11 май 2011 г. Тема: здравеопазване

България може да изхранва човечеството, което в идните десетилетия рязко ще се задъхва за храна и вода. Прозрението направи премиерът Бойко Борисов при представянето на Секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната. В документа, изготвен от икономическото министерство, се посочва, че в следващите 10 г. икономиката ни ще залага на IT-технологии, биохрани, биотехнологии, аутсорсинг, здравеопазване, фармация и туризъм.

"Следващите години човечеството няма да се задъха за петрол, газ, нито за енергия. Като нямаш петрол, ще ходиш пеш, като няма енергия, ще си запалиш свещ, но ако няма храна и вода, ще умреш. България е един прекрасен рай за нашия петрол - това са храните и минералните извори, а те са над 600. Да не говорим, че злато тече от реките. В света има рязка нужда от храни, има рязка нужда от води, а ние имаме огромни пустеещи територии", мотивира се Борисов. Той директно даде да се разбере, че България може да изхранва страни от Африка и Арабския свят.

За да подчертае още повече ролята на земеделието, премиерът припомни, че България е изплатила репарациите след Втората световна война единствено и само с приходи от земеделието. Той добави, че икономическият растеж няма да дойде "нито от приватизирането на мобилните оператори, нито от моловете, нито от възобновяемите енергийни източници". В този контекст премиерът обясни, че страната ни не се отказва от изграждането на втора АЕЦ. "Ако след 4 г. Турция излезе със своите четири реактора, а ние с 800 лв. от ВЕИ (такава е цената за изкупуване на мегаватчас енергия, произведена от слънчева централа - бел. ред.), тогава ще питам каква е конкурентоспособността на българската и турската икономика", посочи премиерът. "Защо налетяхме с всичка сила върху слънцето и вятъра, при положение че имаме огромни възможности да произвеждаме от реките си електроенергия, та нали и тя е ВЕИ?", попита риторично той. Независимо от тези изказвания депутатите от ГЕРБ и "Атака" приеха закон, който гарантира високите изкупни цени за зеления ток до 15 години напред.

Сред приоритетите на премиера се оказа изграждането на още ски писти в българските планини. "В Чепеларе работи най-голямата фабрика за ски в света, а колко километра писти имаме ние? Вероятно 100-200. Австрия има 20 000 км. Те изкарват милиарди от туризма, ние стотинки", възмути се Борисов. Той не пропусна да направи анализ и на наследството, което е заварил. "20 години държавата се е борила да оцелява. Инвестициите бяха главно в строителството, като сега стоят на всички сгради табели "продава се", посочи той. Премиерът подчерта, че на България не й трябват инвестиции на всяка цена, защото имаме огромни лоши практики в това отношение, "може би най-лошите в ЕС". Борисов добави, че се шегувал с неговите колеги, че е важно и на какви поробители ще попадне една държава. Според него и там сме с най-лошата практика.
НА КНИГА

За изработване на новата стратегия за развитие на икономиката Българската агенция за инвестиции заложи на консултантската компания "A.T. Kearney", която направи допитване сред 300 000 български компании. Въпреки стартиралите дебати документът още не е оповестен. Пред журналисти Трайчо Трайков посочи, че в сферата на информационните технологии може да се наблегне на разработването на софтуер, в сферата на биотехнологиите - на производството на биохрани и добавки, електроника, електротехника и др. Държавата се цели да достигне до 2020 г. 60% от европейския БВП на глава от населението, в момента БВП у нас е 30% от средния за ЕС.

"Поддържане на данъчна и осигурителна политика, благоприятна за развитието на българския бизнес." Това е вторият приоритет, записан в Програмата на ГЕРБ за европейско развитие на България. На думи управляващите все още твърдят, че работят за по-добра бизнес среда, за увеличаване на инвестициите, действията обаче говорят друго. Управляващите на практика увеличават данъци и такси и въвеждат нови. Така например вече инвеститор, който направи детска площадка пред построен от него жилищен блок, ще трябва да плати и 300 лв. за издаване на Акт 16 за площадката. Някои ще си кажат: "Какво толкова, строят сгради за милиони, ще платят и такса за разрешението за ползване". От една страна, това е така, но има някои принципни проблеми. Първо, правителството тайно промени Тарифа 14, с която се въвеждат такси за издаване на Акт 16 за аптеки, дрогерии, детски площадки и частни пътища. Наистина логично е да има разрешения за ползване за всички тези обекти, но когато се въвеждат подобни такси, трябва да се обясни защо и как са определени точните размери. Размерът не трябва да се определя "на око" и да се твърди, че всичко ще си е по старому. Преди около месец стана известно също, че с промени в Закона за местните данъци и такси, направени през март миналата година, драстично се увеличи такса смет за имоти, собственост на фирми и учреждения. Проблемът стана видим тази година, защото по закон местните данъци се плащат на база, определена до края на предходната година. В средата на март тази година София остана без заместник-кмет по финансите. И то заради гаф с местните данъци и такси - прибързаната промяна с презонирането и последвалите грешки. Накрая кметът на София Йорданка Фандъкова обяви, че презонирането е било нужно, но то не е било добре обяснено на софиянци. Вероятно то ще бъде обяснявано отново след местните избори. Преди идването си на власт ГЕРБ обеща и намаляване на осигуровките с до 5 процентни пункта. Това трябваше да се случи, след като бъдат ограничени правителствените разходи и преразпределителната роля на държавата. Осигуровките, вместо да бъдат намалени, бяха увеличени с 1.8%. Примерите не са малко. Посоката поне е ясна. Единственият проблем е, че тя е обратната на обещаната.