16 декември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Над 7 процента от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, който е 295 лв. Това съобщиха от НСИ, като данните са от 2009 г. При работещите ' на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време. Според данните 12 процента от домакинствата у нас не могат да си позволят автоматична пералня.

Малко над 3 процента не могат да си позволят телефон, а над 2 процента - цветен телевизор. Около 43 процента от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета пък изпитват затруднения при плащането навреме на разходи, свързани с жилището, и се ограничават при отоплението на жилището си. Най-непосилни за българските домакинства обаче се оказват почивката извън дома и неочакваните разходи.

От статистиката отчитат, че най-бедни са възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинствата с три или повече деца.

Най-голям дял сред работещите бедни заемат нискоквалифицираните работници, които са около 30 процента. Близо две трети от работещите с начално и по-ниско обра-

зование са бедни, а сред трудещите се с основно образование делът на бедните е 26 процента. Разликата между дела на работещите бедни с висше образование и работещите бедни без образование е значителна - близо 30 пъти, сочат данните на статистиката. Най-малко бедни мъже има в Смолян, като най-зле финансово е силният пол, който живее в Сливен. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на

бедност, като то е най-високо за нежния пол във Видин.

Според данни на Евростат под прага на бедност у нас са живели 1 564.8 хил. лица, което е 20,7 на сто от населението. Така България се нарежда до страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС, заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%). Размерът на бедността нараства двойно в сравнение с 2005 г., когато прагът на бедност е бил 135 лв. София е с най-висок размер на линията на бедност - 437 лв., а област Разград е с най-нисък - 184 лв. Така наречените работещи бедни се определят от две състояния. Едното е, че работят, а другото, че са членове на бедни домакинства. Съществува и категория, в която българите живеят в бедни домакинства, но индивидуалният доход е над прага на бедността.

Странни финансови опе­рации е извършвало се­мейството на Илиян Тодоров, оправдан за убий­ството на Кирил Въжаров и Васил Александров пред дискотека „Соло".

Самият той е водил тайно де­ло, свързано с продажба на апартамент и предоставен на родителите му заем, докато е бил в ареста. През април 2009 г. Илиян е задържан като основен заподозрян за престъплението. През юни същата година срещу него е заведено гражданско де­ло в Софийския районен съд. Ищец е доц. Стойка Машева, директор на Института по зе­ленчукови култури "Марица". Любопитна подробност е, че ба­щата на Илиян Тодоров освен общински съветник и кандидат-депутат от БСП

по това време е и шеф на Националната служба за растителна защита към Министерството на земеделието.

Делото на доц. Машева срещу Илиян Тодоров е за обезпечение по заем. "168 часа" разполага с копие от документа по делото. Там става ясно, че на 10 април 2009 г. между тях е сключен до­говор за покупко продажба на апартамента на Илиян в София като обезпечение по заем.

"168 часа" потърси Стойка Машева за повече подробно­сти, но тя е лаконична: "Не ис­кам да говоря за това. Догово­рът за покупко-продажба на жилището е преди убийството пред "Соло" и не е точно това, както го изкарвате.

ЗАРЗАВАТ: Доц. Стойка Машева успешно се справя както със зеленчуците, така и с финансовите операции

По времето, когато Тодорови вземат парите от доц. Стойка Ма­шева, бащата на Илиян все още е публична личност. В декларацията му пред Сметната палата тези сред­ства, за които Машева твърди, че му е отпуснала като заем, не фигу­рират в графа "задължения".

За сметка на това семейство Тодо­рови декларира 2 апартамента по 90 квадрата в Перник и Пловдив, къде­то живее и работи доц. Машева.

Освен това в графа "налични средства" Венцислав Тодоров е посочил сумата от 75 000 лева.

Остава загадка защо при наличие на тези имоти и пари се е наложило да вземе заем от колежката си. За 2008 г. Тодоров-старши е имал 54 хиляди лева в повече, които са посо­чени като банков влог, освен пари­те в графата "налични", които от­ново са 75 хиляди.

Два месеца след ареста на Илиян Тодоров за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров е

образувано делото на Стойка Ма­шева срещу задържания. Като ос­нование е посочен облигационен иск. Предоставен е и договор за по-купко-продажба на апартамента в София, собственост на Илиян То­доров. Всичко говори за това, че Машева е

решила да наложи

възбрана върху евентуална продажба на имота,

което евентуално ще се наложи във връзка с делото срещу Илиян и бъ­дещи граждански искове на семей­ствата на жертвите.

Така, докато е в ареста и се раз­следва за убийство, Илиян Тодоров става и ответник по друго дело в Софийския градски съд. По него са назначени експертизи за данъчна оценка на апартамента на Илиян, изискана е справка от данъчното в Перник за наличието или липсата на данъчни задължения, мита, оси­гуровки и други държавни вземани.

Делото "Машева срещу Тодо­ров" протича в 6 заседания и при­ключва през април 2010 г. Решение­то на съда е да се наложи възбрана върху апартамента на Илиян Тодо­ров в София, който той е купил през 2007 г.

Заемодателката на семейство Тодорови доц. Стойка Машева

най-вероятно им е дала на заем 44 хиляди лева, защото съдът решава тя да за­плати точно тази сума на Илиян Венциславов Тодоров заедно с предаването на собствеността на апартамента по договора, сключен между тях. Доц. д-р Стойка Машева от

години е шеф на Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив, откъдето е и майка­та на Илиян Тодоров. Тя ръко­води селектирането на нови сортове зеленчуци с по-висока биологическа стойност, които да помагат в борбата с редица болести. За съжаление тя не по­жела да коментира контактите си със семейството на оправда­ния за убийството на двете мом­чета пред дискотека "Соло", както и с каква цел им е отпусна­ла петцифрена сума като заем, при положение че само Венцис­лав Тодоров декларира далеч по-високи налични суми в съ­щия период.

- Г-н Коларов, какво включва вашата концепция за промени в Закона за конфискацията на не­законно имущество?

- Представих на новия право-съден министър г-жа Диана Ко­вачева предложение за концеп­ция за бъдещ закон за противо­действие на необяснимото богат­ство. Настоящият закон не е ефективен срещу организирана­та престъпност и корупцията по високите етажи на властта. В мо­мента ние можем да свършим своята работа, ако прокуратура­та е успяла да докаже престъпна­та дейност на едно лице и има влязла в сила осъдителна присъ­да. Вече е минало времето, кога­то този начин на работа е давал добри резултати. Мисля, че

трябва да се отдели дейността на комисията от тази на прокуратурата

Същевременно трябва да се по­ложат усилия да се гарантират правата на гражданите, така че по-широките правомощия на комисията да не може да засегнат правата и интересите на 90% от българските граждани.

На първо място, комисията трябва да може да се самосезира, без да е имало присъда, но не по анонимни сигнали. А по публика­ции в пресата или от гражданите, ако съдържат достатъчно фак­ти. Комисията не решава сама дали имаме основания да нало­жим обезпечителни мерки. Ние предлагаме на съда да го напра­ви.

Другото мое предложение е да се сезираме по сигнали от дър­жавни или общински органи. НАП например вижда, че едно лице не е платило данъци и че има някакво имущество. Може да изпрати сигнал.

- Това може ли да се превърне в разчистване на сметки или поли­тическа чистка?

- Има достатъчно гаранции. Минава се през много различни държавни органи - първо през институции от изпълнителната власт, после независимата коми­сия и накрая съдът решава. Би могло да има опасност от полити­чески чистки, ако сами отнемах­ме имущество или налагахме обезпечителни мерки. Третото ми предложение е да започнем дело при сезиране от прокурату­рата, но за ограничен кръг пре­стъпни състави. Те трябва да са свързани тясно с дейността на ор­ганизираната престъпност - на­пример трафик на хора, трафик на наркотици, трафик на оръ­жие, измами с ДДС.

- А защо искате увеличение на сумите от недоказани доходи, над които да се прави проверка?

- Предлагам това да е 1 млн. лв., и то след като има едно от трите други основания. Освен това

проверка ще има, ако 250 хил. лв. от този 1 милион са недоказани

Тогава комисията ще се сезира и ще се иска отнемане само на тези поне 250 хил. лв. Трябва да сло­жим висок праг, така че много български граждани да не бъдат засегнати. В годините на прехода много българи отидоха да работ­ят в чужбина без разрешително. Имат имущество. Или са работи­ли в сивата икономика. Това не са неправомерни доходи.

- Дали не се прикриват някои хора с това увеличение на недо­казаните доходи?

- Ако мислите, че предлагам концепция заради личността на някого, грешите.

- Имущество за колко пари сте иззели?

- За 11-те месеца на тази година комисията е успяла да отнеме имущество за 9 млн. лв. Преди това за 5 г. и половина са около 6 млн. лв.

- Има ли хора от тежката орга­низирана престъпност в тази су­ма?

- Да, има отнето имущество на голяма стойност - над 1-2 млн. лв. Ако има едно лице, което е осъ­дено в Германия за участие в ор­ганизирана престъпна група и е отнето имущество за 2 млн. лв., това не е лек случай. Това е транснационална престъпност.

- Известни лица ли са това?

- Не мога да твърдя дали са известни за хората, но за правоохранителните органи са из­вестни.

- Какво се случва с конфиску­ваните имоти, кой ги стопанис­ва?

- Стопанисването става от ко­легите от НАП. То се продава и сумите отиват в бюджета. Този вариант е неудачен в световен мащаб. Когато имотите на ма­фията в Италия са били продава­ни на търг, е имало малко желае­щи да се явят. Подставени лица на организираната престъпност ги купуват на ниска цена. Евро-комисията подготвя препоръки това имущество да се даде за пу­блични нужди. Щом като тези па­ри са откраднати от обществото,

трябва да му се върнат. Има една къща на Митьо Очите в Сунгур­ларе например, която е поискана от кмета, за да се направи център за деца с увреждания. В Пловдив хотелът на Ванко 1 беше пои­скан за нуждите на държавни структури.

- Защо държите периодът, за който да проверявате вашите „клиенти", да е 15 г.?

- Продължителността на ман­датите на висшите държавни длъжности е 5 - 7 - 9 г. За да се задвижи механизмът, трябва малко по-дълъг период. Когато едно лице е във властта, теоре­тично би могло да повлияе върху решенията. За да има ефектив­ност, трябва да се обхване по-дъ­лъг период, след като приключи мандатът му.

- Има ли дела срещу вашата комисия в Страсбург?

- Не бих се притеснявал от то­ва, защото досега няма нито едно спечелено дело от такъв харак­тер срещу нито една държава в Европейския съд по правата на човека.

- Трябва ли членовете на коми­сията да носят оръжие?

- Въпросът за оръжието е ин­тересен от друга гледна точка.

Ние се сезираме, когато едно ли­це е привлечено като обвиняем за незаконно притежаване на оръжие (чл. 339 от Наказателния кодекс). Тази практика създава определени проблеми в работата ни. Може би ще бъде по-добре да се обмисли дали този чл. 339 да излезе от приложното поле на комисията. От 6 дела, които сме загубили през тази година, 4 са именно по чл. 339 за незаконно притежаване на оръжие. Оче­видно съдът не смята, че има до­статъчно основания тази норма да бъде в приложното поле на комисията.

- Кой контролира работата на комисията?

- Съдът, защото през него трябва да мине всяко производ­ство, което внасяме за разгле­ждане, за налагане на обезпечи­телни мерки или за отнемане на имущество.

- Когато внасяте искане за от­немане, а когато не внасяте за някого?

- С контрола трябва да се спре в един момент. А кой ще контро­лира следващия контролиращ?

- Всички министри подлежат на парламентарен контрол на­пример. Вие не сте ли недосегаеми?

- Народното събрание е поли­тически орган. Затова упражня­ва политически контрол. А ние сме независим орган.

При нас има квоти от различни власти, за да се гарантира независимостта

на комисията. Ако подлежим на текущ политически контрол, ще се постави под съмнение въз­можността за ефективно разгле­ждане на случаи за корупция по високите етажи на властта.

- А ако ви контролира Висши­ят съдебен съвет?

- Този въпрос не е обсъждан и не бих искал да го коментирам.

- - Съгласувате ли работата си с министър-председателя, който ви е назначил?

Министър-председателят брани независимостта на коми­сията. Мога да дам информация какви са основните насоки в дей­ността на комисията. Но отчет с конкретни факти за конкретни висящи дела не съм давал и не ми е искан.

Има ли развитие по случаите с Алексей Петров и Кирил Раш­ков?

- Благодарение на дейността на комисията държавата прибра около 2 млн. лв. принудително данъци от Петров. Те по друг на­чин нямаше как да приберат. А иначе когато някой е привлечен като обвиняем в случаите, свър­зани с нашия закон, можем да започнем дейност.

- Защо смятате, че трябва да има нова комисия?

- Това беше една идея на Бъл­гарския институт за правни из­следвания, която подкрепям. Подборът на членовете на нова­та комисия би трябвало да се на­прави много внимателно. Трябва тези хора да бъдат извадени на светло, да е ясно кой какви пози­ции защитава, какви приоритети има. Не мисля, че членовете на комисията трябва да са аноним­ни. Тя е с твърде висок ранг - едно стъпало под министерство.

- Имало ли е натиск за опреде­лени решения върху вас?

- Този въпрос е свързан с дру­гия - за контрола върху комисия­та. Опасно е да има контрол, кой­то би създал съмнения, че върху институцията може да се оказва натиск. От страна на изпълни­телната и съдебната власт на­тиск върху комисията и лично върху мен не е оказван. Тук идва и ролята на всеки член на коми­сията. Всеки от нас би трябвало да бъде с достатъчно силен мо­рал, за да устои на натиск. За себе си мога да кажа, че по никакъв начин не съм се ръководил от външни влияния.


16-22.12.2011 г., с.12
Ударна приватизация по празниците
Опасения около продажбата на държавния дял в ЕВН
от ИВАН БУТОВСКИ и ПЕТЯ МИНКОВА

Листване на борса­та на миноритар­ния пакет на ЕВН, публични търгове, на които се предлагат ня­колко големи имота -теренът и недостроената част от сградата на ИПК „Родина", как­то и 100% от „Техноекспортстрой".

Това са знаковите сдел­ки, планирани от Агенция­та за приватизация за по­следните празнични дни на настоящата година.

Най-големи опасения буди раздържавяването на миноритарния дял на ЕВН, което е насрочено за 21.12. 2011 г., показа про­верка на „168 часа". Спо­ред депутати моментът също не е избран случай­но.

„Това, че такива важни приватизационни сделки се правят точно по празни­ците, е втора серия на нощ­ното приемане на бюдже­та. Управляващите из­ползват момента, докато хората се блъскат по мага­зините, но после, след Но­ва година, ще дойдат голе­мите сметки за ток", ко­ментира бившият минис­тър на икономиката Пе­тър Димитров пред „168 часа".

„Приватизацията на ми­норитарния дял на ЕВН се предприема веднага след като ЕОН си отидоха точ­но защото не бяха съглас­ни с

оттеглянето на държавата

от електроразпредели­телното дружество. И ако ЕВН е сравнително малка австрийска компания, то напускането на герман­ския енергиен гигант ЕОН е направо червен флаг за европейските ин­веститори", допълни той.

Едно от опасенията е, че ако, да речем, далекопро­водите минат в частни ръ­це, то и активите на ЕРП ще увеличат стойността си.-Това ще бъде основа­ние за енергийните дру­жества да поискат увели­чаване на разходите за дейността си.

„Има проста зависи­мост - всеки доказан харч влиза в централата за сметка на потребителите. По този начин колкото повече харчат монополи­стите, толкова повече се увеличава масата на раз­ходите и сумата по съо­тветния процент, който им се възстановява, на­бъбва", обяснява Петър Димитров, който е зам.-председател на енергий­ната комисия в парламента. На въпрос защо ударно се разпродава

преди Нова година, депутатът от ГЕРБ Валентин Николов каза: „Привати­зацията е необходима, тъй като в Министерството на финансите са преценили,

че са им необходими пари в брой."

В ГЕРБ са разделени по въпроса за продажбата на миноритарните дялове на

ЕРП-тата.

„Вместо да се търгуват на борсата, аз лично бих подходил по друг начин. Има два варианта. Първи­ят - бих прехвърлил мино­ритарните дялове на НЕК и тя да ги управлява. Електрокомпанията има по-го­леми възможности да ги управлява, има опит и ноу-хау. По този начин може да се развият много добри проекти и да произлязат много добри неща", заяви Валентин Николов. Спо­ред него вторият вариант е примерно

ЧЕЗ да получи дял в „Топлофикация"- София,

а „Топлофикация" да по­лучи миноритарния дял на държавата в ЕРП-то.

„Така щеше да се развие когенерацията и да падне цената на парното и тока. Но явно в Министерство­то на финансите са преце­нили, че парите в брой се­га са по-важни от енергий­ните проекти, които мо­жеше да се развият", до­пълни Николов.

На среща между бизне­са и кабинета, един от ра­ботодателите също попи­та защо държавата не из­купи миноритарните дялове в ЕРП-тата.

„Обсъждах идеите си с много експерти и всички приемаха моите идеи, не казвам, че са най-добри­те", смята Николов.

Той уточни, че е трябва­ло да се сложат на масата и двата варианта и да се пре­цени кое е по-изгодно за обществото.

Според него в кабинета очевидно е надделяла те­зата, че е необходимо да се осигурят средства в брой заради големите плаща­ния по дълга през 2013 г.

„Парите трябва да се съ­берат през 2012 г.", уточни Николов.

Според него германци­те не са избягали от неи­дентифицираните субек­ти, които ще влязат в дру­жеството.

„Те отдавна търсеха ва­риант и искаха да стъпят на развиващите се паза­ри", смята Николов.

Факт е, че преди някол­ко месеца от ЕРП-тата официално заявиха, че не им харесва идеята да управляват дружествата с представители на неясни капитали

„От работата ми зад океана мога да кажа, че не виждам нищо опасно в продажбата на 33-те про­цента в ЕРП-тата. Това са бизнес решения. Аз лично съм на мнението, че по то­зи начин се получава мно­го повече прозрачност, публичност и откритост в работата на тези пред­приятия - смята Светлин Танчев от ГЕРБ. - С про­дажба на борсата на граж­даните ще се даде възмож­ност да притежават акции на тези фирми, което мо­же би ще успокои напре­жението около тях."

Той приема тезата, че на ЕРП-тата не им харесва идеята да делят управле­нието с други акционери, но е убеден, че всеки ин­струмент на борсата е много по-прозрачен.

„Така или иначе ще ста­не ясно кой притежава ак­циите, сделките ще са много по-прозрачни, ще има повече отчетност и прозрачност", смята Тан­чев.

Според депутати от опо­зицията съмнения има около насрочената

сделка за „Техноекспортстрой"

Причината е, че държав­ното дружество, чийто принципал е Министер­ството на регионалното развитие и благоустрой­ството, притежава сериоз­ни активи както у нас, така и в чужбина. Освен активи, държавната компания има собственост в задгранич­ните дружества „Ниге­рия" ЛТД, TEC Русия, „Мароко" ООД и „Казтех-ноекспортстрой", става ясно от финансовите отче­ти на дружеството. Освен това „Техноекспортстрой" има участие и в ав­томагистралите „Хемус" и „Тракия". Предприятието е собственик и на ново­строящ се комплекс от 47 къщи „Морело гарденс" в жк „Малинова долина" в столицата.

Въпросителни има и около третата голяма сделка, която АП трябва да осъществи в края на го­дината - за сградата на ИПК „Родина".
Снимка на четири колони- АУКЦИОН: По 33% от капитала на ЕВН- България „Електроразпределение” АД и ЕВН България „Електроснабдяване” АД ще бъдат предложени предколедно на борсата

Снимка на три колони- ТРАДИЦИЯ: Председателят на КРИБ Огнян Донев и премиерът Бойко Борисов се договориха срещите между бизнеса и кабинета да са на всеки три месеца. В срещата участваше и еврокомисарят ни Кристалина Георгиева

Първата китайска компания, която ще усвоява евро­субсидии за земеде­лието у нас, е „Тянджин агробизнес къмпани".

Държавната фирма е с капитал 1 млрд. долара и е най-голямата в областта Тянджин. Тя ще инвести­ра у нас на първия етап 10 млн. евро, за да отглежда царевица, люцерна и слънчоглед. Продукцията на 100% ще се изнася за Китай.

"Като всяка друга ком­пания тя ще има право да ползва субсидии за обра­ботваемите площи", каза­ха от Министерството на земеделието.

Китайската компания ще арендува 20 хил. декара в Северозападна

България, най-вече във видинското село Бойница.

Фирмата е инвеститор, учредила е българско дру­жество и ще обработва зе­мя. По нашето законода­телство има всички права да усвоява евросубсидии.

Китайците планират да увеличат обработваемите площи до 100 хил. дка.

" Плановете са първона­чално да ангажират 10 ду­ши и постепенно да увели­чават заетите. Инвести­цията ще бъде вложена в наемане на земеделска техника,торове, препара­ти, семена, горива и др. Компанията е поела анга-жимент"д а изнася продук­цията за Китай, ползвайки български транспортни фирми и наши кораби", заявиха присъствали на разговорите.

Китайците планират да навлязат и в областта на животновъдството. Идея­та им е да изградят някол­ко модерни ферми. Тогава ще ползват полагаемите им се евросубсидии и за този сектор на земеделие­то.

Държавната китайска

фирма била привлечена

у нас от ниската цена

на земята

и ниските данъци. Пред отговорни фактори те споделили, че проучвали и други пазари в ЕС, но не могли никъде да намерят толкова много необработваема земя. Навсякъде в Евросъюза земята се обработва, докато тук все още има огромни пустее­щи площи, които могат да бъдат купени или наети на ниска цена.

Инвеститорите обясни­ли, че в Китай цялата земя се обработва и вече изпи­твали сериозен недостиг при намирането на сво­бодни терени. В същото време пазарът за слънчо­глед, царевица и люцерна там се увеличавал.

Факт е, че с достигането на средната заплата в Ки­тай до 200 долара потре­блението рязко се увели­чи, което доведе до пови­шение на цените на храни­телните стоки в цял свят.

Засега плановете на "Тянджин" са само да нае­мат земя, но в бъдеще пла­нират и покупки на голе­ми терени. Техниката съ­що ще бъде наемана, до­като не увеличат площи­те, след което ще започнат да инвестират и в модерни земеделски тех­нологии.

Китайска. компания с капитал около 1 млрд. евро прави проучвания у нас, за да изнася българ­ско вино за страната с нео­граничения пазар. Това съобщиха информирани източници, присъствали на разговорите с "Тян­джин агробизнес къмпани" с представители на Министерството на земе­делието.

"Все още проучват па­зара и на следващ етап възнамеряват да купят из­ба, за да произвеждат соб­ствено производство и да го изнасят за Китай", спо­делиха присъствали на разговорите. Според тях китайците планират и по­купки на лозя.

Прави впечатление, че напоследък деловите връзки на България с вто­рата икономика в света се активизират и в други области - от поддържаща­та логистика и търгов­ския обмен до енергийния сектор, включително възобновяемата енергия, къ­дето Пекин е вече един от водещите световни опера­тори.

Желание за съвместно сътрудничество от двете страни беше заявено и на провелия се преди десети-

на дни Българо-китайски бизнес форум. Сред цели­те на визитата на китай­ската делегация бяха из­бор на град за изграждане на градски комплекс - ин­вестиция на стойност 10 млрд. китайски юана, как­то и проучване на пазара за недвижими имоти.

Водят се преговори и за изграждане на соларни паркове

Освен в областта на вино­производството, налице са намерения за съвмест­ни проекти и при произ­водството на фуражни

култури, млечни изделия и др. В областта на селско­то стопанство е проявен интерес и към съвместно производство на ориз и копринени буби.

Все пак, по мнението на специалисти въпреки по­ложителните тенденции, все още е рано да се наре­чем "мост" за навлизане на китайските инвестито­ри в Европейския съюз.

"Китай разполага със сериозни финансови ре­зерви и е очевиден стре­меж да ги инвестира, въ­просът е коя от европей­ските страни ще се окаже

по-привлекателна , ко­ментира Лъчезар Богда­нов от "Индъстри Уоч".

"Естествено, че имат интерес и към нас и това говори, че вероятно най-малкото сме се отличили с нещо положително на фо­на на другите страни в бал­канския регион. Съще­временно не бива да си мислим, че сме уникални. Това ще бъде опасен мит, защото ако някоя страна създаде по-добри условия, веднага ще се пренасо­чат", предупреждава ико­номистът.

С цел улесняването на връзките между двете страни в края на ноември Министерският съвет одобри проекта на меж­дуправителствено спора­зумение с Китай за взаимно освобождаване от изискването за виза за притежателите на ди­пломатически и служеб­ни паспорти.

Документът предвижда китайските граждани, притежаващи валидни ди­пломатически или слу­жебни паспорти, да вли­зат, излизат и преминават транзит през територията на България без виза, как­то и да пребивават на нея за срок до 90 дни в рамките на всеки шест месеца, счи­тано от деня на първото влизане.

Същевременно китай­ската страна предоставя по-благоприятен режим на българските граждани, притежаващи валидни ди­пломатически или слу­жебни паспорти, като им дава право да влизат, изли­зат и преминават транзит без виза през нейна тери­тория и пребивават там за срок от 30 последователни дни за всяко едно влизане, без да ограничава броя на влизанията в рамките на календарната година.
Снимка на две колони- СЪТРУДНИЧЕСТВО: Очаква се китайски фирми да инвестират в соларни паркове у нас

Снимка на четири колони- ИНВЕСТИТОР: Зам.- министър на земеделието на Китай Гао Хинбин и земеделския министър д-р Мирослав Найденов откриха китайската инвестиция в община Бойница