12 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Именитият скулптор проф. Георги Чапкънов е номиниран за държавната награда “Паисий Хилендарски” от името на Силистра, съобщиха от областната управа.

Кандидатурата на Чапа за престижното отличие е посочена на специално заседание на местната комисия от дейци на културата и изкуството в дунавския град, обясни зам. областният управител Тодора Цонева.

Местни културтрегери припомниха, че проф. Чапкънов е живял в дунавския град. Той е автор на няколко паметника, сред които на добруджанския революционер Димитър Дончев и на участвалия във Втората световна война 31-ви силистренски полк.

Творецът е и традиционен организатор на ежегодните международни симпозиуми по металопластика в Силистра, направил е дарения за художествената галерия на града.

Името му е свързано и с инициативен комитет за изграждането на нов голям катедрален храм в Силистра, който ще носи името на “Св. Георги”.

Столичният инспекторат заплашва, че ще глоби 11 партии, защото не са почистили плакатите си след парламентарния вот. Въпреки че от изборите (5 юли) минаха повече от 3 месеца, от огради, фасади, дървета, стълбове и кофи продължават да ни гледат ликове на кандидат-депутати. Ако партиите бъдат глобени, ще трябва да внесат в общината между 5000 и 50 000 лв. Това ще е прецедент - досега нито една не е санкционирана, че лепи агитматериалите си където й падне. А така и за първи път от години столичани няма да платят от собствените си джобове за почистването на мръсотията и боклуците на партиите. Данъците и таксите, които плащат, трябва да отиват не за подпомагане на политическа дейност, а за да е чисто и подредено пред домовете им.

Държавата достатъчно се грижи за партиите - милиони левове субсидии, наем по 1 ст. на кв. м за клубове. Със сигурност организациите нямат нужда от около 2 млн. нови спонсори! А който има пари за лепене, трябва да има и за отлепяне!


12.10.2009 г., с. 16

Европа взима 55% от парите за АЕЦ “Белене”
Весела Ванева

Около 50 дни ни делят от избистрянето на проекта АЕЦ “Белене” - ще я бъде ли новата атомна електроцентрала, кой би бил нейният собственик и кой един ден би купувал ядрения й ток.

Най-късно до края на ноември трябва да приключат двете ревизии на проекта, разпоредени от премиера Бойко Борисов - правният и финансовият одит на извършените до момента дейности и на поетите ангажименти. Обемът на натрупаните документи наистина е огромен - кутиите с папки изпълват цяла стая.

Аргументите “за” и “против”, натрупани в страстната обществена дискусия, вече са десетки. Всички са от значение, когато става дума за обект на стойност много милиарди. Но все пак някои фактори ще са по-важни при вземането на окончателното решение.

Как цената ще е от 4 до 10 млрд. евро? Бъркотията по този въпрос възниква от смесването на различни видове “цени”, обясниха пред “Труд” наши енергийни експерти.

Руската компания “Атомстройекспорт” спечели конкурса на НЕК за главен изпълнител на “Белене” с цена 3,997 млрд. евро - или кръгло 4 млрд. евро, за изграждане на новата мощност с два блока по 1000 мегавата “до ключ”. Това е стойността на договора за EPC - проектиране, доставка и изграждане на новата ядрена мощност.

В тази цена не влиза например стойността на терена, превърнат в площадка за АЕЦ “Белене”. Сама по себе си тя е скъпо и сложно инженерно съоръжение, призвано да осигури многостранна физическа защита на бъдещите реактори. Целият терен е повдигнат във височина, така че дори при невиждано високи води на Дунав площадката да не бъде наводнена. Освен това е изградена и противосеизмична възглавница. За да сезапази съоръжението непокътнато, старите бетонни сгради отгоре бяха изрязани на ръка бавно и внимателно с помощта на диамантени въжета вместо чрез взрив с динамит.

Цената на ЕPC от договора не включва и пристанището на АЕЦ “Белене”, за което мнозина специалисти по речно корабоплаване искрено завиждат. Логично в цената на EPC от договора не се включват и т. нар. финансови разходи - лихвите по кредитите, които собственикът евентуално ще вземе. Хубавото на тази цена е, че е “твърда” величина и затова се използва при сравняване на различни проекти в енергетиката.

Например модернизацията на ТЕЦ “Марица-изток 3” (840 мегавата), свързана с увеличаване на мощността с 68 мегавата и изграждане на сероочистващи инсталации за 4-те блока, струваше около 800 млн. евро. Тази цена неизбежно е била вдигнатаот лихви по кредити за изпълнението на проекта. Но колко - това е въпрос на търговска тайна за собствениците на въглищната електроцентрала - италианската компания “Енел” (73% от акциите) и българската държавна НЕК (27% от акциите). Показателно е обаче, че дори за този значително по-малък и по-евтин от “Белене” проект чуждестранният инвеститор поиска като гаранция от правителството дългосрочен договор за задължително изкупуване на електроенергията от НЕК, при това на висока договорна цена. Тя също е търговска тайна, но според неофициални източници е близо два пъти по-висока от изкупната цена на тока от АЕЦ “Козлодуй”, която е 4,16 ст. за киловатчас.

По подобен начин стои и въпросът за цената на други големи инвестиционни проекти в енергетиката. Догодина се очаква да заработи американската ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово” с мощност 670 мегавата, известна доскоро като новата “Марица-изток 1”. Цената на EPC договора за строежа беше около 1,1 млрд. евро, като в тази стойност отново не са включени финансовите разходи (лихви и такси за обслужване на заемите).

На фона на тези сметки инвестиционният проект “Цанков камък” е същински лукс: за 80 мегавата мощност във ВЕЦ - 220 млн. евро без оскъпяванията и лихвите. Но това е “зелена” енергия, която ще пести вредни емисии въглероден диоксид. Същото впрочем ще правят и 2000-те мегавата на АЕЦ “Белене” - когато им дойде времето.

Една от особеностите на инвестиционните проекти в енергетиката е, че те са високо капиталоемки, а изпълнението им отнема години, подчерта през изминалата седмица в София американският анализатор Едуард Чау.

Големите електроцентрали у нас не правят изключение от това правило. Затова в договорите за изпълнение на проектите за ново строителство или за модернизация обичайно се записва формула за ескалация на цената през годините в зависимост от общата инфлация, стойността на работната сила, цените на използваните суровини и материали и т. н. Досега обществеността не е допускана до тези детайли отново с аргументи за фирмената и търговската тайна.

Хубавото при проекта за АЕЦ “Белене” е, че се вдигна шум. Така въпросът за “ескалацията” на цената от 4 млрд. евро по EPC договора вече няма да може да се решава от някого потайно.

Поставени под натиск, участниците в проекта обявиха, че инфлацията и всички други непредвидени обстоятелства могат да вдигнат стойността до 6 млрд. евро. За бъдещите собственици - РВЕ, НЕК и другите потенциални инвеститори, толкова голямо увеличение би било шокиращо. Но медалът има и обратна страна. Според вече подписания договор с руската “Атомстройекспорт” поне 30% от парите за АЕЦ “Белене” ще бъдат

платени на наши фирми подизпълнители.

От 4 млрд. евро този дял прави 1,2 млрд. евро, а от 6 млрд. евро - съответно 1,8 млрд. евро. Разликата не е за пренебрегване.

Отделно френската компания “Арева” и германската “Сименс” ще изпълнят други поне 25% от проекта. Така простите сметки показват, че около 55% от парите за изграждането на АЕЦ “Белене” ще отидат в европейски фирми - български, френски, немски. Изглежда парадоксално, че за руската страна ще останат едва около 45%. Но Москва не се оплаква от това. След Чернобил и дългите години на застой в изграждането на АЕЦ клиентите вече плащат само за най-доброто. Щом западните системи за управление и контрол имат преимущества, те ще се използват и при руските реактори.

Докато подготвят одитите за “Белене”, експертите на правителството ще се върнат назад във времето до самото начало на проекта. Интересното е, че тогава за новата АЕЦ се предвиждаше модел “проектно финансиране” - без нито лев от държавния бюджет. Навярно така и ще бъде.
Снимка на три колони-Неотдавна плъзна слух, че НЕК тепърва трябва да даде 1,5 млрд. евро за площадката на “Белене”. Няма такова нещо, отсякоха специалисти. Грешката изглежда е тръгнала от споровете между НЕК и германската РВЕ колко струва изградената вече площадка.


12.10.2009 г., с. 2
Оставиха в ареста крадеца на паметника на Майстора
Задържаният 34-годишен перничанин с прякора Шарана, участ вал в кражбата на паметника на Владимир Димитров-Майстора от село Шишковци, остава в ареста за 72 часа. Късно в събота вечерта е бил открит и микробусът „Мерцедес", в който е бил натоварен паметникът и превозен до пункта за вторични суровини в Перник. Продължава издирването на другите двама мъже, участвали в кражбата на културната ценност миналия месец от центъра на село Шишковци. 87 са частите, на които е била разфасована скулптурата на Владимир Димитров-Майстора. Остатъците от паметника бяха предадени доброволно на полицията от собственик на пункт за изкупуване на метали в Перник. Срещу предадения метал, 430 кг, крадците получили 1700 лева.


12.10.2009 г., с. 2
ВМРО и „Атака" гонят „Свидетели на Йехова" от Добрич
Представители на младежките организации на ВМРО и на „Атака" в Добрич и Варна протестираха вчера срещу конгрес на сектата „Свидетели на Йехова", който се провежда в добруджанския град. Още от 8,00 часа сутринта в зала „Добрич" започнаха да се събират членове на сектата от Североизточна България и от чужбина. По информация на организаторите във форума участват около 600 сектанти. В залата влязоха и десетки малки деца, дори бебета в колички. В същото време около 100 представители на ВМРО и „Атака" протестираха пред залата с лозунги „Сектите вън!" и „Не посягайте на децата ни!" под звуците на патриотични песни. В митинга се включиха и свещеници от местните храмове.

От ВМРО ще пратят отворено писмо до Народното събрание, премиера и Дирекцията по вероизповеданията с настояване за законодателна промяна, коя-

то да не позволи навлизането и трайното настаняване в България на опасни култове като „Свидетели на Йехова". Ще бъде приложена и подписка, в която вече има около 3000 подписа.

„Искаме пререгистрация на нетрадиционните вероизповедания в България. Ако съществуват съмнения около дейността им, защото такива култове разрушават човешки съдби, те не бива да бъдат регистрирани отново", каза координаторът на ВМРО за Североизточна България Костадин Костадинов. По думите му общинската администрация във Варна не разрешава прояви на „Свидетели на Йехова" в морската столица. В Добрич обаче не само че. не се дава отпор на тази опасна секта, но на всичко отгоре им се оказва пълно съдействие, посочи Костадинов. Добрич е от малкото градове, в които „Свидетели на Йехова" имат изградена официална сграда, а това е недопустимо, допълни той.з

Ред, законност и справедливост пък номинира архитект Павел Попов за столичен градоначалник, стана ясно след конференция на софийската организация на партията.3

Цветанов се закани


12.10.2009 г., с. 20
Час по история
Флорентинец украси България с емблематични паметници
Христо ДИМИТРОВ

Наскоро заедно с Русе отбелязахме 100-годишнина на най-личния паметник в дунавския град, открит на 11 август 1909 г. в памет на загиналите за освобождението на България. Монументът е дело на архитекта Симеон Златев, но прекрасната статуя горе е изваяна от италианеца Арнолдо Цоки. Близо година високият постамент стоял без статуя и дори така бил типосан на пощенски картички, които се пазят в русенския архив. Накрая проблемът решил ваятел, който бил роден във Флоренция на 20 септември 1862 г. Решено било фигурата да е на жена, държаща в едната си цъка меч, ас другата да сочи на север - посоката, от която идва избавлението за поробена България. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877". В основата му има три барелефа, които показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка. Паметникът е висок 17,80 метра. Днес той е част от герба на Русе.

Без съмнение, Арнолдо Цоки вече бил добре познат в България първо със забележителната си статуя на свободата в центъра на Севлиево от 1894 г. Навярно малцина знаят, че стълбът, върху който е въздигната, е оригинална каменна колона от римския град Никополис адИструм, чиито останки се намират недалече от Велико Търново. Оригиналният паметник бил издигнат на мястото на бесилката, от която са били извисени севлиевските борци за свободата на България от април 1876-а. Бронзовата фигура на легендарната дама с тръбата в ръка била изработена във Виена.

Естествено, много по-голяма слава у нас му спечелила монументалната статуя на Цар Освободител в София. Изборът на бележития флорентинец станал след респектиращ международен конкурс през* 1901 г., който той безусловно спечелил.

Мнозина обаче може да са озадачени от това изписване на името му. Понеже той е авторът и на бронзови скулптурни творби на паметници в Ловеч, Оряхово, Трън, Дряновския манастир и на фонтана в Пловдив на много места го пишат като Арнолдо Дзоки

На италиански името му се изписва Arnoldo Zocchi, като в някои източници пък е посочен и като Арналдо.

В интерес на истината, объркването може да идва и от странство - този същият ваятел е създателят на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на свети Франциск Асизки в Кайро, на Александър III в Санкт Петербург и на още много паметници из цял свят. „

Всяка история около създаването на грандиозен паметник е забележителна, особено в бедна България. Скорошните тържества в Русе припомниха например, че идеята за построяването на монумента в Русе назряла още в началото на 80-те години на XIX век. Тогава било създадено Поборническо-опълченското дружество в града и то решило по този начин да отдаде почит на загиналите за свободата на България. През 1890 г. дружеството изпратило молба до премиера Стамболов да им разреши да започнат събирането на средства. Опитът очевидно не сполучил в същинската си част: достатъчно пари не били събрани. Затова през 1895 г. започнали нова кампания. Отначало за място на паметника бил избран районът на днешния Младежки парк, но с новата акция

дружеството решило да заложи на новия център на града,където вече започвало изграждането на днешната градска градина. По подобие на Люксембургската градина в Париж и на Борисовата в София, отначално тя имала каменно-желязна ограда, която вечер се заключвала. Понеже отново не били набрани достатъчно средствата, известните русенски банкери братя Симеонови, които са основателите и на първата Търговско-индустриална камара в България (изградена в Русе), дарили 50 000 лв. Именно това позволило да погледнат към именит творец.

Разбира се, мястото не позволява да се споменат историите на другите му творби у нас. Но за да бъде завършена тази публикация, явно трябва да се пише, че спечеленият и за величието на българската история флорентинец издъхнал на 17 юли 1940 г. в Рим.