на времето той ще се върне отново в училище и спокойно ще може да си служи с оперираната лява ръка”, съобщи доц.д-р Таньо Кавръков от старозагорската университетска болница. Според майката преди инцидента детето пишело еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка. Хирургът, който е и републикански консултант, признава, че сравнително рядко на него и екипа му се налага да правят подобни интервенции, още повече с невръстни пациенти.

„Имам зад гърба си почти 30-годишна практика, истината е, че годишно един или два пъти се случва при различни обстоятелства крайникът да е в подобно състояние като на детето от Гълъбово. Доколкото зная, при игра то е съборило витринен прозорец в апартамента на родителите си, стъклото като истинска гилотина е срязало всички меки тъкани, нерви и артерия от вътрешната страна на лявата мишница. По чудо ръбът не успял да строши костта. Когато по спешност бе докаран при нас, установихме силна кръвозагуба, макар колегите от местната болница да се бяха постарали да овладеят ситуацията”, коментира специалистът, който е член на Европейското дружество на съдовите хирурзи и има над 100 разработки, голяма част публикувани в сериозни научни издания.

Операцията е продължила над 6 часа, като нервните окончания са възстановени и след съответна рехабилитация и балнеолечение ръката ще възстанови основните си функции. Детето е имало проблем с едното си краче, наскоро паднало и го навехнало и затова се придвижвало по-тромаво и така ударило витрината на шкафа.

Малчуганът е в съзнание, дори прави усилия да се усмихва. Майката Здравка Дунчева не може да намери думи, с които да благодари на екипа, спасил сина й. Тя се надява Алекс скоро да бъде изписан.

Скандалният сайт „Уикилийкс” е на път да вгорчи последните дни на Георги Първанов като държавен глава. Не минава ден, в който да не научим подробности от него защо обитателят на „Дондуков” 2 не се ползва с доверието на Чичо Сам. Сайтът безцеремонно сваля маските на публичната дипломатическа любезност и ни показва, че новият голям брат не е забравил нито антинатовските митинги, които навремето Първанов предвождаше като лидер на бившата комунистическа партия, нито миналото му на агент на някогашните тайни служби, нито аферата „Петрол срещу храни” за режима на Саддам Хюсеин, следил е изкъсо връзките му с престъпния свят и опитите му да дърпа задкулисно конците на политическия живот.

Но вместо да се потопи дълбоко и да се направи на умряла лисица

президентът се опитва да се измъкне с евтини популистки трикове, които вместо да му помогнат, са на път да разбият отсега намерението му да се върне на бял кон на лидерския пост в БСП. Човекът с харамийския псевдоним е толкова невнимателен в дрънкането си, че може не само да отблъсне червения електорат, но и да си навлече сериозни съдебни неприятности въпреки възможностите си на влияние в редица институции.

Например в желанието си да се хареса на военните, които със сигурност роптаят заради направени и предстоящи съкращения, държавният ни глава ля крокодилски сълзи за тях навръх Гергьовден: "Не може да не ни тревожи и международната статистика, в която ние сме с печален рекорд по намаление на средствата за отбрана", заяви той в речта си на парада и препоръча занапред да се засили социалната мотивация на военнослужещите, а парите от съкращения да се пренасочат към професионалното им развитие и модернизацията. Първанов с половин уста се извини на онези, които бяха уволнени през тези години. "Защото освен несгодите знам, че таят в себе си дълбоко и лично огорчение", поясни той, сякаш не той като върховен главнокомандващ, а други са виновни за това.

Ще припомним само на имащия претенции да е бил социален президент, че от общо 35 000 аборта 25 000 се правят поради бедност и невъзможност да се гледат деца. Почти същият брой деца и поради същите причини не се създават. Вместо това да посочи като една от причините за наложените съкращения, човекът с двете имена предпочита с двусмислени изказвания да прави с чужда пита помен.

Освен това когато една страна е член на НАТО, където важи принципът на колективната сигурност, е въпрос на чиста демагогия да твърдиш, че единствено армията на съответната държава гарантира националната й сигурност. При положение, че нападение срещу която и да е членка на алианса се счита за нападение на всички страни от него, да изключваш тези фактори от тезата си за националната сигурност си е чиста форма на проява на недоверие в механизмите на съюза, както и чиста проба евтин популизъм.

Можем да припомним на Първанов и това, че в края на мандата на тройната коалиция

близо 100 милиона, предназначени за осигуряване защитата на нашите военни контингенти зад граница, са отишли за други „социални” дейности с доста криминален привкус.

Ако не ставаше дума за човешки животи, можеше да проявим „разбиране” към първоначалната позиция на президента страната ни да не участва във военната операция в Либия и резервираността му към възможностите на НАТО да се справи с тази ситуация. За да се оцени повратливостта му обаче ще отбележим думите му от 19 март „да се спре незабавно насилието и да се преодолее хуманитарната криза” и че той се надявал при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН военните „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. После пък, като си обърна позицията на 180 градуса, се изцепи, че целта на операцията е да бъде заловен Кадафи и след това съден. Държавният ни глава, разбира се, пак не беше в час, защото и до този момент в плановете на НАТО не се предвижда участието им в сухопътна операция срещу терористичния режим в Либия.

Е, трябва ли да се учудваме, че само няколко дни след като президентът вдигна тая пушилка на военния парад и десетина дни след като скочи нелепо заради грешка в превода срещу американския посланик, се появиха поредните нелицеприятни за него разкрития в сайта „Уикилийкс”. В дипломатически грами до Вашингтон бившият посланик Нанси Макълдауни определя назначенията на Първанов в армията през 2009 г. като показващи липса на желание за реформи и са опит за налагане на контрол. Тя характеризира единия от назначените - началник щаба на отбраната ген. Симеон Симеонов, като "класически късоглед бюрократ", провалил се в постигането на натовски стандарти, докато е бил начело на управлението на ВВС. А другият – ген. Самандов, командващ Съвместното оперативно командване, като не "най-добрият изпълнител" и край когото витаят слухове за корупционни сделки. Новоназначеният главен инспектор Володя Цветанов, брат на Румен Петков, също е смятан за корумпиран.

Анализът на посланик Макълдауни отчита, че новоназначените са "политически изпълнители", а не "създатели на политики", така че едва ли ще променят общата политика на страната в отбраната, по-специално разгръщането на български сили в Афганистан. Най-интересното в грамата е "неконструктивното влияние" на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на "мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)" и не е подкрепил твърдо истинските реформи.

Само ще отбележим, че по една друга тема – за неговите съветници, (някои от които покойници) и от които той днес се отрича, те не случайно фигурират в една друга грама, цитирана от „Уикилийкс”, на бившия американски посланик Джеймс Пардю до Вашингтон. В нея в прав текст е написано, че „Емил Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания на лидера на БСП Георги Първанов”.

Ще оставим настрани и фурнаджийския начин, по който Първанов се опита да се измъкне от конфузните разкрития на сайта. Няма да се занимаваме днес и с ловните му подвизи, които никнат като гъби и смайват с потъпкването на законовите норми, ще оставим настрана и програмата „Петрол срещу храни”, завесата на която също предстои да бъде повдигната. Не само защото ще чакаме да видим какво „Уикилийкс” ще публикува по тези две теми, но и защото те ще са предмет на разследване от страна на парламентарната комисия „Антимафия”.

Ще отбележим обаче подозрителното мълчание на партийната централа на „Позитано” 20. Оттам дума не обелват, за да защитят от нападките техния президент. Мълчанието, разбира се, има своето обяснение и то е в нежеланието на кръга около сегашния лидер да подкрепи човек, който открито се стреми да си върне властта в партията, макар и чрез отечественофронтовското формирование АБВ. Скърцането със зъби и ударите под кокалчета по този повод там отдавна са в ход. Това, че всичко става скрито зад партийното мълчание, не означава, че скоро няма да станем свидетели на открити схватки. Такива вече се водят в провинцията, където президентът и лидерът искат да наложат свои протежета за кандидат-кметове. Същинската битка между двамата обаче се очаква едва след местните и президентските избори. Тогава, според резултата от тях, всеки един от двамата ще изложи своите претенции.

В БСП обаче още отсега си дават сметка, че разкритията на „Уикилийкс” за Първанов могат да завлекат и тях, ако го допуснат близо до себе си. Затова и тази битка на Първанов изглежда с предизвестена загуба.

Освен това не само разкритията на „Уикилийкс” притесняват „Позитано” 20, смущаващи са и неадекватните реакции на техния бивш лидер. Те могат да им докарат най-много беди. Първанов все повече им прилича на онзи пътник в автобуса, който избухва в бурен смях ни в клин ни в ръкав. Разтревожени пътници го питат: „Защо се смееш?”„Разказвам си вицове”, отговоря той. След пет минути се чува още по-силен смях. Хората пак питат: „Сега защо се смееш бе, човек?”„Ами този виц не го бях чувал!”

Иван Тропанкев


Не само парите, а липсата на реформи гони лекарите
Магда Аспарухова

Защо българските медици бягат в чужбина? Най-лесният отговор е: "За пари". Само за първите три месеца на годината 145 лекари са напуснали страната. Толкова разрешителни за работа в чужбина са издали от Българския лекарски съюз. Това прави по един доктор на ден. Миграцията на медицинските сестри е още по-голяма - по 1 000 си тръгват от страната ни годишно. В същото време едва една трета от завършващите медицина остават у нас. Това означава, че цели специалности се обезлюдяват. Няма кардиолози, анестезиолози, патоанатоми, педиатри... В 10 града изобщо няма ревматолози: в Монтана, Силистра, Разград, Хасково, Ямбол, Габрово, Благоевград, Кърджали, Перник и Кюстендил. Истината е, че ако лекарите заминават в чужбина с тези темпове, до десетина години половината болници ще затворят, а качеството на медицинските услуги ще се срине.

Така изглежда здравеопазването в момента: с все по-малко висококвалифицирани специалисти и с все повече студенти, които отсега заявяват, че искат да работят в Европа: всъщност всеки втори. Най-бързият отговор на въпроса защо си отиват докторите обаче продължава да е заради ниското заплащане. Но това е по скоро следствие, а не причина. То е резултат от спрените реформи в системата, от хаоса и несигурността в нея, от корупцията и плащанията под масата.

Експериментите в здравеопазването са от 2000-та година и продължават до днес. Нищо не излезе от разделянето на страната на 6 здравни окръга. Както и от намерението да се направи национална здравна карта, която да определи кой регион от какви лечебници има нужда. После се яви идеята да се затворят 150 малки болници. Тя бе заменена от създаването на болници-джуджета: с по десетина легла. След това стана ясно, че ще правим спешни центрове вместо малки болници. Т.нар. здравна реформа продължи с предложението вместо по клинични пътеки да ни лекуват чрез диагностично свързани групи. Оказа се обаче, че не навсякъде и не сега. После Националната здравно осигурителна каса и МЗ се счепкаха кой да управлява парите за болниците, джипитата и аптеките. На такъв етап е реформата в момента. Всъщност става дума за виждания, както определи действията си министър Стефан Константинов. Реформа било твърде амбициозно, разчита се на импулсивни действия - в болниците, в Спешна помощ, в работата на джипитата или на фармацевтите. Но това е всичко друго, само не и промени, които да очертаят развитието на системата с години напред. И да направят предсказуемо развитието на всеки специалист.

Впрочем проблемите в здравеопазването започват още със специализантите. У нас само университетските болници имат право на специализации, а в Германия например това се прави в 98% от клиниките. Как да се реализира един млад лекар от Силистра? Какъв ще му бъде стимулът да остане на работа в този град като няма перспектива за развитие. Но дори и да е в някоя университетска клиника, това не му гарантира кариера и сносен стандарт. Докато се учи, той може да получи максимум 960 лв. (4 минимални работни заплати) и това е от 26 април 2011 г., когато влезе в сила Наредба 34 на МЗ. За сравнение във Франция един специализант взема 3 000 евро, в Германия 2000. Целта на клиниките там е да направят от него лекар, който да може да взема самостоятелни решения и да се реализира в полза на пациентите. Защото пациентите са приоритет на здравните системи в Европа, не болниците или управите им, не чиновниците в МЗ и НЗОК, както е у нас. Тук не е ясно как и къде ще се реализира завършилият стипендиант, какво, къде и срещу колко ще работи. Няма прогноза за професионалния път на младите специалисти, за перспективите им. Трябва да е ясно, че не толкова парите, а липсата на ясно бъдеще, на възможност за планиране, са основните причини медиците да заминават в чужбина.

Не случайно Франция е предпочитана от нашите лекари. Не само заради условията за бърза кариера, но и заради съвременното оборудване, съвременните лекарства и съвременните технологии в клиниките, заради ясните правила в системата. Във Франция малките болници са с по 180-200 доктори, а апаратурата им е като в нашите университетски клиники. Провинциалните лечебници имат и Спешна помощ. Честа практика във Франция е реанимобилите да са оборудвани с изкуствено сърце и бъбрек. У нас и дума не може да става за това, повечето линейки возят като таксита, защото са без елементарна животоспасяваща апаратура. Всеки пети медик в Спешната ни помощ е между 55 и 65-годишен, а половината от докторите нямат специалност. Недостигът на кадри тук е най-сериозен. И това е заради голямата отговорност и стреса, заради липсата на съвременно оборудване и чак на трето място (по данни на МЗ) поради ниското заплащане - 630 лева. И какво прави здравното министерство? Обещава до 5 години да се справи с проблема, т.е. сегашният министър прехвърля отговорността на следващия.

Ето този отказ от реформи гони медиците. Те, естествено, си тръгват и заради неадекватното заплащане на труда им. Ако обаче системата е подредена, ако в болниците се работи със съвременна техника и технологии, ако лекарите имат свобода на решенията, поне половината ще останат у нас. Защото парите идват с кариерата и с ясните, уседнали правила за развитие на системата. Нашата "реформа" обаче най-малко мисли за това. И като стана дума за пари, във Франция един лекар взема поне 5 000 евро, в Германия - също, в Дания - между 5 и 7 хиляди евро. У нас заплатите са между 600 и 1 200 лева.

В същото време министър Стефан Константинов твърди, че с всяка година парите за здраве се увеличават. Въпросът е къде изтичат като не отиват за съвременна апаратура, за модерни лекарства и технологии. Като не се използват за специализации, нито за реални реформи в системата. Здравната каса връща пари в държавния бюджет в края на всяка година. Междувременно болниците трупат дългове и се налага същата държава да им ги изплати. Преливане от пусто в празно.

Това временно решение продължава вече години наред, въпреки че не в полза на здравната система. Тя остава все така недофинансирана, защото не е реформирана. И понеже не е реформирана, заплатите на лекарите са ниски, а перспективите им за развитие - неясни. Така кръгът се затваря. Затова преди да се вторачим в докторските пари, нека видим какво държавата прави за медиците. Осигурява ли им наистина адекватни условия за работа, за развитие и стабилност. С какво ги задържа тук, защото това е смисълът на реформите: лекарят, не директорът на болницата.