14 август 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Вчера цели 20 минути чаках тролей на ул. „Г. С. Раковски". Реших, че се бави, защото задръстванията въпреки летните месеци са непоносими. Оказах се права. Продължих да чакам. В обратна посока, макар и трудно тролеите се движеха. По едно време съвсем случайно погледът ми попадна на едно хвър­чащо листче, на което пише, че от днес се прекратя­ва движението на тролеите заради поредния ремонт на ул. „Раковски". Реших, че някой си прави шеги и ме наблюдава със скрита камера. Задаващият се ремонт обаче се оказа истина. Така и не разбрах защо съобщенията за тези про­мени на самите спирки са толкова невзрачни, че човек едва ги забелязва, а може спокойно и да не разбере какво става. Наистина е време за ремонти, ама защо трябва да се правят едновременно из целия град, а някои и на едни и съща места почти всяка година.

Зад думата светове в ди­скусията „Война на световете"би трябвало да ce разбират най-общо две генера­ции в българския духовен живот, или класически при­мер за борбата между млади и стари, които се предполага че са в кървава война. Тъй като г-н Дачков се пада от моето поколение и претен­дира да бъде гласът на „мла­дите", бих искала да му дам малко полезна информация, защото ми се струва, че не е бил много подготвен при пи­сането на този текст. Инфор­мацията касае намесването на две личности в сюжета, двама световни колекционери: Петер Лудвиг и Юго Ву­тен. Те не принадлежат към нашия така наречен „духо­вен живот" и с нищо не са заслужили да бъдат очерняни. Техният интерес към бъл­гарското изкуство не бива да бъде възнаграждавай по то­зи грозен начин. Кой е „съмнителният ко­лекционер Петер Лудвиг от Германия"? За хората с кул­турни интереси този въпрос не стои. Музеите, които е създала фондацията на Петер и Ирене Лудвиг, представят една от най-значителните европейски колекции на из­куство и е наистина изуми­телно, че някой си позволява да ги нарича „съмнителни". Но понеже това може да се дължи на обикновено неве­жество, тук ще направя крат­ка биографична справка. Пе­тер Лудвиг е роден през 1925 г. в град Коблец, Германия. Учи история на изкуството в университета в Майнц. През 1951 г. се жени за Ирене Монхлем, с която създават успешна семейната фабри­ка за шоколад. Още от само­то начало двамата посвеща­ват цялото си свободно вре­ме на колекционерството. Тяхната колекция съдържа хиляди произведения на из­куството. От гръцка антич­ност, сбирка която е изложе­на за пръв път в Касел през 1968 г., през средновековно изкуство; рококо и барок; из­куство на Азия, Китай и Ин­дия; произведения на при­ложното изкуство от 'цял свят; изкуство на XX век, в това число огромна сбирка на Пикасо, на руски аван­гард от 20-те и 30-те години и не на последно място той съ­здава една от първите запад­ни колекции на източно европейско изкуство, в това число и на българско. От на­чалото на 60-те г. на XX в. те започват да колекционират съвременно изкуство. През 1976 г. в Кьолн е създаден първият Музей „Лудвиг". В основата му е дарената от семейството колекция от над 300 картини на амери­кански попарт. Чрез това дарение Европа открива произведенията на Анди Уорхол, Робърт Раушенберг, Джаспър Джоунс и много други. Впоследствие на този принцип са създаде­ни и музеите „Лудвиг" в Аахен, Бамберг, Базел, Буда­пеща, Кобленц, Оберхаузен, Пекин, Санкт Петербург и Виена. Освен тях повече от 20 публични колекции по цял свят са получили дарения от Колекция „Лудвиг". Петер Лудвиг умира през 1996 г., но и до днес музеите, които носят неговото име, са сред най-проспериращите културни институции в Евро­па.

Другото име, определено в материала на Явор Дачков като „странен колекционер", е това на белгиеца Юго Ву­тен. За него в България се знае много повече. На прак­тика той е притежател на най-голямата колекция на българско изкуство извън страната. Та кой е „странни­ят" Юго Вутен? Той е колекционер и меценат от повече от 35 години. Преди 15 годи­ни идва в България за пръв път и поставя началото на своята българска сбирка. В момента тя наброява повече от 1000 произведения, на над 150 художници. Сред ко­лекционерския му избор мо­гат да се прочетат имената на автори-легенди от 60-те и 70-те години, но и на съвсем млади художници, които те­първа започват артистична­та си кариера. Юго Вутен е колекционер със силно изра­зена индивидуалност и ви­сок естетически вкус. Него­вата къща, заобиколена от парк, се намира в град Геел, Белгия, и е превърната в своеобразен музей. На площ oj 170 дка там са под­редени повече от 180 скулп­тури на 30 български и све­товни автори.

Юго Вутен има трайно присъствие в българския ху­дожествен живот. Меценатските му жестове промениха радикално художествена ни сцена. С негови средства третият етаж на Национал­ната художествена галерия от страховит гълъбарник се превърна в светла изложбе­на галерия. Той направи въз­можно представянето на България в миналогодишно­то Венецианско биенале за съвременно изкуство, фи­нансира създаването на скулптурния парк към Външ­но министерство, в който на практика може да бъде прос­ледена историята на българ­ската скулптура със знакови творби от последните 100 го­дини. Не малка част от тези произведения бяха обрече­ни на унищожение.

Мисията на всеки голям колекционер е да отвори притежанията си, към широ­ката публика. Изкуството, което радва теб, трябва да направи щастливи и други­те. Това е целта на бъдещия музей, който Юго Вутен под­готвя за своята колекция. Той ще бъде в град Еренталс, провинция Антверпен. В него комфортно ще съжи­телстват произведения на Огюст Роден и на Любомир Далчев, на Джакомети и Крум Дамянов, на Светлин Русев и на Роберт Лонго, на Кристо и Недко Солаков.

Жалко е, че хора като Пе­тер Лудвиг и Юго Вутен остават дълбоко неразбра­ни в България. Тук е непонятно, „съмнително" и „странно" защо те предпо­читат да дават парите си за картини и скулптури, а не за скъпи коли и импозантни къ­щи. За съжаление на бъл­гарското изкуство още дъл­го няма да бъдат разбрани.

Аз знам, че г-н Дачков е страстен меломан, почита­тел на качествения джаз. Какво ли би си помислил, ако прочете, че някой е опреде­лил например Майлс Дейвис като „съмнителен" музикант. Вероятно ще му стане много жал за горкия човек, който не знае какво говори.
Снимка на две колони - Скулптура на Крум Дамянов в парка на Юго Вутен в Геел, Белгия.


14.08.2008 г., с. 16
Вутен ни нареди до най-авторитетните
В много труден период за родната кул­тура г-н Юго Вутен подаде ръка на бъл­гарските художници, подкрепи разви­тието на много от най-сериозните авто­ри. В Белгия освен скулптурния парк -основно с български автори, вече е в про­цес на изграждане голям музей, в който българската живопис, скулптура и графи­ка ще бъдат представени в тяхното раз­витие във времето. Даренията, които Юго Вутен направи за България, нямат паралел в новата ни история: 50 000 евро през МФ „Св.св. Ки­рил и Методий" за ремонт и изграждане на скулптурна експозиция на третия етаж в Националната художествена га­лерия (една от залите носи неговото име); 80 000 евро, с които беше отлята в материал основната част от скулптурната експозиция в двора на Външно минис­терство; 50 000 евро за представяне на България на Венецианското биенале след дълго отсъствие; 50 000 евро за ко­мисията по изкуства към МФ „Св.св.Ки­рил и Методий", за да разшири и обогати програмите за подпомагане прояви на български творци в различни области на пластичните и визуалните изкуства; 25 хил. евро за Мф „Св.св.Кирил и Мето­дий", 8000 евро за „Център ателие Нико­лай Шмиргела", което работи по програ­ма за приобщаване на децата към изку­ството, и 25 000 евро за подпомагане на деца в неравностойно положение в спе­циализиран дом в София.

МФ„Св.св.Кирил и Методий"

Председател: акад. Петър Кендеров

Главен секретар: Михаил Тачев

- Г-н Лукас, защо Гру­зия започна война, за която предварително се знаеше, че не може да спечели, тъй като Русия ще я смаже?

- Президентът Михаил Саакашвили си направи грешно сметката. Въпреки че руските провокации бя­ха нетърпими. Нервите му не издържаха.

- Дали някой предна­мерено не подведе Саа­кашвили?

- Страхувам се, че това не е първата му голяма грешка.

- Какво може да напра­ви Западът сега за Гру­зия?

- Това, което трябва да направи, е много различно от това, което ще направи. Западът трябва да подло­жи Русия на огромен ди­пломатически и търговски натиск, докато тя не спре агресията срещу Грузия. Това обаче няма да се слу­чи поради много причини: защото повечето държав­ни ръководители са в от­пуск заради грешката на Саакашвили заради раз­делението в позициите на западните страни.

Руснаците от доста вре­ме вече водят нова студена война срещу Запада, като този път оръжията са пари­те и природните ресурси. Купуват си влиятелни по­литици, като Герхард Шрьодер, Франк-Валтер Щайнмайер и Силвио Берлускони. А чрез тях и цели партии и институции на За­пад.

Стратегията е печелив­ша, защото, ако Европа е разделена, ще е лесно да се оказва натиск на по-малките еврочленки. Ако Германия например не подкрепя достатъчно аспирациите на Грузия към НАТО, тогава ще е по-лес­но да се тормозят грузинците.

- Кое събитие промени привидната латентност на Русия по отношение на Грузия?

- Точно това, че грузин-ците не получиха покана за членство в НАТО на вър­ха в Букурещ (през април -б.а.). Москва го разтълкува като сигнал, че не ни е гри­жа за Грузия.

- Дали Саакашвили не използва атаката срещу Южна Осетия, за да пре­дизвика по-бързо при­съединяване на страната си към алианса?

- Не мисля, че въобще има шанс нещата да се на­редят по този начин. Саа­кашвили промени геополитическата игра. Необра­тимо, поне засега.

- „Дърварят знае, че не трябва да застава между мечката и обяда й", пи­шете в книгата си „Нова­та студена война". Как тогава дърварят ЕС мо­же да спре офанзивата на руската мечка, преди да е станало твърде къс­но?

- Най-голямата ни сла­бост е, че си мислим, че само парите имат значе­ние. Това ни прави безза­щитни. Русия го усеща и вече има много по-добро оръжие срещу Запада, от­колкото комунизма. Трябва непременно да запазим единството си. По време на Студената война беше лесно - всички бяхме изправени пред комуни­стическата заплаха. Сега обаче нея я няма и непре­къснато имаме разногла­сия по всякакви въпроси. Русия е много по-слаба от

ЕС, но постига своето с на­тиск върху отделни евроч­ленки.

- Значи така „Империя­та на злото" отвръща на удара, заради който се разпадна СССР?

- Не. Обезпокоен съм от методите на Кремъл, но не бих омаловажил трагедия­та в бившия СССР, заради която Рейгън го нарече „Империя на злото". Това, което грузинецът Сталин направи с чеченците на­пример, все пак е много по-трагично от случилото се след разпада на съюза.

- Властите в България се опитват да са в прия­телски отношения хем със САЩ и Европа, хем с Русия. Мъдро ли е това разиграване на картите?

- Мисля, че тактиката ви е добра. Само си представе­те колко критики щяхте да понесете от САЩ по какви ли не въпроси, ако не бяхте пратили хората си в Ирак и Афганистан. Това беше умен ход. Но той не решава истинския ви проблем с ло­шото управление, коруп­цията и организираната престъпност - слабости, които Русия може да експлоатира много лесно.Ако бях българин, щях да се притесня от огромното руско влияние в енергий­ния ви сектор и оттам в по­литиката ви. Лесно е да по­чнат да се вземат руските пари, но е много трудно то­ва да се спре.

- Успяла ли е вече Моск­ва да отдели България от ЕС и да я завладее?

- В енергийния сектор да. България е ключова страна в руския проект „Южен по­ток". Но България успява умно да стои настрана от всякакви конфликти, за разлика от Грузия и балтий­ските републики.

- Кой прокарва руските интереси у нас - старите комунистически кадри или някои нови и скрити засега фигури?

- Ако посоча конкретни имена, ще трябва да се раз­правям с дела за клевета. В началото Русия използва­ше собствени мрежи от бившите тайни служби и ко­мунистически партии. След това сложи почти- ця­лата тежест върху хората си в енергийните отрасли на бившите си сателити. Напоследък има тенденция да се използват хора, които поне видимо нямат нищо общо с Русия.

- На всеки 6 месеца Еврокомисията (ЕК) каз­ва, че в България има по­литическа воля за борба с корупцията и организи­раната престъпност. Как така вече толкова време няма резултати?

- Изборът пред висшите български политици е меж­ду бързите пари и истин­ския успех на държавата. Аз не съм сигурен дали наи­стина има политическа во­ля за това, за което е нео­бходима. ЕК е доста учтива спрямо вас.

-Дали тази „политичес­ка воля" всъщност не е просто жажда за пари и власт?

- Очевидно е, че някои български политици са го­тови на всичко, за да се за­държат на власт. За да я превръщат в пари, а с тях да заздравяват властта си. На тяхно място нямаше да се притеснявам толкова за собствената си политиче­ската си съдба.

- Всъщност цитирах приблизително един па­саж от книгата ви. Там из­ползвате това определе­ние за руските олигарси...

- В България нещата не стоят точно така. Страната ви е малка и е в ЕС. Русия е огромна държава с месиан­ски комплекс за ролята си на световната сцена. Освен това, за разлика от Бълга­рия, разполага с огромни природни ресурси.

- Как оценявате реак­цията на българските управляващи след по­следните евродоклади?

- Доста слаба. Казват, че на хартия всичко е вече на­правено. Нормално е пър­вата стъпка да е приемане на антикорупционни зако­ни. Но смяната на табелки­те с имената на някои каби­нети или длъжностните ха­рактеристики на някои хо­ра и създаването на инсти­туции накрая трябва да да­де резултат.

Топполитиците ви трябва първи да дадат пример - да покажат, че са готови да се простят с някои близки тех­ни съюзници, да оставят да стигнат докрай съдебните разследвания срещу хора, за които се знае, че са престъпници.

- Не мислите ли, че сме свидетели на сложна си­лова борба между пре­миера и президента в то­ва отношение. Борбата срещу корупцията и ор­ганизираната престъп­ност изглежда блокира някъде по коридорите на съдебната власт. А на върха й са двама бивши съветници на г-н Първа­нов - главният прокурор и председателят на Вър­ховния касационен съд.

- В България и Румъния борбата срещу корупцията се използва като политиче­ско средство. Доста удобно за извличане на дивиденти. Не бих се опитвал да поста­вя диагноза на българската политика само от една въз­можна битка между прези­дента и премиера.

- Как виждате близкото бъдеще на България? Парламентарните избори се задават догодина, со­циалистите се клатят, шансовете на традицион­ните десни партии са почти никакви. Явява се са­мо Бойко Борисов. Спо­ред някои анализатори през следващите 4 г. Бъл­гария ще има доста пра­вителства.

- Ако се промени полити­ческата култура, няма да има толкова голямо значе­ние кой е на власт. Българ­ските партии трябва да раз­берат, че не съществуват само за да си разпределят властта и отделни полити­ци да се връзват с белезни­ци за нея.

Създаването на нови партии не е лоша идея. Го­ворих с г-н Борисов и оста­нах с добри впечатления от намеренията му за борба с корупцията. Столичната община може да служи за пример за прозрачност на администрацията. Трябва само да видим практически резултати на национално ниво. Сега е много лесно да се говори.

Възходът на щатската ва­лута започна миналата седмица, след като предсе­дателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише призна, че има рискове за растежа в еврозоната. Това означава, че понижаване на лихвените проценти в Европа не се предвижда.

„Това, което се случва се­га на валутните пазари, е цялостно преоценяване на прогнозите за развитие на икономиката - коментира стратегическият екип на Комерцбанк. - Докато це­лият останал свят затъва в икономически спад, Съе­динените щати отново из­глеждат най-способни да се справят с кризи."

Индустрията

Най-новите данни за про­мишленото производство в САЩ са доста приятна из­ненада, за разлика от си­туацията в Европа, смята Ендрю Кейтс, икономиче­ски експерт на банка Ю Би Ес. „В тази връзка покачва­нето на курса на долара спрямо еврото има солидно основание", заяви той пред в. „Файненшъл таймс".

Дойчебанк също не е на­строена оптимистично за Европа. Банката намали прогнозата си за растеж както в еврозоната, така и във Великобритания. Спо­ред нейните експерти и двете вече са или скоро ще навлязат в рецесия. „Спа­дът в имотните пазари и за­тягането на кредитирането ще се отразят сериозно на тези две икономики. Не смятаме, че по-ниските борсови цени на стоките ще компенсират затегнатото кредитиране и отслабения пазар на труда", коментира Марк Вал, икономически експерт на Дойчебанк.

Повече от година за по­требителите най-важна е цената на петрола

Силният долар я натисна надолу и това породи на­дежди за успокояване на инфлацията. През юли т. г. във Великобритания беше регистрирано най-голямо­то месечно поскъпване от 1997 г. - 4,4 % на годишна база. А британската лира достигна най-ниското си равнище спрямо долара от 21 месеца -1,9012 долара за 1 лира.

Според анализатори влошените прогнози за всички световни икономи­ки са подкрепили долара. Доскоро инвеститорите ку­пуваха петрол и злато, за да се предпазят от пада­щия долар, но сега се осво­бождават от тези запаси, твърдят борсови наблюда­тели. Според тях позиции­те на еврото били допълни­телно подкопани и от кон­фликта в Грузия, който мо­жел да предизвика трусове на европейските пазари.

Едва ли обаче може да се очаква бързо преориентиране на инвеститорите обратно към американска­та валута. Голяма част от тях продължават да смятат азиатските тигри Китай и Индия за по-добро място за своите пари. Световното зрелище Олимпийски игри 2008 в Пекин допълнително наля вода в мелницата на бързоразвиващия се

азиатски регион. А за съжа­ление на американската икономика световните ком­пании, които изнесоха своите високотехнологич­ни производства в Китай, прехвърлиха още преди го­дини разплащанията за го­товата си продукция в евро.

Това е основната причина компютрите, телевизори­те, климатиците и всевъз­можната битова техника от

Азия вече да не поевтинява на нашия пазар при спада на долара. Американските пари обаче си остават основна валута в разплаща­нията за петрола, както и за съоръженията в нефтената промишленост.
Снимка на три колони - Производителите на оборудване за нефтени рафинерии в цял свят предлагат продукцията си в долари. Въпреки слабостта на американската валута през последните месеци, компаниите не мислят да се отказват от нея. „Това са правилата на играта", казват мениджърите.


14.08.2008 г., с. 19
Щатските пари са жертва на инфлацията
Колко ще струва дола­рът спрямо еврото утре? А в края на годината или следващото лято? Уважа­ващите себе си анализа­тори не смеят да гадаят.

Икономическите и по­литическите фактори, които движат котировките нагоре и надолу, са десет­ки. Затова прогнозите би­туват единствено в сфери­те на чистите спекулации и на врачуването.

Все пак има един рацио­нален показател, който нагледно дава представа за силата на една нацио­нална валута спрямо дру­га. Това е темпът на ин­флацията в съответните страни. Колкото по-висок е той, толкова по-слаби са националните пари.

Този показател сочи, че доларът тепърва ще има неприятности. В края на юни т.г. САЩ отчетоха ре­кордна инфлация - 9,2% на годишна база или най-ви­сокото равнище за по­следните 27 години! Ос­новната причина за това са, разбира се, високите цени на суровия петрол.

Европейският съюз съ­що страда от поскъпване­то на живота и по-спе­циално на нефта. Но ин­флацията през юни т.г. на годишна база в ЕС се ока­за едва 4,3% или над 2 пъ­ти по-ниска от тази в САЩ. В сама Еврозона, където еврото е национална ва­лута, инфлацията е още по-ниска - 4,0%.

В ЕС инфлацията е най-ниска в Холандия, Герма­ния и Португалия, а най-висока - в Латвия, Бълга­рия и Литва.

713 ненужни на войската имоти ще бъдат продадени или отстъпени с право на строеж срещу апартаменти. Площта на парцелите е 103 146 дка, а върху тях има построени общо 11 015 сгради. Това каза при представянето на новата политика на Министерството на отбраната (МО) по разпореждане с военни имоти Калин Томов. Той е съветник в кабинета на министъра на отбраната Николай Цонев. Стратегията предвижда разпореждането с военните имоти да се извършва чрез учредено право на строеж, продажба или директно строителство на жилища за военнослужещите. Приходите от тези дейности ще бъдат използвани както за модернизацията на армията, така и за повишаване на социалния статус на военнослужещите и изпълнението на ангажиментите ни към партньорите от НАТО и ЕС, предвижда стратегията на МО.

"Oтстъпване на правото на строеж върху военни имоти ще става след подробен анализ, като ще се търси максималната икономическа изгода за Министерството на отбраната." Това каза министър Николай Цонев. Oценката на имотите ще се извършва от комисия към МО. Експертите ще вземат решенията за процедурите по разпореждане за всеки имот поотделно в зависимост от комуникативността и близостта му до инженерна инфраструктура. Решенията на комисията ще бъдат публикувани на сайта на военното министерство 15 дни преди да бъде извършена сделката, за да може да бъдат подложени на обществен контрол.

"Целта е максимална прозрачност при разпореждането с военни имоти и затова сме избрали този начин - медиите и всички граждани, които се интересуват от тези сделки, да могат да контролират и да сигнализират, ако смятат, че са нарушени обществените интереси", каза още Николай Цонев. Ако имало жалби, конкретната сделка щяла да бъде връщана в комисията за преразглеждане на оценката й.

Oбщо 30 са военните имоти, по които е започнала процедура по замяна към 30 юли 2008 година, стана ясно вчера.

"Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов тази процедура трябва да бъде спряна. Списъкът с тези имоти, който в момента е в МРРБ, щял да бъде върнат в Министерството на отбраната." Това заяви вчера министърът на отбраната Николай Цонев за последните обявени заменки. Според него тези имоти е трябвало да минат по разпореждане на съответните областни управи, но досега тези процедури не били задвижени. Парцелите се намират в областите Варна, Бургас, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, Кюстендил и София. Министерството на отбраната спря дейностите по замяна на военни имоти в началото на май.

243 са освободените военни имоти, по които ще започнат процедури по продажба на търг още през септември, каза още Николай Цонев. Други 10 военни имота са в режим на съсобственост на МО. Те се намират в София, Пловдив, Ямбол, Долна Митрополия и Кърджали.

1200 апартамента ще трябва да бъдат осигурени за закупуване на преференциални цени от военнослужещите с 15 години стаж в армията през 2009 година. Това предвиждат разчетите на военното ведомство според закона, който трябва да влезе в сила от 1 януари догодина. В момента Министерството на отбраната разполагало с 451 ведомствени апартамента.