Нов апарат в „Пирогов" вижда и травми, и разсейки на тумори

Нов магнитен резонанс, първият от та­къв висок клас в страната, заработи в „Пи­рогов" тези дни. Високото качество на из­ображението е възможно при 40% по-мал­ко време за изследване в сравнение с по-старите уреди. На ден минават по 40 па­циенти, обясни д-р Галя Гарванска от медико-диагностичната лаборатория на спешния институт.

Умната машина може да даде изобра­жение за кръвоносни съдове, стави,.орга­ни и дори на цяло тяло. Най-често засега се изследват глава и прешлени. Това ста­ва за 10 мин. "Снимката" на целия гръбна­чен стълб пък може да се направи еднора-зово - апаратът сам "съшива" сегментите, каза д-р Гарванска. Прегледът на цяло тя­ло е за откриване на патологични лезии (тумори и разсейки). Той трае 30 минути. Никъде другаде няма такава опция - с един преглед да се откриват дори далечни разсейки, поясни специалистът.

Онкологията не е приоритет на "Пиро­гов", но в хирургията много пациенти се оперират от тумори на дебелото черво или жлъчните пътища. Новият уред може да изследва и жлъчното дърво с контраст. Правим и програма за изследване на съ­довете, подобно на ангиографията, но без контраст, рентген или инвазия, допълва предимствата за пациентите лекарката. Всички диагнози биха могли да се въз­ползват от новия апарат. При травмите апаратът прави оценка до каква степен са засегнати стави, мускули и сухожилия, къ­де са хематомите. При прешлените се търси дали е засегнат гръбначният мозък.

Правят се и урографии - изследване на бъбреци, уретера и пикочния мехур, без да се инжектира контрастно вещество. Това е важно за пациенти с болни бъбре­ци, които имат висок креатинин и не мо­гат да направят стандартните изследва­ния на тези области. Апаратът помага и на болни с множествена склероза. Откри­ва активните лезии без контрастно веще­ство. Здравната каса покрива изследване­то с новия апарат само на една зона. Всеки пациент има право на един талон месечно. Например за болни с множе­ствена склероза може да се направи без­платно изследване на главен мозък или шия.

А къде се намират съвсем малки раз­сейки от 4 мм и кои са активните места на тумора? Лекарите вече могат да дадат по-пълен отговор, след като в Алексан-дровска заработи модерен позитронно-емисионен томограф (ПЕТ скенер). Не всеки онкоболен е подходящ за изследва­нето, обяснява доц. Тошко Петров от ПЕТ центъра. Това са тези болни, при които трябва да се установи стадият на заболя­ването, да се проследи ефектът от химио­терапията. Най-подходящи са пациенти с белодробни карциноми, на гастроентестиналния тракт, лимфоми, рак на гърда­та или яйчниците, тумори на главата и шията и малигнен меланом. Не са под­ходящи тумори на простатата и пикоч­но-половата система.

Компютърът реконструира изображе­нията и лекарите могат да ги видят обемно, както са в пространството, или пък на различни срезове, за да прецен­ят къде точно се намира туморната ле­зия. Мястото, където туморът е активен и расте, натрупва най-много от маркира­ната с радиоактивен изотоп флуор 18 глюкоза (радиофармацевтик). Тя се ин­жектира венозно около час преди само­то изследване. Това е едно от големите предимства на новия ПЕТ скенер - по­зволява да се отличат метаболитно ак­тивните места на раковите образувания. Периодът на разпад на този радиофар­мацевтик е 110 мин, след което ра­диоактивността изчезва, обясни доц. Петров. Организмът изхвърля препарата с урината.


Предизборна благотворителност
ГЕРБ дари 1.2 млн. лв. на фонда за лечение на деца
В разгара на един от най-големите скандали около фонда и на финалната предизборна права управляващата партия се отдаде на благородни каузи
Политическа партия ГЕРБ взе решение да дари 1.2 млн. лв. от държавната си субсидия за изборите на фонда за лечение на деца. Много щедро, но и много популистко. Точно когато Министерският съвет постави таван на парите от фонда, от които могат да се възползват децата, партия ГЕРБ реши да бъде благородна. Всъщност дарението на партията идва доста навреме.

Наближават президентските и местните избори, а и от една седмица ситуацията около фонда е доста напечена. Таванът от 180 хил. лв. обрича десетки деца на произвола на съдбата и на милосърдието на българите, тъй като средно една трансплантация в чужбина струва около 260 хил. лв. Пациентските организации започнаха настоятелно да питат как има пари в бюджета за предизборните кампании на партиите, но няма за лечението на децата.

Deja-vu

Преди две години премиерът Борисов пак предизборно обеща "да трансплантира в чужбина всички нуждаещи се българи", като за тази цел неговото правителство

Както казва народът: "Бог дал, Бог взел." А в случая "ГЕРБ дал, ГЕРБ взел."

Либерализация срещу регулация

Това обаче не е единствената и най-силната регулация на аптечния пазар у нас. От няколко години съществува забрана един собственик да притежава повече от 4 аптеки. "Това ограничение обслужва съсловните интереси на гилдията, а не тези на пациентите", допълва Костов, който е на мнение, че целта на ограничението е да възпрепятства развитието на веригите аптеки. В същото време те нямат право и да промоцират цените на продуктите си, което също е отклонение от либералния пазар. Нещо повече, преди месец се появиха още предложения за регулация на пазара - да се фиксират цените на лекарствата, като се смъкнат с 20%, и да се въведат ограничения за отстоянията и броя на аптеките в различните населени места. "Целта е да се намали броят на големите аптеки у нас", казва още Никола Костов.

"Аптечният пазар не може да бъде обект на напълно свободна стопанска инициатива", смята зам.-председателят на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. Според нея направените сега промени в закона не нарушават либералния модел на пазара. Всъщност, макар да се смята, че българският аптечен пазар е свободен, това не е записано черно на бяло в единна лекарствена политика на страната. Такава все още дори не е разписана. В момента работна група в Министерството на здравеопазването заседава, за да създаде параметрите на лекарствената политика у нас, които след това ще бъдат подложени на обществено обсъждане. Тя трябваше да е готова с рамките в края на миналия месец, но все още няма официален документ. Той обаче би сложил

край на спора какъв трябва да бъде аптечният пазар в България.

Кое е по-добро

"Не може да се даде еднозначен отговор дали свободният или регулираният модел е по-добър за аптечния пазар. В Европа съществуват примери и за двата модела. Швеция е със 100% регулиран пазар, но предприема мерки за либерализацията му", казва д-р Трифонов. Той обаче е категоричен, че нашият аптечен пазар сега е по-скоро свободен и ако се тръгне към засилена регулация, е възможно да настъпи катаклизъм в системата.

Каква ще е лекарствената политика на страната ни, ще стане ясно, когато излезе докладът на работната група от здравното министерство.

Ако болен реши предварително да прекрати престоя си в лечебно заведения, трябва да заплати за проведеното му лечение "в случай че с напускането си създава пречка за заплащане от страна на НЗОК, МЗ и др. финансиращи институции на осъществената му до момента от болницата медицинска помощ". Това предвиждат измененията в Наредба № 49, публикувана на 12.07.2011 г. С документа се въвежда и нов термин - престой в болница. Новата мярка влиза в сила от 12 август. Промените се правят, за да се гарантират по-добре правата на пациентите и лекарите. В документа се посочват възможните рискове за здравето и живота на пациентите при по-ранното им изписване, мотивират се от МЗ.

"Здравната каса отказва да плаща по клинична пътека на болницата, когато пациентът е напуснал по свое желание по-рано. По тази причина болницата ще има право да си поиска направените разходи за лечение от пациента", каза пред журналисти министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Той поясни, че промените в документа са направени заради няколко смъртни случая, настъпили след като пациентите са напуснали преждевременно и по собствено желание лечебното заведение, в което са били лекувани. Смисълът на тези промени е пациентът да знае, че, напускайки своеволно болницата, поема сам рисковете за здравето си, ако настъпят усложнения. Както и това, че лекарите не са го принудили - с цел спестяване на средства, да напуснат болницата по-рано от необходимото, допълни министърът.

Съгласно чл. 90 от Закона за здравето пациентът има право по всяко време да се откаже от лечението, а според ал. 5 на същия член "Пациентът може да оттегли отказа си по всяко време". Наредбата не конкретизира случаите, в които трябва да бъдат връщани пари. "Пълно мълчание и относно причините за напускане на болния. Ами ако се е уплашил от операцията? Ако е получил второ лекарско мнение, според което не трябва да се оперира? Ако персоналът се държи с него грубо и неуважително?", коментират от Центъра за защита на правата в здравеопазването.

Тези дни нашата общественост отбеляза 20-ата година от приемането на Конституцията на Република България. Събитието е знаменателно и то заслужаваше добрите думи, които бяха изречени за тази конституция. Но добрите думи трябва да бъдат направени със съответни уговорки. Вярно е, че преди 20 години ние, народните представители от Седмото ВНС, приехме една наистина демократична конституция. Не е обаче вярно, че това е първата демократична конституция на републиканска България. Сериозното отношение към конституционното строителство в България изисква да признаем, че първата демократична републиканска конституция е Конституцията от 1947 г. В нея няма да откриете нито един от белезите на тоталитарната държава.

Трябва по-нататък да кажем, че тази, общо взето, добра конституция, поставена да действа в едно лошо, разяждано от остри класови, кастови и съсловни противоречия общество, не можа да осъществи целия свой положителен потенциал. При едно такова общество никоя конституция няма да е достатъчно добра. Поставило се като знак минус пред конституцията, обществото с всички свои пороци придава обратен (превратен) смисъл на нейните разпоредби. Обяснимо е следователно защо това, което намираме в конституцията, не намираме за съжаление в обществото. Конституционноправната действителност се оказва отчайващо различна от социалната действителност.

Нека направим някои съпоставяния.

В преамбюла на конституцията се заявява решимостта да създадем една демократична, правова и социална държава. В социалната действителност на България не можем обаче да открием тази сама по себе си великолепна триада.

Не сме демократична държава

За каква демократичност на държавата ни може да става дума, когато една от двете основни форми на демокрацията - пряката демокрация, вече двадесет години не е поставяна в действие. Нито един основен въпрос в нашето развитие не е бил решаван чрез общонационален референдум. Съдбоносни за страната ни въпроси като например членството в НАТО и в Европейския съюз бяха решени не пряко от народа, а от отделни държавни органи. Без допитване до народа бяха изпратени български войски в чужди държави, без допитване до народа бяха създадени в страната ни чужди военни бази, без допитване до народа се решава енергийното бъдеще на страната ни и т.н.

Представителната демокрация у нас е, общо взето, добре разиграван театър, но тя в крайна сметка е не повече от един фарс. Решаващият глас на хората в изборите е изместен от решаващия глас на медиите и парите. Който има медиите и парите, той моделира и общественото съзнание, което означава, че той в крайна сметка определя и тяхното поведение. Хората си мислят, че те избират съответните представителни органи, а всъщност за много от тях изборът им е внушен от чужди на интересите им обществени сили, предварително закупили медиите и всичко друго, което една избирателна кампания изисква. Това, което по форма е демокрация, е по същество издевателство над демокрацията.

Не сме правова държава

За каква правовост на държавата ни може да става дума, когато тъкмо нейните органи най-вече нарушават нормите на правото. В една правова държава всички правни субекти - и граждани, и държавни, и обществени органи - са длъжни да спазват правните норми. Не всички, разбира се, спазват тези норми. Но държавата ще запази все пак своя правов характер, ако собствените й органи, при всички възможни правонарушения от страна на останалите правни субекти, сами строго се придържат към изискванията на правото. Формулата на правовата държава е еднозначна: правова държава е онази държава, чиито органи безусловно спазват нейните правни норми.

От така заетата гледна точка става невъзможно да кажем, че сме правова държава. Не може България да се смята за правова държава, след като нейният висш орган - парламентът, непрекъснато нарушава основния закон на страната - конституцията. Справката, която направих в Конституционния съд, показа, че само през последните две години за противоконституционни са признати разпоредби на 12 закона и на едно решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Не може България да се смята за правова държава, след като министърът на вътрешните работи непрекъснато упражнява терористичен натиск върху съдебната система, за да я принуди да приема решенията, която той й диктува. Не може България да се смята за правова държава, след като не друг, а прокурор от Софийската градска прокуратура при задържането на заподозрян в извършването на престъпление гражданин му крещи: "На колене, вие сте абсолютен престъпник!" Този прокурор преминава като луда крава върху презумпцията за невинност, която от векове е крайъгълен камък на наказателното право във всички държави. Кой гражданин при тази обстановка може да бъде сигурен за неприкосновеността на своите права и свободи? От друга страна, десетки хиляди граждани - особено по селата - остават напълно незащитени пред една непрекъснато нарастваща битова престъпност. Една правова държава не би позволила да вилнее подобно беззаконие, превърнало се в устойчив начин на живот.

България не е и социална държава

За каква социална държава може да става дума, когато по официални данни 344 хиляди (а по неофициални данни - почти два пъти повече) пълнолетни български граждани са лишени от най-важното основно право - правото на труд. За каква социална държава може да се говори, когато изпаднали в мизерия и безизходица граждани се самоубиват? (Средно годишно у нас се извършват около 1300 самоубийства - предимно от безработни и пенсионери.) При минимална работна заплата от 240 лв. (към 1 януари 2010 г.) да се живее става просто невъзможно. С такава "заплата" човек не може да плати само парното, водата и лекарствата. За никаква социална държава не може да се говори, след като напълно безплатното преди двадесетина години образование се превръща за все по-голям брой български граждани в истински лукс. 238 108 деца между 6 и 18 г. не ходят изобщо на училище, оставайки осакатени за цял живот. Те са бъдещият контингент на престъпния свят, те са и завинаги падналият на социалното дъно обществен слой, доколкото остават неспособни за квалифициран труд. Невъзможно е по-нататък да се говори за социална държава и там, където здравеопазването е превърната в недостъпна за хиляди граждани луксозна стока. Сериозното заболяване у нас е истинско финансово бедствие, което става непреодолимо за хиляди хора. Конституционната разпоредба (чл. 52), че гражданите имат право на "безплатно ползване на медицинско обслужване" е отдавна забравена и от държавата, и от гражданите. Излизат ни с циничната си теза, че "няма безплатен обяд".

Можем да направим подобни съпоставяния и в редица други направления. Налага се изводът, че една конституция, колкото и да е добра, не постига сама целите, които са й поставени. След правната норма трябва да последва изискваното от нея поведение. Не последва ли това поведение, тогава смятайте, че изискващата го правна норма изобщо не съществува.

Оттук произтича и задачата: да допускаме в държавния апарат и преди всичко в Народното събрание хора, решени, но и способни, да превърнат конституционно правните повели в социална действителност. Иначе ще си останем в плен на конституционните илюзии, които, колкото и да са красиви, са все пак безплодни.

От всички страни-членки на ЕС, единствено у нас е разрешено на общините свободно да изнудват гражданите и фирмите с такса смет без значение какво количество отпадъци са изхвърлили, а само според размера на притежавания имот.

В тази връзка Комисията за защита от дискриминация излезе с решение, че плащането на таксата в столицата е пряка дискриминация с имуществен признак, защото определянето на такса битови отпадъци (ТБО) по този начин, на практика означава да плащаш втори имотен данък за една и съща собственост. Ресорната комисия беше сезирана с жалба от БСК, подадена срещу Столичния общински съвет.

„Некоректен е критерият за местната такса, защото битовите отпадъци са част от нормалната жизнена дейност на човека", коментира Петя Нинова, експертът, изготвил решението в комисията, пред „168 часа". „Принципът „замърсителят плаща"

е задължителен за всички страни-членки и е разписан в чл.15 на директива 2006/12/ЕО. Никой не обръща внимание и на факта, че по Закона за управление на отпадъците, чл. 19, общинските съвети са длъжни да приемат наредба, с която да определят условията и реда за изхвърлянето и събирането на битовите отпадъци", подчертава специалистът. Без приемането на подобен нормативен акт е невъзможно да се определи разликата между битов и промишлен отпадък, категорична е Нинова. Според експерта решенията на съда в Люксембург също налагат националната юрисдикция да определи дали определената такса не води до неоправдано големи разходи и съответно до по-голяма тежест за гражданите и фирмите, което е дискриминация.

В решението е дадена като пример компанията „Соди Девня" АД, която само за битовите, а не за промишлените си отпадъци, на практика за не повече от 20

кошчета на хората, заети в администрацията, е платила за едногодишен период 557 789 лв. Куриозното е, че сумата е равна на половината от целия бюджет на община Девня. „Самото въвеждане на такса на различна база за гражданите и за фирмите също е незаконно", коментира адвокат Иван Груйкин, председател на Гражданска инициатива „Справедливост", които първи внесоха жалба в съда срещу наредбата на Столична община. „В Закона за държавните такси е записано, че сумите, които се събират, трябва да са в съответствие с направените за услугата разходи, а в Закона за местните данъци и такси в частта, касаеща битовите отпадъци, също е залегнало, че те се определят на основата на количеството. Допуска се изключение единствено за случаите, когато това е невъзможно да стане на тази база", казва юристът. До месец се очаква да излезе решението на Административния съд в София. Дела са заведени и срещу общинските управи във Варна, Русе и Бургас, информираха още от неправителствената организация.

Коренно различна е практиката в Европа

Дори в близките балкански страни налогът се определя по съвсем друг начин. Това сочи изследване направено от Българската стопанска камара (БСК) в 27 европейски страни. В Румъния например всеки жител плаща твърдо 9 евро годишно, докато фирмите в северната ни съседка са обложени с 12,5 евро за всеки кубически метър

генериран битов отпадък. В Гърция извозването на 1 тон отпадъци струва между 6 и 15 евро.

Въведените непазарни принципи обезсмислят разделното събиране и не създават стимули за намаляването на количеството отпадъци, се казва и в официална позиция на БСК.

„Отдавна от работодателските организации сме инициирали дискусии по проблема. В Германия таксата за фирмите е на база количествата от предходната година", споделя Огнян Винаров, председател на Асоциацията на доставчиците на информационни телекомуникационни услуги. Винаров дава и пример с това как е уреден въпросът с боклука в община Брейсгау в провинция Баден Вюртемберг, Германия. Там при плащане на данъка се получава лепенка, която се залепва на кофата за боклук. Размерът на съдовете е в зависимост от платената такса. Винетки се поставят на кофата за хранителни отпадъци, кофата за останали отпадъци и кофата за хартия. Отпадъците от опаковки се изхвърлят в пликове, които се раздават безплатно. В тях може да се изхвърлят и тенекиените консерви, върху които има екологичен знак за преработка. По регламент вредните вещества се изхвърлят в близост до пожарната в определен ден. С изключение на кофите за стъкло, които са до магазините за храни, всички останали са на места, достъпни само за живущите, които ги ползват. Интересното е, че цената е 38 евро за година и въпреки че за това време ДДС се е вдигнал с 3%, не е променяна от 2000 г. до 2009 г., откогато са взети последните данни.