12 правила за живота



Pdf просмотр
страница32/153
Дата31.12.2022
Размер3.6 Mb.
#116075
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   153
12 правила за живота - Джордан Питърсън - 4eti.me
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА, Kursova rabota na tema Organizacionnata kultura na moia rabotodatel Kaufland Bylgariia (2)
вечната склонност на човека към злото. Най-опасната от всички змии е тази, която обитава нашето психическо, духовно, лично, вътрешно пространство. И никакви стени, дори най-високите, не могат да я задържат вън от него. Дори да изградим достатъчно яка крепост, която да държи всичко лошо навън, то пак намира начин да се промъкне вътре. В края на краищата линията, разделяща доброто от злото, пише великият руски писател Александър Солженицин, минава през всяко човешко сърце.
83
Просто няма как да се създаде едно напълно изолирано и защитено от заобикалящата реалност място, вътре в което всичко е сигурно и предсказуемо. И най-високата защитна стена не може да попречи на злото отново да нахлуе вътре. Змията, образно казано, неизбежно ще пропълзи обратно. И най-съвестните родители не могат да предпазят децата си напълно, дори да ги заключат някъде, далеч от наркотиците, алкохола и порното в интернет. В този краен случай прекалено бдителният и грижовен родител се превръща в заместител на всички останали ужасяващи житейски проблеми. Става дума за страшния Едипов кошмар на Фройд.
84
Далеч по-
добре е да направите индивидите под ваша опека компетентни, отколкото
да ги предпазвате да не сгрешат.
Дори да беше възможно трайно да се отстрани всяка заплаха, всяка опасност (и следователно всяко предизвикателство и приключение), тогава
83
„Постепенно прозрях, че линията, разделяща доброто от злото, минава не между държавите, не между класите, не между партиите, а през всяко човешко сърце – и през всички човешки сърца. Тази линия е подвижна, тя се колебае, тя лъкатуши в нас с години. Дори в сърцето, обхванато от злото, тя запазва един малък плацдарм за доброто.
Дори в най-доброто сърце има неизкоренено кътче на злото. Оттогава можах да разбера истината на всички религии по света: те се борят със злото в човека (във всеки човек).
Не е възможно да се прочисти светът от всичкото зло, но може да се присвие във всеки човек.“ Солженицин, А. Архипелаг ГУЛАГ (1918-1956): Опит за художествено
изследване, том 2; прев. Иван Дойчинов. София, изд. „Народна култура“, 1975 г.
84
От всичко, което ми е попадало, този въпрос е най-добре проучен в блестящия доку- ментален филм за карикатуриста от ъндърграунд културата Робърт Кръм. Озаглавен
„Кръм“, филмът е режисиран от Тери Звигов (1995) и разпространен от „Сони пикчърс класик“. От него ще научите много повече, отколкото бихте искали да знаете за гнева, лъжата, безочието, омразата към хората, сексуалния срам, обсебващата майка и тира- ничния баща.


79 би изникнала една друга опасност – неизлечимата човешка инфантилност и пълна безполезност. Ако няма предизвикателства и опасности, как човешката природа ще развие пълния си потенциал? Ако вече нямаме причина да сме бдителни, в какви ли достойни за презрение глупци ще се превърнем? Вероятно Бог е решил, че новото му творение е в състояние да се пребори със змията и че тя е по-малката от двете злини.
Въпрос към родителите: какво искате за децата си – да ги предпазите или да ги направите силни?
Във всеки случай, в Градината има змия и тя е „подмолен“ звяр, както свидетелства древната история (невидим, неуловим, лукав, лъжовен и коварен). Нищо чудно, че змията решава да изиграе Ева. Но защо Ева, а не
Адам? Може би е малшанс. При петдесет на петдесет, чисто статистически, рискът (за Ева) е достатъчно висок. С времето обаче разбрах, че в тези стари истории няма нищо случайно. Това, което е излишно и не служи на фабулата, отдавна е забравено при предаването от уста на уста. Както забелязва руският драматург Антон Чехов: „Ако в първо действие на стената е окачена пушка, в следващото действие тя непременно ще гръмне. Иначе защо ще е там.“
85
Вероятно първата Ева е имала по-сериозни основания от Адам да бъде любезна със змиите, за да не закачат първобитните ѝ деца. Може би това е и причината потомките на Ева до ден днешен да са по-закрилящи, по- бдителни, тревожни и нервни (дори, или може би особено, в най- егалитарните
86
съвременни общества
87
). Така или иначе змията казва на Ева, че няма да умре, ако изяде забранения плод. А вместо това ще ѝ се отворят очите. И също като Бог ще започне да различава доброто от злото. Разбира се, змията премълчава, че това ще е единственото нещо, по което ще прилича на Бог. Но такава е природата на змията. А Ева, със своята жадна за познание човешка природа, решава да вкуси плода. Пуф! Тя се пробужда: тя се осъзнава и за пръв път осъзнава голотата си.
Никоя „прогледнала“, осъзната жена няма да търпи до себе си един не пробуден мъж. Така че Ева незабавно дава на Адам също да вкуси от забранения плод. И той започва да се чувства неловко. Точно така, откакто свят светува жените карат мъжете да се чувстват неловко. Обикновено те правят това, като отхвърлят мъжа, а също и като го засрамят, ако той не желае да поеме отговорност. И нищо чудно, като се има предвид, че на жената се пада основната тежест за възпроизводството. Няма как да бъде по друг
85
Bill, V.T. (1986). Chekhov: The silent voice of freedom. Allied Books, Ltd.
86
Егалитаризъм – политическа или социална идеология, издигаща в ценност равенството между хората. – Б.пр.
87
Costa, P.T., Teracciano, A. & McCrae, R.R. (2001). „Gender differences in personality traits across cultures: robust and surprising findings.“ Journal of Personality and Social
Psychology, 81, 322-331.


80 начин. Всъщност умението на жената да накара мъжа да се засрами или да се чувства неудобно все още е една от движещите сили на този свят.
Сигурно се питате: какво общо имат змиите с ясния взор? Първо, умението да ги виждаш не е за пренебрегване, иначе рискуваш да послужиш за закуска на някоя от тях (особено ако си невръстен и живееш в клоните на дърветата, подобно на нашите най-примитивни предци). Доктор Лин Исбел, професор по антропология и поведение на животните в Калифорнийския университет, излага теорията, че удивително острото зрение, с което човекът се отличава от повечето животински видове, е всъщност механизъм за адаптация, развил се преди десет милиона години, когато за оцеляването ни е било важно да забелязваме и избягваме змиите, еволюиращи по същото време и на същото място като човека.
88
Навярно това е и една от причините за ролята на змията в Райската градина – като създанието, което ни дава същото „зрение“, каквото притежава и Бог (в допълнение към ролята на най-стария и вечен враг на човека). А също и една от причините, поради които средновековната и ренесансовата иконография често изобразява Дева Мария – вечния, архетипен образ на майката (една по-съвършена Ева) – как държи Младенеца
Исус високо във въздуха, възможно най-далеч от хищното влечуго, чиято глава е затиснала с крак.
89
Но това не е всичко. Змията изкушава Ева не с друго, а с плод, а плодът се свързва и с трансформацията на зрението – способността да различаваме цветовете се е развила, за да можем лесно да разпознаваме узрелите, тоест годни за ядене, плодове.
90
И така, нашите прародители послушали змията. Те изяли забранения плод.
Очите им се отворили. И двамата се пробудили. Може би си мислите, както и Ева в самото начало, че това е нещо хубаво. Понякога обаче половинчатата услуга е по-лоша от никаква услуга. Наистина, Адам и Ева се пробудили, но само дотолкова, че да направят някои ужасни открития. За начало, те забелязали, че са голи.
88
Isbell, L. (2011). The fruit, the tree and the serpent: Why we see so well. Cambridge, MA:
Harvard University Press; виж също: Hayakawa, S., Kawai, N., Masataka, N., Luebker, A.,
Tomaiuolo, F., & Caramazza, A. (2011). „The influence of color on snake detection in visual search in human children.“ Scientific Reports, 1,1-4.
89
Virgin and Child (c. 1480) by Geertgen tot Sint Jans (c. 1465 - c. 1495) provides an outstand-ing example of this, with Mary, the Christ Child and the serpent additionally superimposed on a background of medieval musical instruments (and the infant Christ playing the role of conductor).
90
Osorio, D., Smith, A.C., Vorobyev, M. & Buchanan-Smieth, H.M. (2004). „Detection of fruit and the selection of primate visual pigments for color vision.“ The American Naturalist,
164, 696-708.


81


Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   153




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница