12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| Божествената искра В първата глава на Битие Бог сътворява света чрез своето правдиво Божествено Слово, като оформя обитаемия ред на градината от докосмогоничния хаос. След това той създава по Свой образ Мъжа и Жената, като им дава способността и те да правят същото – да създават ред от хаоса и да продължат Неговото дело. На всеки етап от сътворението, дори при образуването на първата двойка, Бог размишлява върху това, което е създал, и го обявява за Добро. Контрастът между Битие 1 и Битие 2 и 3 (последните две глави проследяват падението на човека, предлагайки обяснение защо съдбата ни е белязана от трагедията и от моралните терзания) създава повествователна линия със смайваща дълбочина. Първа глава съдържа поуката, че Битието, сътворено чрез праведното слово, е Добро. Същото се отнася и за човека, преди той да се отдели от Бог. Това добро е жестоко накърнено от събитията, свързани с грехопадението (и с Каин и Авел, Потопа и Вавилонската кула), но все пак в себе си ние носим едно смътно усещане за живота отпреди грехопадението. Както се казва, спомняме си. Оттогава ние неизменно тъгуваме по невинността на детството, по божественото безсъзнателно Битие на животните и по древния, величествен като катедрала девствен лес. Това са нещата, в които намираме покой. Всеки от нас ги боготвори, дори и най- безбожният самозван природозащитник от най-античовешки вид. От тази гледна точка първичното състояние на Природата е рай. Но ние отдавна не 96 Heidel, A. (1963). The Babylonian Genesis: The story of the creation. Chicago: University of Chicago Press. 88 сме едно цяло с Бог и с Природата. И не можем да се върнем назад към този рай. Изглежда, Първият мъж и Първата жена, съществували в нерушимо единство със своя Създател, са лишени от съзнание (и разбира се, от самосъзнание). Все още не са прогледнали. Но колкото и да са съвършени, те не превъзхождат, а отстъпват пред мъжа и жената след грехопадението. Тяхната добродетелност им е подарена, а не спечелена или заслужена. На тях не им се налага да правят избор. Бог знае, че така е по-лесно. Но може би по- лесното не е по-добро. Може би свободният избор е важен, дори от космическа гледна точка (ако приемем, че съзнанието е явление с космическо значение). Кой може да е напълно наясно с тези неща? И все пак, не бих затворил тази тема само защото е несигурна и тежка. Затова ето една хипотеза: вероятно основната причина да се съмняваме в нашата ценност не е появата на самосъзнание и развитието на морално познание за Смъртта и Грехопадението. Може би истинската причина за това е нежеланието ни (намиращо отражение в срама и опита на Адам да се скрие) да вървим рамо до рамо с Бог, въпреки че сме силно уязвими и податливи на злото. Цялото повествование в Библията е построено по такъв начин, че всичко, което се случва след грехопадението – историята на Израил, появата на пророците и на Исус, – се представя като средство за спасение от грехопадението и избавление от злото. Зараждането на съзнателна история, възходът на държавата заедно с всички патологични прояви на гордост и неотстъпчивост, идването на великите нравствени учители, които се опитват да поправят нещата, и кулминацията – идването на Месията – всичко това е част от стремежа на човечеството (ако е рекъл господ) да се изчисти от греховете. Какво обаче означава това? За наше изумление отговорът на този въпрос е загатнат още в първа глава на Битие: да бъдем въплъщение на Божия образ и от хаоса да създаваме Битието, което е Добро – но да го правим съзнателно, като се ръководим от свободния си избор. Да се върнем назад, е начинът да продължим напред – както правилно забелязва Т. С. Елиът, – но да се върнем назад като пробудени същества, упражняващи правилно свободната воля на пробудени същества, а не отново да сме в състояние на полусън. ...ние няма да престанем да търсим и в края на нашето търсене ще пристигнем там, откъдето сме тръгнали, Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|