14 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Бензиностанциите, които нямат касови апарати, ще бъдат принудени да прекратят дейността си. Това заяви вчера премиерът Бойко Борисов по време на посещението си в Бургас. Затварянето им ще се случи в рамките на месец и половина. Това ще бъде една от мерките на правителството за ограничаване на нелегалната търговия с горива, поясни министър-председателят. Също така Борисов заяви, че в скоро време българските производители на горива ще изнасят продукцията си в Македония,

Сърбия и Турция. Това ще бъде възможно, след като от , Лукойл Нефтохим Бургас" обявиха, че ще инвестират 1,3 милиарда долара в изграждането на площадки за продажба на горива. "Считам, че сегашната ни политика и това, което правим, е в полза на държавата, защото аз трябва да намеря баланс и го намирам и между социално слабите групи - болни, слаби, тютюнопроизводители." Така пък Борисов коментира изказването на лидера на СДС Мартин Димитров, че кабинетът няма идея как да финансира дефицита на страната. Министър-председателят подчерта, че дори по време на управлението на сините не са били построени магистрали, дори не са били и проектирани. ,Д в момента ние проектираме, строим. Аз съм обещал, че през 2012 г. до Бургас ще се идва по магистрала. Още тази година 32 километра ще направим на „Марица". В края на годината ще завършим „Люлин", припомни обещанията си премиерът. Борисов подчерта, че винаги е приемал възможността от Синята коалиция да коментира идеите на кабинета, но в края на краищата отговорността за хората я носи правителството. Той обясни, че малкият дефицит отгоре се допуска, за да могат да станат пътищата и в същото време хората да оцелеят. Борисов е убеден, че с някои от мерките, които предприема правителството, фискалният резерв ще бъде попълнен. Той уточни, че в момента резервът е 6,3 милиарда лева.

Министьр-председателят смята, че фискалният резерв е оставен, за да "не измрат хората от глад, като тютюнопроизводителите, в подобни времена".

Последно през юни миналата година Агенция "Митници" проведе мащабна проверка на бензиностанции в Пловдив, Русе и Пазарджик. Тогава беше разкрита бензиностанция в Пазарджик, която използвала нерегистриран касов апарат и тетрадка за отчитане на приходите от продажба на горива. Оказа се, че дневните обороти на бензиностанцията са между 10 000 и 15 000 евро.

Проверката установи пък, че в друга бензиностанция в Пловдив при зареждане от колонката на евродизел фискалното устройство маркира цена от 1 лев за литър при обявена стойност 1,87 лев за литър. При мащабната проверка бяха открити и бензиностанции, в които се продава тежко гориво вместо евродизел. Акцизът за тежко гориво тогава беше 30 лева за 1000 литра, докато за евродизела е 600 лева за 1000 литър.
Снимка на четири колони - Министър-председателят на България Бойко Борисов и президентът на „Лукойл" Вагит Алекперов участваха в тържествената церемония

при стартирането на нови инсталации в "Нефтохим" Бургас.

Над 40 млн. лева е общата стойност на всички имоти и банкови сметки на задържаните по време на акция „Октопод". Имуществото и парите на Алексей Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, Николай Великов, Пламен и Йордан Стоянови бяха запорира-ни вчера от Софийския градски съд по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, „Кушлев". Стойността на запорираното богатство на бившата барета и служител в ДАНС Алексей Петров е 3 306 879,67 лв. Според прокуратурата той е бил тартор на престъпна група, която се занимавала с изнудване, рекет и други престъпления. Бившата барета обаче не е най-богатият сред задържаните по време на акцията. Проверката на комисията е установила, че най-заможен е Пламен Стоянов, известен като Големия Дамбовец, коментира председателят на комисията Стоян Кушлев. Запорираното имущество на Големия Дамбовец е на стойност 32 276 000 лева. Имуществото на брат му Йордан, известен като Малкия Дамбовец, е за 524 236 лева. Николай Велков пък се оказа с наложени обезпечителни мерки върху имущество за 4 246 000 лева. Запорираното имущество на Марчело Джотолов е на стойност 642 000 лева, а това на Момчил Кръстев е за 251 000 лева.

След решението на съда Големия Дамбовец няма да може да се разпорежда със собствеността си върху жилищен блок, 187 ниви, 91 гори, 17 леки коли, 90 товарни автомобила, дружествени дялове, акции в дружества. Алексей Петров пък се озова със запорирани апартаменти и имоти в столичния квартал „Лозенец", автомобил "Мерцедес S 500 L", дружествени дялове и банкови сметки. Кушлев сложи ръка и върху апартамент, над 30 автомобила, дружествени дялове и банкови сметки на Марчело Джотолов. Няколко апартамента и дворни места На Николай Великов също са под запор.

В момента в ареста са само Алексей Петров и Марчело Джотолов. Останалите мъже, сочени за част от групата на „Октопода", бяха пуснати на свобода в средата на февруари с мерки за неотклонение подписка или парична гаранция.

- Протестите са един показателен рефлекс срещу съкращения на бюджета, но аз повече го разглеждам не срещу проценти, а срещу принципи, както го беше анонсирал много добре и ректорът на СУ. Той прояви разбиране, което е добре за тези среди, че действително в България по време на криза се съкращават и социални, и пенсионни, и детски надбавки. Безспорно волю-неволю ще се съкратят и разходите за образование и наука. Протестът така, както аз го разбрах и както бих го подкрепил, е протест срещу принципа на уравниловка. Действително най-лесно е, когато се съкращава на калпак, образно казано, без да се диференцират показателите и постиженията на отделните висши училища. Действително има добри висши училища с добър капацитет, с добри проекти, с добра реализация на студентите, които ги завършват. Би следвало тези университети да бъдат поощрявани от държавата с по-малки съкращения на бюджета. А университетите, които не доказват своята жизнеспособност и своето качество на образование и научно-изследователска дейност, да бъдат с по-голям размер на съкращения. Оттук идва и проблемът, че в момента няма стройна и ясна система като държавна политика за оценяване на качеството във висшето образование. Говорим и за новия проект на закона за висшето образование, който аз лично не го виждам в следващите няколко месеца да бъде на дневен ред на комисията по образование, тъй като там има доста дискусионни и неразработени глави и раздели. И в сега действащия закон има определена оценъчна система, свързана с институционалната акредитация и акредитацията на професионалните направления, но тази оценъчна система трябва да бъде развита и дискутирана и чак тогава приложена. Към момента държавата няма ясна и стройна система, поради което предполагам, че в момента не се разпределят средства и съкращения според качеството, а както е най-лесно - по равно за всички. Това е всъщност големият въпрос, по който аз бих подкрепил СУ.

- Вие казвате, че този законопроект няма да бъде разгледан в комисията в следващите месеци, а парите трябват сега. Не трябва ли и сега да се приложи по-различен подход, както вие предлагате? Ето, ректорът на СУ казва, че имат 17 сгради - паметници на културата, които трябва да се поддържат.

- Този въпрос е може би един от най-важните - именно държавната финансова политика в сферата на висшето образование и науката. Трябва да е ясно държавата за какво е готова да плаща и за какво не е готова да плаща. Вие сте права, че докато чакаме новия проект на закон за висшето образование, нещата вече се случват, и то не в позитивен аспект. Аз бих предложил да се вгледаме в сегашната нормативна уредба, тя е също добра. Не бих казал, че на действащия закон за висшето образование му се налага някакъв генерален ремонт. Би могло да се направят изменения и допълнения в нормативните актове, за да има актуализация на принципите и политиките на държавата в сферата на висшето образование. В момента в комисията на дневен ред е разглеждане на закона за насърчаване на научните изследвания, но там промените не са от революционно естество. Там аз не виждам ясната концепция за насърчаване на определени научни сфери. И Съветът на ректорите, и БАН казват, че без ясна визия на държавата за научните изследвания не може ясно да се поставят изискванията към БАН и към университетите, които искат да развият такава научно-изследователска дейност. Тази неяснота може би е функция от неяснотата в икономическата сфера. Държавата трябва да каже кое за нея е важно и за кое може да плати. Естествено, за това, което не е приоритет в държавната политика, ще бъде съкратен бюджетът.

- Тогава да говорим съвсем конкретно. Според вас сега трябва ли да се дадат повече пари на СУ, отколкото примерно на Шуменския университет?

- Аз се страхувам, че не разполагам с анализа, с който би следвало да разполагат МОМН, МФ и МС, за да се обвържа с компетентно мнение по въпроса. За всички нас е ясно, че в България безспорно има 10-15 университета, които са доказали своята жизнеспособност. Това е конкурентната среда, която може да стимулира държавата по метода на моркова и тоягата. Аз не мога да кажа доколко СУ е по-добър от Шуменския и доколко трябва да получи повече или по-малко пари. Важен е принципът, останалото е числа и статистика.

- Трябва ли да се върне платеното обучение в държавните университети, както предлага Съветът на ректорите?

- С цялото ми уважение към проф. Борислав Борисов, не мога да се съглася с тази теза, защото това е някаква недобра форма на държавен капитализъм. От една страна, си запазваш държавната субсидия, макар и намалена, т.е. си запазваш статута на държавен университет. От там ползваш държавната база, за която не плащаш наем. Да, имаш някакви разходи за капиталови ремонти, но те в определена степен би следвало да се поемат от държавата. От тук нататък интервенираш на свободния пазар заедно с други субекти, които са частни вузове и разчитат само на средствата на своите учредители. Трябва да е ясно кой какъв иска да бъде. Ако искаш да бъде държавен ВУЗ, бъди такъв. Ако искаш да бъдеш частен, играй честно и равнопоставено с другите играчи на този частен пазар на образователните услуги. Другото е някаква форма на социализъм - по малко от държавата, по малко от пазара. По-скоро не бих подкрепил предложението на Съвета на ректорите, но това е добър повод да се помисли генерално по въпроса каква е политиката на държавата и към частните ВУЗ. Аз също получавам молби, становища от тях, където те имат възражения и питат защо техните студенти не получават стипендия, каквато получават студентите от държавните ВУЗ. Разбира се, тя да бъде редуцирана, адаптирана или намалена от таксите, които плащат в частните училища. Това са важни неща и не могат да се решат на парче. Ако кажем, че от утре позволяваме на УНСС тези 3 млн. лв., които е загубил от държавната субсидия, да си ги навакса с платено обучение. Тогава какво правим с останалите 50 висши училища? Въпросът трябва да се реши принципно за всички.

- В БАН също са крайно недоволни от политиката на правителството, даже съзират някакви корпоративни интереси при евентуално разпределяне на техните имоти. Вие съзирате ли нещо такова в действията на кабинета?

- На този етап не може да се каже категорично, че предстоящите реформи в БАН са насочени тенденциозно и користно с такава манипулативна дейност. Аз по-скоро бих подкрепил БАН да запази структурата си, каквато имат и други европейски научно-изследователски центрове, включително и в бившия соцлагер. По-скоро следва да се помисли за една вътрешна персонална реорганизация и оптимизиране на дейността. Трябват млади хора в БАН, мениджъри със стопански нюх. Към момента и двете категории лица аз не мога да ги видя ясно откроени с категорични позиции за реформа. Позволих си даже да направя една аналогия навремето с перестройката в Съветския съюз. Тогава не стигна нито време, нито смелост да се стигне докрай. Аз го казвам доброжелателно за БАН. На изслушването на ръководството на БАН в комисията си позволих едно становище към тях - да бъдат по-радикални и по-бързи в действията си, когато трябва да се реже с нож, да се реже, защото се опасявам, че БАН няма да има време с темпото, с което върши реформите, няма да има време да ги финализира. От последния международен одит на БАН, който, ако не се лъжа, беше от 30 октомври, мина повече от половин година. В момента знаем, че тези 69 института се трансформират на около 9 направления, но освен чисто механичното събиране на институти и на научни звена, поне на мен не ми е ясно оттук нататък какво следва като визия за развитието на БАН. Развитието на БАН е свързано с развитието на икономиката ни. Но БАН трябва да изпълни своята част от обществения договор, в който е заложен законът за БАН - че основната цел е да съдейства за материалния и духовен просперитет на нацията. БАН трябва да се насочи повече в научно-приложната дейност, ако е необходимо да се създадат отделни институти, които да бъдат бизнес ориентирани. Разбира се, от един Институт по български език и литература не можем да искаме бизнес насоченост. Трябва ясно да се разграничи фундаменталната наука, която е традиция и памет, но всичко останало трябва да е насочено към икономиката и към обществото. Ние инвестираме в знанието, а знанието инвестира ли в битието?

- Имате ли някаква статистика колко научни открития на БАН през последната година са влезли в употреба в реалния живот?

- Помолих за такава информация и се съгласихме заедно с акад. Никола Съботинов, че след изслушването в комисията преди летните ваканции ще направим кръгла маса със засилено обществено участие, в което БАН на прост човешки език да обясни своята приложна дейност, своето битие през последната година и половина например, откакто акад. Съботинов е начело на академията. Това е важно за обществото, важно е и за БАН. Аз когато разговарях с ръководството на БАН, имаше много полезни неща, които институтите са постигнали, но обществото не знае за тях. Това действително е и въпрос на пиар. БАН трябва да общува с обществото.

- МОМН изготви проектозакон за училищното образование, който е подложен на обществено обсъждане. Имате ли някакви забележки към него?

- Най-общите ми забележки са юридически. Самата концепция и смисъл на нов закон за училищното образование е да се въведе нещо съвършено ново, от една страна, като концепция, като философия, и, от друга страна, да кодифицира материята в основното и средното образование, която в момента е разпръсната в множество наредби. Но самите текстове на новия проектозакон препращат към множество допълнителни наредби, които тепърва ще се изработват. Виждаме, че една от основните цели, които си поставя вносителят, няма да се постигне по този начин. Ако няма нещо генерално и революционно ново като концепция, няма смисъл да пишем нов закон, а да променим сегашния закон за народната просвета. Аз не виждам необходимост да правим нов закон, ако само ще уредим училищната подготовка на 5-годишните или че от 1-ви до 3-ти клас ще минават с една двойка. Това не е революция в основното и средното образование. Законът за момента не го виждам готов за внасяне и ще бъде пресилено да се мисли, че от началото на новата учебна година ще имаме нов закон. Например защо ще изпращаме 5-годишните на училище? Защо им съкращаваме детството? За да станат по-умни? Аз не виждам логика в това. Само имаме римейк на неща, които са се случили. Преди 20 години аз, когато бях ученик, моят брат, който е 10 години по-малък от мен, започна училище на 6 години. Не мисля, че е станал по-умен от мен, с цялото ми уважение.

Циганите от квартал Баталова воденица и тези, които живе­ят във виетнамските общежи­тия в София, ще бъдат настане­ни в стари казарми. Това съоб­щи вчера председателят на ко­мисията по обществен ред и сигурност в общината Ангел Джамбазки.

Той обаче изрично уточни, че става дума само за тези, които са законно настанени. Това са око­ло 3000 души - 2000 са легално във виетнамските общежития и 30 семейства в Баталова водени­ца. Ромското семейство обаче е разтегливо понятие, уточни още Джамбазки. Останалите, които не живеят законно, ще трябва да се върнат в родните си места.

Проблемът с гетото в Бата­лова воденица се точи повече от 10 години. В защита на ромите се намеси дори Хелзинкският комитет.

Военното министерство е предоставило 4-5 терена, но от общината отказаха да ги обявят. Искат преди изселването да ги ремонтират така, че да отго­варят на всички европейски из­исквания, за да нямат претенции от сорта на „клетка за папагал", пошегува се Джамбазки.
Снимка на две колони - Гетото май най-после ще бъде бутнато.


14.05.2010 г., с. 5
Катинар за 3 млн. на Алексей
Кушлев блокира имоти, пари, коли на 7 от „Окотопода”
Светлана Йорданова, Ива Григорова

Комисията "Кушлев" сложи катинар на къщи, ресторанти, коли, парцели и сметки на 7 от групата на Октопода за над 41 млн. лв.

Алексей Петров, Пламен и Йордан Стоянови (Дамбовците), Марчело Джотолов, Николай Велков, Момчил Кръстев и Антон Петров-Хамстера са следствени за участие в група за рекет, сводничество, данъчни престъпления и др. От тях само Петров и Джотолов са в ареста.

Хамстера първи през януари бе погнат от Кушлев след акцията "Наглите". Съдът сега му отне правото да се разпорежда с еднофамилна къща, терен със сгради и груб строеж в София, както и 5 терена в с. Крумово.

По делото "Октопод" Хамстера бил уличен от анонимен свидетел. Той разказал, че Петров помагал на силови групировки при проблеми с правосъдието.

Най-беден се оказа Момчил Кръстев - запорирани са му сметки и имоти за 251 000 лв. Начело по пари и имане са братята Дамбовци.

По данни на комисията Алексей Петров и съпругата му Марияна притежават имоти за 3,3 млн. лв. - апартамент в София от 120 квадрата, право на строеж на други 3 жилища, мезонет и ресторант. Има възбрана върху 16 733 кв.м имоти в Лозенец, мерцедес, банкови сметки на семейството и 26 дружествени дяла. Според комисията имането на семейството възлиза на 3870,13 минимални работни заплати, чийто произход се установява.

Разследващи допускат, че повечето имоти на Петров са прехвърлени на дългогодишната му приятелка Ива Павлова. Срещу нея Кушлев не предприема действия, тя не е обект на разследване. (Васил Василев, адвокат на екссъветника от ДАНС, иска да се отворят данъчните декларации на клиента му.)

Джотолов може да се раздели с имане за над 600 хил. лв. - апартамент в София, 34 коли, от които 32 шевролета, 117 дружествени дяла и сметки в наши банки.

"Богат човек се оказа и Николай Велков", каза Кушлев. Блокирани са имоти за 4,2 млн, лв. - 2 апартамента в столицата, сгради и земи в Пазарджик, Гоце Делчев и Долна Митрополия. Велков няма да се разпорежда с близо 920 000 акции, дялове в 4 фирми и сметки в банки. Прокуратурата го проверява по сигнал за изнудване на Пламен Тимев-Ганди.

"Беднякът" в групата Момчил Кръстев притежава лек и товарен автомобил, сграда от 317 кв. м. и апартамент в София. Според ДАКСИ Кръстев е управител на "Лев инс корпорация". Заедно с Дамбовците и него го разследват заради "Кремиковци".

От комисията отказаха да коментират дали се проверяват и имотите на 8-ия обвинен по делото Димитър Митров-Митко Полицая. Той се предаде в края на февруари, след като МВР обяви, че е отчитал пред Петров пари от стриптийз барове.

"От комисията "Кушлев" да кажат какви доходи е декларирал Петров през годините и какви данъци е платил на държавата", прикани адвокатът му Васил Василев. На въпрос какъв е размерът на налозите, защитникът отговори: "Много са, колко точно, питайте данъчните."

От НАП заявиха, че информацията за това е данъчна тайна, която може да бъде разкрита само след писмено съгласие на лицето, направено пред нотаруис и свидетели.

"Плащал съм огромни данъци, години наред съм сред най-големите данъкоплатци в държавата", заяви Петров пред съда в средата на февруари.

От 11 г. той няма свои фирми, 97% от доходите му са от посредническа дейност с чуждестранни инвеститори.


14.05.2010 г., с. 5
Дамбовеца най-имотен
Оказва се, че не лоялният гражданин Алексей Петров, а Големия Дамбовец е най-богатият от Октопода. Той разполага с пари, имоти и активи за над 32 млн. лв., а Петров - само с имущество за над 3,3 млн.

Пламен Стоянов-Големия Дамбовец е шеф на "Екометал Инженеринг".

Той няма да може да се разпорежда с блока на семейството в кв. Кремиковци и земи в 40 общини -1/6 от територията на страната.

Не може да продава 17 коли, 90 камиона, ремаркета, полуремаркета, автобуси и влекачи.

Йордан Стоянов е с доста по-скромно имущество от батко си - за над 500 хил. лв.

За Дамбовците анонимен свидетел по делото твърдял, че са свързани с източването на "Кремиковци". Проверяват се твърденията му, че с помощта на охраната е крадена готова продукция и скрап от комбината.

дома му и те ще се разправят с него в бъдеще. Вчера пред Би Ти Ви шефът на комисията за отнемане на незаконно имущество заподозря, че от МВР изтича информация към негови "клиенти".

"Чувствам се много обиден, защото го научих от тези хора и дори сега да ми върнат охраната, ще помоля да напусне", сподели професорът. Съдът запорира имущество на Ковачки за над 143 млн. лв. "В МВР няма данни за такива заплахи или поне не са достигали до моя кабинет", заяви главният секретар Калин Георгиев.

От офиса на бизнесмена Ковачки нарекоха твърденията на Кушлев "несъстоятелни". Г-н Кушлев лично е заявявал, че от нас е получил пълно съдействие при действията му по запора. Надяваме се, че е бил подведен, защото обвиненията, отправени от него, са изключително сериозни, за да стъпват на "улични твърдения", коментираха от офиса на Ковачки.