12 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Трафикът по пътя Княжево - Владая скоро може да бъде облекчен поне от тежки камиони. По разпореждане на премиера Бойко Борисов се разглежда възможността да се поставят постове на КАТ и ДАИ при Драгичево, научи "Сега". Ако движението през прохода е натоварено, постовете ще пренасочват тировете през Мало Бучино и по готовата отсечка на магистрала "Люлин".

Идеята среща някои технически пречки. "Тези 5 км от магистралата в строително отношение не са завършени", обясни регионалният министър Росен Плевнелиев пред "Сега". В края на мандата си предишното правителство побърза да пусне тържествено отсечката, като положи тънка асфалтова покривка и постави набързо маркировка. "Това не прави тези 5 км годни за използване. Отсечката може да бъде напълно завършена до края на октомври", обясни Плевнелиев. След това трябва да бъде извадено строително разрешително за експлоатация на готовия участък.

Предишното ръководство на пътната агенция направи опит да ремонтира пътя Княжево - Владая и дори успя за няколко седмици преди изборите да затвори едното платно, което доведе до огромни задръствания на западния вход на столицата. След изборите ремонтът бе прекратен заради липсата на алтернатива за пътуване и сега едното платно е с нов асфалт, а другото - със стар.

Плевнелиев обясни закъснението по строителството на "Люлин" с административни затруднения. Той допълни, че след като вече е бил сключен договор с турския консорциум "МАПА-Ченгиз", строителят е чакал 6 месеца решение на МС за отчуждителните процедури. Същото е и със строителното разрешително.
Снимка на три колони - Често тежките камиони образуват за броени минути задръстване на пътя през прохода Владая, което стига чак до Княжево и Павлово.



12.10.2009 г., с. 4
Кризата удари и събирането на дългове
Предишното управление тихомълком приело поправка в закона, с която да компрометира частното съдебно изпълнение
АЛЕКСАНДЪР КОЛЕВ

Кризата се отрази зле и върху събирането на дългове - спадът за м.г. е с 20%, независимо че броят на образуваните изпълнителни дела се увеличава. Изводът е на Камарата на частните съдебни изпълнители. За първите 6 месеца на 2008 г. са били събрани 200 млн. лв., тази година сумата е 160 млн. лв.

Все повече фирми изпитват финансови затруднения и при делата се установява, че банковите им сметки са празни. Допълнителен проблем създавали и големите съкращения. При опит за събиране на дългове чрез запор на заплатите, съдебните изпълнители получавали отговори от работодатели или пък от НОИ, че лицата са били съкратени, или че вече не работят никъде. Особено проблемно е строителството, където и фирмите, и работниците не могат да обслужват кредитите си.

За кризата в събирането на дългове спомага и спадът в публичната продажба на имоти на длъжници. "Независимо от атрактивните цени, на които се предлагат, купувачи трудно се намират", съобщи шефът на камарата Георги Дичев.

Като цяло обаче частното съдебно изпълнение се наложи и само за 3 г. от съществуването си успя да събере близо 1 млрд. лв. дългове. С новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) частните съдебни изпълнители получиха правото да връчват съдебни книжа, включително и призовки.

От камарата предупредиха за задаващ се сериозен проблем. Тихомълком предишният парламент е направил промяна в ГПК, чрез която полицията може да откаже съдействие на частен съдебен изпълнител, ако предварително не е отправил писмено искане. Така съдебните изпълнители ще бъдат принудени да се обръщат към частни охранителни фирми и има опасност от компрометиране на професията. Промяната е била внесена от миналото мнозинство по искане на МВР. Сегашното ръководство на вътрешното ведомство проявявало разбиране и полицаите все още съдействали. За да се изчисти проблемът обаче, трябва да се промени текстът на ГПК и днес Камарата на съдебните изпълнители ще внесе предложение в правосъдното министерство.

Дългогодишните наематели на земя отново настояват да са първи по право купувач на нива, ако собственикът й реши да я продава. Серия от разговори с настояване за такава поправка в закона са направени от Асоциацията на зърнопроизводителите с аграрното ведомство миналата седмица, научи "Сега".

Арендаторите имаха тази привилегия близо 2 години и тя бе в сила до пролетта на 2009 г. През цялото време обаче собственици на ниви се оплакваха, че това блокира пазара на земя. През 2007 г. с поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе записано, че при продажба на земя собствениците се задължават първо да я предложат на арендаторите си, ако имат договор с тях за поне 5 години. Само че пропуснаха да посочат срок, до който арендаторът трябва да каже дали купува земята или не. Почти веднага собствениците започнаха масово да се оплакват, че арендаторите ги рекетират за по-ниска цена, бавейки отказа за сделка. Така те не можеха да предложат нивите си на друг, защото от тях се изисква да дадат на нотариуса писмена декларация, че арендаторът се е отказал от правото си.

Винаги около поправките на тази част от земеделския закон са възниквали подозрения в лобиране "за" или "срещу" големите фондове за търговия със земеделска земя. Когато през март т.г. по предложение на Пламен Моллов (НДСВ) привилегията на арендаторите бе отменена, бившият аграрен министър Венцислав Върбанов съзря не грижа за собствениците, а лобиране за фондовете. "Единични са случаите, в които арендатори злоупотребяват с правото си. Ако привилегията им отпадне, това ще облагодетелства само фондове, които усилено изкупуват ниви, а дългогодишните арендатори им пречат", каза тогава Върбанов.

Най-вероятно още тази седмица парламентарната комисия по земеделие ще разгледа на второ четене поправките на ГЕРБ в закона. В проекта, написан от Десислава Танева и нейни колеги, не се предвижда връщане на принципа на първи отказ, но това винаги може да се направи от други депутати между двете четения на закона.


12.10.2009 г., с. 3
Липсват 3 млрд. лв. в бюджетите на всички министерства
Само в образованието не се предвижда орязване на средствата за 2010 г.
В бюджетите на всички министерства бяха открити липси общо за 3 млрд. лева, обяви премиерът Бойко Борисов след среща на кабинета по проблемите на бюджет 2010.

„Станишев да си мълчи поне при всички тези злоупотреби“, коментира Борисов и припомни, че предшественикът му е обяснявал, че няма да има дефицит.

Над 700 млн. лв. са похарчени в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за ненужни проекти, посочи министър Нона Караджова и допълни, че има още около 300 млн. лв. за по-малко приоритетни проекти по ОП „Околна среда”. „Това са около 1 млрд. лв. За тези пари можеха да бъдат построени всички депа, за които ние сега трябва да намерим средства от националния бюджет“, обясни Караджова. В момента в нейното ведомство се прави цялостно преразглеждане на приоритетите за финансиране на проектите. Оптимизират се и разходите на министерството за администрация.

Кандидатът за еврокомисар с ресор „Енергетика“ и външен министър Румяна Желева пък коментира, че основните трудности в нейното ведомство са свързани с финансови ангажименти на Република България. „Например, дължим пари по проектна спогодба с различни държави във връзка с недвижими дипломатически имоти. Става въпрос за милиони левове“, каза Желева. Други задължения на страната ни са свързани с неизплатени корпоративни данъци на имоти в други страни, като недвижимостите не са били използвани по предназначение, а са били отдавани на други лица за търговски цели. Сега България трябва да ги плати. Друго нарушение, на което се е натъкнала министър Желева, е свързано с наличие на група хора, които са ползвали безплатни карти за Дипломатическия клуб в Бояна.

Ситуацията и в Министерството на земеделието е тревожна. Там Мирослав Найденов

е открил сключвани рамкови споразумения, които не са обезщетени финансово. За пример Найденов даде сделка с Българския ветеринарен съюз на стойност 18 млн. лв., която не е обезпечена предварително. “Трябва да бъдат осигурени национални доплащания в размер на 211 млн. лв. Те са под въпрос, но ще бъдат осигурени“, увери експертът.

И във ведомството на транспортния министър са сключвани договори, без да има пари за тях. Те са на стойност 4,5 млн. лв., уточни Александър Цветков. Той подчерта, че особено драматично е положението в железниците, които имат 154 млн. лв. задължения към доставчици към момента. Предстоят плащания в размер на 37 млн. лв. към финансови институции и още 101 млн. лв. плащания към финансови институции през следващата година. Очаква се железниците да приключат годината със загуба от 490 млн. лв.

Пред сериозен дефицит е изправена и Държавната агенция по туризъм. Дупката в бюджета й е за над 2 млн. лв. „Все още не е ясно от къде ще бъдат намерени тези пари. Това е начинът, по който са научени да работят в предишните години, когато е имало тлъсти бюджети всяка година и на 29 декември са се раздавали пари за 3 часа“, заяви икономическият министър Трайчо Трайков.

В Министерството на регионалното развитие има 132 млн. лв. неизплатени пари на фирми за извършени строителни работи. Росен Плевнелиев уточни, че липсват и 25 млн. за зимното почистване, а ВиК дружествата дължат на министерството 40 млн. лв. Общо дефицитът в МРРБ досега е от 350 млн. лв., е изчислил министърът.

„Към 1 октомври, за да функционира МВР, е необходимо държавата да разплати 58 млн. лв. Тези пари не могат да се осигурят“, от своя страна уточни Цветан Цветанов. Над 20 млн. лв. от тези средства са за вещевото доволствие на българските полицаи. Добрата новина е, че засега не се налага съкращаване на наличния състав на министерството.

В правосъдното ведомство дефицитът е такъв, че за да работи, трябва да се съкратят 1000 души, а централната администрация на министерството се състои от 272 души.

Има около 50 млн. лв. просрочени задължения и около 270 млн. лв. текущи задължения в лечебните заведения за болничната помощ, уточни министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев.

За образование обаче средствата за догодина няма да бъдат съкращавани, нито субсидиите за училищата, университетите и БАН.

Според премиера основното перо в хазната ще е социалната политика, като за догодина са заделени 1,4 млрд. лв за пенсионерите. От тях 900 млн. лв. са допълнение към пенсиите, а останалите 500 млн. лв. ще бъдат под формата на добавки за вдовишките пенсии и за хора над 75 години.

Социалният министър Тотю Младенов пък очерта дефицит в неговото ведомство от 97 млн. лв. до края на годината. Над 92% от всички разходи на МТСП са за социални помощи и обезщетение, обясни Младенов. По думите му тези средства за следващата година ще са около 385 млн. лв. Министърът припомни, че до дефицита в социалното министерство се е стигнало заради неправомерните харчове през тази година. Така например са използвани 7,4 млн. лв. по проект „Красива България”. Направено е разхищение и на средствата за хората с увреждания. Похарчени са милиони левове и за сграда в Стара Загора.

„Имаше една поговорка, че ако сложиш социалист в средата на пустинята, ще предизвика дефицит от пясък. Това е положението, в което се намираме в момента“, цветущо описа ситуацията най-младият сред министрите – Николай Младенов. До края на годината дефицитът във ведомството, което отговаря за отбраната, е 350 млн. лв. „На 31 октомври изтича срокът за плащане на годишната вноска за фрегата от Белгия, която е в размер на 19,5 млн. лв. А бюджетът за нея в момента е 1000 лв“, призна Младенов.

В спортното и културното министерство парите са на свършване. 1,6 млн. лв. е дупката в Министерството на физическото възпитание и спорта, а само Спортният тотализатор за цялата година ще е на около минус 10 млн. лв. „Много от построените спортни площадки в националната спортна база не отговарят на изискванията. Вложени са около 3 млн. лв., но те са неефективни. Цялото строителство трябва да започне отново. Това се отнася и за спортна зала „Раковски”, оплака се Свилен Нейков.

В Министерството на културата средствата стигат само за заплати. Министърът на културата Вежди Рашидов припомни, че след влизането си във ведомството е установил, че около 70% от бюджета са похарчени и са останали 30%. Тези 70% са дадени предимно за капиталово строителство. „Министерството е ползвано по системата 3:5:8 за хранилка на партийните организации. В МК няма никакви пари за културни дейности, което е основно за него. Тройната коалиция е направила така, че вместо да отидат за култура, парите са отишли за заплати и за строителство“, обясни Рашидов.

Сред темите, които ще бъдат обсъдени, е проектът за АЕЦ "Белене", инвестиции в инфраструктурата, управлението на водите и околната среда, икономическата криза и борбата с организираната престъпност. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който е част от правителствената делегация, ще се срещне с представители на компании като „Газ дьо Франс“, „Шнайдер Илектрик“, „Арева“, „Карфур“, „Далкия“ и френски банки. В българската делегация са включени и външният министър Румяна Желева, заместникът й Марин Райков, военният министър Николай Младенов и др.

В програмата на премиера за утре е планирана работна закуска с Валери Жискар д’Естен, бивш президент на Франция.


12.10.2009 г., с. 5
РЗС номинира архитект за кмет на столицата
Арх. Павел Попов бе номиниран от РЗС за кмет на София. Това реши вчера Софийската общинска конференция на партията, водена от Яне Янев. Попов е преподавател в Университета за архитектура, строителство и геодезия в столицата. „Издигаме технократ, а не политическа кукла“, заяви лидерът на РЗС Яне Янев. Според него кметовете-политици в последните 20 години са разграбили София и са се представили неубедително.

„В София има половин милион десни избиратели, които не биха дали гласа си за ГЕРБ – затова и издигаме нашата алтернативна дясна кандидатура“, каза още Янев. Той добави, че се надява Павел Попов да достигне до балотаж. „Искам да работя за София в памет на моите родители, и за да може да върна тук децата си от чужбина“, каза Попов.

Кандидат за кмет представиха и ССД – те номинираха Иван Антикаджиев. От партията на Стефан Софиянски се надяват да спечелят повече гласове от кандидата на БСП Георги Кадиев. Вероятният кандидат на „Българска левица“ пък е Илия Божинов, съобщи съпредседателят на партията Иван Генов. Фаворит за кметската надпревара е кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, подкрепена засега от ДСБ, а вероятно и от СДС.


12.10.2009 г., с. 6
Гарантират доставките на петрол за тръбата до Александруполис
Танкерите ще се разтоварват извън бургаския залив
Георги Велев

Руската „Транснефт“ ще представи на българските и гръцките акционери предварителни договори за доставка на петрол, с които ще се гарантира капацитетът на тръбата от 35 млн. т годишно. Това каза вчера Стефан Гунчев, председател на съвета на директорите на „Бургас - Александруполис БГ“, пред в. „Класа“.

Няма особени причини страната ни да не продължи участието си в проекта, каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него руската страна преговаря с доставчиците, за да бъде сключен договор, в който да има клауза “достави или плати”, като така се гарантират приходите от тръбата. Така целият пазарен риск ще бъде при доставчиците на петрол, а не за сметка на българската държава, смята Трайков.

По план строителството на тръбопровода се очаква да започне до 2011 г., а той да бъде пуснат в експлоатация до 2013 г., стана ясно след среща на икономическия министър и Александър Тараканов, шеф на проектната компания „Транс Болкан Пайплайн“.

Приходите от транзитни такси за България се очаква да бъдат около 35 млн. евро годишно, каза Гунчев. Предстоят преговори за транзитните и концесионните такси, които ще плаща операторът на тръбата за разполагането на буйовете за разтоварване на танкерите край Бургас. До следващия месец трябва да бъде завършено предпроектното проучване и тогава се очаква да се разбере колко ще струва строителството на петролопровода. Сега строежът се оценява на около 1,5 млрд. евро. Очаква се финансирането на проекта да стане ясно до април 2010 г., а след това ще се избира изпълнител на проекта.

Страната ни ще предложи български танкери да пренасят петрола от пристанището в Новоросийск до Бургас, каза Гунчев. Подобно искане до момента обаче не е обсъждано с партньорите в проекта.

В строежа на тръбата с по 24,5 на сто участват България и Гърция, докато три руски компании („Газпромнефт“, „Роснефт“ и „Транснефт“ ), обединени в консорциум „Транснефт“, държат 51% от проекта.
Снимка на три колони - Буйовата система за разтоварване на танкерите с петрол се очаква да бъде разположена на около 10 км. навътре в морето от пристанище Росенец.


12.10.2009 г., с. 6
Отказваме се от 50,8 млн. евро по ФАР
18 договора за предоставено финансиране на десетте пътни проекта по предприсъединителната програма ФАР се предвижда да бъдат оттеглени. Така страната ни ще се откаже от 50,8 млн. евро по тази програма заради констатирани сериозни нарушения по проектите, съобщи във Варна изпълняващият длъжността директор на дирекция "Изпълнителна агенция - програма ФАР” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Кирил Гератлиев. Той обаче уточни, че това все още не е окончателно решение, тъй като в момента текат преговори с ЕК. Крайното решение ще стане ясно след 2-3 седмици.

Гератлиев обясни още, че след извършен анализ проектите по ФАР, сключени без предварителен контрол от ЕК в периода юни 2007 г. юли 2008 г., са разделени в три групи според констатираните нарушения. Пътните проекти, за които се отказваме окончателно от финансиране, са в т.нар. червена група.

Финансирането им беше замразено през пролетта на 2008 г. от тогавашния национален ръководител, отговорен за финансовото управление на средствата от ЕС - Димитър Ивановски, заради съмнения за конфликт на интереси и нарушения в бившия вече Фонд „Републиканска пътна инфраструктура“.


12.10.2009 г., с. 11
Руснаците обещаха нефт, но какво печелим ние
Засега от тръбата Бургас – Александруполис са ни обещани само транзитни такси от 35 млн. евро годишно
Преди да започне строителството на петролопровода Бургас – Александруполис, руската „Транснефт“ ще покаже на българските и гръцките компании предварителни договори с доставчиците на суровината, които ще гарантират, че тръбата ще е пълна. Най-после. Тази клауза била включена още в първоначалното споразумение, но бе огласена чак сега. И то след продължителни преговори, в които руският мажоритарен акционер едва-едва пое като свой ексклузивен ангажимент да доставя петрола.

Както обичат да казват експертите - „С това съоръжение трябва да бъде обслужен руският интерес“, ако, разбира се, приемем, че петролът, който ще тече от Бургас към Александруполис, ще е руски. Ако ли не - „Транснефт“ да се договаря с когото си иска – нали заради това и България, и Гърция се съгласиха руски компании (обединени в консорциума „Транснефт“) да държат контрола в проектната компания, а по-късно и в транзитната.

По този начин за нас остава само една доста съмнителна полза и тя е неизменното число за приходите от транзитни такси – 35 млн. евро годишно. Засега не са калкулирани възможните загуби за туризма в Бургаския залив.



12.10.2009 г., с.14
Радка Тончева, изпълнителен директор на ОББ: Твърде малко са новите проекти, подходящи за банково финансиране
Дори в сегашната кризисна година очаквам общ ръст на обема на отпуснатите кредити от 1-1,5% при очакван спад на БВП от минус 5%
Радка Тончева е родена през 1954 г. в Търговище. Притежава магистърска степен, специалност финанси и кредит, от Университета за национално и световно стопанство в гр. София

През 1986 г. завършва следдипломна квалификация на тема „Банково обслужване на промишлеността”.През 1997 г е избрана за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Обединена българска банка AД (ОББ).
- Г-жо Тончева, как ще оцените кризата през призмата на банковия сектор в България? Засегнати ли са от нея банките у нас и в каква степен?

- Българският банков сектор, в т.ч. и международните банкови групи, към които той принадлежи в голямата си част, не бяха изложени на големи рискове и не понесоха съществени загуби от първата вълна на финансовата криза. Това е добрата новина.

Първият непосредствен ефект у нас бе рязкото поскъпване и свиване на паричното предлагане на международните пазари, което се отрази в повишаване на средната цена на ресурса за нашата банкова система. За съжаление финансовата криза бързо прерасна в световна икономическа и последствията от този факт директно се пренесоха върху българската икономика. Оттук нататък банковата ни система изцяло е зависима от рисковете, поведението и предизвикателствата на българската икономика.

Имайки предвид факта, че българският банков сектор е много добре балансиран и високо капитализиран, за мен няма съмнение, че той е в състояние безпроблемно да посрещне проблемите на своите клиенти, а и в много голяма степен да подпомогне тяхното преодоляване. Освен това е важно да се подчертае, че преобладаващата част от банките в България могат да разчитат и на подкрепата от своите банки майки, както например Националната банка на Гърция чрез ОББ е финансирала повече от 1,5 млрд. евро кредити за българската икономика.

Разбира се, че банковият ни сектор видимо усеща кризисните процеси в икономиката, което се отразява в по-свити лихвени приходи, увеличени нива на трудно или необслужвани кредити и оттам по-високи провизии, а в крайна сметка много по-ниски крайни финансови резултати в сравнение с предходните години.

- Изследване на социологическия институт на БАН показва, че едва 7% от отпуснатите банкови кредити у нас са свързани с предприемаческа активност и развитие на бизнес, най-голям е делът на потребителските заеми. Освен това цели 63% искат държавен контрол върху банковите лихви! Как ще коментирате тези цифри? Потвърждават ли се от практиката на банка ОББ?

- Първата цифра е очебийно невярна. ОББ е втора банка в България по пазарни позиции както в корпоративния бизнес, така и при кредитите за граждани, така че нашите цифри спокойно могат да опровергаят статистиката на БАН за целия банков сектор. От общо над 7 млрд. лева кредитен портфейл над 4 милиарда е текущият остатък по кредитите, предоставени на фирмите от корпоративния сектор – големи корпоративни клиенти, в малък и среден бизнес. От другите 3 милиарда кредити за домакинствата около половината са ипотечни кредити, а останалите - потребителски кредити, в т.ч. кредитни карти и микробизнес. Картината за цялата банкова система е 65% на 35% корпоративни кредити–кредити за граждани. А измерена чрез процента на насищане – съотношение кредити към БВП, 50,5% корпоративни кредити и 28,2% при кредитите за граждани, също е категорична в полза на бизнеса.

От друга страна, не е необходимо да се пояснява на социологическия институт на БАН, че активното кредитиране на населението, най-видимо при ипотечните кредити, индиректно също подпомага развитието на бизнеса и предприемачеството във всички отрасли, свързани със строителството и обзавеждането на жилища и малкия бизнес. Едва ли някой не отчита факта, че икономическият бум, на който се радвахме през последните години, се дължи до голяма степен на активното кредитиране и от страна на банките.

Втората статистика, че 63% от хората/бизнеса искат държавен контрол върху банковите лихви, дано не е вярна, защото си е направо стряскащо. Аз съм работила в банковата система и в условията на плановата икономика при т.нар. контрол на икономиката чрез лева, което беше и основната функция на БНБ - натам ли следва да се върнем, или как иначе да го разбираме?

- Доколко оправдани са оплакванията на бизнеса за затегнатите условия по кредитиране и скъпия финансов ресурс за фирмите?

- Категорично не съм съгласна, че водещата причина за влошеното финансово състояние на редица фирми от бизнеса са високите лихви или затегнатите условия за кредитиране. Защо бизнесът не си признае най-накрая, че в резултат на икономическата криза финансовите затруднения, които някои от фирмите изпитват, се дължат най-вече на драстичния спад на поръчките и продажбите, неплатежоспособност на техни партньори, прекалена пазарна експанзия, спекулативни инвестиции в недоходоносни активи като земи, недвижими имоти и т.н.

Вземете статистиката на БНБ и вижте нивото на кредитните лихви отпреди кризата и сега – разликата е по-малко от един процент, докато цената на депозитите и външното финансиране се покачи поне с повече от 2 пункта. От опита си в ОББ определено смятам, че сега банките основно работят за подпомагане на именно такива клиенти чрез масово преструктуриране на кредитите с гратисни периоди, удължаване на сроковете с цел преодоляване на затрудненията до по-добрите времена. Разбира се, че няма да се наливат свежи пари там, където ситуацията е безнадеждна.

Търсене на нови кредити също липсва и причината отново не е във високите лихви – просто сме в криза и поради свитото търсене, липсата на чужди инвестиции и т.н. Много малко са новите проекти, подходящи за банково финансиране.

- Очертава ли се вече ясна тенденция за намаляване на лихвите от страна на банките, или налице са изолирани случаи?

- Очаквам първо да започне постепенно намаляване на лихвите по депозитите, които стигнаха до доста високи и неадекватни за ситуацията нива и след това вероятно ще има и лек спад на кредитните лихви. Едва ли в средносрочен план обаче този спад ще е по-голям от 0,5–1 процента.
- Защо банките не намаляват лихвите и за по-старите клиенти, а само за новоотпускани кредити?

- Не знам сега някоя банка да намалява лихвите по своите продукти за нови или стари клиенти, като не обръщам особено внимание на някои реклами по телевизията, които едва ли имат краен съществен ефект, особено в момента. От друга страна, при нормална ситуация естествено е банките да предлагат, както и всички останали продавачи на стоки или услуги, промоционални лихви по кредити и депозити с единствената цел да привлекат нови клиенти.

Естествено е при по дългосрочните банкови кредити, каквито например са ипотечните, при съществени промени на паричния пазар банките би следвало проактивно сами да инициират намаление на лихвите заради опасността от рефинансиране на кредитите от другите банки при по-добри условия и крайна загуба на клиенти.

- Възможно ли е да се върнат обемите на кредитиране отпреди кризата, или когато тя отшуми политиката на трезорите ще бъде различна?

- Обемите да, но темповете на растеж от последните няколко години няма да се повторят в никакъв случай. Аз и за тази година очаквам общ положителен ръст на обема на кредитите, макар и малък, от един, един и половина процента при очакван спад на БВП от минус 5 процента. В рамките на шегата и тук доказваме, че банките са все пак малко по-активни от икономиката и бизнеса.

- Има ли перспективни, качествени проекти за кредитиране? Доскоро се обясняваше, че свитото кредитиране не е заради липса на ресурс, а заради липса на проекти, които да убедят кредитора, че могат да бъдат финансирани.

- Абсолютно вярно засега. Дайте ни един добър проект и обещавам, че незабавно сме готови да го разгледаме и финансираме. Твърдо условие за това обаче е инвеститорът да покрие поне 30% от разходите, респективно риска на проекта.

- Какво може да се очаква от банките в идните месеци - ще се влошат ли резултатите им? Според вас в тази ситуация какъв дял на необслужваните заеми от общия кредитен портфейл на банките би бил притеснителен?

- За много банки от Западна Европа тази година би била успешна, ако финансовият им резултат не е по малък от нула. Очаквам общо за банковия сектор значителен спад на печалбата в сравнение с миналата година, но все пак до едно прилично ниво, имайки предвид тежката икономическа среда – свити лихвени маржове, спад на нелихвените приходи и особено чувствително увеличените разходи за провизии по необслужвани кредити.

- Според вас кои са сигналите за устойчиво възстановяване на българската икономика? Има ли такива, или все още ги чакаме?

- Трудно ми е да отговоря, всички чакаме това. Засега за съжаление не виждаме сигнали за позитивно движение. Би било добре поне да сме вече на равното и догодина да потеглим обратно, макар и с бавни стъпки, нагоре.