14 октомври 2010 г. Тема: здравеопазване

- Колко трансплантации сте извършили досега с екипа си, доц. Спасов?

- Над 65 - на черен дроб, бъбреци и сърце. И само при нас се прави т. нар. трансплантация „сплит ливър", което означава, че от един трупен донор на черен дроб (който се разделя на две) се спасява животът на двама тежкоболни. А успеваемостта на присажданията ни е същата като в Европа - над 75-80 процента.

- Това е много добър резултат. Досега обаче точни данни не са изнасяни от нито една болница.

- Да, още повече че тези данни сме подали и се отчитат и в Европейския регистър. С този малък и скромен принос се опитваме да помогнем на здравеопазването ни, което виждате в какво състояние е. Ако се изчислят парите,които са спестени на българските пациенти и на здравната ни система за направените трансплантации по цени в европейския им еквивалент, то сумата наистина е внушителна. Като се има предвид, че зад граница около 200 000 евро е присаждане на черен дроб, 50 000 евро - на бъбрек и между 85 000 и 100 000 евро - на сърце. Освен че тези пари са спестени, то са се насочили и към други нуждаещи се. Например към пациенти с рак, тежкоболни деца и др. Така че „Лозенец" винаги се е стремяла да помага на системата. Извършваме уникална за страната помощ, която в чужбина би струвала неимоверно много.

- Нормативната уредба спъва ли с нещо донорството?

- Напротив, тя е много добра. Имаме изрично информирано несъгласие, което е много правилно решение. А и с последните кампании, които бяха направени с активното участие на медиите, мисля, че българинът разбра как може да се помогне на нуждаещи се. Донорството се превръща във все по-популярен високохуманен акт, който гражданите ни са готови да извършат в трудния момент.

- Във вашата болница се обучават и бъдещи лекари. Колко студенти имате за изминалите 4 г., откакто вие сте декан на най-младия факултет в СУ - Медицинския?

- Те са около 240, като всяка година приемът се увеличава. Опитваме се да направим така, че факултетът ни да е различен от останалите в България. Да е високо квалитетен, но с неголям брой студенти, т. е. /.../ на много качествено обучение.

- Според данни на лекарския съюз всеки ден един доктор напуска България. Какво ги гони?

- Това беше една от причините да създадем факултет, който да накара бъдещите специалисти освен чисто материалния фактор да ги привлича и любовта към професията, към държавата, за да останат у нас. Това може да се случи, работейки с малки групи съпричастни хора към ставащото в болницата, към това, което всеки ден виждат в нея, и участвайки всекидневно в работата. Познанията и големите книги (елитарните) по медицина по цял свят са едни и същи. Но образованието в отделните факултети се отличава именно по атмосферата и предадената морална ценностна система. Ако факултетът успее да те научи да обичаш хората, да им помагаш самоотвержено, безкористно, тогава той е свършил работата си. Защото и чрез интернет, и чрез комуникационните

възможности човек може да получи достъп до познанията. Докато изграждането на професионалиста лекар означава нещо друго. Той трябва да има ценностна система, която да отговаря на високите морални устои.

- Обикновено поне 4 души се борят за едно място в медицинските ни университети. Как е при вас?

- Даже и повече. Най-много кандидати за място има в нашия факултет спрямо останалите в СУ.

- Бяха намерени 190 млн. лв., с които парите за здраве за тази година почти се изравняват с миналогодишните. Със сега съществуващата система те ще стигнат ли до пациентите?

- С тези пари ситуацията ще е като миналогодишната. Но всички осъзнаваме вече, че системата има нужда от много сериозна радикална промяна. Аз, като хирург, мога да кажа: „Ако не се извърши много радикална операция, ефектът ще бъде временен, палиативен." Какво значи реформа според мен? Три са елементите й. Виждаме моментната картина на системата, за да разберем какво не ни харесва. Второ, какво трябва да се промени, за да стигнем до утрешния ден, и третият елемент е пътят до него. В момента трябва да се начертае много точна картина на нуждите на системата. Знаем, че болниците са много, но как да ги съкратим? Имаше опит това да се случи с акредитацията им, но не стана. Имаше опит някои сами да отпаднат, но и това не се случи. Проблемът с многото болници ще се реши, ако се остави пациентът да определи съдбата им. - Каква е схемата, по която да стане това?

- Да се тръгне не от болниците, а от финансиращите звена, значи от националната каса. Тук трябва тотална демонополизация и създаване на отделни частни и държавни структури. Затова може да се мине без втори и трети стълб на осигуряване, а директно към конкурентни здравни каси. Второ, да се прекрати практиката с клиничните пътеки. Да се отиде нат. нар. диагностично-свързани групи.

- Бившият министър д-р Божидар Нанев призна, че са с 20% по-скъпи?

- Но те много по-добре ще организират работата на болниците. Промените, за които говорим, не са въвеждане на застрахователни компании, които са на принципа на автокаско. А говорим за здравно застраховане. И елемент от него да е превенцията на здравето, т. е. касите да имат интерес техните ползватели да не бъдат болни, а да промотират и извършват превенция на здравето им. Не само да ги пращат на доктор само когато са повалени на легло, на принципа на развалената кола. Много важно е в болниците да се създаде конкурентната атмосфера, условия за привличането на пациенти, което да се отразява на цената. А не лекарският съюз да определя цена за всички болници! Защо например аз да не мога да договарям цена на клиничната пътека, която да конкурира примерно болница„Св. Екатерина" или „Токуда"? А директорът на „Св. Екатерина" или на „Токуда" като видят, че хората идват при мен, и те ще ще свалят цената. Ето, я конкурентността. А лекарският съюз в момента всичко договаря. Само че откъде накъде? И не на последно място, трябва да се привлекат свежи пари.

-Как?

- От 3-4 г. се говори примерно асоциация на болниците да преговаря с касата. Но не става. Защо?

- Както касата си има директор и преговаря за договора, така и директорите на болници, т. е. всяко звено да сключва индивидуален договор. Място тук лекарският съюз няма! Той трябва да се грижи за квалификацията на съсловието, за изискванията за професионалното му израстване, за курсовете, броя операции. Да защитава техните права като професионалисти, а не да договаря търговски условия за болниците. Това са немислими неща.

- Министър Анна-Мария Борисова си отиде заради идеята за доплащане. Кога според вас тази мярка ще се наложи като контролна за системата?

- В много страни по света самата здравна застрахователна компания определя процента, който отишлият при нея пациент трябва да покрие. И това е не защото няма достатъчно пари в застраховката, която е купил. А да се яви като контрольор на ползването. Тогава няма да има свръххоспитализация, ненужен прием в болница или надписване на дейност. Пациентът сам ще контролира разходите си. А това става примерно, когато неговата застраховка покрива лечение за 100 000 лв. годишно. Човекът влиза в болница и там се изразходват 20 000 лв. Касата обаче не ги покрива изцяло (и не защото не й стигат парите, нали тя разполага със 100 000 лв.), а брои 90 или 95% от харчовете, 5 или 10% доплаща пациентът, за да може да контролира системата. И да видим, като се налага да плаща при всяка следваща терапия, дали тогава ще има свърххоспитали-зации или ненужни настанявания в болница. Едва ли.

- И кога ще дойде моментът за подобни реформи?

- Може би вече сме закъсняли и те час по-скоро трябва да стартират. Убеден съм, че всички медицински специалисти ще съдействат.


Несъстоялата се конкуренция
Какво се случи с частните здравни фондове в България и защо те още не могат да отлепят от дъното е темата на днешната, предпоследна тема от здравната поредица на "Дневник". В нея вече бяха представени финансирането на системата и пробойните, основните здравни модели по света, както и историята на голямото препъване на здравната реформа в страната. Последната тема утре е какви са възможните варианти за изход от кризата и продължение на здравната реформа.

Ако сегашното здравеопазване в България е ад, напълно вярно е да кажем, че до него се стигна с добри намерения. Едно от тях беше активното включване на частните здравни фондове в системата с идеята, че конкуренцията ще подобри услугите. Само че трето поредно правителство не успява/не иска да реализира идеята, а през това време пазарът на частни здравни услуги се движи основно от корпоративните договори.

А идеята, с която тръгна частното здравеопазване, съвсем не беше такава.

Напразни обещания

След като при управлението на НДСВ и ДПС здравната реформа заспа зимен сън, правителството на тройната коалиция започна с обещанието, че ще направи частните фондове конкуренти на здравната каса. Пазарният принцип трябваше да осигури на пациентите по-добри услуги или поне да намали постоянните скандали в системата за липса на пари, лошо управление и плащане под операционни маси и кушетки за прегледи.

За четири години нищо такова не се случи. Идеите варираха от пълна демонополизация на здравната каса до надграждане с втори стълб в здравното осигуряване и възможност хората с по-високи доходи да излизат от държавната система и да плащат само на частен фонд. Дори се говореше, че ДПС ще успее да прокара реформата, за да осигури свързани с партията фондове. Но дори движението на Доган се оказа безсилно пред батаците на системата и смяната на министри и стратегии.

Междувременно тройната коалиция увеличи здравната вноска от 6 на 8% с идеята горницата да се спестява за подкрепата на новия модел, включващ и частните дружества. Тези пари обаче така и не стигнаха до тях. Вместо това се натрупа резерв на здравната каса в БНБ, за който в момента се води спор да се отклони ли за всякакви бюджетни дупки или не. Очаква се към края на годината в сметката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в БНБ да има 1.4 млрд. лв. - за сравнение - годишните премии на частните дружества за 2009 г. са под 40 млн. лв.

Докато стратегиите се пишеха, броят на фондовете прогресивно растеше, а акционерите им ги създаваха с надеждата, че реформата скоро ще продължи и те ще могат да се включат на един много по-голям пазар. През 2002 г. НДСВ свали изискването за първоначален капитал при учредяването на един фонд от 2 млн. на 500 хил. лв. с условието до три години след получаването на лиценз той да се вдигне до 2 млн. лв.

Тъй като вече нямаше ограничение този капитал да бъде заемен, обяснимо е защо за няколко години общият брой здравни фондове достигна 21. Сега те са 20. Единственият отнет лиценз е на "Уника здраво осигуряване", тъй като дружеството не започна реално дейност.

Големият брой фондове обаче не означава чак толкова голяма конкуренция – според данни на Комисията за финансов надзор към края на юни най-големите четири компании държат повече от 50% от пазара.

В плен на статуквото

ГЕРБ дойде на власт с дебела папка от обещания за реформи, една от които беше именно включването на здравните фондове и реална конкуренция на НЗОК. В отчета за 100-те дни управление дори беше заявено, че от 2011 г. здравната вноска ще стане 10%, за да се подобри финансовото положение на сектора и да се даде възможност на частните фондове да се включат в нов модел на осигуряване. Недоволството от вдигането на осигуровката обаче бързо попари намерението и вече е почти ясно, че няма политическа воля статуквото да се наруши.

"Дружествата за доброволно здравно осигуряване продължават да дублират изцяло функциите на НЗОК", коментира Николай Мишкалов, изпълнителен директор на "Булстрад Здраве".

В сектора са категорични, че фондовете имат капацитета напълно да покриват услугите, които сега предоставя здравната каса, и е смешно да се задава такъв въпрос. Според Мишкалов срещу парите, които един човек със средна за страната заплата плаща като задължителна осигуровка в НЗОК, частните фондове могат да му дадат пълно покритие на здравните услуги с гарантиран достъп до най-добрите лечебни заведения и без никакви допълнителни разходи от сорта на плащане под масата и потребителска такса за личните лекари.

За осигурените в частен фонд тези неща не съществуват – те получават услугата, за която са сключили договор, без да доплащат и отивайки директно при специалист, без да чакат за направление.

В стремежа си да привлекат клиенти здравните фондове предлагат и покритие за разход, който официално е заклеймен от здравното министерство като маскиран подкуп – плащането за избор на екип за операции или раждане.

Нов проблем

Освен несъстоялата се реформа още една заплаха е надвиснала над фондовете – преди дни Комисията за финансов надзор обяви проект за развитие на сектора, според който те ще трябва да отговарят на изискванията за капитал на застрахователите – 4.6 млн. лв. минимум още при учредяването. От КФН обясняват, че става въпрос за задължителна европейска директива, а не за тяхна идея. Зам.-председателят на надзора Борислав Богоев подчерта, че не става въпрос за автоматично налагане на правила и прелицензиране – просто фондовете ще трябва да отговарят на по-високи изисквания.

В бранша обаче не са съгласни да ги приравняват към застрахователите по задължителен капитал, при условие че премиите, които се събират от частните фондове, са абсолютно несъразмерни спрямо приходите на другия сектор. Според председателя на Асоциацията на здравните фондове Мими Виткова не е логично капиталът на фондовете да е в пъти по-висок от годишните им премии. В момента капиталът на 20-те фонда е 49.5 млн. лв. и е малко по-висок от събраните премии за миналата година.

Бившият здравен министър Илко Семерджиев коментира пред "Дневник", че надзорът тълкува неправилно директивите, защото ЕС не задължава социалните фондове, по какъвто модел са изградени здравните в България, да отговарят на изискванията за застрахователите. "Как може да се иска от дружество с 2-3 млн. лв. годишен оборот да блокира двойно повече като капитал? Няма никаква логика", коментира Семерджиев. Според него това може да доведе до прекратяване на дейността за някои дружества. Мими Виткова не се ангажира с прогноза дали и колко дружества ще затворят, ако новото изискване влезе в закон.

Според Виткова при сегашната ситуация пазар за доброволно здравно осигуряване почти няма и за да не замре съвсем дейността, правителството трябва да направи нещо. Неин колега, който не пожела да бъде цитиран, обаче коментира: "Мислите ли, че след почти година и половина буксуване, със смяна на двама министри и при задаващи се догодина местни и президентски избори управляващите ще направят нещо? Разбира се, че не."

Според Виткова частното здравно осигуряване не трябва да се възприема като алтернатива на държавното, защото в много страни двете системи работят успоредно и се допълват. По-различни са възгледите на Илко Семерджиев: "Държавното здравеопазване фалира навсякъде по света. Дори и в Куба, и в Русия разбраха, че не работи." Примерът на Семерджиев е Холандия, която през 2006 г. прехвърля здравеопазването изцяло на частни фондове и миналата година изпревари Франция като държава с най-добрите медицински услуги.

Корпоративна надежда

Засега единствената надежда за здравните фондове идва от корпоративния сектор – дори и в България все повече компании осигуряват служителите си. Вече има цели браншове, в които това се смята за едва ли не задължителна социална придобивка. От "Виваком", които плащат осигуровки и на заетите при тях, и на семействата им, коментираха, че от доброто здраве на техните служители зависи тяхната работоспособност и е основна предпоставка за високи резултати.

Мария Чорбева от частния фонд "ДаллБогг:Живот и здраве" също коментира, че се повишава интересът от компании, а и индивидуално от хора, особено към пакети за профилактика. "Много работодатели разбраха, че е по-добре да заложат на това и да имат здрави служители", каза Чорбева.

Логиката на частния сектор е проста – искаме здрави работници, за да имаме стабилен бизнес. Лошото е, че държавата още не е разбрала колко е важно да има здрави граждани, за да е стабилна икономиката й.

Какво дава осигуряването в частен фонд:

- Възможност да се отиде директно при специалист без посещение на личния лекар и чакане за направление

- Описаните в договора здравни услуги се получават без допълнително заплащане

- Възможност фондът да поеме лекарства и консумативи до определени лимити

- Ако клиент на частен здравен фонд е недоволен от услугата или тя не отговаря на договора, може да се оплачеш в Комисията за финансов надзор

- До 10% намаление на дохода за данъчни цели при лична вноска

- Данъчно облекчение и за работодателите за разходи до 60 лв. на служител за здравно, пенсионно осигуряване и животозастраховки


Председател на пациентската организация отказва да плаща здравни вноски
Няма да плащам здравни осигуровки, докато не бъде решен въпросът с прехвърлянето на сметките на НЗОК на държавата. Това обяви председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев във Варна вчера. Пациентската организация е категорично против това да бъде узаконено присвояването на

1,5 млрд. лв. от държавата, които в момента са в здравната каса, както е записано в точка 5 на споразумението между лекарския съюз и националните институции, обясни д-р Хасърджиев. Тези пари са събирани от хората за здраве и трябва да се ползват за това, не за нови униформи на полицаите или нещо друго, категоричен бе докторът.

- Растеж от 3,6 % от БВП за догодина е напълно постижим по две причини. Първата е чисто статистическа и отразява периода от няколко години на сравнителен спад на производството в икономиката както в България, така и в Европа и света. Нормално е след такъв период и при възстановяване на икономиката ръстът да е малко по-голям, защото базата спрямо тази и миналата година е по-ниска. Затова ръст на икономиката от 3,6 на сто през 2011 година е реалистичен и постижим.

Втората основна причина е ускореният растеж на българския износ. Той започна още от есента на миналата година. Износът ни за Европейския съюз се е увеличил с над 20 на сто за първото полугодие на тази година. Само през юли ръстът е с над 33 на сто спрямо същия месец на 2009 година. Износът ни за трети страни пък се е увеличил с близо 50 на сто спрямо съответния период на предходната година. Това е валидно за цялото първо полугодие и тази тенденция ще се запази и през 2011 година. Икономическият растеж на страната зависи, разбира се, и от темповете на възстановяване на основните ни търговски партньори в ЕС - Италия и Германия, а там прогнозите са добри - очакванията са за умерен икономически растеж между 3 и 4 на сто.

- Какво ще стане със секторите, които трябва да издърпат икономиката -строителството например? При тях преди пролетта не става и дума за оживяване, даже напротив, очаква се още един срив през зимата?

- Да, икономическият растеж се прави най-вече от експортно ориентираните отрасли. Строителството е по-скоро стимул на вътрешното потребление и създава вътрешна икономическа динамика. Не очаквам там да има повече драстични сривове и правителството се опитва да помогне на сектора. Знаете, че инвестициите в ускорено изграждане на инфраструктура са основна задача на този кабинет. За целта сме заложили и възможности за различни източници на финансиране, но все пак приоритетно ще използваме ресурса от еврофондовете. Преди дни премиерът инспектира работата по магистрала „Люлин". Тя е готова 82 % и скоро ще бъде завършена. Магистрала „Тракия" най-после се строи с подходящото темпо. Инвестициите в инфраструктурата са най-добрата основа за възстановяване на строителния бранш и продължаваме да работим по тези теми, доколкото ни позволява и бюджетът.

Немалко задължения на предишното правителство разплатихме на строителния бизнес и чрез Банката за развитие. Там имаме 210 млн. лева, разплатени на 915 фирми, а подадените заявления са за около 250 млн. лева. Помните, че още през пролетта направихме този механизъм, за да могат фирмите да си получат парите, които са им били забавени в предходни години. Към края на септември през ББР и с още три постановления на правителството на изпълнители по такива договори са разплатени над половин милиард лева. При това главно на строителни фирми и за екологични дейности.

- Защо експерти от МВФ настояват да коригирате тези числа и говорят за растеж на БВП между 2 и 2,5 % годишна база?

- Експертите на МВФ просто правят свои анализи, които ние отчитаме. След последната редовна мисия, която приключи в началото на октомври, МВФ потвърди нашето становище, че България вече се възстановява и този процес ще се ускори догодина. Възстановяването може да се ускори още повече, ако възвърнем доверието не само на инвеститорите, но и на потребителите. И тук напълно споделям оценката на фонда. Ще работим приоритетно по тези, теми.

- Някои от опонентите ви в България не приемат в дългосрочен план през следващите две-три години текущият дефицит да се задържи около 3 %. Какво ще стане, ако се надхвърли този дефицит?

- Ще стане така, че бихме били изправени пред риска да изгубим доверието на инвеститорите и на международните пазари, рейтингите ни да тръгнат надолу, а знаете, че само преди месец-два бяха потвърдени от всички рейтингови агенции и са стабилни. Не можем да си позволим да разхлабим фискалната политика, която налагаме в момента, защото всички виждаме колко е трудно да се възстанови вече загубено доверие - вижте Гърция, Португалия. И в момента, знаете, сме в процедура по свръхдефицит заради ангажиментите, които открихме главно от края на 2008 година и първата половина на миналата година. Заради това ни се вдигна дефицитът за 2009 година и ЕК задейства процедура, която ние трябва да спазим и да свием дефицита под 3 на сто. Длъжни сме да го направим до края на 2011 година и ще го направим. Просто трябва да запазим дисциплинирана и предсказуема фискална политика дори с цената на известно социално недоволство. Не забравяйте, че не режем заплати и данъчното бреме върху домакинствата и бизнеса е най-ниското в Европа. Дори според последния доклад на международните анализатори от KPMG, (известна одиторска фирма бел. инт.). България е сред 10-те страни с най-ниска данъчна тежест върху домакинствата в света.

- Вие често казвате: „Готов съм да дам пари, но за реформи". Но преди да си отиде, здравната министърка заяви: „Има една голяма заблуда, че ако се реформира системата, по-малко ще се харчи. В здравеопазването харчим 20-25 пъти по-малко от другите страни". Как тогава ще се решават проблемите в здравеопазването с по-малко пари?

- Не, напротив, парите за здравеопазване за догодина са със 770 млн. лева повече спрямо средствата за тази година. Така сме предложили на Народното събрание. До януари 2011 година ще бъдат изчистени и 125 млн. лева за отчетените от болниците, но неразплатени дейности от страна на Здравната каса. Допълнително повишихме до 80 млн. лева месечните средства за болниците до края на 2010 година. Останалото е в ръцете на новия здравен министър. Защото политиката в здравеопазването не се прави в Министерството на финансите. Ние можем само да кажем кое може и кое не може да стане. Моето мнение е, че трябва да е ясно къде и за какво отиват ограничените ресурси на държавата. Там, където се върши работа, има и повече пари. факт е, че на нито едно министерство не сме намалили парите за следващата година, напротив - в пет-шест сме ги увеличили и това са за социална политика, за сектор сигурност и отбрана и, разбира се, за здравеопазване.

- Ще успеете ли да опазите фискалния резерв? И тук има много съмнения в обществото?

- Статистиката за състоянието на резерва всеки месец се публикува на сайта на Министерството на финансите. Нека някой си направи труда да погледне там, преди да говори. Законовият минимум е 4,5 млрд. лева и нямаме намерение да го достигаме. В момента фискалният резерв е около 6,7 млрд. лева. По предварителни данни бюджетната позиция за месец септември е неутрална, което означава, че държавата е похарчила толкова, колкото е събрала. Вярвам, че тази тенденция ще се запази.

- Пазарният дял на гръцките банки у нас е, доколкото знам, 25-30 процента. Не е ли заплаха това за банковата ни система? Някои икономисти на Запад във всичките си анализи го изтъкват.

- Това за нас е стара тема. Разбира се, БНБ внимателно следи процесите и във вътрешния, и във външния финансов сектор. И МВФ констатира наскоро, че българските банки се справиха и продължават да се справят добре в условията на международна финансова криза. Общите печалби на банките са достатъчни, за да поемат евентуални загуби. Има и изградени съществени финансови буфери, които значително надвишават минимумите за ЕС. Така че въпросът за стабилността на банките у нас не стои на дневен ред.

- Вашата работа на министър се следи и критикува от цялото общество. Често се появяват и лични нападки срещу вас. Май не реагирате? Доколкото ми е известно на Запад в такива случаи завеждат дела?

- Често ми се налага да напомням, че в условията на криза едва ли има популярен финансов министър по света. За да има смисъл от критиките, те трябва да носят нещо ново, да предлагат алтернатива. На никого не би му било лесно да прави реформи и политики с ограничен ресурс. Но някой трябва да ги направи и правителството на ГЕРБ намира политическа смелост за това. А колкото за личните нападки, те идват с поста и не им обръщам внимание.