120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| ЗА ПИЯНСТВОТО И ПЕСЕНТА
(Анализ на Ботевото стихотворение „В механата” Работни въпроси: 1. Какво определя силата на сатиричния патос в лириката на Христо Ботев? 2. Какви негативни черти на българския обществен живот провокират гнева на поета в стихотворението? 3. Какъв е символният смисъл на заглавието? 4. С какво значение работи мотивът за пиянството в епохата на Възраждането и в Ботевата творба? 5. Какво е символното значение на песента в българската менталност? 6. Как е внушено духовното състояние на лирическия Аз? 7. Каква е ролята на опозицията „аз – ние”? 8 Как е постигната категоричността на сатиричното отрицание? Основно тематично ядро на Ботевата сатирична лирика е преди всичко разобличаването на негативните страни на националния ни характер. За поета по-страшно от робството са примирението и покорството, равнодушието към собствената съдба, липсата на воля за свобода. Великолепно познаващ психиката на българина, за когото стратегията на оцеляване е жизнено кредо, битиен закон, Ботев не се колебае да изрази категорично своята позиция. Сатиричният му патос е насочен срещу всичко в социалното пространство, което по един или друг начин крепи тиранията – страха, лицемерието и лъжепатриотизма като модели на поведение, невежеството и суеверието, покорството и смирението, пасивността и равнодушието. Поетичното слово има демаскираща функция, задава облика и проявите на робското, дискредитира „поп и черква”, продажен учител и „вестникарин”, лъжепатриот и „чорбаджия изедник” като крепители на насилието. Особено безпощаден в гнева си е Ботев и към онези, които би трябвало да бъдат водачи на народа в пътя му към свободата – емигрантите, интелигенцията, творците. Срещу тях е насочен и безпощадният патос на стихотворението „В механата”. Още самото заглавие назовава определен, познат на общностното съзнание, топос. Кръчмата, механата в българската менталност са полисемантичен пространствен знак. В условията на робството и особено за хъшовската емиграция те са пространството на общностното изживяване, място, в което българинът е между свои, изразява себе си, уточнява представата си за света и за родното като цяло. А за хъшовската емиграция това е пространството на осъзнатата прокуда, единствен пристан за изгнаници. Такъв е смисълът на този знак и в текстовете на Вазов („Немили-недраги”, „Под игото”) и дори по-късно в стихотворението „Арменци” от Яворов. От друга страна, кръчмата, механата се свързват с виното и пиянството. Особено интересен е смисловият обем на виното като знак. Според Ролан Барт виното „създава и преобръща”. То може да служи и на мечтата, и на реалността. Виното скъсява разстоянията, прави недостижимото – достижимо, носи забрава и освобождаване от бремето на реалността. И нещо много важно – чрез виното се постига привидната „демиургична” леснина на предстоящата задача. В текстовото пространство на творбата работят всички тези значения. Още първият стих акцентира върху духовното състояние на лирическия Аз – състояние на драматична напрегнатост, на трагично усещане за безизходност и страдание. То поражда стремеж към забравата, която носи виното. Пиянството е активно потърсено желано състояние на забрава, на оттласкване от реалността, такава, каквато е, от другите и от самия себе си: Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй що, глупци, вий не знайте позор ли е, или слава. Желанието за забрава, категорично заявено чрез повелителното „дайте”, същевременно имплицитно съдържа внушението за нейната невъзможност. Защото това желание обвързва сакралните опори на индивидуалния човешки свят, на съкровената човешка същност – „бащина родна стряха”, „крайроден”, „гробът бащин”, „плачът майчин”. Същевременно текстът актуализира мотива за националния срам, свързан с робското битие, равнодушието и пасивността пред безкрайното народно страдание. Обръщението „глупци”, както и изградената опозиция „аз-вий”, заявява стремежа на лирическия субект към оразличаване и отрицание на определен тип поведение. Гневното разобличение изгражда колективния портрет на неправдата и насилието – „подъл чорбаджия”, „поп с божа литургия”, „за злато търговец жаден”. Драмата на народното битие обуславя трагизма на Азовото изживяване, поражда чувство за вина и угризения, за неизпълнен дълг и безизходица. Опозицията „аз-вий” се разколебава. Поел собствената си отговорност лирическият говорител се присъединява към обобщаващото колективната вина „ний”. Това чувство за вина мотивира желанието за пиянска забрава. Но то е оразличено от тази на другите, на „глупците”. В текста е реализирано и друго значение на виното – да преобръща, да освобождава от тежестта на нравствените терзания, да превръща трудното дело в леснина. Болката и гневът на поета са провокирани от това, че святата идея за борба и свобода е сведена до кръчмарски възторг, че не повикът на дълга и любовта към народа, не полетът на духа, а кипежът на виното извиква образа на Балкана (основен топосен символ на свободното в българското съзнание): Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана механите са нам тесни – крещим: "Хайде на Балкана!" На сатирично снемане е подложено и песенното начало. В народностното съзнание актът на пеенето, песента се свързва с духовното начало, схваща се като израз на вътрешна извисеност и порив към вечните, непреходни човешки стойности. Неслучайно в Ботевата лирика основно е песенното начало при разгръщането на идеите за свободата и борбата, за подвига и безсмъртието. Съчетано обаче с глагола „пием”, пеенето придобива друго значение. Професор Никола Георгиев отбелязва в една своя разработка на Яворовото стихотворение „Арменци”, че глаголите „пият” и „пеят” лежат в едно семантично поле, имащо своите опори в бита на българина. В Ботевия текст песента е положена в пространството на профанното, принизена е до безпаметно кръчмарско веселие, „буйните песни” са резултат от разколебаното от виното отношение към реалността, от превръщането на трудното в лесно. Песента не е израз на освободения от робската покорност дух, на трайно духовно състояние. Краят на пиенето е и край на песента („Крещим, но щом изтрезнеем/ забравяме думи, клетви...”). Страшно е не толкова пиянското безумие, а разумността на изтрезняването. Истинската забрава „на думи, клетви...” е трезвостта. Това е забравата на човешкото достойнство, на синовния дълг, доброволното и страхливо примирение с тиранията и робството. В напрегнатото противопоставяне между „немеенето” на изтрезнелите и „беснуването” на тиранина се постига кулминацията на сатиричното изобличение. Динамиката на насилието, изградена чрез една низходяща градация („коли, беси, бие, псува/ и глоби народ поробен”), внушава, че робството осквернява както живота, така и смъртта. Това разбиране превръща бездействието и малодушието в позор и престъпление. Финалните строфи на творбата подемат отново мотива за жаждата за вино, породена от порива към забрава. Болката и разочарованието, срамът и угризението водят лирическия Аз до оттласкване и отричане от всичко и от всички, до отказ от самия себе си. Възстановеното противопоставяне „аз-вий” става израз на презрение и отхвърляне. Тези чувства са толкова категорични и безкомпромисни, че отношението към предишните другари се сдвоява с това към врага („ще да пия на пук врагу,/ на пук и вам патриоти”). Ироничното натоварване на понятието „патриот” в последното обръщение събира цялата натрупана гневна енергия на текста. Понятието, означаващо най-достойното обществено поведение, в последния стих е десемантизирано. Съотнесено към поведението на пиянска екзалтация и фалшив патос, то се обезсмисля, превръща се в пародия: Аз веч нямам мило, драго а вий...вий сте идиоти! Така чрез едни познати за българското съзнание мотиви Ботев поставя остро въпросите за човешкия избор, за нравствените и историческите отговорности на личността пред народа и собствената си съвест. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|