Контрол върху лекарствата ментета

Много силно се надявам и българските лекари и българските фармацевти да не се отчаят от битките, които водят и да напуснат държавата. След 5-10 години, когато няма кой да ни лекува, а и няма кой да ни съветва ще има да се сещаме какво сме пропуснали.

За първи път на национална среща на специалисти ще се гледат не само операции на живо с високотехнологични вътре-очни лещи, но и лазерна хирургия за корекция на зрението - оперативно лечение на зрителните аномалии - късогледство, далекогледство и ас-тигматизъм. Срещата се организира на 14 май от Военно медици нс ката академия съвместно с "Алкон България" в столицата.

Ще се дискутират въпроси в тази област с около 200 поликлинични лекари от цялата страна, свързани с целия процес на лечение - от предо-перативната диагностика и обучение и информиране на пациента, през операцията, и накрая проследяване на пациента за получаване на максимално добро зрение. Това специалистите наричат "пътешествието на пациента".

Опитът на Швеция в тази област на зрението ще бъде споделен от д-р Константин Ленис и д-р Кристос Ленис, съобщиха организаторите.

Над 600 хил. български граждани на практика нямат достъп до медицинска помощ, в страната има 424 незаети лекарски практики. Около 1.9 млн. души не са здравноосигурени. Броят на неосигурените нараства и заради неудовлетвореност от системата, емиграция, безработица. КНСБ от години предлага да има задължение плащане на здравна осигуровка от хората, които не получават доходи от заплата и труд, но имат от собственост, капитал и пр. Това каза президентът на КНСБ

Пламен Димитров по време на организирана от синдиката и подкрепена от фондация "Фридрих Еберт" кръгла маса на тема "Ролята на държавата в българското здравеопазване". Държавният дял в здравното осигуряване е 36.2% (над 941 млн. лв.). Здравните вноски, които държавата плаща на държавни служители, полиция, армия, пенсионери, деца, безработни, бедни, средно са по 19 лв. месечно на човек, докато вноските на работещите и самоосигуряващите се са средно по 53 лв. Излиза, че за най-големите консуматори на здравни услуги се плаща най-малко. Тези данни съобщи д-р

Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ. У нас държавата осигурява 57% от финансирането на здравните услуги, докато във Франция и Германия този процент е 77, Полша и Унгария - 73, а в Румъния - 80%. От м.г. финансирането на 46 общински болници е намалено с 38-40%, и въпреки че именно общинските болници обслужват 1/3 от населението на страната, те получават само 10% от парите на НЗОК за болнична помощ.

Държавата е намалила през т.г. разходите си по програми за профилактика - за не-заразни заболявания - с 640 хил. лв., за заразни - с 444 хил. лв., за намаляване на търсенето на наркотици - със 75 хил., за вторична профилактика на рака - с 346 хил. лв.

От КНСБ препоръчват на държавата да изгради ясна ви-зия за развитието на здравео-

пазването, да бъде отстъпен контролът за изразходването на обществени средства на гражданските и неправителст-вени организации.

Очаква се до 10 дни здравният министър д-р Стефан Константинов да представи своята (третата по ред в рамките на това правителство - б.р.) концепция за развитието на здравеопазването.

В края на март НЗОК е изпълнила плана си на 98,1%, припомни д-р Хасан Адемов -депутат от ДПС, който заяви, че присъства на форума не в качеството си на народен представител. От предвидените приходи от работодатели и работници са били събрани 98%, а от самоосигуряващи се - само 76%. Д-р Адемов предложи да бъдат разделени критериите за социално подпомагане и за здравно осигуряване

на бедните, на които държавата плаща социални и енергийни помощи.

Несериозно е да се твърди, че въвеждаме диагностично-свързаните групи от Нова година, при положение, че за същото в Швейцария са се подготвяли 10 години, коментира д-р Цветан Райчинов, председател на лекарския съюз. България е една от малкото, ако не и единствената европейска страна, в която пациентите нямат електронна здравна карта, и най-вероятно това е умишлено, за да няма контрол, смята лидерът на съсловната организация. За пръв път от много време насам д-р Райчинов говори с много твърд тон и бе поредният от изказалите се на форума, който критикува липсата на яссна здравна политика в средващите 3-5 години.


Д-р Мими Виткова:
Държавата да не бяга от ангажиментите си
Трябва да принудим некоректните да си плащат, а обществото да поеме разходите на най-бедните за здраве, казва експертката
Стандартите са чудесно нещо, но те не могат да се фетишизират
Аида ПАНИКЯН

Д-р МИМИ ВИТКОВА е възпитаник на Медицинския университет в София. Специалист е по вътрешни болести и ревмокардиология. Работила е по специалността във Видинската болница, била е народен представител и министър на здравеопазването. Изпълнителен директор е на ОЗОФ "Доверие" АД, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

□ Д-р Виткова, може ли на този етап да говорим за равно-поставен достъп на българите до здравеопазване?

- Преди всичко не бива да се спекулира с темата равен достъп. Никога, никъде по света хората не могат да имат на 100% равен достъп до всичко, което предлага здравната система. Клиника по изгаряния или клиника по кардиохи-рургия не може да има във всяко населено място. Но трябва да се търси балансът на справедливото разпределение на ресурса, на възможностите за бързи комуникации, на етапност в диагностиката и лечението, така че най-бързо пациентът и от най-малкото населено място да попадне там, където най-бързо ще бъде поставена диагнозата или ще се проведе лечението.

□ Страната ни има ли тази възможност?

- Няма, разбира се. Ние даже се намираме във фазата, в която при налични кадри и налични лечебни заведения, чисто формални критерии, посочени в стандартите, не могат да бъдат общовалидни навсякъде. Би било добре да има скенер за всеки инсултно болен, но къде е държавата в нейните лечебни заведения? Къде е държавата да осигури такава апаратура? От друга страна, икономически изгодно ли е например, до всеки невролог да има скенер, ако той ще го ползва дневно за 1-2 пациенти? Или е достатъчно да има скенер на подобаващо разстояние за диагностика, в случай, че лекарят иска да потвърди диагнозата си. Ето, това е разхищение на средства. То не ползва пациента, напротив - пречи му. Защото, когато сложиш този критерий и липсва въпросният скенер, пациентът на практика е лишен от медицинска помощ. Животът му се стъжнява, докато стигне до място, където може да бъде лекуван.

□ Чести ли са случаите, в които един медицински стандарт повече пречи, отколкото да помага в работата на лекаря и в лечението на пациента?

- Да. Например Белоградчиш-ката болница. Тя обслужва доста голям и тежък регион - географски тежък, защото голяма част от населените места са планински, икономически тежък, защото цялата икономика, не само на Белоградчик, а и на цялата Видинска област е срината, демографски тежък, видяхте последното преброяване - най-голямото обезлюдява-не, най-възрастното население в страната. Там ситуацията е такава, че те имат специалисти - лекари, които отговарят на въпросните стандарти, но за да се лекуват инсултно болни, трябва скенер. Те са си взели скенер, но в един момент не могат да си плащат адек-

ватно вноските за него. И фирмата им прибира чипа, условно казано, скенерът спира да работи, при което те автоматично губят правата си да лекуват инсултно болни. И започва разкарването на пациенти - от Белоградчик във Видин, в неврологията. Там в момента няма легла и тогава - в Лом. Има случаи, при които препращат в Мон-тана, защото междувременно и в Лом няма свободни места. И така -за месец - 32 случая с инсулт разкарват из четирите града.

Стандартите са чудесно нещо, но те не могат да се фетишизират. Ето тук е мястото на държавата. В случаи като споменатите да се допускат и изключения, за да бъде лекуван пациентът.

П Все пак какъв е в момента моделът на финансиране на българското здравеопазване? Уж е здравноосигурителен, но ето че има делегирани бюджети, планира се въвеждането на фиксирани бюджети от догодина, преди въвеждането на диагностично свързаните групи...

- В света моделите на финансиране на здравеопазването са два и ние не откриваме колелото. У нас в момента има осигурителна система с много дефекти.

□ Според вас как може да се изчисти дефектът, наречен 1,9 млн. здравнонеосигурени?

- Първо, трябва да видим тези милион и 900 кои са. Част от тях не са в България. Другата част са наистина социално слаби, за които държавата е в пълно безхаберие, че тя трябва да ги подпомага по закон, т.е. да им плати здравните вноски. Формалните критерии - да ти платят дървата и отоплението, и да ти платят здравното осигуряване, са абсолютно нееднакви като тежест, т.е. държавата трябва да гарантира здравето и живота на хората, а може да не им дадем достатъчно дърва, ако нямаме възможност. Но едни и същи критерии, за да се плати здравната вноска и да ти се дадат дърва за огрев, са неприложими. На следващо място, вероятно в тази група има хора, които не си плащат осигуровките. Имат доходи, но здравни осигуровки не внасят. Например резултатите от едно анонимно проучване показаха, че 5% от градското население от неосигурени през 2007 г. декларират доходи над 1000 лв. на член от семейството, но не си плащат здравното осигуряване. Най-честият мотив на тези хора е: "Защо да плащам осигуровка, когато, отивайки в системата, на мен ми искат пари навсякъде и качеството не е удовлетворително?". Ние като общество трябва да принудим тези да плащат вноските си и, от друга страна, обществото да поеме осигуряването на хората без доходи... И не на последно място, държавата със собственото си по-

ведение като осигурител демотиви-ра всички останали, които са редовни платци. Значи тя по закон дължи вноски за 4,5 млн. души, години наред не внася или внася много малко за тези хора, а ние - 2 млн., които работим, издържаме 7 млн. Прибира вноските държавата по някакъв начин, т.е. осчетоводява ги в резерв... По-скоро в излишък, това е точният термин от закона. В излишък на националната каса. Държи ги години наред в БНБ и накрая ги национализира и ги прави част от фиска на държавата. Къде го има това? Значи тя плаща по 19 лв. вноска на човек, а работещите си плащаме по 53 лв. Е, защо хората да плащат? Защо държавният служител, който има доходи като всички нас, да не си плаща лична вноска като нас? Да, държавата да заплати неговата част като работодател, но защо плаща и личния дял? Или обратното - защо държавата ще плаща здравните вноски на децата на онези, дето живеят горе - зад зидовете на Бояна? И не плаща на оня, който е прекосил границата, за да бере маслини и е похарчил последните стотинки за пътуването, само защото е минал на собствени разноски границата.

□ Неведнъж сте поставяла проблема с цените на медицинските изделия. Наскоро бе променена нормативната база. Смятат ли, че вече има яснота с промените, които бяха направени в законодателството?

- Всичко е пожелателно. Законът от 2008 г. задължава държавата с постановление на МС да регламентира регистрацията им в лекарствената агенция не само на номенклатурата, на крайните цени, на продажните цени. Сега се направиха промени и се вкара, че такава регистрация ще има само за онези медицински изделия, за които се плаща с обществени средства. А за тези, за които хората ходят по фирмите и си плащат лично, няма да знаем цените.

□ Тоест, ако трябва да човек да си сложи става или леща, пак няма яснота в стойността, която ще плаща, така ли?

- Да. Крайната й цена няма да я знаем... Ставата може би ще е изключение, защото касата дава 1000-1200 лв. за става. Така че може би ще регистрират някаква цена... Аз не знам каква е цената, кое е скъпо, кое не е...

- Според вас изходът какъв е?

- Ами да направят закон или да изпълняват закона от 2008 г. Защо го променят? Защо правят нещата още по-нерегламентирани? И в момента например за една титанова планка на един пациент му взимат 4 хил. лв., на друг - 8 хил. в една и съща фирма? Това искаме да знаем. Да се знае, че това е цената за България... Така пише в закона. Ние, вместо да го изпълним, го променяме така, че пак да не знаем.

□ Напоследък не се говори за частните здравноосигурителни фондове. Къде е мястото ви под слънцето?

- И ние питаме къде сме.

- Този хаос в системата утежнява ли разходите на фондовете?

Да, все по-тежки са. Продължаваме да трупаме загуби. И причината е в липсата на тези регламенти. Например за медицинските изделия - първо сериозно се разширява индикацията за проте-зиране например, т.е., ако ние сме плащали по 5 стави на година, сега плащаме по 25 например. Има все по-нови методи и технологии на протезиране, които са и по-скъпи. Но кое се плаща от каса и кое не се плаща, не е ясно.

Вярно е, че от скъпите горива много хора са потърпевши. За последните 10 месеца са фалирали 800 превозвачески фирми. Милиони се ограничават дори в разходите си за храна, за да могат да наливат бензин и дизел в колите си. Българинът е опиянен от възможността, за 4-5 хил. лв. да си купи автомобил втора, трета и т. н. употреба, с който да препуска по улиците и пътищата. Той не си прави сметката, че ако ползва обществен транспорт, това ще му струва поне 3 пъти по-евтино и ще се придвижва по-бързо. С метрото 20 км се изминават за 15 мин. и това струва 1 лв., докато с личния автомобил в най-добрия случай става за 40 мин., а за гориво се харчат около 3,50 лв. Като се включи цената на автомобила, амортизация, застраховки, данъци и винетки, сумата стига до над 5 лв. Освен това автомобилът се нуждае от ремонти, смяна на гумите и други аксесоари. Ние в никакъв случай не можем да се сравняваме със САЩ

Там бензинът струва 60 цента (към 78 ст.), защото американците добиват 70% от необходимия им петрол, а другото внасят от концесии. Там в 80% от градовете няма обществен транспорт и така се стимулира покупката на автомобили, които въпреки засилената конкуренция са 78% американско производство. Така се осъществява трудова заетост и се поддържа потреблението на равнище, чрез което се осъществява необходимият оборот на парични средства. Ако все пак той се окаже недостатъчен, в даден момент Федералният резерв пуска в емисия нови банкноти. Така наскоро бяха отпечатани 800 млрд. долара, които правителството наля като поръчки в различни отрасли, като традиционно най-голяма част от тях отидоха във военната промишленост. Това позволи частично да се изпълни поръчката на президента Обама, който беше поставил задача на министрите, до края на март да се открият 1,700 млн. нови работни места.

У нас нищо подобно не може да се случи

Ние не произвеждаме петрол и не правим автомобили. Тъй като сме във валутен борд, не можем да отпечатаме и 1 лв. без покритие от валутния резерв. В същото време обаче сегашното правителство има амбициозни магистрални програми, реа-лизицията на които възлиза на милиарди левове. Твърденията, че те се финансират от еврофондовете, са безпочвени. Няма реално доказано

дори едно евро, което да е постъпило за тази цел. Всички изразходвани пари са за сметка на държавния бюджет. За строителството на магистрала "Люлин" са похарчени 1,680 млрд. лв., изплатени на турска фирма, въпреки че не си е изпълнила задължението за възстановяване на пътища и рекултивация на земи за 700 млн. лв. При това на българските работници е плащала по 400-500 лв. заплата, а на турските - по 2000 лв. Същото прави и испанската фирма, която строи Дунав мост 2.

Но най-важното, за което трябва да протестираме, са ниските доходи. Не е вярно, че цената на труда се определя само от търсенето и предлагането. Във всяка западноевропейска страна, а така също САЩ, Канада, Нова Зеландия и много други, законодателният орган е определил минимална почасова ставка за най-нискоквалифцирани работници. В обявената за фалирала Ирландия, поради което тя е намалена с 11%, сега е 7,1 евро. В България, която от министър Дянков се провъзгласява за финансово стабилна, тя е 0,7 евро. Поради това ирландецът за 1 работен час може да си купи 7 л бензин, а българинът - половин. Ето защо основният протест трябва да е срещу ниските доходи

Минималната часова ставка у нас трябва да бъде 10 лв. Тогава никой няма да протестира защо бензинът струва 2,60 лв.

Но ще останат основания за протест и в други направления. Според мен, на първо място трябва да се протестира срещу разпадналата се система на здравеопазване. Хората мрат като мухи поради липсата на квалифицирана лекарска помощ, апаратура и лекарства. Има смъртни случаи дори при операция на сливици, апендикс и кила. Поради немара и неправилно поставена диагноза лечението протича в грешна посока и често води до трагични последици. Лекуването на обикновено грипно заболяване струва минимум 16-18 лв., а за по-сложни операции са необходими консумативи, за които болният е принуден да плати и над 10 хил. лв. В България по линията на здравното осигуряване се поемат до 35% от разходите за лечение, докато за ЕС те са средно 68%, а в някои страни достигат и до 85%. В САЩ

при повикване на Бърза помощ линейката пристига най-много за 6-8 мин., докато у нас това може да продължи и с часове. Така всеки четвърти умира от инфаркт защото не му е оказана своевременна помощ. Така че този проблем е несъмнено по-важен, отколкото цените на течните горива.

Но не е само той. Няма нищо трагично в това, че някой няма да има възможност да кара личния си автомобил. Колкото по-малко коли са в движение, толкова по-малко ще бъде замърсяването на въздуха, по-нормален ще бъде трафикът по улиците и пътищата, по-малко ще бъдат произшествията, при които гинат и се осакатяват хора. В Лондон 90% от гражданите ползват обществен транспорт, докато в София те са 55%, а от тях 78% са пенсионери. Иначе всеки, който има някакъв що-годе приличен доход, си купува някаква бричка и я подкарва по улиците и пътищата. При това в 82% от случаите пътува сам в колата. Така и 2 лв. да струва бензинът или дизелът, пак ще му е скъпо. В същото време си е изключил парното, защото за него трябва да плаща по 120 лв. на месец. Само че това е символичен протест.

Хората обаче не могат да живеят без вода и затова чинно си плащат сметките. Но те трябва да протестират срещу високите цени за доставките. Няма реално основание за 20 г. тя да се е повишила 90 пъти или с 9000%, а концесионерите искат да става още по-скъпа. Същото се отнася и за тока, синьото гориво, топлата вода. Подобно е положението за мобилен и стационарен телефон и интернет. У нас цените за тяхното ползване са най-високи не само в ЕС, но и в сравнение със

Сърбия, Македония, Хърватия. България е превърната в нещо като Камбоджа по времето на управлението на червените кхмери, когато там се провеждаха

Експерименти за възможностите за оцеляване на населението при най-драстични условия.

Така че има още много направления, по които трябва да се протестира, за да не се стигне до положение, при което ще започнат да ни изтребват и физически, защото поне засега това е само във финансово отношение. Необходимо е да се създадат структури за граждански контрол върху качеството на хранителните продукти. Защото хлябът мухлясва на втория ден, след като е купен, сиренето и от 6 лв. има вкус на извара, вече не се произвежда истински кашкавал, а колбасите се правят от соя, сланина и карантия. Въпреки това цената на тези продукти е както в Германия и Австрия, където те се произвеждат от мляко и месо. Ние трябва да се изправим на сериозен протест срещу произволното определяне на цените на стоките от търговците, което в никакъв случай не е пазарно, а е спекулативно. Наскоро разбрах, че от ри-

барниците пъстървата се изкупува за 3,80-3,90 лв. за кг, а в магазините се продава по 9 лв. Подобно е положението и с тока. Себестойността на 1 квтч от АЕЦ "Козлодуй" е 3,9 ст., от ВЕЦ-овете - 4,3 ст., от ТЕЦ-овете - 6,1 ст. Като се има предвид, че 65% от електроенергията се произвежда от АЕЦ, как се стига до положение потребителят да я плаща по 18 ст.?

Ние трябва да протестираме срещу това, че над 60-хиляден полицейски апарат

не може да се справи с пласьорите на наркотици за децата ни. Ние трябва категорично да изявим своето недоволство, че няма места в детските градини и ясли. Трябва да отправим питане защо се строят магистрали, а другите пътища и улиците са в окаяно състояние. Защо дори в София и други големи градове в някои квартали няма канализация, градски транспорт и дори улици, а се плащат данъци.

Не трябва да се забравя, че членството ни в ЕС струва на всеки българин (от пеленаче до човек на преклонна възраст) по 50 евро, а на получаващите доходи - по 140 евро. На пръв поглед нищо пари, но ако с тях се дадат коледни добавки на пенсионерите, те ще получат по 120 лв., което не се е случвало от 2 г., а няма да стане и през следващите. В същото време се харчат по 782 лв. на секунда за управленчески разходи или по около 78 хил. лв. на ден. Но това е при положение, че се осъществява рутинна дейност. А ако председателката на НС вдигне правителствения самолет да полети до Израел, разходът само за един час се увеличава с 18 хил. лв. Дори и да не летят, двата правителствени самолета струват на данъкоплатците 85 млн. лв. годишно.

Командировъчните на министрите са средно по 662 лв. на ден

което се равнява на 4,5 минимални месечни пенсии и на 2,5 заплати.

За съжаление съществува практиката, че разходната част на бюджета се определя от парламента или всъщност от мнозинството в него. Значи или по съвест, или по сметка, то решава за какво ще се използват. Оказва се обаче, че сметката определено надделява над съвестта. У нас няма политик, който като кмета на Ню Йорк да е обявил, че ще работи за символична заплата от 1 долар на месец, не ползва служебен автомобил и плаща от джоба си всички представителни разходи. Чак на такава саможертва ние изобщо не можем да се надяваме, затова следва да има широк обществен контрол върху разходите на управляващите.

По принцип е добре,че хората се самоорганизират за протести. Засега обаче това е само едно хлъзгане по повърхността на истинските проблеми.


Нов онкологичен център в Шумен
Нов център за онкоболни и лъчетерапия ще бъде построен в Шумен. Това обеща кметът на града Красимир Костов. За момента са намерени само част от нужните средства - 2 400 000 лв., а са необходими още около 1 300 000 лв. „Много е важно дали ще намерим кредитна институция, която ще финансира това допълнително усилие при положение, че в момента онко-центърът се намира в тежко състояние заради здравната реформа", поясни Костов.