12 април 2011 г. Тема: здравеопазване

На мен ми дайте лукса, а който иска, да вземе нещата от първа необходимост, е казал Оскар Уайлд. Доста повече от 100 години, след като великият ирландски писател, драматург и поет е пожелал лукса, в България от ден на ден расте броят на жените, които се омъжват по любов. Защото силната половина не може да им предложи нищо друго. Дори и нещата от първа необходимост.

За разлика от жизнеутвърждаващите проучвания на родните агенции, които ката ден ни казват как, макар и пълзейки, макар бавно и мъчително, излизаме от кризата и аха-аха ще го усетим по джоба си, Световната банка и "Отворено общество" направо ни натикаха в канавката. Според поредния им анализ две трети от домакинствата у нас едва свързват двата края и затова се лишават от храна и лекарства, а всеки пети българин пропуска хранене. Няма изгледи и скоро да започне да намалява безработицата, защото все още хората, които са останали без работа, са повече от тези, които са си намерили.

Но и да работим, файдата не е голяма, защото според едно друго, този път германско, изследване, заплащането на труда у нас е най-ниското в ЕС. При това в пъти. Плащат ни по някакви си около 6,20 лева на час. Така може да се окаже, че работещият нашенец получава по-малко дори и от европееца, който е на социални помощи. В същото време една българска агенция оптимистично вещае, че за година средната заплата щяла да се вдигне с почти 100 лева и да стане 780 лева. Ха! Германците са ни надценили, защото дори и тези бъдещи евентуални 780 лева означават по по-малко от 6 лева на час. А и в случая предпочитаме да вярваме на джоба си, отколкото на заблудените германци. Интересно, кой ли ги е заблудил? Някой трябва да им е подал тези 3,10 евро (или близо 6,20 лв.) на час. Защото, ако е така, то средната заплата в момента трябва да е около 1100 лева (6,20 лева х 8 часа = 49,6 лева х 22 работни дни е приблизително равно на 1100 лева).

Като стана дума кой какво и на кого подава, се сещаме за националната статистика, която вчера отчете бум на износа за ЕС и трети страни. Какво обаче изнасяме - предимно суровини. Изнасяме кожи, внасяме кожени якета. Изнасяме дървен материал, внасяме мебели. Изнасяме плат, внасяме дрехи. Изнасяме малини, внасяме сладолед с малини. Такива работи изнасяме и внасяме. Затова и заплатите ни са като социални помощи.

И все повече българки ще се задоволяват само с любов по необходимост.

По-добре късно, отколкото никога

Подходът се практикува от­давна в САЩ и Западна Евро­па. У нас обаче той идва чак сега и не е съвсем ясно защо. Според здравното министер­ство той е най-ефективен при

иновативни и скъпи терапии. Тъй като медикаментите за тях до началото на следва­щата година ще бъдат изцяло прехвърлени към здравната каса, тя ще използва подхода за закупуването им.

Начини за договаряне

Министерството ще предло­жи на касата три варианта за договаряне. При първия об­ществените фондове плащат за иновативни терапии само за пациентите, при които се наблюдава подобрение в със­тоянието. Другият вариант е касите да поемат определен брой от нуждаещите се па­циенти, за които имат сред­ства, а останалите разходи се поемат от производите­лите. Най-използван според здравното министерство е моделът, при който финан­сирането се поема поравно от обществения фонд и про­изводителите. Обикновено се подписва споразумение между фондовете и фарма­цевтичните компании за срок от 1 до 5 години.

За пореден път коректният български бизнес ще плаща за чиновнически неразбории. Агенцията по храните е решила да не признава съществуващите безсрочни регистрации и да пререгистрира всичките 131 000 магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене и фабрики за храни от неживотински произход. За да влезе в новия национален регистър, всеки бизнесмен ще плати такса от 6 лв. Така ведомството ще изкара 786 000 лв. и щяло да засили контрола, който досега инспекторите извършвали по сбъркана философия.

"Ако някой предприемач не плати таксата и не се пререгистрира, то по Закона за храните той няма право да търгува със стоки, т.е. ще бъде затворен", обявиха вчера пред "Сега" от ведомството. От там твърдят още, че пререгистрацията е безсрочна и "ще се прави на бланка на новата агенция по храните".

Никъде в закона за храните обаче не е записано, че търговците трябва задължително да се пререгистрират след създаването на агенцията. Това е своеволно тълкувание на правния отдел на агенцията. По принцип работещите в момента търговци вече имат безсрочни регистрации по същия закон за храните, но регистрите са водени в РИОКОЗ, която се вля в тази агенция по храните.

"Това е поредният произвол на администрацията над бизнеса, който е прокризисен. Агенцията по храните поема РИОКОЗ и с активите и с пасивите му, така че трябва да признава официалните му документи. Освен това не се знае дали наред с тези такси няма да се оказва рекет над бизнеса за още пари. И ако дойде нова власт след няколко години, нова ли безсрочна пререгистрация ще правим", възмути се пред "Сега" Божидар Данев от Българската стопанска камара.

Ведомството по храните пък оправдава нуждата от пререгистрация с абсурден аргумент - чиновническите грешки досега. "Контролът на магазините, ресторантите и фабриките за храни от неживотински произход, извършван досега от РИОКОЗ, е бил изцяло със сбъркана философия. Те са разделяли тези обекти в три групи - "нискорискови", "среднорискови" и "високорискови". Парадоксът е, че в групата с най-нисък риск за потребителите са попадали малките магазинчета, а големите търговски вериги са записани като най-високо рискови. Вследствие на това проверки в малките бакалии са правени веднъж годишно, а в големите магазини всеки месец", възмути се пред "Сега" шефът на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) д-р Йордан Войнов. Той добави, че схемата е била измислена преди години по този начин, защото се предполагало, че в малките магазини влизат по-малко хора и затова стоките там крият най-малък риск за потребителите. "Това е напълно погрешно и сега ние ще поправим тази грешка. Истината е, че далеч по-защитени са потребителите в големите търговски вериги, защото тези обекти си имат вътрешни стандарти за самоконтрол, а проверки трябва да се правят много по-начесто в малките бакалии", смята Войнов. Независимо от грешната философия главният санитарен инспектор на РИОКОЗ Тенчо Тенев в момента е заместник на Йордан Войнов.

Според Войнов общият регистър бил нужен, за да се сложи завинаги край на разпокъсания контрол. Чиновниците още от създаването на това ведомство дават пример със склад, който по регистъра на РИОКОЗ се води за плодове и зеленчуци, но с течение на годините започва да съхранява и месо и мляко. "Искаме да знаем къде какво точно се произвежда, за да го контролираме адекватно и да свием сивия сектор", добави Войнов. Отворен обаче остава въпросът защо досега чиновниците не са си вършили работата и не са контролирали изцяло складовете. И какво пречи да проверяват всички, без да правят нов регистър.

При инспекциите на фабриките, произвеждащи храни без мляко и месо, ще се следи за сграден фонд, оборудване, хигиена, спазване на изискванията за етикетиране на стоките, дали цеховете имат система за безопасност на качеството HACCP и внедрена система за обратна проследяемост на стоката. След инспекциите тези цехове ще бъдат разделени в три категории. Първата ще е на отличниците, втората - за фабрики с несъответствия, които ще имат кратки срокове за отстраняването им, а в третата ще попаднат т.нар. "мръсни цехове", които ще бъдат затворени, докато не покрият нормите.

Близо 1000-та мандри, колбасарски цехове и кланици, които работят в страната, ще бъдат автоматично добавени в националния регистър. Причината е, че нашата ветеринарна служба започна да ги отсява още от 2007 г. при влизането ни в ЕС. Ведомството обаче се провали и бе шумно шамаросано от Брюксел. Експерти от ЕК от края на 2008 г. лично започнаха да проверяват мандрите и колбасарските цехове.
ПРАЗНИЧНО

След Коледа Великден също се оказа време за трескави ПР акции. Днес министрите на икономиката и на земеделието Трайчо Трайков и Мирослав Найденов ще подпишат пакт "Великден безопасен 2011". С него се гарантира завишен контрол върху качеството на предлаганите на пазара храни - да се засилят тестванията на стоките в складовете, при най-малко съмнение да се подават сигнали и ако се наложи, да се изтеглят стоки. По Коледа пък Найденов прати ветеринарите да следят цените, а Трайков обикаляше складовете на Илиянци, за да разкрива опасни стоки. Не е ясно защо тези мерки трябва да се прилагат само по празниците и да им се придава такава тържественост. По принцип те трябва да са рутинна работа на проверяващите органи, които са създадени точно за това.


За 16% от домакинствата няма измъкване от бедността

Българите продължават да пестят от храна и здраве
Дина Христова

Около 16% от българските домакинства не могат да се измъкнат от перманентната бедност, в която са изпаднали, показва предварителният анализ на данните от поредното проучване на институт "Отворено общество" и Световната банка за отражението на кризата върху населението и как то се справя с нея. Негативното влияние на икономическата стагнация върху домакинствата вече е забавило ход, но въпреки това българите, особено най-бедните, масово продължават да пестят от жизненоважни лекарства и прегледи, както и от храна.

Под линията на бедност преди година са живели около 23% от българските домакинства. Този процент се задържа без промяна и досега. Има обаче вътрешни размествания, обясниха авторите на изследването - около 7% са успели да се измъкнат от крайната мизерия, но пък под тази граница са изпаднали други 7%. В изследването са обхванати над 7200 българи от цялата страна.

Няма съществена промяна в домакинствата, които твърдят, че са засегнати от кризата. От 21% миналата есен делът им сега е 23 на сто. Това обаче пак е по-малко, отколкото преди 1 година, когато в тази категория се поставяха 28% от хората. "Спадът се наблюдава между март и септември м.г. и след това има едно задържане. Това, че нещата не са се влошили, е хубаво, тъй като сезонният фактор не е в полза на кризата. Тогава нито заетостта, нито доходите са в пик", обясни Боян Захариев, програмен директор на "Отворено общество".

Намаленият обем на работата, по-ниските заплати и бавенето на възнагражденията, които в началото работодателите масово ползваха за справяне с кризата, вече не са толкова разпространени методи, показва още проучването. От намалено възнаграждение към март 2010 г. например са се оплакали над 14% от анкетираните, докато сега те са 9%. Все още обаче големият проблем на кризата си остава безработицата, защото продължава тенденцията повече хора да бъдат съкращавани, отколкото да си намират работа. Изследването е категорично, че по-квалифицираните и високоплатените много по-лесно успяват да си осигурят нова заетост или да запазят работното си място от неквалифицираните и по-ниско платените.

Това означава, че пестенето от образование в кризата, към което прибягнаха доста от най-бедните домакинства, в бъдеще ще ги направи по-уязвими на пазара на труда, отчита "Отворено общество". Негативни ефекти в бъдеще може да има и пестенето на жизненоважни лекарства и лекарски прегледи, както и от пълноценна храна. Все още около 8% от най-бедните продължават да пропускат по едно хранене на ден. 29% пък пестят от плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, преди година те са били 36%. От лекарства пестят над 18% при 24 на сто преди година, а от лекарски прегледи при заболяване - между 13 и 11 на сто.

Отменената преди няколко години практика здравната каса да преговаря с производители и търговци на лекарства ще се възобнови. Това ще стане с промени в наредбата, по която НЗОК отпуска медикаменти. Новите текстове се подготвят от здравното министерство и ще влязат в сила в края на май.

Промените ще дадат възможност на касата да договаря отстъпки с производителите, а целта е НЗОК да плаща по-малко за най-скъпите медикаменти за рак, редки болести и др.

От МЗ твърдят, че подобен подход отдавна се използва в западноевропейските страни под три форми. Едната се нарича споделяне на риска и при нея обществените фондове плащат медикаментите само за пациентите, при които се наблюдава подобрение в състоянието. При втория похват фондовете поемат лечението на определен брой от нуждаещите се пациенти, за които имат средства, а разходите за останалата част се поемат от фирмите производители. Най-популярен е третият вариант, при който финансирането се споделя 50:50. Обикновено срокът на споразуменията е от 1 до 5 г., твърдят от министерството.

Преди 2 години беше окончателно прекъсната възможността касата и производителите на лекарства да договарят каквото и да било. Кои медикаменти и на какви цени да плаща касата се решава от комисията по позитивния списък, в който всичко това е написано. Целта на промяната беше да се пресече корупцията в касата при договарянето на лекарствата. От 1 март обаче НЗОК плаща за хормоналните препарати за рак и за медикаментите за редки болести. Те са на цените от позитивния списък, които би трябвало да са най-ниските в Европа. Преди това тези лекарства се поемаха от здравното министерство по друг механизъм - търгове. Така МЗ постигаше отстъпки за поръчаните по-големи количества и някои от препаратите бяха на цени под тези в позитивния списък. Сега обаче касата няма как да получи отстъпки и има опасност бюджетът й за лекарства да приключи още през есента, тъй като не са предвидени достатъчно пари.


Касата ще купува модерни лекарства, но друг път
Нели Чолашка

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще може в бъдеще да договаря отстъпки в цената с производителите на лекарства, съобщи Министерството на здравеопазването. Целта е да се повиши достъпът на болните до иновативни и много скъпи терапии, които държавата няма възможност да си позволи.Ползата за фармацевтичните компании е фактът, че ако не предложат отстъпка, техните медикаменти няма да присъстват въобще на българския пазар, коментираха от министерството. Доброто намерение обаче няма как да заработи, защото в момента цените на лекарствата, които се плащат с публични средства, се определят спрямо

най-ниската стойност в осем държави, с които нашата се сравнява.Вариантът с предоставяне на отстъпки е разумен, но докато цените се определят на базата на

най-ниската стойност от референтните държави, ще има много ограничено приложение, коментира Деян Денев, директор на асоциацията на производителите и вносителите на оригинални лекарства. При положение че продаваш на най-ниската цена, няма как да правиш и отстъпка, обясни той. В момента НЗОК плаща лекарствата на болните от редки болести, от хепатит и диабет, а в бъдеще ще поеме и лечението на онкологичните заболявания. Тези медикаменти са много скъпи, а освен това държавата не може да си позволи да купува най-модерните.Управителят на здравната каса Нели Нешева пък настоява НЗОК да има по-голяма квота в комисията за позитивния лекарствен списък.

От началото на миналата година почти всяко второ домакинство е било засегнато от негативните ефекти на кризата, но в повечето случаи тези затруднения са имали временен характер. Едно от всеки десет домакинства обаче е изпадало в трайно затруднение, от което не може да се измъкне. През март 2011 година делът на домакинствата, които заявяват, че са засегнати от кризата, намалява до 23 на сто от 29 на сто година по-рано.

Възстановяването на пазара на труда ще е с няколко месеца по-късно спрямо подобряването на растежа на БВП, посочи още Стойчев, като ефектите и реален спад на безработицата ще се наблюдават след около 6 до 12 месеца.

Според данните равнището на бедността у нас се задържа устойчиво на високо ниво за ЕС - малко над 21 на сто. Две трети от домакинствата споделят, че едва свързват двата

края, а около 5 на сто затъват в дългове. Линията на бедност, изчислена по метода на Евростат, е 246 лв. на човек от домакинството, обясниха икономистите от „Отворено общество“.

Заради недостиг на средства всяко трето семейство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бедната част от домакинствата, или 20% от изследваните, повече от половината са намалили консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранене поради липса на средства.

Въпреки това от “Отворено общество” отчитат, че делът на домакинствата, чиито доходи спадат, е намалял в сравнение с началото на 2010 година. Според Боян Захариев, програмен директор, делът на тези, които принудително работят по-малко, също е намалял в повечето сектори с изключение на строителството, търговията на дребно и ремонта на автомобили. В някои сектори на икономиката има известно раздвижване, но дори това да е сигнал за цялостно оживление на икономическата активност, ще мине поне година, преди домакинствата да почувстват значима промяна в своето благосъстояние, категоричен бе той.


Клиничните пътеки отпадат поетапно през 2012 г.
През следващата година в отделни университетски болници в страната ще отпаднат поетапно клиничните пътеки. Това обяви вчера по Нова телевизия здравният министър д-р Стефан Константинов. Той добави, че на тяхно място ще бъдат въведени пилотно така наречените диагностично свързани групи, чрез които ще се определя колко да се плаща за всеки отделен пациент. Министърът обяви, че процесът на въвеждането им ще трае няколко години. „Най-простото, което може да се случи, е от Нова година да спрем да обръщаме толкова внимание на клиничните пътеки“, коментира още той. Константинов обяви, че първоначално клиничните пътеки трябва да останат, но не да са инструмент за плащане. „В Америка, както и в Европа хората се обръщат към съвременните системи, които мерят, от една страна, болните със съответните им тежести, разходите на болниците, всичко това се изчислява и така се плаща на съответната болница“, коментира министърът. Той добави, че онези здравни заведения, които правят по-тежки операции, е редно да получават повече пари. Така според него, ако този модел се случва и у нас, лекарите ще пишат реалните диагнози на пациентите и ще могат да се следят разходите, които правят.„Абсолютен реформатор съм, даже някой път искам да се случват нещата по-бързо, отколкото обществото като че ли е готово да приеме или определени хора”, коментира още Константинов.

Преди няколко дни здравният министър обяви, че от 2012 г. клиничните пътеки ще съществуват само като алгоритъм на лечение, а болниците ще се финансират само чрез фиксирани бюджети.

Лекарското съсловие обаче не прегърна с охота тези идеи за реформите. Председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов беше категоричен, че клиничните пътеки не трябва да се премахват по така предложения начин. Според лекарите трябва да се даде възможност на всяка болница да лекува каквото си иска и затова да получава пари.

За диагностично-свързани групи у нас се говори вече дълго време, но явно съсловието и здравното министерство все още не намират общ език по тази тема. А за пациентите тя пък е напълно неясна. За пациентът е ясно само, че все още има нерегламентирани плащания в болниците, а здравните услуги не са на ниво. Лекарите и медицинските сестри едва ли се чувстват по-добре, защото много от тях все още предпочитат да работят в чужбина.

Странното е, че уж всички вървят към една цел, но нещо в комуникацията продължава да куца. Може би всички експерти и управници, от които зависи реформата, трябва малко да помълчат, за да видим най-после делата им. А дали са реформатори, ще каже пациентът, когато започне да се лекува като европеец.

Лекари пенсионери да работят като джипита на село и в малките градчета, за които кандидати няма. Тази възможност за покриване на нуждите се обмисля в момента в Министерството на здравеопазването, съобщи за „Монитор” здравният министър д-р Стефан Константинов. С тях дефицитът за общопрактикуващи лекари там може да бъде преодолян, кандидати вече има, добави министър Константинов.

По думите му обаче към момента е проблем те веднага да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса и да поемат празните кабинети, тъй като нямат специалност „Обща медицина”, независимо, че сред тях има такива с „Вътрешни болести”, „Кардиология” и „Педиатрия”. Оказва се, че през 2007 година, по времето на кабинета „Станишев”, в който здравен министър беше проф. Радослав Гайдарски,

сме въвели едностранно строги критерии според които лекарските практики ще се заемат само от лекари със специалност „Обща медицина”.

В момента сме направили запитване до Европейската комисия дали можем да коригираме това задължение, като задължението за специалност „Обща медицина” отпадне за пенсионерите от преди 2007 година, когато изискването е въведено и им се даде възможност да работят и като джипита в местата, където те не достигат, обясни министър Константинов. Въпрос на време е отговорът, след което ще им дадем възможност да работят там, подчерта той.

Над 400 са незаетите лекарски практики в малките селища в цялата страна, показват данни на НЗОК. В тях живеят близо 150 000 души, повечето от които са възрастни хора и социално слаби. Някои от тях са се записали в листата на общопрактикуващ лекар, но кабинетът му е на километри от тях. Недостиг на джипита няма само в София, Софийска област и в Габровско.

Най-тежко е положението в Родопите и в Силистренско.

Хората в повече от 20 населени места в Смолянска област нямат на разположение лекар, там живеят предимно старци, съобщиха от Регионалната здравноосигурителна каса. Практиките, за които няма сключени договори с изпълнител на първична помощ, са осем.

Две от тях са в Девин и Златоград, а останалите в населени места в общините Смолян, Неделино, Рудозем и Девин. Здравноосигурените лица от тези населени места са избрали общопрактикуващи лекари от близките градове. Много често докато получат лекарска помощ се налага да чакат с часове заради отдалечеността на селата.
Допълнителни пари за медиците

Допълнителни средства ще бъдат давани на общопрактикуващите лекари в малките населени места, ако са по-продължително време на разположение на пациентите си. Такава промяна в наредба 40 се подготвя в момента в Министерството на здравеопазването, съобщи още здравният министър д-р Стефан  Константинов. Всеки джипи ще получава по 11 стотинки допълнително за всеки записан в листата си пациент не само когато го лекува, но и без да се е налагало той да е стъпвал в кабинета му.