11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман, изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин трябва да живее победоносен живот

5. ПРОБЛЕМИ

Проблемите имат навика да се изпречват на пътя ни точно, когато не ги очакваме и могат да ни нападнат, без дори да сме виновни за това. Често проблемите са извън нашия контрол, но трябва да помним, че те играят роля в оформянето на нашия характер и живот така, както и победите. Когато имаш проблеми и минаваш през тежки изпитания, това не означава непременно, че си съгрешил, че си се провалил или че ти липсва духовна зрялост. По-скоро проблемите често са признак на духовност, признак на растеж, който Бог трябва да изпита и да докаже, тъй като Бог е Този, който ни моделира. Когато в живота на християнина дойдат проблеми (или скръб, или изпитание), едно от най-грубите неща, които можеш да направиш, е да осъдиш дадения човек и да кажеш, че причината е грях. Но това е толкова далеч от истината.

Много хора си мислят, че християнският живот е розови облаци, живот без проблеми и изпитания, без мъка и страдание – или поне, че трябва да бъде такъв. Подобно схващане за реалния християнски живот е абсолютно небиблейско. Такива хора или нямат лични християнски опитности, или не познават Библията. Ето някои стихове от Божието Слово, отнасящи се до този въпрос:
1. Човек се ражда за печал така, както искрите се раждат, за да хвърчат нагоре. (Йов 5:7).

2. Много са скърбите на праведния, но Господ го избавя от всички тях (Псалм 34:19).

3. Защото нашата привременна лека скръб изработва за нас една много по-голяма и вечна тежина на слава (ІІ Коринтяни 4:17).

4. В света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света (Йоан 16:33).
Сега не спирайте до тук. Има още. Например Римляни 5:3 „И не само това, но се хвалим и в скърбите (изпитанията), знаейки че скръбта (изпитанието) произвежда твърдост (търпение).” Ето какво искам да кажа: Ние, християните, трябва да разберем и да получим убеждение в сърцата си, че целта на проблемите не е да ни победят. Те не са някакви глупости, нито пък номера на съдбата. Те са един от коригиращите инструменти в живота и трябва да се научим как да ги използваме. Много проблеми биха се разрешили, ако само имахме положително и изграждащо отношение към тях и ако гледахме на проблемите като на един от мощните инструменти, които Бог е поставил в ръцете ни, за да изграждаме своя характер и да използваме потенциалната си сила. Проблемите буквално могат да се нарекат „замаскирани ангели”.

Сега внимавайте добре. Как използвате проблемите си? Как сте ги използвали преди година? Преди шест месеца? Вчера? Не можете да преговаряте с проблемите. Те са напълно нелогични, но могат да бъдат използвани. Въпросът е в това, как.

Първо, откажете се от глупавата мисъл, че ако сте добри и ревностни християни, напълно предадени и посветени на Бог, животът ви ще бъде песен и Бог ще ви пощади от проблеми и разочарования. Не, приятели. Когато стигнете на едно високо ниво на посвещение, това е сигурен признак, че ще дойдат проблеми и гонения: „Всички, които живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени” (ІІ Тимотей 3:12).

„Скръб” е дума, която Бог използва във връзка със светиите. Тя означава „вършитба”. Навремето вършачите са вършеели житото. Те не са събирали плевелите, а само житните класове с цел да отделят скъпоценните златисти зърна от плявата. Вършачите са искали зърното!

Нашият Небесен Отец също иска зърното. Божието Слово казва, че „скръбта произвежда търпение” (Римляни 5:3). С други думи, златистите зърна на търпението, дълготърпението и добротата идват чрез вършитба – чрез изпитания и проблеми. Но не ме разбирайте погрешно – не искам да кажа, че единствено проблемите могат да ни направят силни и благородни или че те притежават някаква тайнствена преобразяваща сила. Не казвам това. Говоря ви като на християни, които вярват, че „всичко съдейства за доброто на онези, които обичат Бог и са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8:28). Този стих не се отнася до християни, които не са подчинили живота си на Христос, а е само за онези, които чрез обитаващия в тях Свят Дух позволяват на проблемите да се превърнат в Божии инструменти, които да изкарат наяве най-доброто от тях.

Предупреждавам ви, скъпи мои, да внимавате как действате, когато дойдат проблеми. Проблемите сами по себе си са неутрални и пасивни и всичко зависи от това, как ще ги използвате. Като част от човечеството, вие ще имате проблеми, независимо кои сте. Разликата е в това, как ще използвате тези проблеми, тоест какво ще е отношението ви към тях.

Забелязала съм две крайности в реакциите на хората, които се изправят пред трудности или трагедии. В първия случай проблемите съкрушават сърцата им, стопяват арогантността и ги карат да осъзнаят своята безпомощност пред Бог, което Той използва, за да им даде духовен растеж. Проблемите могат да направят всеки човек по-добър и по-велик. Но също така те могат да накарат хората да се осланят на своите крехки човешки способности и логически разсъждения. С проблемите обаче, човек не може да спори и ако християните изберат да се справят с тях, уповавайки единствено на своите крехки способности и логически разсъждения, проблемите ще закоравят духовете им и ще ги направят огорчени и високомерни.

Това ни кара да се запитаме: Как да се справяме с проблемите? Първо, трябва да се изправим очи в очи с проблема и да признаем, че трябва да направим нещо по въпроса. Не можем да го пренебрегнем, да го сметем под килима и да действаме така, сякаш нищо не се е случило. Проблемът или ще ни огорчи, или ще изиграе ролята на инструмент, който да донесе растеж в характера ни и задълбочаване на духовния ни живот. След като в живота ни се е появил проблем, той неизбежно ще ни промени – или ще ни остави огорчени, или ще подобри състоянието ни.

Забележете колко близки са тези две думи: огорчен (на англ. bitter) и по-добре (на англ. better). Ако променим само една буква – ако сложим „I” вместо „E”, това променя целия резултат. Когато „I”-то (или: азът, егото) стои далеч от проблема (на английски „I” означава „аз”), животът винаги е по-добър. Но когато азът се намеси в проблема, ние се огорчаваме и ставаме коравосърдечни, критични и арогантни. Твърде често егото се изпречва на пътя, наранява се и после изопачава нещата така, че да не можете да ги видите такива, каквито са. Ние с вас не живеем ден за ден, час за час или минута за минута. За да превърнем проблемите в сила и в растеж, трябва да имаме кротки сърца, духовен мир, ясно видение и дългосрочна перспектива за живота си.

Сигурна съм, че сте срещали от онези хора, които наричам „тесни души” – това са хора, чиито чувства се нараняват при най-малкия проблем. При тях егото заема неоправдано високо място, което го прави лесно ранимо и горделиво. Тези хора смятат, че всичко трябва да се върти около тях и че следователно всичко е свързано с тях.

Най-хубавият пример за истински широка душа е Йов. Божието Слово ни казва, че Йов беше „безупречен и праведен човек, който се бои от Бог и се отдалечава от злото” (Йов 1:8). Разбойници откраднаха говедата и конете му. Овцете му бяха поразени от гръм. Камилите му бяха откраднати от крадци и почти всичките му овчари и пазачи бяха убити. Синовете и дъщерите му умряха от ураган. И какво направи Йов след всички тези бедствия? Той раздра дрехата си, обръсна главата си, падна по лице на земята и се поклони на Бог (Йов 1:20). Йов имаше същите страсти като теб и мен, което ме кара да се чудя какво бих направила аз при подобни обстоятелства. Дори след всичко това четем в стих 22, че „във всичко това Йов не съгреши, нито обвини Бога”.

Но това ли беше краят? Не! Следващото нещо, което попадна под атака, беше здравето на Йов и тялото му се покри с мехури. Тогава жена му отиде при него и каза: „Защо държиш вярата си? Прокълни Бог и умри” (Йов 2:9). Скоро след това неговите приятели му се скараха и го изоставиха. Не се ли питате какво бихте направили вие пред лицето на всички тези обстоятелства?

За Йов беше тъмно, много тъмно. И може би в настоящия момент, докато четеш тези думи, ти също ходиш пипнешком в тъмнина. Винаги помни, че така, както идва полунощ, така идва и утрото. В два, три, четири часа може и да е много тъмно, но утрото ще дойде. Точно, както дойде за Йов, то ще дойде и за теб.

В последната глава на книгата Йов четем, че Йов получи два пъти повече, отколкото беше имал преди. Бог благослови втората част от живота на Йов много повече от първата.

Какво повече да кажа? Не е ли очевидна поуката от историята на Йов, духовният принцип, който Святият Дух ни показва? Ние трябва да внимаваме как реагираме на проблемите. Да внимаваме как се държим, когато се изправим пред трудности и изпитания. Когато се натъкнем на нещастия и проблеми – тогава, приятелю, е моментът да погледнем нагоре и да се доверим на Бог, който държи нещата в Свои ръце. И който никога не прави грешки!