Елегия за физическата и духовната мъртвинана българския народ (План-тезис за анализ на Ботевата „Елегия”) І. Увод 1. Роля и значение на стихотворението „Елегия” сред Ботевите лирически творби.
„Елегия” е първата публикувана творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическата мъртвина в националното, социалното и нравственото пространство на българското битие през втората половина на ХІХ век. Робството е зло, защото поразява вековни духовни ценности, превръща човека в роб, отнема паметта му за родовата чест и история, унищожава го физически, захвърля го в агонията на фиктивно живеене, изражда волята му за свобода.
2. Връзка на лирическия жанр с темата за народното страдание.
В гръцки и латински ELEGIA е вид метрика – двустишие, състоящо се от дактилен хекзаметър, следван от пентаметър. Модерната елегия се свързва само етимологически с класическото родословие. През Ренесанса и епохата на Средновековието елегиите са най-често творби, свързани с оплакване на скъпи личности, траурни песни. Тези жанрови особености през епохите подлежат на промени и модификации, като най-общо елегията бива тълкувана като „лирическа форма, естествена за размишляващия ум” (Коулридж). Ботев очевидно се придържа към класическите изисквания – литературна творба за печално настроение и наситена с тъжни чувства.
Логически преход: Ботевата поезия не спазва жанровите ограничения, не се съобразява с допустимите за тях речеви действия. Вместо оплакване, ожалване лирическият човек гневно и болезнено адресира настойчиви и неотложни в отговорите въпроси. В емоционално-комуникативната си позиция по отношение на народа той е раздвоен: ожалва го елегично („бедний народе”) и същевременно му задава неудобен въпрос с алегоричен подтекст („докога”).
ІІ. Теза Физическото и духовното мъртвило определя робската участ на българския народ, разгърната като мъчителна сетивна картина на страданието – вековно, протяжно въплъщение на космическото зло. Картината на народното злочестие извежда образа на народа мъченик, разположен в симетричната композиция на творбата в ярки метафорични полета на страданието, като антипод на поробителя и неговите социални слуги.
