120 литературни разработки

Националните измерения на универсалната триада личност-народ-история в одата „Левски”

Изтегляне 2.95 Mb. страница 28/101 Дата 28.05.2023 Размер 2.95 Mb. #117864

Навигация на страницата:

• I. Увод и теза

Националните измерения на универсалната триада личност-народ-история в одата „Левски” (План-тезис за анализ на Базовото стихотворение „Левски” от цикъла „Епопея на забравените”) I. Увод и теза 1. Социална мисия на цикъла „Епопея на забравените”. А) Импулс за създаването – сериозните разочарования на Вазов от следосвобожденската действителност; Б) Социална задача – чрез възраждането на спомена за най-светлите личности и събития в историята ни, които съсредоточават духовните измерения на нравствеността, да представи мощта и духовния ръст на нацията и да ги противопостави на времето, в което „кумирите” заменят „идеалите” (статия във в.”Народний глас” от 5 януари 1883 г.) 2. Творческа история. А) Идея – провокирана от цикъла оди за шведски патриоти на Рунеберг; Б) Конкретен повод – статията на 3. Стоянов „Имената на българските въстаници, които са посегнали сами на живота си”, публикувана във в.”Работник” от 1881 г. 3. Жанрови и композиционни особености на цикъла. А) Названието „Епопея” – съчетава жанровата идентификация (голямо епическо произведение, посветено на преломен момент от „абсолютното минало”; сакрално национално предание) и метафорично внушение по думите на В. Мутафчиева за монументалност на образите и величавост на събитията (да сътвори национален „Пантеон на безсмъртието”, да проектира българското величие на фона на общочовешкото); Б) Епопейната дистанция – обусловена не толкова от времевата отдалеченост на събитията, колкото от отдалечеността между идеалите на миналото и настоящето, които се разминават в йерархията на ценностите; В) Жанр – доминира синтезът между ода и поема, осъществен и на микро- („Левски”, „Каблешков”, „Паисий”), и на макроравнище („Кочо”); някои произведения носят и белезите на балада („Бенковски”, „Волов”); Г) Композиционен строеж – жития на светци (обект на възхвала: изключителни личности – будители, апостоли, пророци, мъченици); образите са очертани в едър план, монументални, романтично извисени, героически идеализирани, иконизирани; героите са представени в драматичен момент, между живота и смъртта, изправени пред съдбовни нравствено-етични дилеми; сближава ги извънмерната им любов към родината, разбирана като свръхценност, като знак за възвишеност и моралност, и тяхната собствена изключителност (надраснали времето си, титани по дух, мисъл и слово); това обяснява художествено условните им реч и жестове, подчинени не на житейското правдоподобие, а на задължителните конкретноисторически и извечни нравствени характеристики – свобода на духа, моралност на избора, единство на думи и дела, диалектическо мислене, жертвоготовност; индивидуализацията се осъществява с оглед на историческата им роля; чрез образите на тези свети мъченици за българската свобода Вазов утвърждава саможертвения подвиг като национална и общочовешка мяра за бъзсмъртие; Д) Герой – макар и изградени около прославата на отделна личност, в одите се откроява един общ герой – народът; отношението герой-народ е представено многопосочно – герой и народ, герой от народа, народ герой; Е) Подредба на одите в цикъла – художественият свят проектира значим етап от историческото развитие на нацията – Възраждането – в неговите най-върхови моменти и с най-ярките му представители; поетическата линия тръгва от зората на Възраждането („Паисий”) и стига до възкръсналата за нов живот нация („Опълченците на Шипка”), проследявайки процеса на самоосъзнаване, съзряване и единение; при това определяща е не хронологическата, а идейно-емоционалната градация (ако Левски въплъщава идеала на народа за личност, то с подвига си на връх Шипка народът е достигнал висотата на идеала си); Ж) В цикъла Вазов търси националните измерения на универсалната триада личност- народ-история, разкрива влиянието на отделната личност върху народното съзнание и ролята й в историческото битие на нацията. 4. Място и роля на одата „Левски”. А) Открива цикъла; идейни и нравствени основания за подобен избор – Левски е едновременно персонификация на идеала за личност, емблема на националноосвободителното движение, единица мяра за непостижимост и най-висша еманация на народа си; чрез образа на Апостола поетът очертава нравствените и духовно-психологическите характеристики на българина; Б) Събитийно-биографичният план е поднесен лаконично, често със съзнателна подмяна на историческите факти, защото преследва не документална автентичност, а поетическа и нравствена оценка на историята; отмества художествения поглед от физическия портрет на героя към изображение на духовните и нравствените му характеристики; В) Поставя и решава универсални за целия цикъл философско-етични проблеми: за смисъла на човешкия живот, посветен на хуманни цели и възвишени идеали; за дълга на отделната личност пред времето и обществото; за съвестта като висш критерий за нравственост и подтик за действие; за човека като най-висша мяра за святост; Г) Задава основните нравствени опозиции „робство-свобода”, „позор-слава”, „безчестие-чест”, „страх-геройство”; Д) Утвърждава като непреходни ценности свободолюбието, родолюбието, добротворството, безкористието, всеотдайността, себеотрицанието, жертвоготовността. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели: