11 от най-добрите послания на Кетрин Кулман, изпълнени със силната й вяра, че всеки християнин трябва да живее победоносен живот

9. ДУШЕВЕН МИР

Има сравнително малко хора, които естествено притежават душевен мир – такива, които могат да си отидат след работа, да си легнат, да заспят, без да вземат хапче за сън, и да спят непробудно цяла нощ, без умът им да бъде тормозен от нещо. Душевният мир е най-важното притежание, което човек може да има след своето спасение. Ако човек се радва на добро здраве, красота, талант, сила, любов, слава, пари и престиж, но няма душевен мир, неговият живот е едно ужасно мъчение и непоносимо бреме.

Причините хората да нямат този благословен вътрешен мир са няколко и аз ще се опитам да ви ги представя по много практичен начин.

Първо, искам да обърна внимание на нещо, което се среща толкова често. Твърде много от нас се притесняват за нещата, които нямат, и са недоволни от нещата, които имат. Моите лични наблюдения ме карат да мисля, че нашето поколение е едно от най-обърканите поколения в историята. Нека да ви дам един пример. Помня един човек от щата Мисури, който живееше в Озаркс, където природата е страхотна и всичко е красиво. Той ми разказа за времето, когато семейството му притежавало много малко неща. Родителите му били бедни. Роднините му били бедни. Съседите и те били бедни. Но те били щастливи бедни хора. Не чувствали неудовлетворение и рядко се оплаквали. Радвали се на черния хляб и ябълковите сладкиши. През лятото децата ходели боси и не им идвало на ум за обувки, докато не започнело училището през есента. Той разказваше, че всички били толкова щастливи и доволни.

Докато един ден пощальонът не пуснал в кутията на съседа рекламен каталог. Това съсипало всичко! От този ден нататък никой вече не бил щастлив и доволен. Това разтроило семейството на съседа, неговото семейство, семействата на останалите роднини и на всички други. До този ден всичко било тихо и спокойно.

Всички от квартала започнали да разглеждат каталога, отначало с любопитство, после с копнеж и после вече сякаш никой не бил доволен от нищо. Скоро хората забравили за красотата на езерата и на дърветата, които ги заобикаляли. Вместо да стоят на открито и да се възхищават на Божиите творения, те стояли затворени в къщите си, свели поглед над каталозите, чувствайки се нещастни при мисълта, че не могат да притежават всичко това. Човекът каза: „Жена ми започна да ми прави намеци. Децата започнаха да ме умоляват за разни неща. Нищо не беше както преди и от тогава нататък мирът напусна нашия дом.”

Онзи ден, докато минавах по улицата, станах свидетел на сцена, която съм сигурна, че и вие сте виждали. Една майка дърпаше крещящото си дете от магазина за играчки. Аз се спрях и помислих, че изпитва болка. Но после забелязах нещо. Детето стискаше в ръка малка играчка – и вероятно вече се досещате за останалата част от историята и за причината това малко дете да крещи и да рита. То беше недоволно, защото не можеше да има всички останали играчки, които бе видяло в магазина. Не му стигаше хубавата малка кола, която майка му току що му бе подарила.

Ето така се получава. Ако майката беше занесла у дома малката играчка, детето щеше да бъде развълнувано, щеше да я заобича и да играе с нея дни наред. Но понеже бе видяло всички останали играчки, които не можеше да притежава, то се чувстваше нещастно и неудовлетворено.

Това е човешката природа! С някои от тези неща трябва да бъдем много внимателни, да използваме здравия си разум. Веднъж някой попитал един известен епископ каква е тайната на голямото му спокойствие и той отговорил: „Колкото повече остарявам, толкова повече животът става по-обикновен и по-изпълнен с мир, защото в залеза на моя живот аз различавам по-ясно съществените неща.”

Това изказване ми напомня за мама. Знаете ли, когато бях малка, в нашия дом на всеки две години се създаваше кризисно положение. Това ставаше толкова редовно, че и аз, и татко знаехме кога да го очакваме. Знаете ли защо? Защото то се появяваше всеки път, когато заводът за мебели в Конкордия започваше да произвежда нов модел витрина за порцеланови сервизи. Мама беше влюбена в своите порцеланови сервизи, защото леля Бел поръчваше порцелан от Франция и после го рисуваше. В резултат на това тя и мама притежаваха едни от най-красивите порцеланови сервизи в Мисури. Мама много се грижеше за своите сервизи и естествено, за витрините, в които ги подреждаше. Винаги, когато излезеше нов модел витрина, мама започваше да досажда на татко, в началото по-кротко, а после по-настойчиво. Не можеше да има мир в дома, докато мама не получеше новия модел от магазина за мебели, където винаги зареждаха най-големия и най-хубав модел, защото знаеха, че на Джо Кулман ще му се наложи да го купи за г-жа Кулман.

Но както епископът, когото цитирах, така и мама в по-късните години от живота си спря да се интересува от своите шкафове. Бюфетите изгубиха своето значение. Дори красивите й порцеланови сервизи вече не значеха чак толкова. За нея имаше много по-голямо значение да накара брат ми да се върне у дома, да седне до нея на дивана и да поговори с нея час-два. Това значеше за мама повече от всички витрини и бюфети в света.

А ето какво искам да кажа аз. Мъдро е да се научим да не създаваме кризисна ситуация от всяко малко нещастие и от всяко малко нещо, което искаме, а не можем да имаме. Може би твоите кризи карат всички наоколо да се чувстват нещастни? Знай, че нещата, които изглеждат особено важни, не са истински важните неща. Много по-важно е да имаш душевен мир, защото когато имаш душевен мир, и умът ти няма да бъде обременен. В противен случай, ако не си внимателен, ще развиеш такава психика, че всяка малка ситуация ще те довежда до криза.

Ние сме част от човечеството и докато сме живи, ще се сблъскваме с болести, финансови трудности, конфликти с децата и другите членове на семейството и какво ли още не. Всички минаваме през трудности и ако не сме внимателни, не след дълго ще открием, че външните ни конфликти са разрушили вътрешния ни мир.

Друго, което разрушава нашия мир, са конфликтите с хората, наранени чувства или чувство на неприязън и обида. Докато в сърцето ти има оскърбление, неприязън или непростителност, никога няма да имаш душевен мир. Другият човек може да не знае нищо, но докато в твоето собствено сърце се таи обида, ти никога няма да имаш душевен мир. Умът ти никога няма да има покой, докато сърцето ти не намери покой. В Писанията има един чудесен стих. Това е Исая 26:3 „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.” Защо? „Защото на Теб уповава!”

Знаете ли, че умът управлява тялото? Всъщност, светът на човека е светът на неговите мисли. Светът, който създават твоите мисли, е светът, в който живееш. Бог познаваше добре Своето творение. Той знаеше, че ако Неговите деца положат доверието си в Него, ако умът им е съсредоточен върху Него и те си почиват в Неговата вярност, те ще могат да имат съвършен мир, знаейки, че Той се грижи за всеки проблем, всяка нужда и всеки утрешен ден.

Ако в този момент Бог може да те накара да Му се предадеш изцяло – да Му предадеш мислите си и света, който си създал около себе си, да Му посветиш днешния ден, себе си и всичките си проблеми – то Той ще може да те опази в съвършен мир, защото умът ти е съсредоточен върху Него.

Какво стои в центъра на твоите мисли? Какво управлява твоя ум? Ако ми отговориш, аз ще мога да ти кажа какво те управлява. Може би мислите ти са изпълнени с алчност? Завист? Нечестиви желания? Ако твоят отговор е да, ти си един от най-нещастните хора на света.

Ако искаш истински мир – душевен мир – ето каква е формулата: Бог ще те опази в съвършен мир, когато умът ти е закотвен и съсредоточен върху Него, защото Той е онзи, който притежава силата да ти даде душевен и умствен мир.