СРЕДНИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ КНСБ

Проверка на "БАНКЕРЪ" в НАП установи, че КНСБ е регистрирана като среден данъкоплатец. Това означава годишен оборот минимум 4 млн. лв. Следователно червените синдикалисти въобще не разчитат на приходите от членски внос (който е 1% от заплатата на всеки канесебист), а развиват мощна стопанска дейност. Според предишни твърдения на заместник-шефа на конфедерацията Пламен Димитров синдикалните фирми били със затихващи функции. И сигурно е прав. В момента КНСБ има мажоритарен дял в "Синдитур" ООД (туроператор) и "Синдипревантива" ООД (замервания и експертизи, консултации, свързани с условията на труд), както и в "ТК-тел" за всякакъв вид търговия. От тях тя получава процент от печалбата. Трудно е обаче да се установи точният брой на свързаните с ръководството фирми, тъй като зад тях стоят подставени лица, обясниха бивши служители от централата. КНСБ има миноритарни дялове в "Дженерали Животозастраховане", а Желязко Христов е в надзора на Пенсионноосигурителна компания "Доверие". Пламен Димитров и бившият заместник-председател Юри Аройо са в борда на "ТК-холд". "ТК- холд" притежава около 30 предприятия, в управата на които участват и ръководители на синдикални структури, признават от централата.

След като през 2008 г. Сергей Станишев уреди двата синдиката с нотариални актове, в момента в централата на КНСБ има регистрирани около 150 наематели. От "Подкрепа" твърдят, че нямат отдадени помещения под наем, тъй като централата им била далеч по-малка от тази на КНСБ, но проверка в ДАКСИ показва, че на техния адрес са регистрирани 58 фирми. Тоест и подкрепаджии се изживяват като могъщи хазяи.

Съзнателно или не, в правителственото решение за безвъзмездно даряване на сгради на двата синдиката има само едно ограничение - имотите да не се продават. Следователно отдаването под наем е съвсем в реда на нещата. Друг е въпросът какви данъци върху наемите плащат профсъюзите.

Г-н Димитров, имате ли представа с колко процента кризата и безработицата намалиха членската ви маса?

- Не е това в момента нашият проблем. Занимаваме се с много по-важни дела.

Какви са тия важни дела?

- Пенсионната реформа и доста други неща, които са свързани с минималната работна заплата, както и антикризисните мерки. Важно е как се реализира това, което е решение на тристранния съвет - гъвкавото работно време, ваучерната система... Занимават ни интересите на хората и тяхната защита в общия процес на разпределение на всички тежести между бизнеса, хората и държавата.

Колко хора представлявате вие?

- А, ако това питате, ние представляваме интереса на всички работещи българи.

Как така на всички работещи българи? Аз не искам да защитавате моите интереси, нямам нужда от това.

- Това е ваш проблем. Ние сме доказали, че защитаваме конкретните интереси на работещите. Това е и дефиницията на Международната организация по труда и на Европейската конфедерация на профсъюзите... От тяхно име ние сме избирани и ги представляваме в органите в ЕС, какъвто е Икономическият и социалният комитет.

А защо този толкова полезен на всички работници синдикат е регистриран като юридическо лице ...

- Кой е този синдикат?

КНСБ.

Извинявайте, не си довърших въпроса, който е: защо КНСБ е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел в частна полза?

- Вижте госпожо, нямам време да се занимавам с вашите журналистически разследвания, нямам нищо против да си ги правите, няма време, заминавам след пет минути на заседание на икономическия и социалния съвет, на който ще се гледа анализът на приложението на конвенциите...

Отговорете ми, моля ви, и на въпроса защо на адреса на централата ви са регистрирани толкова много фирми, плащате ли данъци върху наемите?

- Нямам време да ви обяснявам какъв е законът в момента, намерете юристи. Много дълги са обясненията за това, че в момента няма закон за синдикатите, и затова сме регистрирани по друг начин - законът за юридическите лица с нестопанска цел не важи за синдикатите, нямам време да ви обяснявам.

Не разбрах защо отдавате площи от сградата си под наем?

- Това не е ваша работа.

Вие нямате право на стопанска дейност...

- Не е вярно.

Къде е записано, че имате право на стопанска дейност?

- В нашия устав.

Как така?

- Вижте какво, госпожо, нямам време да се занимавам с това. Има данъчни, има комисии, има Сметна палата, които ни проверяват постоянно. Ако искате нещо да намерите - към тях. В Сметната палата ще намерите всичко, което трябва - отчети, доклади, ревизии, нямам време да се занимавам с това, което е ваш приоритет. Дочуване.

(Запитване на "БАНКЕРЪ" в Сметната палата установи, че тя никога не се е занимавала с КНСБ, тъй като синдикатът не подлежи на каквито и да е проверки от нея. Причината е, че синдикатите не получават пари от бюджета.)

Г-н Манолов, колко са приходите от членски внос на КТ "Подкрепа"?

- Не мога да ви кажа.

Защо, тайна ли е това?

- Не, но не знам. Това е нещо, с което не се занимавам.

В чия полза е регистрирана "Подкрепа" - в частна или в обществена? Питам ви, защото не успях да открия вашия синдикат в регистъра на правосъдното министерство.

- Няма и да откриете такава регистрация, защото "Подкрепа" не е NGO. Всъщност ние само сме пререгистрирани по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Но в никакъв случай не сме в частна полза, ако това ви е въпросът.

А колко е членската ви маса?

- И това не мога да ви кажа. Просто не знам. Не мислете, че се занимавам с всичко в тази организация.

Странно се получава - от КНСБ чакам цяла седмица да ми съобщят колко са членовете им, вие не знаете, да не би това да е синдикална тайна?

- Няма такова нещо. Аз просто не се занимавам с това. Но знам, че членската ни маса е над изискуемата от закона, за да бъдем представителна организация. Според мен някъде около 120 000.

А когото някое предприятие или фирма се закрие или заради кризата направи драстични съкращения на работници вие отчитате ли намаляване на членската маса?

- Разбира се, нали събираме членски внос. Когато този членски внос не постъпва, как да ги водим- мъртви души ли?

Знам ли?

Разбира се, подобна политика е приложима, когато правителствата имат избор. А световната фармацевтична индустрия отдавна предлага такъв. Става дума за генеричните медикаменти, които печелят все по-голям пазарен дял, защото са единственото засега доказателство, че формулата "качествено лечение на ниска цена" наистина действа. Показателни в случая са числата, представени само преди седмица от Европейската генерична асоциация по време на годишната й конференция в Рим. Според тях навлизането на европейските пазари на по-евтини аналози е спестило към днешна дата около 30 млрд. евро разходи за лекарства.

Парадоксът е, че въпреки тази статистика употребата на генерици в Европа остава сравнително ниска и дори призивите на Европейската комисия не са достатъчни, за да накарат отделните държави да преосмислят лекарствената си политика. В страните от общността едва половината от медикаментите са генерици и те поглъщат средно 18% от общите разходи за лекарства, показват последните данни на международната анализаторска компания "Ай Ем Ес Хелт" (IMS Health). Най-високо е потреблението в Германия, Полша и Великобритания, където аналозите представляват между 70 и 75 на сто от пазара. Най-скептични към тях пък са белгийците, италианците и испанците, които са им предоставили само 40% дял. Добрата новина е, че въпреки всичко употребата на генерични медикаменти бележи ръст от около 25% годишно в световен мащаб за сметка на оригиналите, чийто пазарен дял се увеличава едва с около с 9 на сто.

Що се отнася до България, тя напълно се вписва във всеобщата картинка. Около 52% от всички предписани медикаменти у нас са аналози, като за тях се харчат не повече от 10% от общите разходи за лекарства, твърди фармакологът и до неотдавна заместник-министър на здравеопазването проф. Мила Власковска. Но вместо да пренасочва ресурс към по-евтините генерици, държавата увеличава харчовете си за скъпи медикаменти. "Получава се така, че с около 65 на сто от наличните пари се осигурява лечението на едва 35 на сто от болните а с останалите минимални средства се покриват нуждите на мнозинството пациенти", коментира Маргарит Ковачев, мениджър "Развитие на бизнеса" в "Актавис България". На фона на хроничния недостиг на средства в бюджета на касата и оскъдния ресурс, с който разполага здравното министерство за скъпоструващо лечение, това си е истинско пилеене на пари.

Според прогнозите на експерти от фармацевтичния бранш, направени въз основа на непубликуваните отчети на здравната каса за първото тримесечие на 2010-а, с които в. "БАНКЕРЪ" разполага, само за година разходите на ведомството за медикаменти ще се увеличат почти двойно, като най-сериозен ръст в парично изражение се очаква при препаратите за респираторни (дихателни) заболявания и за лечение на множествена склероза и хроничен хепатит. За първата група лекарства през 2009-а касата е похарчила 27.8 млн. лв., а прогнозите за тази са да даде 46.6 млн. лева. За втората група пък е изразходвала 23.5 млн. лв., а се очаква да похарчи 31.1 млн. лева. В процентно изражение най-сериозният преразход се очертава при противовъзпалителните препарати, където разходите се очаква да скочат с цели 74 на сто спрямо миналата година - от 1.16 на 4.57 млн. лева. Единствената група лекарства, при които е вероятно средствата да намалеят, са тези за сърдечно-съдови заболявания, но спестяванията ще са незначителни - само 687 хил. лв. на фона на 72.3 млн. лв. разходи в този сегмент през 2009-а.

По-подробният анализ на данните издава истината, която здравните институции упорито премълчават - а именно, че най-много разходи на касата осигуряват оригиналите.

Конкретен пример е прахът за инхалации Seretide на англо-американската научноизследователска фармацевтична компания "ГлаксоСмитКлайн" (GlaxoSmithKline), чиято цена в позитивния лекарствен списък у нас се движи между 48 и 97 лв. (в зависимост от опаковката) и се поема напълно от здравната каса. През 2009 г. ведомството е похарчило 10.5 млн. лв. за 180 хил. опаковки (тъй като това е един от най-продаваните продукти за респираторни болести), а през тази планира да даде почти 18 млн. лева. Предимството на препарата е, че е комбиниран, но е факт, че активната му съставка Fluticasone propionate се съдържа и в български препарат Flixotidе. Той се произвежда от "Софарма" АД, цената му в позитивната листа е в границите 15-34 лв. и също се заплаща 100% с публични средства. По същия начин са изхарчени почти 4.2 млн. лв. за над 90 хил. инхалаторни разтвора Symbicort на Astra Zeneka с единична цена между 50 и 100 лв., при положение че в листата с медикаменти фигурират инхалаторите на италианската Chiesi Farmacentici със същата активна съставка, които струват 34 лева. И за непросветените е ясно, че ако дори една трета от закупените оригинали бъдат заменени с генерици, това ще спести милиони в бюджета на касата.

Най-сериозното доказателство за положителния ефект, който имат аналозите върху държавните разходи за лечение, е онкологията, твърди проф. Власковска. Този сектор буквално издънва бюджета за лекарства, тъй като оригиналните медикаменти са скъпи, а болните са много. "Генериците, приложими при различните форми на рак, са с около 35% по-евтини и освен това покриват цялата палитра от терапевтични медикаменти. С две думи, лечението може безпроблемно да се замени и терапия, която струва десетки хиляди, се осигурява от генериците срещу доста по-скромни суми", коментира Власковска. Тя лично е ставала свидетел как появата на аналози е намалявала цените на оригиналите и на всички други медикаменти в позитивния лекарствен списък. "Когато през 2006-а на пазара имаше само един медикамент с активната съставка clopidogrel, предотвратяващ образуването на кръвни съсиреци - Plavix на френската компания "Санофи" (Sanofi), той се купуваше чрез търгове на здравното министерство за почти 140 лева. Когато обаче през 2008 г. се появи генеричният продукт Clopidogrel на "Актавис" с двойно по-ниска цена, стойността на оригинала падна до 110 лева. Сега, когато в позитивния списък има още пет-шест аналози на Plavix, той е още по-евтин - едва около 45 лв.", подкрепи твърдението с конкретни примери медицинският директор на "Актавис" д-р Евгени Тасовски. По думите му същата метаморфоза е претърпял и препаратът за рак на простатата Casodex на Astra Zeneka, който след появата на аналога Bicusan на "Актавис" е поевтинял от 450 до 260 лв., а сега е в позитивния списък с цена около 130 лева. Тя дори е с десетина лева по-ниска от тази на генерика. По същия начин стойността на медикамента за хормонално лечение на рак на гърдата Femara на швейцарската компания Novartis е намаляла от близо 350 лв. на почти 250 лв. за период от пет години, а вече се заплаща от касата на цена от 125 лева. Подобното на него Arimidex на Astra Zeneka пък се е сринало от 430 лв. през 2005-а до сегашните нива в позитивния списък от 185 лева.

Естествено, тук никой не оспорва необходимостта от иновативни и съвременни медикаменти, защото те осигуряват лечението на тежките и редки заболявания, за които не съществуват аналози. Генериците обаче притежават основно предимство - осигуряват по-лесен достъп на пациентите до терапия и оптимизират публичните разходи така, че в бюджетите на здравните ведомства да остават повече средства за социалнозначимите заболявания. "За всички има място на пазара. Оригиналните компании създават иновациите и новите молекули, но за да стигнат те до хората, са необходими генерици на по-ниска и достъпна цена", убедена е проф. Мила Власковска. В тази посока е и становището на Европейската генерична асоциация. Според нея "насърчаването на конкуренцията на фармацевтичния пазар чрез увеличаване на употребата на генерични лекарства допринася за овладяване ръста на цените и стимулира иновацията, необходима за осигуряване на продукти с добавена стойност".

С две думи, финансовите проблеми на касата имат решение и то минава през сериозни корекции в разходите за лекарства. Не е нужно да гадаем защо формулата не е била приложена досега - фармацевтичното лоби сред управляващите винаги е било силно и е дърпало в различни посоки. Боричкания за пазарен дял винаги ще има, но нещата няма да си дойдат на мястото, ако държавата не преследва собствените си интереси. Дали ще се инициират промени в позитивния лекарствен списък или ще се въведат стимули за лекарите, които предписват генерични медикаменти (каквито в Европа вече се раздават), е въпрос на политическо решение. Но някой трябва да има смелостта да го вземе.

Не е ясно как ще се справят болниците с новото условие, при положение че разполагат с общ бюджет от 708 млн. лв. за цялата година, а само за март разходите им са 107 млн. лева. Тоест, очертава се парите да свършат още другия месец. Въпреки това председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов много бързо бе убеден да приеме неизгодната оферта. Ден преди да се срещне с ръководството на касата той публично обяви, че "това, което се прави, е ликвидация на здравеопазването" и "директорите на болници трябва да са луди да подпишат подобни анекси, защото обричат болниците си на фалит". Само 24 часа по-късно Райчинов очевидно бе размислил, тъй като заяви, че лекарите са готови да поемат своята отговорност, като ограничат приема на пациенти за щяло и нещяло. "Там, където се правят излишни хоспитализации, е по-добре да ги няма - така сумите, които ще се дават на болниците, ще са близо до тези, които досега са разходвали", бе призивът му към колегите. По думите на Нели Нешева обаче свиването на разходите ще е в порядъка на 17-20 процента. Срещу това касата се ангажира да изплаща дължимите суми навреме, за да не създава допълнителни финансови проблеми в сектора.

Интересно как осигурителното ведомство ще се справи с цялата операция, когато текстовете в Закона за здравното осигуряване и Националният рамков договор за тази година го задължават да заплаща всяка извършена дейност от лечебните заведения? Освен това през февруари болниците подписаха анекси към договорите си с касата, които им дават право да получават пари над делегираните бюджети. По думите на Нешева тези документи са нищожни и в бъдеще няма да се признават. И тъй като досега се е работило по тях, районните каси няма да търсят доплатените средства над лимитите със задна дата. Но ситуацията като нищо ще се оплете, ако лечебниците с по-тежки финансови проблеми поискат съдът да признае за валидни февруарските анекси и притиснат касата да продължи да им плаща полагащите им се 10% над делегираните бюджети.

Допълнителни проблеми създава и фактът, че лечебниците все още чакат парите си за част от март и за целия април. Което изнервя не само директорите, а и персонала. В четвъртък (10 юни) лекарите и сестрите от болницата в Пирдоп масово поискаха да бъдат пуснати в неплатен отпуск от 14 юни, ако дотогава не им се изплатят възнагражденията за април и не им бъдат създадени нормални условия за работа. В случай че искането им не бъде удовлетворено, персоналът възнамерява да започне активна стачка от 21 юни, а ако и това не помогне, на 28 юни всички ще подадат молби за напускане. "Проблемите не са само за нашата болница, а за цялата страна", отбеляза директорът на лечебното заведение д-р Стоянка Тинтикова. Тя призова всички болници да постъпят по същия начин - "да се прекрати работа и това правителство да спре гаврата с нас".

„Болниците във вакан­ция", пише на първа стра­ница вестник „24 часа". Заради липсата на сред­ства около 20 големи бол­ници масово пускали пер­сонала си в отпуск през юли. За пациентите оста­вали в бойна готовност са­мо спешните звена към лечебните заведения. Сред най-засегнатите би­ли Военномедицинската академия в София и болни­ците в Шумен и Пловдив, уточнява изданието.

За ново работно време съобщава и в. „Стандарт": „4 часа работа, 4 часа фут­бол". Промяната в ежедне­вието идвала заради стар­тиращото световно пър-

венство в Южна Африка. „За да не гледат тайно те­левизора в офиса и да правят грешка след греш­ка, се реших да им дам този бонус в следващия месец", коментира пред изданието шеф на консултантска фир­ма.

„Световното размърда и потреблението", отчита в. „Дневник". Изданието от­белязва, че се очаква уве­личение на покупките на хранителни стоки.

В Англия очакват съжи­вяване на пазара на бира, а у нас - големите вериги за техника вече са отчели по­вишение в продажбите на телевизори.

С нашите проверки се спират всякакви псевдо хоспитализации, които из­точват НЗОК. От редук­цията на бюджета няма да пострадат лекарствата. Пари за лекарства ще има. Спира се обаче купу­ването на апаратура, твър­ди Иванов. И подчерта: "Докато не въведем един­ната информационна си­стема, няма как да бъдат спрени корупционните практики". Иванов очаква още във второто шестме­сечие да има финансова дисциплина в сектора, тъй като правилата ще бъдат ясно формулирани. От юни болниците ще рабо­тят с делегирани бюдже­ти, ще получават конкрет­на сума и ще знаят с колко точно разполагат. Според Иванов, няма вариант, в който парите да свършат, оттук нататък ще се леку­ват само реално болните.