ЛЮБОВ И ДЪЛГ В БОТЕВОТО СТИХОТВОРЕНИЕ „ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ” (Анализ) Работни въпроси: 1. Как е осмислена темата за любовта във възрожденската ни литература? 2. Характеризирайте композицията на поетическия текст. Каква е ролята на диалогичната форма? 3. С какви значения се обвързва мотивът за песента в разгръщането на лирическия „сюжет”? 4. Коментирайте своеобразната полемика между любовта и дълга в стихотворението. 5. Характеризирайте поетическото присъствие на лирическия Аз и това на неговата любима. Кои са акцентите в изграждането на образите им? 6. Каква картина на робството се очертава в стихотворението? 7. Каква е визията за борбата и смъртта в поетическия текст? В Ботевия поетически свят Свободата е свръхстойност, която регламентира и подрежда йерархично житейски позиции, словесни и поведенчески жестове, мисловни реакции. Приемането или отхвърлянето на свободата като начин на съществуване и духовна нагласа на човека се превръща в основен критерий за добро и зло, обич и презрение, пълноценен живот и окаяно робско живеене. В този ценностен контекст дългът към общността и вслушването в нейния глас стоят над всичко друго. Дори любовта е лишена от основание, ако не е съзвучна с повелите на времето и не „чува” „плача на сиромаси” и „песента на гората”. Поезията на Ботев художествено интерпретира неговото житейско прозрение, познато ни от писмото – сбогуване с любимата жена. „Знай, че после отечеството най-много съм обичал тебе” е откровението за един живот - всеотдайност и себе-жертва в името на Дълга, Народа и Свободата. Това е и екзистенциалният избор на Ботевия лирически човек от стихотворението „До моето първо либе”.
Литературата на Българското възраждане интерпретира темата за любовта преди всичко в нейните познати патриархални параметри и я обвързва с представата за дома като изконна стойност и опора за човека. В този смисъл любовта се асоциира със значения като вярност, устойчивост и хармония (П.Р.Славейков – „Изворът на Белоногата”). Ботевата интерпретация на тази тема встъпва в „мълчалив диалог” с традицията и й опонира с идеята за пътя като най-достоен избор на човека. В лириката на поета домът пак е най-интимното и съкровено пространство, но заедно с това е и робски дом – осквернен и почерпен от насилника. Затова оставането в него означава приемане на робството и съобразяване с унизителните му регламентации. Подобен конформизъм е чужд на Ботевия лирически човек. Мъжествена и горда натура, нравствен максималист, героят на твореца избира пътя като синоним на борбата, като знак на върховното си себепостигане и себеутвърждаване. Така бунтовническият път се превръща в нов дом за юнака, презрял робството и жертвоготовно обрекъл живота си пред олтара на Свободата. На пътя той преосмисля стойности като житейски избор, подвиг, саможертва. Преосмисля и любовта, за да открие своята мисия в служенето на Народа, във всеотдайността към Отечеството.
Поредното Ботево лирическо послание към света на родното и съкровеното е „До моето първо либе” – едно стихотворение, в което гласът на дълга апострофира този на любовта, а „песента на гората” звучи императивно и съдбовно, заглушавайки „песента любовна”. Поетическият текст е организиран като своеобразен „разговор” с любимата за лутането и избора на човека, за преосмислянето на екзистенциалните стойности и прозренията за смисъла на съществуването.
Усещането за изповедност, за споделяне на съкровени и изстрадани истини се подсилва от многобройните реторични обръщения, които още на паратекстово равнище (в заглавието), а след това и в цялата творба, назовават или подразбират либето като адресат на посланието. Още във встъпителния стих се очертават контурите на един решителен и категоричен лирически Аз, императивно призоваващ любимата да разбере смисъла на неговия избор. Първите три строфи са своеобразна ретроспекция – връщане към миналото и пребиваване в света на спомена за любовта. Този свят обаче не е осветен от носталгията и копнежа, а е интерпретиран като безвремие, като безсмислено разпиляване на духовната енергия на човека. И тук се откроява познатият ни от елегията „Майце си” мотив за погубената младост:
