11 юни 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Главният търговски директор на компанията Виктор Панайотов обясни, че средната продажна цена на апартаментите в комплекса ще бъде около 1200 евро на кв. м. За по-луксозните вили и къщи цената ще е над 2000 евро за кв. м. Според Панай­отов уникалната особеност на комплекса "Правец голф енд спа клуб" е непосредствената близост на ловно стопанство Правец.

Гръцкият министър на вътрешните работи Прокопис Павлопулас свика кризисно заседание с полицейски шефове и други висши служители след отвличането на индустриалеца. Алуминиевият магнат бе отвлечен близо до дома си малко преди полунощ от трима въоръжени мъже с качулки и автомати, докато шофирал колата си. Съпругата му е станала свидетел на инцидента. Похитителите я заставили да слезе от колата и отпътували с Милонас. Според други информации пък след като похитителите изоставили автомобила на бизнесмена, мъжът бил качен в черен ван. Колата на Милонас била открита на около 2 километра от мястото на отвличането. Мотивите за похищението не са известни. Отвличанията и взимането на заложници са много рядко явление в Гърция.

Полицията потърси съдействието на силите за борба с тероризма. В града и по пътищата в цяла Северна Гърция се правят проверки. Въведен е 100-процентов граничен контрол заради отвличането на бизнесмен на гръцката граница, съобщиха от пресцентъра на МВР. Атина не е затворила границите, както съобщи по-рано вестник "Навтемборики" в информация за действията, предприети от полицията и антитерористичните служби по издирването. Предприети са следните действия: постепенно се въвежда 100-процентов граничен контрол, което включва щателна проверка на всички лица и превозни средства, които напускат територията на Гърция. Същите мерки са въведени и от българските гранични власти за влизащите у нас от гръцка страна - съобщи главен комисар Красимир Петров, директор на ГДГП. Това е стандартна реакция при подобни ситуации и Гърция не е искала от България помощ или прилагането на други извънредни мерки.

Временно е спряно и търгуването на акции на "Алумил", съобщи електронното издание на "Навтемборики". Търгуването е прекратено от вчера по решение на председателя на Управителния съвет на Атинската борса Спирос Капралос, след споразумение с комисията за ценни книжа и борси и вземайки предвид съответно искане на "Алумил". Както се посочва в съобщение до медиите, решението е взето с цел защита на инвеститорите и нормалното функциониране на пазара.

Вчера се навършиха 18 години от провеждането на първите демократични избори след тоталитарния период в България. Интересно е, че изборите за VII Велико Народно събрание тогава се проведоха по смесената пропорционално-мажоритарна система. Още по-любопитно е, че точно 18 години по-късно президентът Георги Първанов отново лансира идеята си за засилване на мажоритарния елемент при провеждането на избори. С една дума - да се върнем там, откъдето сме тръгнали.

Впрочем стартът ни съвсем не беше лош. В добавка към наличните по това време огромни за нашите мащаби индустриални мощности, развито машиностроене и селско стопанство, което бе в състояние да задоволява вътрешния пазар и да изнася през 1990 г., получихме и многопартийна система, свобода на словото и плурализъм на мненията. Нещо повече - "многогласието" в политиката по дефиниция трябваше да бъде гаранция срещу волунтаризма в икономиката и обществените отношения. Трябваше само да развием демокрацията при запазване на държавническия подход към това, което бяхме създали в предишните десетилетия. А се оказа, че сме създали толкова много, че и сега, 19 години след 10 ноември, някои продължават да се хранят от него и паралелно с това да го крадат.

В началото на 90-те действително в страната имаше политика, правеше се политика, имаше сблъсък на мнения и идеи. Във Великото Народно събрание нямаше бизнесмени (те едва прохождаха), нямаше лобита за определени тесни икономически интереси, думата "мафия" се произнасяше редовно по повод и без повод, но не и в смисъла, който влагаме сега. Може би поради това този парламент роди конституцията, която поне за момента изпълнява основното си предназначение, а именно - да крепи държавата. Това върхово усилие на българския парламентаризъм обаче вече не се повтори.

Държавата бе в криза, с елементи на катастрофа, но все още имаше държава. За сметка на това класическата политика бе в разцвет (ако чудото, наречено "щафетна гладна стачка", може да се нарече демократично действие) и при едно по-силно умствено усилие нещата можеха да се оправят. Как и защо това церебрално действие не бе извършено от политиците ни, вече дори не е интересно. Докарахме се дотам, докъдето се докарахме. А по-точно до Сандански.

Пътят от Сандански до София е 160 километра. През 2000 г. за пръв път бе обявено, че това трасе ще се превърне в магистрала чак до Кулата (това е 30 км след Сандански) при обща дължина от 156 км. След 8 години имаме готови 18 километра магистрален участък (между другото тези, които пътуват по това ново трасе, може би са забелязали, че бетонните отводнителни канавки вече са се срутили). През тази година уж трябва да започне строежът на останалата част и тя да бъде готова до 2012 г. Т.е. за четири години. Откъде иде тоя оптимизъм е съвършено неясно, но пък няма лошо да го има.

Пътят от София до Сандански (един от най-натоварените в страната) е пътят на държавата ни през тези 18 години. Идеи, размисли, протести, конкурси без край, бавно строителство, некачествена работа, пак идеи, пак размисли, пак конкурси и накрая традиционният въпрос - а къде са парите?

Самият Сандански е град без промишлени предприятия (т.е. в него тях вече ги няма), без военен гарнизон (логично - защото вече няма армия), но пък гъмжи от магазини, заведения, хотели (все пак е курорт), ново строителство, задължителния вече мол, чужди инвестиции, по-точно гръцки, под формата на шивашки цехове, и група бизнесмени, които вероятно от безделие купуват гласове по изборите.

Днес Сандански е фокусирал върху себе си вниманието на медиите и обществеността. И абсолютно правилно. Днес малкият южен курортен град се е превърнал в еманация на състоянието на България 19 години след първите свободни, демократични избори.

Какво стана видно след изборите на 7 юни за общински съвет в града? Първо, изборите са напълно свободни - всеки човек с пари може да ги купи. От това по-голяма свобода здраве му кажи. Второ, изборите са демократични - всеки с повече идеи, пардон - пари, може да ги спечели. И трето, изборът действително съществува - между 20-олевката и 50-олевката.

Иронията настрана, но този частичен местен вот демонстрира пълния срив в идеологиите на класическите партии. Деветнайсет години след прехода и 18 след първите истински избори класическата политика в държавата вече не работи. Не работи, защото това, което предлага, не върши работа. А не върши работа, защото вече се е изхабило, а никой не вярва на изтъркани приказки. Първопричината за тази ситуация се крие в 90-те години на миналия век, но никой вече няма желание да се връща чак дотам, за да разбере защо в условията на хипердемократична, натовизирана и европеизирана България група бизнесмени си купуват 30-хиляден град, а "мастодонтите" в политиката им "гледат спатиите".

Скъсването на връзката между политиката и държавата се случи точно в това време. Съществуването на политиката сама за себе си и откъсната от нуждите на държавата и обществото е безсмислено и това се знае отдавна, но лъсва едва сега. Партиите и политиците, които не пожелаха да обвържат държавността с идеологическите си платформи, плащат със загуба на влияние и позиции, но истинската цена ще я платим ние.

За времето от 1989 г. до днес ние, българите, постигнахме много - приватизация, хиперинфлация, демократизация, демилитаризация, съчетана с натовизация, европеизация, гарнирана с десуверенизация, и като капак - масова чалгизация. Преуспяхме в раздробяването на селскостопанските земи, в затварянето на заводи (предварително обявени за неефективни), в закриването на цели отрасли от промишлеността (поради тяхната нерентабилност), в ликвидацията на наукоемки производства (след което пратихме науката в пета глуха, но това е логично, след като няма къде да я прилагаме). За 19 години успяхме най-накрая да "разтоварим" раниците на учениците (разни злонамерени личности разправят, че това довело и до олекотяване на съзнанието), да се освободим от такава "непроизводствена" сфера като армията и да я пренасочим към "експедиционни функции" (последните два цитата са от бившия военен министър Веселин Близнаков). Постигнахме и върховата цел на няколко поколения политици - друг да мисли вместо тях. Последното достижение е наистина фантастично, защото думата "Брюксел" започва да се асоциира в общественото съзнание с името на божество, което знае какво ни трябва и какво не, кое е правилното за нас и кое не, кой слушка и папка и кой не. По спомени на очевидци такова преклонение пред стъкления билдинг на Европейската комисия е нямало дори по времето, когато той смислово и функционално бе заместван от червените стени на Кремъл.

В цялата тази галиматия (думата е станала нарицателна за означаване на понятията глупава бъркотия, безсмислица) от успехи забравихме, че политиката съществува, за да формулира цели пред държавата, а не държавата да бъде използвана за целите на политиката.

Къде са нашите цели 18 години след голямото префасониране на България? Да сте видели ясни и разписани програми за развитие на машиностроенето, електрониката, двигателостроенето, автомобилостроенето. Да сте чули някой внятно да обяснява ще има ли черна и цветна металургия в тази държава - как ще се развива, с какви мощности, къде, имаме ли нужда от това нещо. Знаете ли поне една цел на държавното ръководство? Как например след 10 години ще изглежда секторът за производство на битова електроника и домакински уреди? А ще произвеждаме ли компютри? А компоти?

Вместо това имаме формулирана национална цел - да усвоим, без да окрадем, еврофондовете. Това го каза преди време вицепремиерът Меглена Плугчиева. Никой не я опроверга. А трябваше. Защото усвояването на тези средства не може да бъде цел, то е единствено и само средство за постигането на някаква друга цел. Не си мислете, че това е благоденствието на българите. Нашият просперитет не може да бъде постигнат дори да ни изсипят камион с пари пред прага на къщата.

Високите стандарти на живот могат да бъдат постигнати само ако произвеждаме, но за това трябва да имаме заводи и ниви. А за да ги имаме, трябва да си поставим подобна цел. По силата на редица обстоятелства това целеполагане се извършва единствено от държавата. Когато го няма, няма и държава.

И тук се връщаме под палещите лъчи на слънцето в Сандански. Когато държавата и политиците, които я управляват, нямат държавническо мислене, вакуумът се запълва от частнособственическото мислене. Т.нар. бизнес партии решават проблема на стратегическата визия, като го свеждат до въпроса: "Как да вземем едни 20 дка държавна земя край магистралата, за да построим едно спретнато мол-че, защото имаме от едно място едни пари, които искаме да вложим в търговия, а не в производство, тъй като възвръщаемостта от алъш-вериша е по-висока?"

Бързото и оперативно решаване на този въпрос води до купуване на общински съветници, а като следствие получаваме мол на края на града и молци в главите на гражданите.


11.06.2008 г., с. 15
Основен ремонт на музея "Пейо Яворов" връща предишния му облик
Сериозна реконструкция ще бъде извършена на дома-музей "Пейо К. Яворов" в София, стана известно на вчерашната среща-брифинг, организирана от Националния литературен музей и инвестиционен фонд "Екуест". Компанията, която получи награда от Министерството на културата като меценат, е собственик на сградата и ще финансира основния ремонт.

По повод 130-годишнината от рождението на поета, Румяна Пашалийска, директорка на Националния литературен музей, обясни, че в момента сградата е в окаяно състояние и е необходимо да й се направи основен ремонт, за да се превърне отново в пълноценен музеен обект и културна институция. До 1992 г. Яворовият музей е била най-представителната и оживена сграда в структурата на Националния литературен музей, но в момента в къщата не се допускат големи посетителски групи, тъй като има опасност от срутването на сградата.

Иван Николов, настоящият реконструктор на обекта, допълни, че след конкурс за възстановяване и реконструкция на сградата е отчетено аварийното й състояние и е изготвен проект за ремонт. Фасадата ще бъде запазена. Предвижда се построяването на нов скелет на сградата, след което ще се възстанови интериорът от началото на миналия век, когато е строена, обясни арх. Станислав Константинов.

В момента цялата преписка по издаване на строително разрешение е внесена в Дирекция "Архитектура и градоустройстов" и се очаква до месец разрешението да бъде получено. 1 млн. евро ще бъдат вложени във възстановяването на сградата. Очаква се строителната дейност да започне в началото на октомври и да приключи за една година, съобщава агенция "Фокус".

Правителствена информационна служба

Причината е, четузарите не искат рекичките да ми­нават през дворовете на ви­лите им и да наводняват градините. "Улеите на пото­четата от Витоша пренасят по естествен начин чистия въздух от планината до сто­лицата.

Затрупването им с пръст и тяхното отклоняване ста­ва причина за образуване на свлачища. Водата от дъждовете вече не попива в земята по естествения си начин, става наводняване", каза пред НТ арх. Димитър Димитров от сдружение Граждани за София.

Той добавя, че понеже няма канализация, баров­ците пускат мръсните си во­ди от тоалетната в рекички­те. А те от своя страна отиват в Южния парк.

"Дивите патици в парка започнаха да измират. Майки с колички и хора, които се разхождат там,

казват, че мирише на от­падни води. И наистина е така", твърди арх. Дими­тров. Ако общинарите спрат строителството в района, в Южен парк 4 мо­гат да дойдат диви животни като сърни и зайци. "Навре­мето нашите деди са им се радвали при разходките си в парка. Така ще има и реална връзка на София с планината", допълни пред НТ арх. Димитров.

НТ-екип се натъкна и на къщи като прогимназии, които са опасани от над три­метрови плътни огради. "Знам, че според закона то­ва не е позволено, но имам специално разрешение за тези огради", каза пред НТ един от собствениците на огромна къща. Той е вкарал в тръба едно от поточетата в местността Гьоловете, ка­то го е отместил от есте­ственото му корито.

Бизнесменът Николай Банев и съпругата му Евге­ния са се опарили от свла-чище в района на Киноцен­търа, където се намира местността Гьоловете. Хе­ликоптерната площадка,

която са си направили в имота, е тръг­нала надолу. Затова са се принудили да я подпрат с няколко огромни па­лети с камъ­ни.

"Наистина има свлачи-ще. Поръчах­ме специална геодезична експертиза, според която свличането се дължи на подпочвени води и непра­вилно отвод­няване",

обясни пред НТ Евгения Ба-нева. Тя е възмутена, че об­щината не прави нищо за изграждане на канализа­ция. "Ние с няколко съседи се обединихме и си изгра­дихме канализация", казва Банева.

Те са си поръчали и спе­циален проект за отводня­ване.

"Смятаме да живеем в та­зи къща, която още строим. Но става бавно, тъй като гледаме да направим вся­какви проучвания. Със съ­пруга ми се учудваме как богати хора с луксозни имо­ти нямат пари за канализа­ция", допълни още Евгения Банева.

Милена МИНЧЕВА
Снимка на една колона - Местността Гьоловете над Кино­центъра. Това поточе е отклонено от комшии на семейство Баневи.


10.06.2008 г., с. 2
Благоевград. Нов су­пермаркет - мол, ще бъде изграден до пътния въз­ел за кв. Струмско, съоб­щи за БТА тази сутрин кметът на общината Ко­стадин Паскалев.


10.06.2008 г., с. 2
Пловдив. Незаконни постройки ще бъдат съ­борени в Аджиасан ма­хала, предаде сутринта БТА. Те са върху терен -общинска собственост, отреден за улица.


10.06.2008 г., с. 2
Стара Загора. Туне­лът под Шипка ще е на концесия, казал премие­рът Станишев на среща с регионалните медии, пре­даде тази сутрин Агенция Фокус.


10.06.2008 г., с. 2
Нова детска градина
Кметът на София Бой­ко Борисов ще открие днес новоизградената сграда на ОДЗ 3 в кв. Стефан Караджа.

Детската градина е двуетажна, с площ 900 квадратни метра. В дво­ра е изградено футболно мини-игрище.

Строителството на сградата започна през миналата година. За из­граждането й Столична­та община осигури 980 хил. лева.


10.06.2008 г., с. 2
Отвличане
Гръцкият министър на вътрешните работи Прокопис Павлопулас свика кризисно засе­дание с полицейски шефове и други висши служители след отвли­чането тази нощ на ин­дустриалеца Георгиос Милонас, предаде АП. Алуминиевият магнат бе отвлечен близо до дома си малко преди полунощ от трима въо­ръжени мъже с качул­ки и автомати.


11.06.2008 г., с. 2
Версии: Магистрала Тракия
Отказахме португалците, дано да е и за добро
Удължаването на процедурата по изграждането на аутобана обаче може да ни струва скъпо
Българо-португалският консорциум, който трябваше да доизгради автомагистрала Тракия, сам се е отказал от сделката за аутобана, научи в. Пари. Според източници на вестника това е станало, защото португалските партньори не са били съгласни с клаузите в анекса към договора от април 2007 г.

Тези клаузи не били изгодни, защото на практика португалците трябвало да осигурят парите, а друг, т.е. държавата, да ги управлява. Това всъщност е била и целта на настоящия екип на регионалното министерство - да накара избраният от предишния кабинет концесионер да се откаже от сделката, като промени условията в договора от 2005 г., твърдят запознати.