12 юни 2010 г. Тема: здравеопазване

- Бойко Борисов със спадащ рейтинг звучи почти като виц. Нима и той е подвластен на политическа ерозия?

- "Виц, ама не", ако си позволя да перифразирам Петко Бочаров от началото на прехода.

- Въз основа на сравнителните данни за предишни кабинети каква съдба очаква това правителство със спадащ рейтинг на първата година от мандата, но и с опразнена хазна - за разлика от тези на Сакскобургготски и Станишев, които управляваха във време на икономически подем?

- Всяко правителство има различни основания за загуба на подкрепа. При Костов обръщането между положителни и отрицателни оценки дойде в края на втората година, при Сакскобургготски - на шестия месец, а при Станишев - на четвъртия. И трите правителства изкараха мандата си, но след всяко едно от тях възникваха нови политическите реалности.

Да, наистина, предишните два кабинета управляваха във време на икономически подем. Това беше добре за бизнеса и гражданите, но изкушаваше правителствата безотговорно да харчат и да си спестяват непопулярни мерки. Така нереформирани останаха сектори като здравеопазването, администрацията, МВР, отбраната, висшето образование, които, хем гълтаха огромни средства, хем хронично страдаха от недостиг на финанси. Щедрият паричен поток към затворени и слабо подлежащи на контрол институции обаче е идеалната среда за корупция. Тъкмо на вълната на недоволството от подобни безогледни практики ГЕРБ спечели изборите.

Какво се случи в първите шест месеца от неговото управление? Икономическата криза напредваше, рецесията се задълбочаваше, а с нея намаляха притоците от данъци, нарасна безработицата, сви се БВП. В тази ситуация, която вероятно от ГЕРБ недооцениха и в която вече не можеха да се харчат "лесни пари", те не извършиха нещо много важно - нито направиха задълбочен анализ, нито промениха балансите в публичните разходи в условията за правене на бизнес. Като резултат бяха "отложени" парите за разплащане с бизнеса, а отсъствието на ясни приоритети и лобистки натиск доведе до онези смешно-абсурдни ситуации при гласуването на бюджета - днес облагаме ракията, утре - хазарта; и пак ракията, и пак хазарта, докато накрая премиерът "спаси ракията на народа".

Тогава, ако си спомняте, пострада рейтингът на финансовия министър Симеон Дянков и на парламента. Одобрението към кабинета леко намаля, но към ГЕРБ и премиера не се промени.

- Какво през последните четири месеца провокира сегашния срив в доверието?

- Спадът в икономиката продължи, във вътрешното търсене - също, финансовият дефицит се оказа далеч над прогнозирания. Основните дебати, които доминираха публичното пространство, бяха по същия модел, както при дискусията върху бюджета. "Да се прави - да не се прави". Така протече дискусията по ДДС, по здравната, административната и пенсионната реформа. На повърхността на общественото мнение този подход изглежда едновременно като непоследователност, хаотичност, липса на съгласуваност в действията на правителството (53%) и като липса на управленски ресурс, компетентност и капацитет (73%). Зад тях обаче стои много по-съществен проблем - какво да се прави с ресурсоемките, неефективни и нереформирани сектори? Големите политици знаят - трудните времена изискват трудни решения. Неслучайно подкрепата си от ГЕРБ оттеглиха активните, високообразованите, с по-висок социален статус хора от големите градски центрове. Тези, които ясно си дават сметка докъде могат да стигнат нещата, ако не бъдат предприети решителни действия.

- Защо операциите с гръмки имена на Цветан Цветанов вече не са утеха за народа?

- След усещането за разпад на държавността при тройната коалиция тези акции бяха горещо одобрявани. Но в условията на икономическа криза те също изчерпват своя ресурс да генерират нова подкрепа за управлението. Ще се позова на един от най-фрапиращите резултати от последното ни проучване - казуса с т.нар. бедни съдийски роднини. Едва 6% настояват за понасяне на отговорност само от известните досега лица. 92% настояват за цялостно разследване, което да направи регистър на всички подобни случаи и така да се създадат механизми, гарантиращи, че няма да е възможно да си едновременно съдия в Благоевград и социалнослаб жител на Приморско. Или да вземем примера с цигарената контрабанда. Естествено е хората да одобряват залавянето на контрабандни пратки и те ще продължат да го правят. Проблемът обаче настъпва, когато усилията се насочат към предпоставките - разплитане на мрежите и пресичане на каналите. Тогава, както видяхме, прехвърчат искри на напрежение в кабинета. А към факторите, които ерозират подкрепата за кабинета, е и слабата му устойчивост на лобистки натиск.

- Хората хващат ли още вяра на рефрена "Станишев е виновен за всичко"?

- Мненията тук продължават да бъдат поляризирани. Около 40% смятат, че вината за проблемите се носи основно от неговото правителство, 38% - от сегашното. Тенденцията обаче не е на оневиняване на тройната коалиция. Поради това и БСП не бележи електорален ръст, а чуваемостта й е все още в карантинен период. Критичността към адекватността и ефективността в политиките на ГЕРБ нараства, без това да "снема вината" от предишните управляващи. Което е пряко свързано с факта, че подкрепата за ГЕРБ намалява главно сред дясноцентристките избиратели, които не са склонни да забравят провалите на предишния кабинет.

- Ако се върна към казаното по-горе, антидепесарската реторика доведе ГЕРБ на власт само в смисъл, че образът на Доган, заобиколен от преплетени обръчи подобно на петте олимпийски кръга, беше най-видимият, публично смилаем образ на разхищението, корупцията и липсата на контрол. Нито един отделно взет индивид обаче, пък бил той и Доган, не е сам по себе си носител на корупцията. Да си припомним класическата максима - тоталитаризмът не е умрял със смъртта на Сталин, а едва когато са били унищожени условията на неговото съществуване.

Като изследовател на общественото мнение си давам сметка, че най-силно върху хората въздействат персонифицираните образи на злото, които събуждат желанието за възмездие. Като социолог обаче знам, че това е само едната страна на монетата. Другата страна е социалната справедливост. Тя не е лична категория, тя е свързана с гаранциите за спазването на закони, норми, правила, които хората биха желали да управляват живота им.

По отношение на казуса с ДПС и Доган това означава, че докато хората възприемат властта като последователно и безкомпромисно преследваща корупцията и престъпността, те ще "преглъщат" толерантното отношение към тях с мотива, че "нещата вървят, и на тях ще им дойде ред". Ако обаче няма промяна в корупционните механизми, ако лобисткият натиск, независимо дали под формата на цигарено, транспортно или друго лоби, надделява над принципни решения, тогава сянката на Доган отново ще изплува.

- Как скандалите с президента се отразяват върху образа на Бойко Борисов?

- Факт е, че и двамата губят доверие. За рейтинга на премиера вече говорихме, но одобрението към Първанов също спада - до 34%, което е най-ниската му точка от началото на мандата. Не можем да сме категорични обаче кое е причината и кое - следствието. Факторите за загуба на доверие са обикновено по-комплексни от няколко разменени шпаги. Можем да допуснем и обратната хипотеза - зрелищността и публичността на нападките се усилват, защото и двамата усещат, че губят по-дълбоките основания на своята подкрепа. Борисов - реформаторската и модернистката част от обществото, Първанов - левоцентристките избиратели, доверявали се на моралния му авторитет.

- Какво може да се роди от политическата апатия, която се захранва от нарастващото неодобрение към този доскоро така желан проект ГЕРБ?

- Все още е много рано да се чертаят сценарии. Въпреки спада ГЕРБ има все още достатъчно висок кредит на доверие. Бих могла да изкажа само две предположения. Първо, ако икономическите проблеми се задълбочат, апатията може да прерасне в нов антиелитаризъм. И, второ, нишите, които се отварят вляво и вдясно, могат както да променят траекторията на премиера към президентския пост, за да се отвори път към евентуално коалиционно правителство, така и да катализират раждането на дяснонационалистически блок по италиански пример, но в балкански вариант.

Мистър Опасен чар, завлякъл половин Бъл­гария, отново е аресту­ван преди две седми­ци. 51-годишният Ди­митър Георгиев с кит­ния прякор Квазимодо гастролирал от град на град, представяйки се от мастит бизнесмен до светило в медицината точно по модела на главния герой от култо­вия български филм с Тодор Колев.

С чар и сладки приказ­ки серийният измамник успявал да измъква от балъците дребни суми, но редовно. „Сутринта, ако го оставите в едно населено място, до ве­черта ще има в джоба си най-малко 5 хил. лв. ей така, от нищото. Бай Ди­митър е способен да про­даде и хладилник на ескимосите", разказа пред „Телеграф" шефът на сектор „Издирване" към СДВР Бисер Велков.

Схемата

Залавянето

„Докато го разпитвах­ме и оформяхме доку­ментите на бай Димитър при едно от залавянията му, така се беше ув­лякъл, че започна и нас да лъже. Предложи да му дадем по 200 лв., за да завърти бизнес с па­лачинки по морето. Обе­ща след месец да дой­де и да ни отчита по 1000 лв.", спомни си ко­мичната ситуация ше­фът на издирването. При последното задър­жане униформените из­ненадали измамника в Пловдив, където негова позната му наела квар­тира. Бай Димитър бил суперизненадан при ви­да на ченгетата, защото се смятал за най-доб­рия. „По него си сверя­ваме часовника дали вървим добре в издир­ването", шегуват се кри­миналистите. Той и бай Илия Георгиев, който е протопипът на героя от „Опасен чар", са най-из­печените серийни из­мамници у нас, катего­рични са ченгетата.
Тодор Колев: Външният му вид лъже

Прототипът на главния герой в ко­медията „Опасен чар" е серийният измамник Илия Георгиев - Баровеца. 75-годишният престъпник е пре­карал почти целия си живот зад ре­шетките. Докато бил за кратко на свобода, се представял с птичи фа­милии - Ястребовски, Буревестников, Соколовски и т.н. „Той е много интересен човек. Един такъв мъни­чък, слабичък, добър и мил. Разби­ра се, ако не знаеш какви ги е вър­шил. Не винаги това, което се виж­да, се оказва действителност", зая­ви пред „Телеграф" актьорът Тодор Колев. Макар да съм изиграл ролята, аз се различавам от него, защото моята професия е друга, допълни той. Преди да излезе на снимачна­та площадка, Тодор Колев се е срещнал с бай Илия в Централния софийски затвор, за да влезе по-добре в образа му.

60 ченгета издирват под дърво и камък 4264 души, сочи справката на СДВР. Най-голям про­цент от тях са или прес­тъпници, или свидетели по дела и клиенти на НАП. Всеки ден на бюро­то на Бисер Велков „ка­цат" поне по 10 нови за­явки. Секторът му набро­ява 25 човека, а към вся­ко от деветте РПУ-та има между 3 и 6 ченгета, кои­то търсят изчезнали. Бройката на безследно изчезналите в София е 78, като в тях са включе­ни и хора, които се издир­ват още от 80-те години. 11 момичета и момчета под 18 г. също са „клиен­ти" на издирваните. Поч­ти всички са избягали си­раци от дом „Асен Злата-ров", които обичайно ски­тат за по ден-два и после се връщат.

Пловдивска гимназистка завихри сексинтрига със зъбо­лекаря си. 17-годишната Теодора се ожалила в полицията, че д-р Тихомир Тунчев бръкнал в деколтето й, докато човъркал по кариесите й. Ченгетата арестува­ха вчера зрелищно похотливеца и го набутаха в ареста. Семействата на потърпев­шата и стоматолога се позна­вали отдавна. Според Теодо­ра всичко започнало след среща на кафе между тийнейджърката и съпругата на Тунчев - Албена, преди седми­ца. На нея момичето се опла­кало, че има кариеси. Доктор­ската жена я посъветвала да отиде незабавно при мъжа й, за да се възползва от облек­чените тарифи, преди да на­върши пълнолетие.

Преглед

Теодора така и сторила. В четвъртък предобед момиче­то потропало на вратата на зъболекаря на ул. "Ибър". По думите й още с влизането 48-годишният Тихомир Тунчев започнал да я задява и да й прави неприлични намеци. Те­одора обаче седнала на стола и не обелила и дума. Тогава последвало най-неприятното. Стоматологът бръкнал нагло в моминската пазва и награ­бил гърдите й. Това преляло чашата на търпението и момичето изхвърчало навън като стрела. Оттам посрамената девойка отишла право в поли­цията. Малко след 19 ч. уни­формени завардили кабине­та, и закопчали похотливеца с белезници. Според съседите му това им изглеждало скалъ­пена история.

„Това са пълни глупости. Ця­ла нощ не сме спали. Съсипа ни това девойче. Не мога да повярвам още, защото бяхме близки с майка й и баща й. Ни­що вярно няма в нейните об­винения", обясни през плач Албена Тунчева. Тя подозира

дори, че родителите на Тео­дора не знаят какви ги е свър­шила щерка им. Според Тунчева по време на прегледа, пред кабинета чакала още ед­на пациентка. Тя обаче не чу­ла писъци и всичко изглежда­ло нормално. Зъболекарят и съпругата му са категорични, че ще съдят момичето. То уче­ло в пловдивска гимназия. В събота и неделя си докарвало допълнителни доходи като сервитьорка. „Няма лошо да работи, след като парите на семейството й не стигат. Има вид на кротко и възпитано мо­миче. Затова нямам обясне­ние защо постъпи така гроз­но", заяви още Тунчева.


Синдикати с двойна употреба
НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ КНСБ И "ПОДКРЕПА" ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕДВА 1/10 ОТ РАБОТЕЩИТЕ

Вече четвърти месец двата национално представени синдиката - КНСБ и "Подкрепа", се изживяват като основни помощници на правителството в писането на антикризисни мерки, а появата на микрофони ги възбужда до такава степен, че предложенията им стават все по-екзотични. Тазседмичното, за вдигане на минималната работна заплата на 290 лв., най-вероятно ще се окаже поредната амбалажна мярка, която правителството или парламентът ще изхвърли. Още повече че мотивът за увеличение с 10 млн. лв. на приходите в бюджета от осигуровки е, меко казано, странен. Въпреки предупреждението на финансистите, че подобна мярка в момента би оказала негативен ефект както върху държавата, така и върху бизнеса, синдикатите продължават да упорстват, изживявайки за пореден път комплекса си за значимост.

Ако в първите години на демокрацията синдикатите - с по-голямо или по-малко основание, претендираха да са сериозен фактор в политическия и икономическия живот на България, в момента нищо не зависи от тях. Защото почти не останаха държавни фирми. В частните пък бизнесът трудно реагира на синдикален натиск и рядко допуска създаването на подобни организации, които да го рекетират с прищявки и отживелицата, наречена колективен договор. Самите работници в частния сектор също не са изкушени от синдикални мераци, а предпочитат да пазят работното си място и да не се конфронтират с работодателите си.

Интерес представлява и начинът, по който са регистрирани синдикатите. КНСБ е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в частна полза. Тя има право да осъществява стопанска дейност - издателска, рекламна, консултантска и посредническа. Тази дейност обаче би трябвало да се води в отделна сметка и за нея да се плащат данъци. Тя подлежи на одит, макар че в Закона за юридическите лица с нестопанска цел е записано, че той не се отнася до синдикатите, политическите партии и вероизповеданията. Само че за партиите и вероизповеданията има отделни закони, а за синдикатите - не. Странно е еднаквото нежелание на политиците и на самите синдикати за нормативен регламент на дейността им. В регистрацията на "Подкрепа" е записано, че тя е синдикална организация, въпреки че вписването е по закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Кого представляват синдикатите

След последното преброяване през 2007 г. членската маса на КНСБ се оказа около 200 000, а на "Подкрепа" около - 100 000. По данни на статистиката работещите в страната са около 3.5 млн., като в бройката са включени и самонаетите. Това означава, че двата синдиката представляват едва 1/10 част от работещите в страната.

В момента (като впрочем и през всички години на прехода) броят на синдикалните членове се оказва една от най-грижливо пазените тайни в държавата. Въпросът за членската маса и в двете централи приемат като опит за провокация. От пресцентъра на КНСБ в продължение на седмица ни размотаваха с обещания за данни. След това човекът от въпросния пресцентър Петя Климентова сякаш замина да брои членовете на синдиката, за да ни предостави най-актуални данни. Заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров обяви, че е зает с далеч по-мащабни въпроси и не каза правата на колко работещи защитава. От орготдела на "Подкрепа" бяха по-отзивчиви. Руска Бъчварова обясни, че догодина ще бъде поредното синдикално преброяване и тогава ще стане съвсем ясно колко са членовете им. И побърза да уточни,че във всички случаи "Подкрепа" отново ще покрие критериите за представителност.

Покриването на въпросните критерии е съдбовното събитие за всяка една работодателска и синдикална организация, защото от него зависи участието в голямата политико-икономическа игра.

Пътят към значимостта

Според Кодекса на труда представителни синдикални организации са тези, които имат най-малко 50 000 членове и поне 50 организации с не по-малко от петима членове в повече от половината отрасли на икономиката. Изискват се също местни органи в повече от половината общини на страната и национален ръководен орган. Веднъж на четири години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.

През 1993 г. КНСБ и КТ "Подкрепа" бяха единствените национално признати синдикати, а в периода 1995-1997 г. още пет конфедерации се докопаха до статута - Общността на свободните синдикални организации в България (ОССОБ), Националният професионален съюз (НПС), Независимият профсъюз "Единство", Генералната централа на браншовите синдикати в България (ГЦБСБ) и Асоциацията на демократичните синдикати (АДС). По-късно за масата на преговорите успя да се класира и "Промяна", но подир броенето през 2003 г. изпадна от класацията на национално представените. Представителните синдикати наричат изпадналите от играта синдикалоиди.

Националният съвет за тристранно сътрудничество, или т.нар. тристранка, е институцията, която легитимира социалната значимост на представителните синдикати. Там те са всичколози - изказват мнения не само по социални въпроси, но и по икономически и финансови. През годините КНСБ и КТ "Подкрепа" показаха компетентност по широк кръг въпроси - процедурите за приватизация, цените на тока и парното, реформите в различни сфери и дори стигнаха до писане на алтернативни икономически програми.

Защита на интереси или лобиране

Синдикатите последователно лобират за монополна позиция в публично-частния диалог на държавно равнище. Редица закони, които предвиждат достъп до предварителните процедури по вземане на правителствени решения, надзор над публични фондове или над държавни агенции, осигуряват гарантирано представителство на "признатите" профсъюзи. Те задължително участват в:

- Икономически и социален съвет;

- Управлението на НЗОК и НОИ;

- Национален съвет по тристранно сътрудничество.

И това, че изкарват по някоя и друга лидерска заплата оттам, е най-малката беда. Бедата (за синдикатите и техните членове, доколкото още ги имат) е, че като влизат с предпоставена привилегия в ролята на изразител на интересите на "цялото гражданство", синдикалните лидери започват да преследват интерес, много различен от работническия: да влияят на правителството по такива въпроси като контрола върху харченето на средствата от еврофондовете например. Национално представителните синдикати участват във всички комитети за наблюдение на Оперативните програми, както и в обсъждането на индикативните работни програми на ОП "Човешки ресурси" и "Административен капацитет". В същото време им е дадено право да участват с проекти по ОП "Човешки ресурси" и "Административен капацитет". Независимо от обструкциите за съществуващ явен конфликт на интереси. Впрочем синдикалистите и от двете централи се оказаха с амнезия за спечелените проекти...ю

В близко време синдикатите не са се изявявали само на приватизационното поле. Впрочем ако управляващите изпълнят заканата си по най-бързия начин да продадат "Булгартабак", ще станем свидетели на поредните пристъпи на синдикално-докторска активност. Още повече че и Константин Тренчев и Желязко Христов имат добро синдикално присъствие в цигарените фабрики. И най-добрите постижения по отношение на колективен трудов договор, в който е предвидено дори погребение за сметка на предприятието. Наблюдаваните досега синдикални акции по отношение на приватизацията са в две посоки - или публично обявяване против нея, или включване сред лобистите на някой от кандидатите по сделката. И в двата случая обаче защитават частен бизнес интерес. И едва ли тази защита е безкористна.

Страхът на политиците

До края на 1989 г. българските профсъюзи бяха неделима част от политическата и икономическата власт в страната. Те дори като структура повтаряха партийната и държавната власт - Централният съвет на профсъюзите бе до ЦК на БКП, окръжните профсъюзни съвети - до съответните окръжни комитети. В предприятията стаята на профпредседателя бе на етажа на директорите и на партийния секретар. Такива бяха и самочувствието, и манталитетът на профсъюзните дейци - те се схващаха като своеобразна трансмисия, която да свежда политиката и решенията на партийната и държавната (съответно - на мениджърската) власт до работниците. Работниците пък ги възприемаха като началници. За никаква защита на работнически права изобщо не ставаше дума - най-синдикалното в дейността им бяха разпределянето на картите за почивка, стопанисването на почивната база, художествената самодейност...

Поради тази тотална липса на действителен синдикален опит след промените през 1990 г. профсъюзите и техните дейци и ръководители не знаеха какво точно да правят. Шефовете на единия синдикат, КНСБ, наследник на старите казионни профсъюзи, предприеха дълги и отчаяни маневри за спасяване на имущество, политически и икономически връзки, създаване на нови такива. Другият профсъюз - "Подкрепа", пък директно бе структуриран като инструмент за политическо влияние. Неговите организации на практика бяха организации на СДС и заместиха първичните организации на БКП в предприятията, които бяха разтурени по решение на Кръглата маса. Това имаше политически смисъл тогава, но благодарение на това "Подкрепа" така и не стана профсъюз.

В първите години на демокрацията синдикатите действително бяха в състояние да изкарат на улицата хиляди хора, за да свалят правителство или да решат проблемите на определен бранш - като миньорския например. Сега те не могат нито да свалят правителства, нито да уволняват директори. Ето защо страхът на няколко правителства и съобразяването със синдикалните прищевки остава доста необясним.

Причините могат да се търсят в няколко посоки. Първата се оказа пълна илюзия. Иван Костов я провери и изстрада. Очакванията му, че зад синдикатите стоят близо 2 млн. реални гласа, които те могат да дирижират, се оказаха несъстоятелни. Правителството на Костов обаче направи два съществени жеста за синдикатите през септември 1997 година. С решение на кабинета министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев предостави на КНСБ 357 стаи в административни сгради и 18 синдикални клуба в страната. С това бе сложено началото на безвъзмездното даряване на синдикатите от държавата. В края на мандата си ремонтира предизборно Кодекса на труда, с който легитимира националната им представителност. Втората линия на правителствена подкрепа за синдикатите изглежда по-реалистична. Най-меката е версия е търсенето на социален мир. В името на тоя мир и на поредните си страхове Сергей Станишев подари сградите на площад "Македония" и на "Гарибалди" съответно на КНСБ и "Подкрепа". Малко след учителската стачка Станишев награди двете организации с нотариални актове, а синдикатите станаха по-сговорчиви - въпрос на взаимен интерес и компромисно решение.

Синдикат 1993* 1998 2003 Промяна 1993 - 2003 Дял на синдикалните членове от общо заетите за 2003 г.**
КНСБ 1 426 000 608 000 390 000 - 72.7% 13.8%

Подкрепа 500 000 155 000 109 000 - 78.2% 3.9%

Промяна - 8 000 5 000 - 37.5% 0.2%

Други 266 000 7 000 11 000 - 95.9% 0.4%

Общо 2 192 000 778 000 515 000 - 75.5% 18%

Източник:Европейската обсерватория за индустриални отношения (EIRO).