11 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Над 250 жители на квартала от години депозират своя протестна подписка срещу безумното строителство в квартала им. Най-вече, защото съществуващата немощна инфраструктура не може да поеме грандиозното строителство. А канализациите на тези сгради се отвеждат в деретата и рекичките наоколо. Тази подписка е депозирана в Столичния общински съвет и при кмета Бойко Борисов. Хората са категорични, че е недопустимо в 21 век да се работи на парче, без цялостен архитектурен план на селището. Те изразяват нонстоп своето възмущение и от това, че се изграждат локални канализации, които, освен че мърсят, и смърдят. От Бояна например алармират за строежа на огромен мастодонт в местността Гърдова глава, под улица 611. Там се засипва някогашното блато и се вдига жилищна сграда с магазини, кафенета, сладкарници, ателиета, подземни гаражи и т.н. Строителното разрешение е издадено от предишната кметска управа на 16 декември 2005 година. Тогава все още не е влязъл в сила новият ОУП, но сградата е на пет етажа, плюс подземните вкопавания за гаражи. Възложител, т.е. собственик на сградата, е “Студерек” ЕООД, но според настоящия кмет Любен Петров тези земи са били реституирани и изкупени от трети собственик. Интересно е как ще се направи отводняването на терена и какви ще са последиците за сайбията на този огромен строеж, кацнал върху някогашното блато. Недоумение предизвиква и друго мащабно строителство на блокове в самия скат на планината, върху терена на някогашната ски писта на ул.”Беловодски път” №21. Блоковете отново са на по шест етажа с вкопани гаражи. През 2005 година е започнат и строежа на висока сграда на “Панорамен път” №24, която буквално затиска съседната семпла къщурка. Там строи “Джи Би Ай – 91” ЕТ Жанета Младенова. Комшиите твърдят, че тук се гради върху засипано дере. Малко по-надолу пък се извисява огромна сграда, във фитнесцентъра на която е предвидено да релаксират местните богаташи. Завършено е и строителството на такъв блок, който се намира на ъгъла на “Панорамен път” и “Петко Воевода”. Безразборното строителство на високи сгради не е само по обиколното шосе, опасващо Бояна. Такова може да се види и по улица “Резньовете” на номера 5, 8 и 10 и т.н. В самото начало на тази улица пък необезпокоявани от никакъв контрол от фирма “Линеа роса” са разпрострели строежа си на самото шосе. Бурен градеж кипи и по улица 612 в съседство на стари двуетажни къщи от преди 20-30 години. Обяснението за всички тези обекти, според специалистите по контрол на строителството в район Витоша е, че те са законни. Разрешенията са издавани предимно в района, според всякакви възможни вратички на закона.

Тези сгради обаче са катализатори на екокатастрофа, която може да избухне в китните тузарски райони всеки монет. За това алармират и много екоорганизации, разтревожени от съсипването на планината. Признава го и самият кмет на района Любен Петров. Той организира кампания за промяна на ОУП и забраната на високото строителство в китните планински селища. Сега се провеждат събрания и обсъждания какво да е строителството в тези места и има слаба надежда да бъде спряно вдигането на грозни блокове в планината. За липсата на инфраструктура в района, съобразена с екологичните норми за такова строителство, от най-високата трибуна в държавата – тази в парламента предупреди и депутатът от “Гергьовден” Ася Михайлова. Пак от тази трибуна екоминистърът Джевдет Чакъров прехвърли топката в ръцете на кметовете и на неправителствените организации. Но, както сочи порочната практика досега у нас, конкретен виновник за грозното и безумно строителство няма. Заради неразбории в този апетитен район за строежи на бързо забогателите българи през последните двайсетина години даже обвинението има затруднения да реализира заканите си срещу предишния кмет на района Йордан Йорданов, за когото медиите шумно обявяваха, че уж го били чакали поне 8 години затвор.

Всички граждани могат да алармират за грозни строежи на телефона на читателя 400 64 00.

Визитка: Кметът на район "Витоша" Любен Петров е роден през 1966 година в София. Той е икономист по образование, завършил е специалността “Икономика и управление на индустрията". Бил е изпълнителен директор и ликвидатор на "Оборище" АД , главен специалист в район "Сердика" на Столична община. Бил е и монтьор-регулировчик в завод за лазери. Избран е за кмет от квотата на коалицията “Алианс за София” на СДС и ДСБ с мнозинство от 51,82%.

- И всичко това твърдите, че е законно. Нали уж в тези райони се позволяваха само двуетажни къщи?

- За съжаление е законно и е по правилата на новия ОУП. Има и къщи от по два етажа, но те са все по-малко.

- Това не разваля ли общата архитектура на квартала, който е в подножието на планината?

- Личното ми мнение е, че наистина тези строителни безумства развалят архитектурата, особено когато са в съседство на малките спретнати къщурки на по два етажа отпреди 20-30 години. Те се задушават в обсега на мастодонтите.

- Не смятате ли, че ОУП беше нагоден така, щото да узакони строежите на блоковете, тъй като повечето от тях са с разрешителни от 2005 година? Още повече, че един от активните автори в този план е настоящият главен арх. Петър Диков.

- Да, не мога да не се съглася, че има и такава насока на мислене.

- В Бояна видяхме, че даже се засипва някогашно блато, под улица 611, за да се строи някаква колосална по мащаби сграда?

- Тези земи са получени по реституция и са препродадени на трети собственици. Наистина го засипват това блато и там има проблем с отводняването. Местността се казва Гърдова глава, точно под квартала.

- Как мижавата инфраструктура на бившето село ще поеме тези огромни строителства?

- Точно това е проблемът на нашето законодателство. Защото ние позволяваме да се строи, а инфраструктурата не е изградена. Миналата седмица кандидатствахме пред МОСВ заедно със Столична община за един колектор, който минава през Бояна в долната част на селището долу под гробищата, за над 1 800 000 лева. Но това е една капка в морето от проблемите на район "Витоша". Този колектор до някъде ще почисти канализацията на Бояна, но само на част от квартала. Сега се правят идейни проекти за инфраструктурата на всички квартали в района, на базата на които се възлагат работните проекти. Едва когато и те са готови, ще можем да кандидатстваме пред европейските фондове за финансиране. Ако разчитаме само на бюджета на общината, ще трябва да се мотаем над 10 години за направата на свестна канализация.

- Назовете основния виновник за безумното градско строителство в планината?

- Това е законодателят. Никой не се е сетил да предвиди ограничението да не се разрешава строителство преди да има изградена инфраструктура. В момента се правят локални пречиствателни станции, които са една идея по-добре от септични ями. Но ужасно миришат и се вливат в естествените дерета и реките. Представяте ли си как се чувстват новодомците в тези нови блокове, жилищата им струват много скъпо. Но... намирисват. Въобще всеки се спасява поединично, както намери за добре.

- Как се получава разрешително за строителство върху дере например?

- Да, зная, че е имало такъв случай в Бояна. Близо е до “Панорамен път”. По принцип на тези строежи им се прави задължително отводняване. По закон всеки собственик на имот е задължен да пропусне водите, които преминават под неговия имот.

- А проблемът със свлачищата в района?

- Имаме свлачища в района, но ако строежите са направени по всички изисквания, то няма опасност от тях. Но има и недобросъвестни граждани.

- В единият край на улица “Резньовете” видяхме и друг феномен – строи се на самия път?

- Ако строителят просто ползва територията на улицита, то той е задължен да плаща такса – наем на общината. Тези такси са страшно високи и им е по-изгодно да си наемат скалад или офис за материалите отколкото да ги стоварват на улицата. Но има и нарушители на всички правила. Ще проверим конкретния случай.

- Как общината извършва контрол над строителството в района?

- Винаги сме в готовност да реагираме на сигнали на гражданите за нередности. Служителите на Столичен инспекторат също помагат активно, но те не са на директно подчинение на районния кмет. Това създава проблеми. Има идея да минат директно на наше подчинение в районите, за да може веднага да се реагира на място, вместо да минава през Столична община.

- Не ви ли е страх от екологична катастрофа в района ви, тъй като се строи мащабно без инфраструктура?

- Най-големият проблем е в Манастирски ливади – стори се високо, плътно и няма инфраструктура. Единствената ми надежда да не стане тази екокатастрофа е, че на практика в тези т.нар.тузираски квартали хората купуват жилища, за да вложат парите си в недвижими имоти, но не се заселват масово и веднага в тези жилища. Ако заживеят в нормално домакинство, то мисля че канализацията няма да издържи и ще залее улиците. И най-опасната точка е в Манастирски ливади.

- Защо сте позволили да се строи и в ската на планината – на територията на бившата ски писта?

- Има зони, в които е точно очертана зоната докъде е планината Витоша и докъде урбанизираната територия. В случая този терен е в урбанизираната територия по план. Проблемът е, че хората знаят, че там някога е имало тази писта и не са наясно за границите. В момента текат обсъждания за промени на ОУП, но малко хора се включват за съжаление. А те биха могли да променят параметрите на високото сторителство в района.

- Но хората са ви гласували доверие и са ви избрали, вие, главният архитект Петър Диков и кметът Бойко Борисов ще позволите ли на практика да продължи това високо строителство в планината?

- Проектите ги подписва главният архитект, не аз и кметът Борисов.

- Отговорете ми като управленец – получавате заплата за това и имате власт?

- Лично моето мнение е, че параметрите не трябва да са толкова високи. И аз съм сигурен, че самите собственици на тези сгради рано или късно ще се убедят, че са направили грешки. Защото планината не е за високо строителство. Затова в промените на ОУП трябва да се намали височината на строителството. Все още може. Има много жалби от граждани и ще се обсъждат в Дирекцията “Архитектура и градоустройства” /ДАГ/, ще минават на комисии. Има и още един проблем в Бояна. Има едно отклонение от Черния кос, което е широк път със скъп мост, което ще излезе горе на Беловодски път в Бояна, под сараите на Ахмед Доган. Има две подписки срещу строителството на този път, който ще вкара ТИР-овете през Бояна. Аз съм подкрепил хората и съм дал становище до ДАГ, че съм против това строителство. Запознал съм главния архитект Петър Диков с всички жалби на гражданите от района. Топката е в ръцете на Столична община.

- Не можете ли да ползвате полезен опит от съседни нам държави за планинско строителство?

- Нямам голям поглед върху това. Но скоро ходих в един от районите на Солун. Там всеки район си е самостоятелен и си има свой бюджет и общински съвет. Така на място се решават проблемите на хората и има по-голяма ефективност. Ние не сме по-глупави от гърците и е срамота да живеем по-зле от тях.

- Какво стана с вашия предшественик, за който даже обвинителите прогнозираха 8 години затвор и други санкции заради строителствата в района?

- Мисля, че нещата са още в ръцете на прокуратурата. Но тук кипи огромно строителство. Само за илюстрация ще ви кажа, че от началото на годината досега при нас са издадени 245 разрешения за строеж с кота корниз до 10 метра. Същевременно в ДАГ са издали 326 разрешителни за градежи за цяла София. Тоест правете си сметка как се строи при нас и каква натовареност имат архитектите при нас. В момента се прави цифров кадастър на района ни, което малко ще ни улесни. Но за съжаление пък няма подземен кадастър.
Портретна снимка на две колони – без текст


11.06.2008 г., с. 5
Строят “Технополис” и в Силистра
Шефът на “Технополис” Тодор Белчев (вляво) се ръкува с кмета на Силистра Иво Андонов пред багера след първата копка на новия хипермаркет. Снимка “Технополис”.

Нов хипермаркет от веригата за бяла и черна техника “Технополис” ще бъде построен в Силистра, съобщиха вчера от компанията. Това ще е деветнадесетият магазин от веригата и ще бъде готов през октомври. Първа копка вчера направиха кметът на града Иво Андонов и Тодор Белчев, председател на съвета на директорите на “Технополис”.

Новият хипермаркет ще е разположен на над 2000 кв. м площ, а вложенията в проекта са на стойност 5 млн. лв. Така размерът на инвестициите в магазини от веригата за близо 7 години ще надмине 116 млн. лв.



11.06.2008 г., с. 8
Военна болница продава санаториуми
АННА БОТИНОВЛ
Във Военномедицинската академия ще продава 2 санаториума и 3 бивши болници, сега поликлиники. Това съ­общи шефът й ген. Стоян Тонев вче­ра.

Санаториумите са в Наречен и Ве­линград. За първия нямало кандидати засега и се изчаква. Във Велинград е възможна сделка с купувач от Гър­ция, защото там ходят много гръцки пенсионери, каза ген. Тонев.

Диагностично-консултативните цен­трове са в Бургас, Хасково и Стара Загора. Те не са болници от 7 г., но земята е оставена публично-държавна собственост, не е на общините.

"Тогава дадохме по 600 000 лв. субси­дии на всяко лечебно заведение. Те са управлявани добре, не са на загу­ба", уточни ген. Тонев. Най-апетитна била поликлиниката в Бургас, която разполага с 15 дка в центъра точно срещу пощата. Всички поликлиники ще се продават без земята. Интерес­ни били заради правото на строеж. До момента имало оферти от произво­дител на лекарства и от компания от бизнеса с горива. Цената ще се формира, като към средната за имотите за съответния-

регион през последните 5 г. се при­бавят поне 10%, обясни ген. Тонев. Продажбата ще става на открит търг при пълна прозрачност, както е прие­то преди 1,5 г. от Военния съвет на министъра на отбраната. "Здравната система трябва да бъде гъвкава -структурите да се променят според нуждите", смята ген. Тонев. Преди 20 г. ВМА имала 11 санаториума, а днес са 6. За обектите се чакат към 120 млн. евро, от които половината могат да останат за ВМА. Парите са ни нео­бходими за инвестиции в спешни цен­трове, обясни ген. Тонев. На първо време могат да се създадат 5.


11.06.2008 г., с. 8
Дават 1 млн. евро за реставрация на дома на Яворов
1 млн. евро от­пуска инвестицио­нен фонд "Екуест" ЕАД за цялостна реставрация на му­зея на Яворов в Со­фия, съобщи вчера на пресконферен­ция зам.-министъ­рът на културата Явор Милушев, който лично се ангажира с проследяване на процеса.

През 2006 г. след дълга поредица от дела домът на поета на "Раковски" 136 стана собственост на фонда, а лично управляващият партньор Георги Крумов сформира експертни екипи, които да предприемат необходимите действия за осъществяване на реконструкцията на рушащата се сграда. Ремонтът стартира през октомври и ще продължи близо година част от мащабната дейност на "Екуест” в областта на културата, заради получи отличието "Меценат на годината" от министър Стефан Данаилов.

След 2 години голф комплексът в Правец ще е напълно завършен, обя­ви вчера Виктор Панайо­тов, търговски мени­джър на инвеститора "Тера Тур Сервиз".

В "Правец голф и СПА клуб", по който се работи от 8 години, се инвести­рат около 100 млн. лв.

Комплексът включва още хотел със СПА цен­тър, 120 апартамента в блокчета, 68 редови къ­щи и луксозни вили за по­стоянно обитаване. В мо­мента първите продажби са на зелено. Апартамен­тите са по 1200-1300 евро/ кв. м, редовите къщи - по 1650, а луксозните - по 2700 евро.

Голф игрището отгова­ря на всички стандарти на професионалната асо­циация, то е с 18 дупки и на него ще се провеждат професионални турнири. Ще могат да играят и аб­солютно начинаещи. За популяризиране на спор­та у нас ще се създаде ака­демия. Преди време инициаторите поканиха изявени наши личности да станат членове на бъдещия голф клуб. Има голям интерес, увери Панайотов.

Проектът, дело на све­товноизвестния архитект на голф игрища Питър

Харадайн, предвижда и тренировъчен терен. "Мястото е идеално. А спортът - най-добрият за цялото семейство, защо­то е спокоен и може да разговаряте с децата си, докато играете". Това ка­за самият арх. Харадайн, който участва в официал­ното представяне на ком­плекса.

До голф игрището е ловното стопанство "Правец", което много голямо и рядко срещано предимство за подобен проект. Защото съчета­нието golf and hunt става­ло много популярно п света.
Снимка на три колони – Бъдещият голф комплекс се строи около изкуственото езеро и е до магистралата.


11.06.2008 г., с. 9
ПРОЕКТИ

И Благоевград ще има мол, след като в почти всички по-големи градове има поне по един проект. Там ще строи холандската компания REDSTONE. Неин шеф е Шалом Шпилман, основател на "Доверие", TBI Credit, TBI Asset Management, и участник в приватизацията на "Булстрад". Съсобственик в компанията е фондът Englefield Capital. В неговия надзор са бивш шеф на НАТО, председа­тел на "Ролс-ройс" и др. Инвестицията в мола е 36 млн. евро. Той ще е 48 хил. кв. м, обясниха от "фортън Интернешънъл", ексклузивни представители за отдаване на пло­щите под наем.

Компанията е партньор на "Иморент" и на немската ЕЦЕ у нас, с които изграждат мол "Сердика център". "Иморент" скоро ще започне да строи жилищен ком­плекс в Симеоново. Отпуснала е финансиране за проект с офиси и хотел до летището.

България може да за­губи парите за пътища по ИСПА, ако не си вър­не доверието на Брюк­сел, предупреди еврокомисарят Данута Хюбнер.

Проблем бил недости­гът на качествени ек­сперти, които да упра­вляват парите, и липса­та на проекти. София пък още не е изпратила поискания на 2 април план за справяне в път­ния фонд. Няма ги и обе­щаните за края на май резултати от ревизията там.


11.06.2008 г., с. 9
„Технополис" отваря магазин и в Силистра

през октомври. Вчера беше направена първа копка от съ­собственика Тодор Белчев и кмета на Силистра Иво Андо­нов. Инвестицията е за около 5 млн. лв.

през м.г. В Северозападна България този процент е 73, стана ясно по време на ико­номически форум "Дунав", който се провежда във Вра­ца. Очаквало се спад на це­ните на земеделската земя.

24% е ръстът в продаж­бите на нови автомобили, автобуси и камиони след първите 5 месеца на година­та, сравнено с миналата, съ­общи вчера преди открива­нето на автосалона в София Стоян Желев, председател на Асоциация на автомо­билните производители и техните оторизирани пред­ставители в България.

До 1 юни у нас са пласира­ни 25 022 нови возила, като 23 259 от тях са леки и леко­товарни. Това означава, че всеки работен ден у нас се продават средно по 227 пре­возни средства.

За същия период през 2007 г. са продадени общо 20 116.