14 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Индексите затвориха изцяло в зелено, но ръстът им беше слаб. Основният измерител SOFIX прибави 0.79% до 372.28 пункта, толкова беше повишението и на BG TR30. "Дневник 20", който също следи най-големите и търгувани компании на борсата, беше на плюс с 0.73 на сто до 53.8 пункта.

Общият оборот на регулирания пазар надмина 2 млн. лв., но отново заради сделки с акциите на "Унифарм". Фармацевтичната компания, която е свързана със "Софарма", остана без промяна в пазарната си стойност, а общият оборот от търговията с книжата й беше близо 1.3 млн. лв.

Според брокери най-вероятно става въпрос за вътрешни прехвърляния между досегашните акционери, а не влизане на външни големи инвеститори. За последната една година от компанията не са съобщавали за промяна на акционерните участия, по-големи от 5%, въпреки че от месеци насам по позицията се търгуват високи оборот.

Самата "Софарма" вчера отбеляза 0.28% ръст, но при много нисък оборот.

"Мостстрой" остана в полето на резките колебания с 36% ръст на акциите си, които се търгуваха при 0.38 лв. за последните сделки. Брокер, който не пожела да бъде цитиран, коментира, че купувачите на акциите са дребни играчи, които залагат малки суми и разчитат бързо да ги увеличат. Или както посочи той: "Позицията е налазена от спекуланти." При "Холдинг Пътища" беше по-спокойно след по-малко от 3 на сто поскъпване. "Трейс груп холд" отново направи слаб оборот, но увеличи пазарната си оценка с 5.5%.

Освен "Унифарм" единствената компания с оборот над 100 хил. лв. беше Централна кооперативна банка, която и поскъпна с повече от процент. И при Първа инвестиционна банка имаше силен ръст от 9%, но само с 89 изтъргувани книжа. Пазарната оценка на кредитната институция пострада много миналата седмица заради случващото се около "Мостстрой", тъй като тя е един от кредиторите му.

При фондовете за имоти имаше търговия с много дружества, но при ниски обеми. Спад имаше само при "Булленд инвестмънтс" с 5.5%, а "Фонд за недвижими имоти България" се раздели с 1.33%. Секторният индекс BG REIT прибави 0.58%, като затвори на ниво от 41.72 пункта.

5MY

5F4

4I8

6АВ

6АМ

5ALB

развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и директора на агенция „Митници" Ваньо Танов. Митническият директор и шефът на строителния надзор ще напуснат постовете си заради луксозната вилна зона на брега на язовир „Ивайловград". Собствениците на имоти върху държавни земи там са митничари, служители на „Пътни такси и разрешителни" и бизнесмени от София и Свиленград. Сред притежателите на къща в селището е и самият Марашев. От пресслужбата на кабинета уточняват, че официалните причини за двете уволнения са допускане на незаконно строителство в забранената за застрояване зона на язовира, не-упражняване на необходимия контрол в рамките на техните правомощия и

злоупотреба с обществено доверие.

Започва бърза процедура за разрушаване на 45-те незаконни къщи край язовир „Ивайловград", обяви министър Плевнелиев.

Припомняме, че миналата седмица премиерът заяви, че палатите на брега на водоема, засечени при проверката на НАП, ще бъдат съборени или иззети в полза на

държавата. Той беше категоричен, че предложението къщите около язовира да се узаконят би означавало влизане в порочен кръг, според който всеки ще може да избира място, където да строи, а чак след това да узаконява строежа. С решение на правителството е създадена група от експерти на МРРБ и МОСВ, която ще проверява незаконните постройки по всички

големи 50 язовира в страната, поясни Плевнелиев. Той уточни, че ще се ревизира и законността на яхтеното пристанище на братя Диневи. По думите на министъра подобни проверки край София - Бояна, Драгалевци и Симеоново, няма да се правят. Това е в правомощията на НАП, която трябва да почука на вратата на тези постройки, обясни Плевнелиев.
Снимка на три колони - Собственикът на „Министерството на веселбата" може скоро да заплаче...


14.10.2010 г., с.7
Еколози искат оставки заради парк Пирин
Строителството на нови ски съоръжения нарушава конвенция на ЮНЕСКО
Еколози от Зелените се събраха вчера на втория пореден протест на столичния площад „Независимост". Те се обявиха срещу изсичането на дърветата около ски пистите в Пирин, както и застрояването на Кара-дере. В края на септември те протестираха срещу издадените от МОСВ разрешения за строителство на нови ски съоръжения в Национален парк „Пирин", които нарушават Конвенцията за световното наследство на ЮНЕСКО и вкарват националния парк в списъка на обектите в опасност. Съпредседателят на Зелените Андрей Ковачев заяви, че като резултат от септемврийския протест директорът на Национален парк „Пирин" Георги Грънчаров е подал оставка. Това обаче не решава проблема, категорични са еколозите, тъй като все още се лее бетон и дърветата са изсечени. В момента се извършва увеличаване на капацитета на ски зоната на Банско чрез превръщането на два ски влека в ски лифтове, което включва разширяване на просеки, изсичане на дървета, леене на нови стълбове и построяване на съоръжение с много по-голям човешки капацитет. Според Зелените това е незаконно, защото е направено без оценка за въздействието на околната среда и пряко нарушава официалните препоръки на най-висшия орган - Конвенцията за световното природно наследство.

Недоволните природозащитници се появиха с картон, на който бяха наредени 4 бушона и под тях бяха написани имената на Нона Караджова, Евдокия Манева, директора на Националната служба за защита на природата Михаил Михайлов и на Георги Грънчаров, чийто бушон беше обвит с черно фолио. Един бушон не е достатъчен, категорични са Зелените, които заявиха, че това не може да излъже гражданите. Крайно време е нашите институции да започнат да зачитат законите на тази държава, категорични са Зелените. Те поискаха оставките и на останалите трима. В момента се извършва увеличаване на капацитета на ски зоната на Банско чрез превръщането на два ски влека в ски лифтове, което включва разширяване на просеки, изсичане на дървета, леене на нови стълбове и построяване на съоръжение с много по-голям човешки капацитет. Според Зелените това е незаконно, защото е направено без оценка за въздействието на околната среда и пряко нарушава официалните препоръки на най-висшия орган - Конвенцията за световното природно наследство.

Споменавам го това ДДС, щото иначе първоначално се тръбеше, и то официално, че залата ще струва 90 милиона, а шефът на фирмата изпълнител „Главболгарстрой" бил казал на премиера, че ще работят БЕЗ ПЕЧАЛБА!? Веднага изниква въпросът - ЗАЩО? Една частна фирма ще работи ей така!? Ами да дойдат у нас и да ми ремонтират поне банята... Или ако махнем битовизмите, що не оправят без печалба някоя от многобройните спортни бази, които плачат за ремонт. Има ги в изобилие. Да се разходят в Борисовата градина например. Стадион „Българска армия" -ужас и безумие. Няма ток, стадионът буренясва, тенис кортовете пустеят, баскетболната зала се руши. Съоръжението, което в годините на демокрацията набързо бе прекръстено, е държавна собственост. Стопанин е Министерството на физическото възпитание и спорта, което така и не може да намери подходящ наемател. Сигурно защото не го и търси. Защото, ако имам подобен имот, в никакъв случай няма да го оставя да се руши така - цели 20 години! Или ще го оставя, ако искам някой да го лапне от евтино по-евтино... и след това ще вляза без преглед в лудница. Иначе е възможно, ако е държавно. В България може де. Примери бол, страниците на един вестник няма да стигнат. Но да не се отклонявам от темата за работата без печалба. Що бе, господа от „Главболгарстрой", не

ремонтирате без печалба столичния колодрум? Той е малко по-нагоре в Борисовата градина. И неговото състояние е „цветущо". Змиите и всякаква друга горска фауна може да се разхождат спокойно из двата съседни обекта. Ако има „историци" и „статистици" сред животните, все ще си припомнят какви знаменателни спортни събития са ставали и на стадиона, и на колодрума.

Щото повечето политици ги е хванало амнезия

Дори един се изцепи, че това били комунистически арени, където тренирали и спортували само рожби на социалистическия спорт и трябвало да бъдат ако не срутени, поне приватизирани от някой честен бизнесмен, по възможност от неговата партия. След това изказване настъпи голям конфуз, щото горкият депутат не си беше направил труда да попита за историята на АС 23, за царския Указ за създаването на столичния колодрум, за големите имена в българското колоездене Боян Коцев и Ненчо Христов. Дано олимпийските шампиони, израснали на стадион „Народна армия", не ми се обидят, че не споменавам и техните имена. Извинете ме, много сте, и то само до 10 ноември 1989 година. След тази дата - яка суша...

Но да не се отклоняваме от темата - безплатни обеди няма, работа без печалба също няма. За доказателство на тези два спортни обекта в сърцето на Борисовата градина работят само кафенетата - и то не само на полза роду. Наемателите си плащат чинно лептата. Спортното министерство си я прибира: пито - платено.

Такъв беше и принципът със зала „Универсиада" - взимаш много, плащаш малко. По-точно съоръжението си е вече частно, след като няколко години имаше уникален (не и за България) статут - 50 процента държавна, 50 процента частна собственост. Е, сега вече е само частна. Парите - около 10 милиона лева, държавата щеше да вложи в реконструкцията и подобряването на друг основен бастион на българския спорт -„Спортпалас" в комплекса Златни пясъци. Ремонт имаше, но обектът още не функционира. Парите са похарчени, но трябвало и още, за да стане базата

за чудо и приказ. И се чудя защо ли за там не се намери инвеститор без печалба да ремонтира държавния обект. 10 милиона малко пари ли са?

И веднага се сещам как президентът на родната лекоатлетическа централа Добромир Карамаринов заяви, че в столичната зала „Фестивална" вече имало насрещен вятър.

В рамките на допустимото, разбира се, рекордите се зачитат, ако на виражите някой състезател не си счупи крака. Настинките в тази зала били в реда на нещата. Идва зима и тази година тези от лекоатлетите, които нямат средства да се готвят в чужбина, ще се каляват във „Фестивална". То комай само един треньор остана в леката атлетика, който надига глас - Георги Димитров, но сега системата е, като се оплаче в медиите, особено по национална телевизия, веднага след това му запушат устата с някое плакетче или му дават премия, която така.и така трябва да получи. Ама по-бързо, иначе може и да почака, щото обещанията не са като завещанията - така е казал народът.

Иначе премиерът Бойко Борисов бори яко кризата. Реже ленти на спортен обект и обещава нови в светло бъдеще. Не е лошо. „За мен най-радващо е, че тук виждаме деца 8.-9. клас, които са по-високи от някои от баскетболистите, които са сред нас. Тази зала е 25 % по-голяма от „Универсиада". Дал съм задача да се предостави проек-

тът за тренировъчната зала, който ще бъде даден безвъзмездно на общините, и такива съоръжения да се построят и в други градове", каза премиерът преди десетина дни при откриването на помощната зала.

„Много се радвам, че в днешния ден в тренировъчната зала се провежда първата спортна проява - баскетболен мач, който ще се играе в едно съоръжение, отговарящо на всички европейски изисквания. Изказвам специална благодарност на Симеон Пешов и целия екип на „Главболгарстрой", които успяха по този прекрасен начин да изградят тази зала в срок. С подкрепата на министър-председателя Бойко Борисов в това време на икономическа криза се изгражда уникално съоръжение, което ще използваме в бъдеще за провеждане на редица международни спортни прояви", гордо рапортува и спортният министър Свилен Нейков, като не забрави да спомене името на Бат' Бойко.-Щото иначе лошо, и без това се спрягат доста имена да седнат на неговия стол. Той, спортният човек, треньорът на олимпийската шампионка Румяна Нейкова, си е прав. Догодина, дай боже, ще имаме така желаната многофункционална спортна зала. Отсега предричам, без да съм гадател, то ще са тържества, то ще са масрафи, пари за тях, естествено, ще се намерят. Министерството на младежта и спорта ще плаща, къде ще ходи, премиерът е обещал и не стане ли неговата, падат глави. А да си министър, е хубаво нещо, разбра го и Свилен Нейков. Всички ти се кланят, келепирец сигурно има. Е, че след това тия, дето най-много се навеждат, най-яко те псуват, какво от това. Като видя всеки нов спортен началник, се сещам за големия баскетболист, треньор и пръв шеф на ДАМС Цвятко Барчовски. Чакаха го пред Спортната палата да му кажат „Добър ден" и да го заговорят. След това обаче, когато двуметровият Барчовски минаваше по булевард „Васил Левски", никой не го забелязваше.

И никой не забеляза и не чу как друг голям спортист - волейболистът Пламен Константинов, в ефира на национална телевизия заяви, че олимпийската зала в Истанбул, там където се игра финалът на баскетболния Мондиал 2010, струва 20 милиона евро. Предполагам с печалбата. Не се е чуло залата „Синан Ердем Соум" в Турция да е строена без печалба. Убеден съм обаче, че ако нещо такова се беше случило, фирмата щеше да получи поне една Нобелова награда за компенсация. Пламен Константинов имаше и други „забележки", но веднага го емнаха, че е неуспял политик и говорител на някаква си друга фирма, която била дала по-евтина оферта, и т.н. В интерес на истината убеден съм, че „Главболгарстрой" ще си свърши добре работата. Тази фирма е доказала своя майсторлък не само в България, но и по света. Въпросът е: Как така частна фирма ще строи без печалба?

А кой ще играе в тази многофункционална спортна зала? Защо? - ще попитате. И шефове на федерации ще ме засипят с оферти за бъдещи домакинства на големи първенства и турнири. Тези същите, които сега не виждат Цвятко Барчовски. Преди няколко дни дори Българската федерация по художествена гимнастика предложи услугите си за откриването на залата с турнир за Световната купа. Трябвали им някакви си 200-300 хиляди лева държавна помощ и... „заповед от просветния министър до всички училища в столицата" да присъстват на състезанието. При „Вход задължителен"!

А иначе залата ще става и за концерти, и за каквото се сетиш още. Няма лошо, лошото е, че никой не пита аджеба как ще се издържа това многофункционално спортно съоръжение, по-скоро кой ще го издържа, с какви пари. Засега е ясно, че ще бъде към търговското дружество „Национална спортна база". Същото, дето стопанисваше и зала „Универсиада", сега и колодрума, „Спортпалас" и още доста обекти, а спортистите ни няма къде да се готвят. Няма я държавната база за тренировка, всъщност има я, ама става за... Ще си послужа с цитат на друг голям български спортист - Красимир Ба-лъков.

На този терен по-добре да пасат овце

Извинявам се за израза, но това бе нива, а не терен за футбол, възкликна Балъков след среща от А футболна група, проведена на стадион „Огоста" в Монтана. Той, Балъков, е живял доста време в Германия, опитва се в Бургас да направи нещо, поне с базата успява, но... Е, ако беше само в Монтана, е ако бяха само за футболните игрища, макар че те трябва да получат европейски лиценз от УЕФА, щеше да е направо идеално. Идеално щеше да е хем да имаме хубава европейска спортна зала, хем и останалите спортни съоръжения да стават не само за големия спорт, но и за всички нас. И понеже идеални неща няма, ще си се пъчим със залата - та как беше оная приказка? „На гол тумбак - чифте пищови!"

- Растеж от 3,6 % от БВП за догодина е напълно постижим по две причини. Първата е чисто статистическа и отразява периода от няколко години на сравнителен спад на производството в икономиката както в България, така и в Европа и света. Нормално е след такъв период и при възстановяване на икономиката ръстът да е малко по-голям, защото базата спрямо тази и миналата година е по-ниска. Затова ръст на икономиката от 3,6 на сто през 2011 година е реалистичен и постижим.

Втората основна причина е ускореният растеж на българския износ. Той започна още от есента на миналата година. Износът ни за Европейския съюз се е увеличил с над 20 на сто за първото полугодие на тази година. Само през юли ръстът е с над 33 на сто спрямо същия месец на 2009 година. Износът ни за трети страни пък се е увеличил с близо 50 на сто спрямо съответния период на предходната година. Това е валидно за цялото първо полугодие и тази тенденция ще се запази и през 2011 година. Икономическият растеж на страната зависи, разбира се, и от темповете на възстановяване на основните ни търговски партньори в ЕС - Италия и Германия, а там прогнозите са добри - очакванията са за умерен икономически растеж между 3 и 4 на сто.

- Какво ще стане със секторите, които трябва да издърпат икономиката -строителството например? При тях преди пролетта не става и дума за оживяване, даже напротив, очаква се още един срив през зимата?

- Да, икономическият растеж се прави най-вече от експортно ориентираните отрасли. Строителството е по-скоро стимул на вътрешното потребление и създава вътрешна икономическа динамика. Не очаквам там да има повече драстични сривове и правителството се опитва да помогне на сектора. Знаете, че инвестициите в ускорено изграждане на инфраструктура са основна задача на този кабинет. За целта сме заложили и възможности за различни източници на финансиране, но все пак приоритетно ще използваме ресурса от еврофондовете. Преди дни премиерът инспектира работата по магистрала „Люлин". Тя е готова 82 % и скоро ще бъде завършена. Магистрала „Тракия" най-после се строи с подходящото темпо. Инвестициите в инфраструктурата са най-добрата основа за възстановяване на строителния бранш и продължаваме да работим по тези теми, доколкото ни позволява и бюджетът.

Немалко задължения на предишното правителство разплатихме на строителния бизнес и чрез Банката за развитие. Там имаме 210 млн. лева, разплатени на 915 фирми, а подадените заявления са за около 250 млн. лева. Помните, че още през пролетта направихме този механизъм, за да могат фирмите да си получат парите, които са им били забавени в предходни години. Към края на септември през ББР и с още три постановления на правителството на изпълнители по такива договори са разплатени над половин милиард лева. При това главно на строителни фирми и за екологични дейности.

- Защо експерти от МВФ настояват да коригирате тези числа и говорят за растеж на БВП между 2 и 2,5 % годишна база?

- Експертите на МВФ просто правят свои анализи, които ние отчитаме. След последната редовна мисия, която приключи в началото на октомври, МВФ потвърди нашето становище, че България вече се възстановява и този процес ще се ускори догодина. Възстановяването може да се ускори още повече, ако възвърнем доверието не само на инвеститорите, но и на потребителите. И тук напълно споделям оценката на фонда. Ще работим приоритетно по тези, теми.

- Някои от опонентите ви в България не приемат в дългосрочен план през следващите две-три години текущият дефицит да се задържи около 3 %. Какво ще стане, ако се надхвърли този дефицит?

- Ще стане така, че бихме били изправени пред риска да изгубим доверието на инвеститорите и на международните пазари, рейтингите ни да тръгнат надолу, а знаете, че само преди месец-два бяха потвърдени от всички рейтингови агенции и са стабилни. Не можем да си позволим да разхлабим фискалната политика, която налагаме в момента, защото всички виждаме колко е трудно да се възстанови вече загубено доверие - вижте Гърция, Португалия. И в момента, знаете, сме в процедура по свръхдефицит заради ангажиментите, които открихме главно от края на 2008 година и първата половина на миналата година. Заради това ни се вдигна дефицитът за 2009 година и ЕК задейства процедура, която ние трябва да спазим и да свием дефицита под 3 на сто. Длъжни сме да го направим до края на 2011 година и ще го направим. Просто трябва да запазим дисциплинирана и предсказуема фискална политика дори с цената на известно социално недоволство. Не забравяйте, че не режем заплати и данъчното бреме върху домакинствата и бизнеса е най-ниското в Европа. Дори според последния доклад на международните анализатори от KPMG, (известна одиторска фирма бел. инт.). България е сред 10-те страни с най-ниска данъчна тежест върху домакинствата в света.

- Вие често казвате: „Готов съм да дам пари, но за реформи". Но преди да си отиде, здравната министърка заяви: „Има една голяма заблуда, че ако се реформира системата, по-малко ще се харчи. В здравеопазването харчим 20-25 пъти по-малко от другите страни". Как тогава ще се решават проблемите в здравеопазването с по-малко пари?

- Не, напротив, парите за здравеопазване за догодина са със 770 млн. лева повече спрямо средствата за тази година. Така сме предложили на Народното събрание. До януари 2011 година ще бъдат изчистени и 125 млн. лева за отчетените от болниците, но неразплатени дейности от страна на Здравната каса. Допълнително повишихме до 80 млн. лева месечните средства за болниците до края на 2010 година. Останалото е в ръцете на новия здравен министър. Защото политиката в здравеопазването не се прави в Министерството на финансите. Ние можем само да кажем кое може и кое не може да стане. Моето мнение е, че трябва да е ясно къде и за какво отиват ограничените ресурси на държавата. Там, където се върши работа, има и повече пари. факт е, че на нито едно министерство не сме намалили парите за следващата година, напротив - в пет-шест сме ги увеличили и това са за социална политика, за сектор сигурност и отбрана и, разбира се, за здравеопазване.

- Ще успеете ли да опазите фискалния резерв? И тук има много съмнения в обществото?

- Статистиката за състоянието на резерва всеки месец се публикува на сайта на Министерството на финансите. Нека някой си направи труда да погледне там, преди да говори. Законовият минимум е 4,5 млрд. лева и нямаме намерение да го достигаме. В момента фискалният резерв е около 6,7 млрд. лева. По предварителни данни бюджетната позиция за месец септември е неутрална, което означава, че държавата е похарчила толкова, колкото е събрала. Вярвам, че тази тенденция ще се запази.

- Пазарният дял на гръцките банки у нас е, доколкото знам, 25-30 процента. Не е ли заплаха това за банковата ни система? Някои икономисти на Запад във всичките си анализи го изтъкват.

- Това за нас е стара тема. Разбира се, БНБ внимателно следи процесите и във вътрешния, и във външния финансов сектор. И МВФ констатира наскоро, че българските банки се справиха и продължават да се справят добре в условията на международна финансова криза. Общите печалби на банките са достатъчни, за да поемат евентуални загуби. Има и изградени съществени финансови буфери, които значително надвишават минимумите за ЕС. Така че въпросът за стабилността на банките у нас не стои на дневен ред.

- Вашата работа на министър се следи и критикува от цялото общество. Често се появяват и лични нападки срещу вас. Май не реагирате? Доколкото ми е известно на Запад в такива случаи завеждат дела?

- Често ми се налага да напомням, че в условията на криза едва ли има популярен финансов министър по света. За да има смисъл от критиките, те трябва да носят нещо ново, да предлагат алтернатива. На никого не би му било лесно да прави реформи и политики с ограничен ресурс. Но някой трябва да ги направи и правителството на ГЕРБ намира политическа смелост за това. А колкото за личните нападки, те идват с поста и не им обръщам внимание.