Медицинският университет в София е най-престижният у нас

Още един въпрос увисна вчера в публичното пространство, след като излезе и поредната класация на висшите училища у нас. Според нея СУ е на четвърто място, а на първо и второ са съответно Медицинският университет и Университетът за библиотекознание и информационни технологии. Класацията се появява месеци след като МОМН подреди СУ на първо място. Нещата някак си се подредиха, след като проверка в ДАКСИ показа, че в управителното тяло на този институт е ректорът на УНИБИТ, чието висше учебно заведение е класирано на второ място.

Може би е редно да се въведе някакъв ред в класациите, за да не се объркват студентите във време на кампания. В противен случай се получава хаос, от който не печели никой.


Пламен Орешарски, бивш министър на финансите:

По-голям проблем за бюджета ще са разходите, а не приходите
Стефан Антонов

-Господин Орешарски, какво смятате за пакта за финансова стабилност?

- Като страна с валутен борд, т.е. без самостоятелна монетарна политика, трябва да бъдем особено предпазливи при допълнително стесняване на полето за правене на фискална политика. Самите изисквания на пакта за еврото за по-трайно регламентиране на фискалните ограничения в националните законодателства на страните членки не са най-благоразумното начинание, като в същото време не разрешават моралния риск, какъвто е замисълът.

По същество подобни ограничения елиминират фискалната политика от антицикличния инструментариум и прехвърлят тези функции само на монетарните власти. На този фон какво точно правим ние, след като по същество нямаме монетарна политика... Или някой си въобразява, че икономическият цикъл си е отишъл. Вместо още коментари предлагам една прагматична илюстрация. Представете си, че подобни фискални ограничения съществуваха преди 2008 г. Вероятно днес световната икономика щеше да продължава да затъва по аналогия на депресията от 1929/33 г. Също така сигурно щяхме да наблюдаваме фалита не само на "Леман брадърс", а и на множество още финансови институции и нефинансови компании, което щеше да донесе мизерия и страдания за стотици милиони по света.

Нима вече забравихме, че ако в 1929 г. американското правителство не се бе опитвало да балансира бюджета, а Федералният резерв не бе останал безучастен към ликвидните проблеми на банковия сектор, т.нар. Голяма депресия нямаше да бъде нито голяма, нито депресия, а обичайна пазарна волатилност, каквито светът е наблюдавал многократно.

-Как България може да си гарантира фискална дисциплина, ако не с автоматични правила, които важат за всички?

- А как България си гарантираше фискалната дисциплина за целия период от 1997 до средата на 2009 г. без автоматични правила...?

-А какво да кажем за общините общините, които са с независими бюджети, но когато нарушат дисциплината, държавата е принудена да помогне, тъй като става въпрос за директни отношения с хората и бизнеса?

- Местните бюджети не са толкова независими, колкото изглежда външно погледнато. Самият факт, че те не могат да ползват дефицитното финансиране, е важна предпоставка за финансово благоразумие. Мисля, че верният път е не в ограничения пред общините, а точно обратното – в по-нататъшно развитие на фискалната децентрализация, с прехвърляне на повече отговорности и ресурси от централните към местните власти.

-Имат ли капацитет местните власти за разширяване на децентрализацията?

- Имат и той е напълно приемлив. Ако всеки път казваме, че извън центъра никой друг няма капацитет, то тогава никога няма да пристъпим към следващи стъпки на фискалната децентрализация.

-Как може да се повиши ефективността на разходите в публичната сфера? Според вас като бивш финансов министър какво още трябва и може да направи финансовото министерство по въпроса?

-Програмно-целевото бюджетиране все още не е въведено пълноценно и като че ли е налице отстъпление в последните две години. Без да абсолютизирам програмния подход, мисля, че преди да изчерпим неговите възможности, не бива да го изоставяме.

Министерството на финансите е отговорно за ефективността на публичните разходи, но да не забравяме решаващата роля и на секторните министерства. Без тяхната съпричастност Министерството на финансите не би успяло самостоятелно.

-Извинете ме, но кои са големите постижения на програмното бюджетиране по времето, когато вие бяхте министър? Тогава образованието и здравеопазването, които са най-чувствителни след социалната сфера, също бяха в лошо състояние.

- Ще припомня, че въведохме програмното бюджетиране във всички публични звена, т.е. свършихме поне формалната работа. Сега трябва да се подобряват качествените характеристики. Действително в образованието се бяха натрупали много проблеми и затова сменихме цялостно модела на финансиране и разширихме обхвата на специализираните програми.

Какво друго се направи от две години насам? Беше подготвена и финансовата рамка на реформата в здравеопазването, като повишихме здравната вноска с 2%, за да стартира втори стълб на системата. Очевидно сегашните власти не одобриха подобна реформа. Но коя е предпочитаната от тях? Само със смяна на министри работата няма да стане.

-Вижда се изоставане в изпълнението на поставените цели за данъчни приходи, колко сериозен е проблемът с бюджетните приходи тази година?

- Считам, че тази година по-големи проблеми ще се очертаят в разходната, а не в приходната част на бюджета. По-високите ценови нива ще подкрепят фискалното изпълнение по отношение на приходите. Но по-високите цени ще поставят на изпитание издръжката на звената от публичния сектор. Те предполагат и поне частична компенсация в политиката по доходите, за да не продължи да стагнира вътрешното търсене.

-От бюлетина за изпълнение на бюджета към края на март виждаме, че капиталовите разходи продължават да се понижават, може ли това да се отрази сериозно на българската икономика?

- Това е част от структурните проблеми в бюджетната политика. В последните две години най-смело се редуцираха продуктивните разходи. Разбира се, тяхното свиване е по-лека задача в сравнение с останалите типове разходи, но намаляването им води до най-силно негативно влияние върху стопанската активност. Не случайно през 2010 г. ние сме на последно място в ЕС по темпове на икономически растеж, ако изключим няколкото страни, които страдат от остри фискални разстройства.

-Какво бихте предложили за оптимизиране на разходите, след като ресурсите са оскъдни, а социалните разходи са една от най-големите тежести на бюджета?

- Всеки по-внимателен преглед на публичните разходи ще разкрие огромни резерви. В моя мандат аз разполагах с достатъчно бюджетни приходи, от които спестявах по 3% от БВП всяка година, и проблемът за оптимизацията на разходите не бе така остър, както сега, когато властите вече две години правят бюджетни дефицити.

-Колко достоверно е твърдението на финансовото министерство, че директорът на НОИ трябва да си отиде заради сгрешената прогноза с осигурителните приходи? Каква според вас е истинската причина?

- За истинската причина не питайте мен, защото аз не я знам. Знам обаче, че дори да приемем тезата за грешната прогноза, тя може да бъде повод, но не и причина за отстраняване на ръководителя на НОИ.

-Защо според вас прогнозата на НОИ е коректна?

- Защото планираният ръст на осигурителните приходи за тази година в сравнение с предходната напълно отговаря на обективните фактори – повишената осигурителна ставка с 1.8 % и предвиждания от правителството икономически ръст от 3.6%. Не откривам друг елемент в плана за приходите.

-Вие назначихте Красимир Стефанов за изпълнителен директор на НАП, малко повече от 2 години по-късно как оценявате работата на НАП под негово ръководство, а и работата на Агенция "Митници"?

- Аз отдавна не съм в системата и нямам непосредствени наблюдения как същата се ръководи, за да си позволя да правя персонални оценки. Факт е, че двете приходни агенции не са в добра кондиция. Да не забравяме обаче, че те са крайни звена и калкулират в своите резултати последиците от цялостната икономическа и фискална политика. С данъци се облагат доходите и оборотът, а последните зависят не толкова от работата на приходните агенции, колкото от комплекс други фактори и предпоставки.

-Фискалният резерв вече 2 месеца е на ниво, близко до законово позволения минимум, как тълкувате неговото изтъняване?

- Не одобрявам политики, които водят до намаляване на фискалните резерви и до увеличаване на публичните дългове, а от две години сме свидетели на точно такива тенденции. При това, без да наблюдаваме ръст на продуктивните бюджетни разходи, което би било поне частично оправдание, че се правят опити да се противодейства на негативния икономически цикъл.

Властите трябва да се постараят да попълнят фискалния резерв – съвет, който наскоро получиха и от мисията на МВФ. Многократно съм повтарял, че поддържането на фискални резерви е цената на стабилността. Надявам се, че последната криза вече е убедила всички в това. Само си помислете какво би станало, ако бяхме влезли в кризата без фискални резерви или дори с недостатъчно резерви. Щяхме да бъдем поредните клиенти на МВФ и да изпълняваме познатите ни програми, които не се харесват не само в съседна Гърция.

-Предстои две големи емисии по външния дълг да падежират през 2013 и 2015 г., каква според вас трябва да е стратегията на правителството по тези операции?

- Правителството трябва да има вече цялостна концепция и да не я огласява, ако разчита на финансовите пазари, или да обяви публично само тези акценти от нея, които ще повлияят благоприятно при евентуално появяване на страната ни на тях. Както подчертах вече, ключов елемент в подобна концепция трябва да бъде попълване и закрепване на фискалните резерви.

Предстои да видим как ще постъпят властите в този случай – могат ли да спестяват, а не само да разходват натрупани вече спестявания.

-Може ли само приватизацията да попълни фискалния резерв, или емисия външен дълг чука на вратата?

- Съмнявам се, че само приватизацията може да донесе сериозни фискални постъпления. Вероятно ще се наложи да се емитира нов дълг. На мястото на сегашните власти бих помислил и за свиване на бюджетния дефицит. Впрочем да му мисли следващото правителство, то ще получи доста по-изтощени публични финанси.


Аз съм това, което ям
Чавдар Димов

Взирам се в чиниите на масата. Октопод, току-що свален от скарата, две малки риби, порция тиквички по гръцки и голяма купа със салата. В компанията на панер с препечен хляб, овкусен в зехтин, риган и чесън и бутилка изстудено бяло вино. Всичко е просто и вкусно, а гледката към спокойното Средиземно море, което леко шуми само на двайсетина метра, прави момента... перфектен.

Има доста изследвания, които обявяват средиземноморската кухня за една от най-здравословните, но не е задължително човек да живее някъде там по крайбрежието, за да се храни добре. Освен всичко останало дефинициите за здравословно хранене вече са трудно преброими, че сигурно объркват много хора.

В края на април "Икономедиа" проведе проучване за начините на хранене сред 527 души от онлайн панела си за изследвания. Сред тях попадат основно хора в най-активната трудова възраст между 25 и 54 години (74%), преобладаващата част са с висше образование (81%) и живеят в големите градове (73%).* Всички те отговориха на въпроси за храните, които предпочитат, как ги приготвят, навиците си на хранене, хранителните добавки и др.

Запитани директно как оценяват начина, по който се хранят, почти 57% отговарят със "здравословно" - само 14% от тях обаче са категорични в това си твърдение, докато останалите 43% са казали, че "по-скоро" се вписват в него. На другия полюс са почти 42% от запитаните, като 8% откровено осъзнават, че изобщо не се хранят здравословно.

Оценките на двете групи за начина им на хранене са субективни. Това ще рече, че отразяват нагласите и усещането на хората за това какво и как е добре да се яде и без съмнение са повлияни от всевъзможни източници на информация – от роднини и приятели до специалисти и специализирани издания. Точно за това обаче особено интересни са разликите в конкретните действия между онези, които се причисляват към здравословната група, и онези, които се самоопределят като нездравословно хранещи се.

На масата не всички сме равни.

В известна степен обединяващо и за двете групи е, че големи части от тях консумират готвена храна, приготвена лично от самите анкетирани или от някой от семейството им. Това са 77% от здравословно хранещите се и 66% от определящите се като нездравословно.

Сред групата на първите обаче 47% казват, че консумират основно такава храна, докато при нездравословно хранещите се този процент е малко под 30%. Сред тях има 7.3%, които са посочили, че менюто им се състои основно от сандвичи, дюнери, пица на парче и други подобни, а още 22% казват, че консумират храна от типа fast food поне веднъж на ден.

Съществените разлики идват с начина на приготвяне на храната, която хората ядат, независимо дали е домашно или не, както и с продуктите, които използват. Всеки трети от групата на нездравословното хранене консумира редовно пържено, а само 27% редовно ядат необработена термично храна. В другата група един от всеки десет души често яде пържено, но за сметка на това 54% редовно имат в менюто си сурова (необработена термично) храна.

В повечето случаи вероятно става дума за салата, тъй като 85% от хората, които се хранят здравословно, са посочили, че често комбинират основното ядене с прясна салата. Само 36% от другите посочват, че редовно консумират пресни зеленчуци.

При пресните плодове разликата е още по-впечатляваща – 51% от здравословно хранещите се казват, че ядат такива всеки или почти всеки ден срещу само 19% от останалите. Ако разширим интервала до поне веднъж седмично, дяловете набъбват съответно до 88% и 64%.

По-голямата част от хората и от двете групи ядат месо поне веднъж в седмицата. Малко над 34% от хората в здравословната група включват риба в менюто си всяка седмица, докато при тези от нездравословната този дял е наполовина по-малък. Все пак заклетите почитатели на рибата са изключително малко и в двете групи.

Млякото и млечните продукти присъстват повече в храната на здравословно ядящите. Почти две трети (63%) ги консумират всекидневно спрямо 46% от останалите. Варивата пък се очертават като неутрално възприемана храна – няма съществени разлики в честотата на консумация при двете групи. Като цяло те не са особено предпочитани, защото по-малко от 7% ги слагат на масата си всеки ден. Все пак половината и от двете групи ядат варива веднъж до няколко пъти седмично.

Хората, които се хранят здравословно, консумират повече прясно изцедени сокове и по-малко газирани безалкохолни напитки. Съотношението е обратното при останалите. Половината и от двете групи консумират натурални сокове от кутия веднъж или няколко пъти в седмицата. Същото важи и за бирата.

Не гледай какво правя, а слушай какво говоря.

В данните има и интересни парадокси. Захарните изделия, които като цяло се възприемат като не особено здравословни (или откровено вредни), са всекидневие за 45% от онези, които оценяват храненето си като нездравословно. Същото обаче важи и за 24% от останалите, което в никакъв случай не може да се нарече пренебрежим дял.

Хлябът и тестените изделия, които също често могат да бъдат видени в списъци с храни, които трябва да се ограничават, са във всекидневното меню на 57% от онези, които се причисляват към здравословното хранене. Само 28% от тях обаче са казали, че не могат без тази храна.

Най-сигурното хранене за деня е вечерята. И при двете групи тя е всекидневие за над 90% от анкетираните. Всеки ден закусват обаче 61% от здравословно хранещите се срещу само 43% от нездравословната група.

Въпрос на информация

Хората, които се хранят здравословно, се интересуват от темата. Почти всеки втори (47%) от тях често търси информация за здравословните храни. Всеки трети има ясни принципи на хранене, към които се придържа, а 26.4% се интересуват от количеството въглехидрати, мазнини и белтъчини в храната. Освен това 56% избягват да ядат храни с консерванти.

Сред онези, които смятат, че се хранят нездравословно, само 19.6% търсят информация по темата. Сред тях почти няма хора, които спазват конкретни принципи в храненето си, както и такива, които се интересуват от по-детайлна информация за съдържанието на храните. Консервантите избягват 28%.

Добави ми здраве

Хранителните добавки също са търсена алтернатива. Любопитното обаче е, че ги използват 59% от онези, които считат, че се хранят здравословно, и 41% от онези, които са в нездравословната група и които на теория имат повече нужда от тях. Хитът са витамините, които се използват от 40% от всички анкетирани. След тях се нареждат имуностимулантите, антиоксидантите, продукти за сърдечносъдовата система, спортни хранителни добавки, такива за отслабване и др.

Хората си ги набавят най-вече от аптеките, следвани от специализираните магазини. Информация за хранителните добавки се търси най-много в интернет, а следващите по важност източници на информация са съветите на специалистите и разговорите с приятели и познати.

Хората с по-ниски доходи използват по-ограничено хранителните добавки. Сред онези с доход до 500 лв. 43% са потребители на такива, докато сред останалите делът скача до 55%.

Таксите и плащанията, свързани с минималната заплата, да замръзнат въпреки вдигането й на 270 лева от 1 юли.

Това възнамерява да предложи социалният министър Тотю Младенов в съвета за тристранно сътрудничество още на следващото заседание, съобщи той в интервю за Дарик радио.

Парите

Предложението по всяка вероятност няма да засегне свързаните с минималната заплата плащания по програмите за субсидирана заетост. Хиляди безработни българи получават по 240 лева, участвайки в някоя от тях. 30 лева отгоре се предвижда да получат и майките, които отглеждат дете от 1 до 2 годинки. След края на 12-месечното им платено майчинство им се полагат по 240 лева на месец, докато се върнат на работа.

От минималната заплата зависят и субсидиите на партиите. По закон те са 5% от нея за всеки спечелен глас.

По този повод на тези предложения Младенов заяви, че може да се помисли дали това да не бъде променено.

„Не може да стане изведнъж. Нужно е да има дебат по по този въпрос", каза министърът.

Работещи

Дянков отказа да се ангажира с дата. „Още не сме решили. Това са просто слухове, които се подават, за да върви темата. Аз нямам мнение, аз гледам цифри и като видим цифрите, и какво излиза, тогава си казваме. Като се вдигне първоначалното ниво на заплащане, оттам стъпаловидно се вдигат и другите - кога обаче ще стане увеличаването на минималната заплата, още не е решено, подчертавам го", заяви Дянков.